Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 20.07.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
В. Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Н. и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 919 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Т.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се, че ответната страна е получила заем от ищеца в
размер на 10 000,00лева, който се е задължила да върне по 150,00лева
месечно за срок от 6 години, съгласно договор за заем от 14.07.2017г. с
нотариална заверка на подписи. Още първият месец ответникът е изпаднал в
забава, като не е заплатил месечната вноска от 150,00лева. Изложени са обстоятелства
относно разговори между страните във връзка с изпълнението на договора от
ответника. Ответната страна заплатила на ищеца сумата от 450,00лева на
01.03.2018г. и сумата от 400,00лева на 18.04.2018г. Съгласно чл. 11 от
договора, при забава на повече от 5 вноски заемодателят може да поиска да обяви
заема за предсрочно изискуем. Това е сторено на 16.11.2018г. с покана за
доброволно плащане и уведомление за предсрочна изискуемост. Към датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение е налице забава на
повече от 11 месечни вноски. В чл. 3 от договора е договорена лихва върху
дължимата сума в размер на 7% годишна база. Твърди се, че ищецът е образувало
ч.гр.д. № 99 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответната страна. Била издадена заповед за изпълнение против която
постъпило възражение от ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 9 150,00лв. –
главница, сумата от 867,22лева – представляваща договорна лихва от 14.08.2017г.
до 14.11.2018г., законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Иска разноски по заповедното
производство и разноски по настоящето производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва допустимостта и основателността на
исковете. Не оспорва въведеното облигационно отношение. Въведено е възражение
относно нищожност на чл. 2, ал. 1 от договора в частта в която договора служи
за разписка за предаване на сумата, поради противоречие със закона – чл. 3, ал.
1, т. 1 предложение първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Въведено е възражение относно непредаване на заемната сума от ищеца на
ответника.
Ответната страна е
предявила насрещен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 1 902,93лева обезщетение за забава върху непредадената сума от
10 000,00лева, предмет на процесния договор. Иска разноски по производството.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, писмения отговор и доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не се спори между страните относно съществуването на
облигационното отношение, породено от процесния договор. С Договор за заем от
14.07.2017г., с нотариална заверка на подписите, ищецът, като заемодател, е
предал в собственост на ответника, като заемател, сумата от 10 000,00лева
за срок от 6 години. В чл. 1 от Договора е договорено връщане на заемната сума
по 150,00лева ежемесечно до 25-то число на съответния месец изцяло и на части.
В чл. 2 от Договора страните са договорили задължение на заемодателят да
предостави на зааемателя заемната сума в срок до 14.07.2017г., като договорът
служи и за разписка за предаване на сумата. В чл. 3 от Договора е договорен
размер на договорна лихва в размер на 7% върху стойността на даденото. В чл. 11
от Договора страните са договорили възможност за обявяване на заема за
предсрочно изискуем при забава повече от пет вноски. С покана за доброволно
изпълнение, получена от ответника на 16.11.2018г., ищецът е дал срок за
изпълнение от 14 дни, с изявление, че при неизпълнение обявява заема за
предсрочно изискуем.
Не е спорно обстоятелството относно и провелото се
заповедно производство по гр. дело № 99/2019г. по описа на Районен съд Видин по
инициатива на ищцецът, и постъпилото възражение против заповедта за изпълнение.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е
дало заключения по поставените задачи.
Заключението на вещото лице не
е оспорено от страните и е прието от съда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :
По първоначалните искове :
Предявените първоначални искове са допустими. Против Заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
По същество искът за установяване на вземането за главница е
основателен. Страните спорят относно обстоятелството предоставил ли е ищецът
заемната сума на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че заемната сума
е предадена на ответната страна и в този смисъл възражението на ответника за
непредаването й, е неоснователно. Процесният Договор няма предварителен
характер, тъй като с него страните не са поели задължение за сключване на окончателен
договор за заем, както и не са уговорили съдържанието на бъдещ такъв. Съгласно
чл. 2 (1) от Договора, същият служи и за разписка за
предаване на сумата. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, предложение първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на 10 000 лв. Последната разпоредба не
се отразява на редовността и доказването на извършеното плащане, а има за
последица само реализиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя. В този смисъл възражението на ответника за нищожност на чл. 2(1) от
Договора, в частта й в която договорът служи за разписка за даване на сумата, е
неоснователно. Писмените доказателства съответстват и на гласните доказателства
относно предаване на заемната сума. Обстоятелствата,
които се доказват със свидетелските показания, не
попадат под ограниченията на чл. 164,ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид стойността на процесния Договор. Ищецът не се
опитва да докаже със свидетелски показания сключването и съществуването на
Договор за над 5000,00 лева. Доколкото ответната страна не оспорва процесният
Договор за заем, то със свидетелски показания е допустимо доказването на други
обстоятелства, включително и предаването на заемната сума. При това положение искът
се явява основателен и доказан по размер :
налице е изискуемо вземане на ищеца за процесната сума и неизпълнено
задължение от страна на ответника да върне заетата сума, поради което на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ответникът
следва да бъде осъден да изпълни задължението си като заплати на ищеца сумата
от 9 150,00лв., ведно със законната лихва считана от подаване заявлението
за издаване заповед за изпълнение до окончателното издължаване.
Искът за установяване на вземането
за сумата от 867,22лева договорна лихва, е основателен. В чл. 3 от процесния
договор страните са договорили договорна лихва в размер на 7 % на годишна база.
Относно насрещният иск : искът за
заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 10 000,00лева е
неоснователен. При положение, че ищецът, като заемател, е изпълнил задължението
си да предаде заемната сума на ответника, той не е изпаднал в забава и не дължи
обезщетение за това.
На ищеца следва да се присъдят разноски в настоящето производство в размер на : 200,34лева за държавна
такса, съразмерно цената на исковете, 40,00лева за възнаграждение за вещо лице,
20,00лева за разноски за свидетел, 830,00лева за разноски за възнаграждение за
адвокат.
В заповедното производство се дължат разноски
в размер на 200,34лева за държавна такса и 580,00лева за възнаграждение за
адвокат съразмерно основателността на претенциите.
На
ответника не следва да се присъждат разноски в производствата, с оглед изхода
на делото. Независимо
от допуснатото изменение на иска за договорна лихва, в частта му на размер, на
ответната страна не се дължи възнаграждение за адвокат. Ответната страна
оспорва основателността на исковете в техния пълен размер, а не само по
отношение на изменения размер от същия.
Воден
от горното Съдът,
Р
Е Ш И :
Признава за установено по отношение на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, има вземания спрямо В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за
сумите от : 9 150,00лева - главница, 867,22лева – договорна лихва
от 14.08.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в общ размер от 1 090,34лева
разноски направени в настоящето производство, както и да заплати сумата в общ
размер на 780,34лева разноски по заповедното производство, като исканията в
останалите части отхвърля като неоснователни.
Отхвърля
предявения от В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Т.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за заплащане на
сумата от 1 902,93лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 10 000,00лева за периода от 15.07.2017г. до 30.05.2019г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване, като
неоснователен.
Отхвърля
исканията В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за присъждане разноски в настоящето производство
и в заповедното производство, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на
страните.
Районен
съдия :