Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 12.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 8 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, предявена срещу „К.О.“ ООД – новото фирмено наименование на „К.Б.“ ООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, за реализиране на
ограничената имуществена отговорност на ответника чрез заплащане на сумата
766276,68 лева, представляваща трикратния размер на договореното за извършване
на одит за 2010 г. възнаграждение, съединен с иск за връщане на трикратния
размер на възнаграждението, заплатено за одит на финансовите отчети за 2012 г.
в размер на 1885344,49 лева, заедно с обезщетение за забава върху общо претендирания трикратен размер на възнагражденията за
периода 01.01.2013 г. – 30.12.2015 г. в размер
807240,79 лева, съединени с искове за реализиране на пълната имуществена
отговорност на одиторското предприятие чрез заплащане
на сумата 500000 лева, представляваща част от действителния размер на
настъпилите от неизпълнение на договора за възлагане на одит за 2010 г. вреди в
размер на 75742770,05 лева, представляващи отпуснати през 2010 г. необезпечени
кредити, които останали неиздължени, съединен с частичен иск за заплащане на
сумата 500000 лева – част от вземане в общ размер *********,18 лева –
обезщетение за вредите от неизпълнение на договора за възлагане на одит за 2012
г., представляващи отпуснатите през 2012 г. необезпечени кредити, които
останали неиздължени, съгласно уточнение на исковете с молба от 08.03.2021 г..
В исковата молба
се твърди, че ищецът бил търговска банка, действаща на територията на Република
България, осъществявала кредитна дейност по смисъла на чл. 2 ЗКИ. На основание
на същия закон, с решения на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД била поставена под
специален надзор за периода от 20.06.2014 г. до 06.11.2016 г., когато
лицензията й за извършване на банкова дейност била отнета. С решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в
несъстоятелност, дейността ѝ била прекратена и била определена начална
дата на неплатежоспособността ѝ – 06.11.2014 г., но с решение № 1443 от
03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на
СГС било частично отменено по отношение на началната дата на
неплатежоспособността и за такава била приета датата 20.06.2014 г..
За периода 2009 г. – 2014 г. ответното дружество било одитор на ищеца, като всички годишни финансови отчети,
както и надзорните отчети, определени от БНБ, които ищецът бил задължен да съставя
за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. били проверявани и
заверявани от „К.Б.“ ООД (сега „К.О.“ ООД). Одитът на ищеца бил осъществяван на
основание подписани между двете страни писма за ангажимент за извършване на независим
финансов одит, както и приложения към тях, регламентиращи общите условия
относно одитирането на банката, съгласно действащото
законодателство. Ответникът поел отговорност изготвените отчети да дават
обективна представа за финансовото състояние на банката, в съответствие с
правилата за финансова отчетност. За извършване на одитната
дейност ответникът получил възнаграждение в размер 255425,56 лева за 2010 г. и
628114,83 лева за 2012 г..
В нарушение на договорите и законодателството, регламентиращо одитната дейност, ответникът допуснал контролните органи да
получат информация, която не отговаряла на фактическото състояние на „К.т.б.“ АД. През 2010 г. и
2012 г. банката била
отпуснала необезпечени кредити в размер на общо *********,24 лева, които в
отчетните доклади, съставяни от ответника, неправилно били отразени като
обезпечени. Въз основа на тази невярна информация кредитите не били провизирани, отразили се неблагоприятно върху финансовото
положение на банката и станали причина да й се отнеме лиценза за банкова
дейност. Така в резултат от дейността на ответника, банката претърпяла вреди
(загуби) в размер на отпуснатите необезпечени и несъбрани кредити, за
обезщетяването на които вреди ответникът носел ограничена имуществена отговорност
в рамките на трикратния размер на уговорените за 2010 г. и 2012 г.
възнаграждения, но с оглед умишленото нарушаване на задълженията от страна на
физическите лица извършили одита, дължал обезщетение и за действителния размер
на настъпилите вреди, над ограничената имуществена отговорност, които в
настоящото производство претендира да бъдат частично обезщетени.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че в качеството
на специализирано одиторско предприятие по смисъла на
ЗНФО (отм.) през 2010 г. и 2012 г. е подписал писма за ангажимент, с които от
ищеца му било възложено извършването на независим финансов одит, като спорът
между страните се концентрира върху това дали престираното
изпълнение е съответствало на поетия ангажимент и произтекли ли са от него в
правната сфера на банката претендираните вреди.
Ответникът твърди, че не били налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му: виновно противоправно поведение,
изразено в некачествено изпълнение на финансовия одит, което в пряка причинна
връзка е довело до предвидими вреди от твърдените в претендираните
размери.
По отношение на твърденията за виновно противоправно поведение, счита, че бил изпълнил
своевременно, точно и с грижата на добрия търговец всички свои задължения,
произтичащи от уговореното между страните и нормативните актове относно одитната дейност, като предал на ищеца одиторски
доклади, даващи точна представа за състоянието на банката. Докладите отразявали
само мнението на одитора и не представлявали
потвърждение за липса на грешки във финансовите отчети на банката. Одиторът дължал единствено полагане на усилие при разумна
степен на сигурност, а не постигане на определен резултат – абсолютна сигурност
за липса на отклонения в отчетите. Ръководството на банката, а не одиторското предприятие било отговорно за цялостния процес
по отпускане на кредити, за пълното, вярно и точно отчитане на дейността на
банката и за предоставяне на точна информация в търговския регистър и пред
компетентните държавни органи. Правомощие на органите на банката било да
извършват провизиране – т. е. обезценка
на финансови активи, като самото провизиране имало
само счетоводни, а не правни последици и не се отразявало върху патримониума на банката. Одиторът
нямал задължение да отчита дали определени кредити били обезпечени и в каква
степен събираеми, освен това подобно становище никога не било изразявано от
него.
По отношение на размера на претендираните
вреди, твърди, че значителна част от посочените в исковата молба кредити, които
ищецът е отпуснал през 2010 г. били обезпечени, част от сумите по кредитите
били събрани, като събирането на останалите суми зависело изцяло от
банката-кредитор и с оглед полагане на дължимата към собствените й работи грижа.
Всички лихви, такси и неустойки по отпусканите кредити представлявали
пропуснати ползи, а не претърпени загуби, като настъпването им не било сигурно и поради това не могли да се
претендират като действително претърпени имуществени вреди.
По отношение на
причинната връзка, поддържа, че отпусканите от ищеца през 2010 г. и 2012 г.
кредити нямало как да се отразят на платежоспособността му едва към средата на
2014 г.. Вредите се дължали на поведение на ищеца, след като единствено
ръководството на банката отпускало кредитите, определяло условията по тях,
следяло за кредитния риск и е могло да пристъпи към действия по събиране на
дължимите суми. Не било възможно от отчети за 2010 г. и 2012 г., отразяващи
минала информация, да настъпят вреди чак през 2014 г.. Твърдените от ищеца
вреди не били и предвидими към момента на подписване на писмата за ангажимент
между страните. При всички случаи имуществената отговорност на ответника била
ограничена и не могла да надхвърля претендираните
като заплатени на ответника суми за одит. Посочените суми били и погасени по
давност, като по отношение на претенцията за мораторна
лихва не била налице забава от страна на ответника.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и
оспорва възраженията на ответника. Твърди, че при подписване на писмата за
ангажимент от страна на ответника не са му били предоставяни общи условия, а одиторските доклади не били предадени в срок. Ответникът
бил длъжен да установи реалното фактическо състояние на одитираното
предприятие, включително да поддържа професионален скептицизъм, като извърши и
допълнителни одиторски процедури, съгласно
международните одиторски стандарти, които да бъдат
ефективни за разкриване на грешки, както и да сезира БНБ в съответствие с чл.
77 ЗКИ.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията
си и оспорва твърденията на ищеца за непредоставяне на общи условия и на одиторски доклади в срок. Ищецът не бил направил възражения
при приемане на докладите за срочността на
предаването им. Твърдените от ищеца нарушения на договора и на закона от страна
на ответника при осъществяване на одитната дейност не
били конкретизирани. Същият извършил достатъчно одиторски
процедури, като одиторът с необходимия професионален
скептицизъм бил класифицирал отклоненията в пълнотата на кредитните досиета
като пропуски без системен ефект. Одиторската дейност
била осъществявана при спазване на принципите за почтеност, обективност и
независимост. По отношение на ответника нямало наложени наказания от страна на
Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят и с определение от 13.10.2016 г. за безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията им, са отделени фактите: че помежду им
са били сключени договори за извършване на независим финансов одит на „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност от ответника „К.Б.“ ООД за 2010 г. и 2012 г., обективирани в писма за ангажимент за предоставяне на одиторски услуги, че с решения № 73/20.06.2014 г. и №
138/06.11.2014 г. на УС на БНБ ищецът е бил поставен под особен надзор и лицензията
му за банкова дейност била отнета, в резултат на което с решение №
664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, е обявен в
несъстоятелност и дейността му е била прекратена, като за начална дата на
неплатежоспособността била определена датата 20.06.2014 г..
В производството са събрани множество
доказателства, детайлното обсъждане на които не е необходимо.
На първо място следва да се отбележи, че правната
квалификация на предявените в настоящото производство искове и условията на
тяхното съединяване са изяснени в определение № 281/30.06.2022 г. по частно
търг. дело № 870/2022 г. на ВКС, в което е прието, че предмет на спора са
обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 34,
ал. 1, изр. 1 ЗНФО (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, предявени срещу дружеството – одитор. Съдържащите се в исковата молба твърдения, с последващи уточнения, били за възникнала договорна отговорност
– ограничена имуществена отговорност на ответника във връзка с неизпълнение на
задълженията му като регистриран одитор (трикратният
размер на договорените възнаграждения за извършване на одит за 2010 г. и 2012
г.), и за вреди по чл. 82 ЗЗД (частични искове) от непровизиране
на кредити през 2010 г. и 2012 г., в резултат на неотчитането им от одитора като необезпечени. Претендираните
вземания на ищеца към търговското дружество-одитор били
свързани с неизпълнение на договорни задължения. Определението е постановено по
повод преценка правилността на определение на настоящия състав за наличие на
висящ обуславящ спирането на производството спор, което е прието за неправилно,
тъй като изходът на неприключилото пред СпНС
наказателно дело, не би имал значение за основателността на предявените искове
и не била налице връзка на обусловеност между двете дела, налагаща спиране на
производството по исковете, основани на договорна отговорност на „К.О.“ ООД.
Настоящият състав е длъжен да съобрази
дадените от ВКС указания за предмета на спора (правната квалификация на
предявените материални права на вземания), вида на съединяването на исковете и
липсата на връзка на обусловеност с водено срещу физическите лица-одитори наказателно
производство, поради което и възраженията на ответника „К.О.“ ООД за недопустимост
на кумулирането на претенциите, не следва да се
обсъждат, тъй като този въпрос е разрешен от ВКС и настоящият състав е обвързан
от така даденото разрешение.
Съгласно
чл. 34, ал. 1 ЗНФО (отм., но приложим към процесните правоотношения),
регистрираните одитори носят имуществена отговорност
до трикратния размер на договореното им възнаграждение за одит за вредите,
които са причинили на своите доверители, ако вредите са пряка и непосредствена
последица от техните виновни действия и бездействия. Ограничаването на
отговорността не се прилага в случай на умишлено неправомерно поведение от
страна на одитора, като разпоредбата на чл. 35, ал. 1
с.з. изрично предвижда регистрираните одитори да не
носят отговорност за допуснати нарушения (като вредоносен правопораждащ
факт) от страна на управителните органи и служителите на одитираните
предприятия.
Основанието
на отговорността (ограничена или пълна) е все виновно неизпълнение на договор
за одит, но при различните форми на вина обемът на отговорността е различен, от
което неизпълнение в пряка причинно-следствена връзка са настъпили вреди за „К.Т.Б.“
АД (н).
Вредите
не са абстрактна категория, а са конкретните неблагоприятни последици, които ищецът
„К.Т.Б.“ АД (н) твърди да са настъпили в правната му сфера. Тези вреди и в
двете хипотези на отговорността все се изразяват в отпуснати кредити, които одиторът в нарушение на изискванията на съответните
стандарти бил отчел като обезпечени и събираеми изцяло, което становище не е
отговаряло на действителността, съответно тези кредити не били провизирани, в резултат на което лицензът на банката бил
отнет.
Тези
твърдения по естеството си изключват да е налице причинна връзка между
дейността на одиторското предприятие „К.О.“ ООД и
претърпените вреди, без значение налице ли е и при каква форма на вина
неизпълнение на договора за одит.
Няма
спор, че на 01.10.2010 г. „К.О.“ ООД поело ангажимент за предоставяне на външни
одиторски услуги на „К.Т.Б.“ АД (н) с обхват
годината, приключваща на 31.12.2010 г., за която да бъде извършен одит на
консолидираните и индивидуалните годишни финансови отчети, изготвени в
съответствие с Международните стандарти
за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали
историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността
съответства, във всички съществени
аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания
годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа за
финансовото състояние на дружеството към 31.12.2010 г., както и за финансовите
резултати и паричните потоци за годината.
В изпълнение на ангажимента е следвало да бъде издадено одит мнение не
по-късно от 31.03.2011 г.. Физическото лице, отговорно за изпълнението на
ангажимента в качеството на одитор е М.Г.. Срещу
изпълнението на така поетия ангажимент, ищецът се задължил да заплати
възнаграждение в размер на 60000 евро за одита на годишните финансови отчети и
3000 евро за докладите върху историческата финансова информация, изготвена от
ръководството и представена в годишните доклади за дейността на банката, без
ДДС.
Аналогичен
ангажимент е поет и с писмо от 08.11.2012 г. по отношение на финансовата 2012
г., но с физическо лице-одитор К.Х.и срок за
изпълнение – 31.03.2012 г., при същия размер на уговорено възнаграждение.
В
рамките на уговорените в писмата-ангажименти срокове (02.03.2011 г. и 28.03.2013
г.) специализираното одиторско предприятие изразило
мнение, че консолидираният финансов отчет на банката дава вярна и честна
представа за нейното финансово състояние към всяка от релевантните дати (31.12.2010
г. и 31.12.2012 г.), който извод бил относим и за
консолидираните финансови резултати от дейността и за консолидираните парични
потоци за всяка от годините, завършващи на посочените дати.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5 ЗНФО (отм.) целта на независимия финансов одит е
изразяване на независимо одиторско мнение относно
достоверното представяне във всички аспекти на същественост във финансовите
отчети на: 1. финансовото състояние на предприятието; 2. отчетения финансов
резултат от дейността на предприятието; 3. паричните потоци на предприятието и
промените в тях; 4. собствения капитал на предприятието и промените в него,
което мнение касае съответствието на финансовите отчети с приложимите
счетоводни стандарти, както и с всяка друга националноприета
счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети (ал. 2) и формирането и
изразяването му се извършва в съответствие с Международните одиторски
стандарти (ал. 3).
Така
нормативно дефинирана в ЗНФО (отм.) целта на одита поставя съществения за
настоящото производство въпрос обективно възможно ли е несъответното на МОС одиторско мнение да е източник, който закономерно и
неизбежно да е породил твърдените неблагоприятни последици (вреди) – отпуснати
необезпечени кредити, които не са били провизирани и са
останали несъбрани и това е предпоставило отнемане
лиценза на банката. И отговорът на този въпрос е категорично отрицателен.
Сключването
на кредитни сделки е регламентирано в Правилник за кредитната дейност (приет от
УС на 12.12.2000 г., с последващи
изменения), с който се определят условията и реда на проучване, разрешаване,
сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в „К.т.б.” АД (ПКД).
В чл. 16, ал. 1 от Правилника е предвидено, че в зависимост от степента на
кредитния риск при сключване на кредитни сделки, банката спазва принципа на
достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска,
като съгласно чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от Правилника достатъчно е обезпечението,
чиято стойност покрива оценения от банката кредитен риск, а ликвидно е
обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко време на действие на
кредита, с най-малко разходи и на най-добра цена. В чл. 19, ал. 1 от Правилника
е предвидено, че кредитен риск е вероятността банката да понесе загуби, водещи
до намаление в стойността на активите й, в резултат на неизпълнение на
задълженията на кредитополучателите в съответствие със сключените договори. В чл.
35, чл. 36 и чл. 37 от Правилника е предвидено, че за всяка кредитна сделка се
извършва правен анализ от юрисконсулт, както и че постъпилото искане се
разглежда от кредитен специалист, който анализира предоставените документи и
събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя,
събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на
кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя по смисъла на ЗКИ и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от
правния анализ, и въз основа на това изготвя писмено становище. В чл. 38 ПКД е
посочено, че общото финансово състояние на кредитоискателя се установява на
основата на предоставените от него финансово-счетоводни документи и справки. В
чл. 40, ал. 1 ПКД е предвидено, че за анализ на предложените обезпечения от
кредитоискателя се изискват документи за собственост, експертна оценка от
независим оценител, застрахователни полици и други документи по преценка на банката. В чл. 57 ПКД е
записано, че текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от
кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно – от съответните
служители в Управление „Кредитиране”, като целта му е да осигурява информация
относно спазване на договорените условия, изменения в правния статут и общото
финансово състояние на кредитополучателя, както и изменения във физическото и
правното състояние на обезпеченията, както и на
пазарната им стойност.
Задължение
за представляващите банката да сключват договор за кредит само след надлежното
учредяване от кредитополучателя на определени обезпечения, не произтича от нормативните
разпоредби. В ЗКИ няма норма, която да задължава лицата, които имат правото да волеизявяват от името на една кредитна институция, да сключват
договор за кредит само след като задълженията на кредитополучателя, които ще
възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване
на обезпечения върху негово имущество или такова на трети лица, дори и в
случаите, когато отпуснатия кредит формира експозиция, превишаваща 10 на сто от
собствения капитал на банката или банковата група. Това какво имущество ще бъде
предоставено от кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към
банката, които ще възникнат по сделката за банков кредит, както и кога ще бъде
сключен договорът, с който то се учредява – преди, след или едновременно с
главния договор, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по
това облигационно отношение - банката и кредитополучателя в съответствие с
принципа на договорната свобода, а не са регламентирани с императивни правни
норми, с които да се създават и определени задължения в тази връзка за лицата,
които по силата на закона или по пълномощие представляват банката пред трети
лица.
Вътрешните
правила на банката за сключване на кредитни сделки установяват недвусмислено,
че върху никакъв елемент от дейността по отпускане на кредити и тяхното
обезпечаване, одиторското предприятие не може да влияе,
което означава, че поведението му не стои в причинна връзка с факта на
отпускане на необезпечени кредити, без значение дали се касае за тези, отпуснати
през 2010 г. или през 2012 г.. Същият извод се налага и по отношение на осигуряване
събираемостта на предоставените кредити, тъй като тя изцяло зависи от
поведението на носителя на вземанията по предоставените кредити - „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност.
В
тази връзка е необходимо да се отбележи, че фактът на отпускане на необезпечен
кредит сам по себе си не обуславя настъпване на вреди в патримониума
на кредитора, който придобива вземане за връщане на отпуснатия кредит, което
съставлява имуществено право, част от актива му. Претърпяната загуба, за да
представлява имуществена вреда трябва да се изрази в реално намаляване на актива
на имуществото на увреденото лице или обременяване/увеличаване на пасива му. Срещу
усвоените кредити банката получава права на вземания за връщане на главницата и
за престиране на възнаградителна
лихва (банковите кредити са по дефиниция възмездни, като неполучаването на тази
лихва принципно би представлявало вреда под формата на пропусната полза), които
права на парични вземания съставляват част от актива ѝ. Тези вземания (за
връщане на главницата) биха представлявали загуба само ако е доказана несъбираемостта
им, включително и при използване на средствата на държавната принуда (при
проведено индивидуално или универсално принудително изпълнение).
Едно
вземане би могло да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато задълженият
правен субект не притежава никакво имущество от осребряването на което кредиторът
да се удовлетвори. Такива доказателства по отношение на кредитополучателите на
отпуснатите необезпечени кредити през 2010 г. и 2012 г. не са ангажирани. Нещо
повече. В съдебно заседание, проведено на 25.09.2018 г. при изслушване на
допълнителното заключение на първоначалната одиторска
експертиза вещите лица установяват, че необезпечените кредити, отпуснати през
2010 г. и през 2012 г. не са били просрочени, били са обслужвани редовно и не е
имало основание да бъдат обезценявани (провизирани).
От вещите лица е установена само една кредитна сделка, по която е налице просрочие и тя е обезценена съгласно правилата, което е
констатирано и от одитора при изпълнение на одитния ангажимент. Идентични са и констатациите на
повторната съдебно-одиторска експертиза.
В този смисъл самото предоставяне на кредити,
които са необезпечени, представлява дейност на съответните служители на банката
върху която одиторът не може да влияе – неговото
мнение се предоставя в последващ времеви момент, а от
друга страна точното изпълнение от страна на кредитополучателите на задълженията
по договорите за кредит към изготвяне на одитните
доклади е обуславяло извод да не се налага тяхното провизиране,
а това изключва всякаква връзка между твърдяното неизпълнение на договорите за
одит и вредите, претендирани в настоящото
производство.
Съгласно
чл. 2 ЗНФО (отм.) независим финансов одит е съвкупност от необходими и
взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски
стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно
достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети,
изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. Следователно
одиторското мнение представлява преценка за
достоверността на годишния финансов отчет (счетоводен баланс, отчет за
приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и
приложение – чл. 26, ал. 1 ЗСч (отм.)) като структурирана информация за
финансовото състояние на предприятието и за финансовите му резултати, която
информация е дължима на потребителите за вземане на икономически решения – чл.
25 ЗСч (отм.). Това съответствие касае конкретен времеви период – конкретната
финансова година (в случая - 2010 г. и 2012 г.).
Отнемането
на лицензията за банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н) е осъществено на 06.11.2014
г., като със съдебно решение за начална дата на неплатежоспособността е
определена датата 20.06.2014 г., когато банката е поставена под особен надзор с
решение № 73 на УС на БНБ и към който най-ранен момент съдът е приел да е
проявено обективното финансово състояние на отрицателно съотношение на базовия
собствен капитал от първи ред (-188,03 %), съотношение на капитала от първи ред
(-188,03 %) и съотношение на обща капиталова адекватност (-180,18 %). Лицензът за
извършване на банкова дейност е отнет поради установена към 30.09.2014 г.
отрицателна стойност на собствения капитал в размер на минус ********** лева.
Този извод е формиран в резултат на извършена от БНБ инспекция и преглед на
активите на „К.Т.Б.“ АД (н) от три одиторски
дружества - „Д.Б.“ ООД, „Ъ. и Я.О.“ ООД и „А.“ ООД, докладите на които са
представени в настоящото производство.
Няма
как вредите, изразяващи се в отнемане на лиценза на банката с оглед
установената отрицателна стойност на собствения капитал, която е резултат от необходимост
от обезценка на активи, но проявена най-рано на 20.06.2014
г., съгласно решението на съда по несъстоятелността, което настоящият състав е длъжен
да зачете (чл. 297 ГПК), да стоят в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнение на договори за одит на годишните финансови отчети за 2010 г. и
2012 г.. Пряката причинно-следствена връзка означава самото неизпълнение закономерно
да поражда вредите и затова вреди, настъпили най-рано към 20.06.2014 г. няма
как да са закономерен резултат от даване на одиторско
мнение по отношение на годишните финансови отчети за 2010 г. и 2012 г..
Вредите
не са резултат от даденото одиторско мнение и защото
се изразяват в непровизиране на кредити, които са останали
несъбрани (съгласно твърденията на ищеца), което сочи, че тези вреди са
резултат на проявлението на други, различни от евентуалното неизпълнение на одиторските ангажименти
факти – поведение на съответните длъжностни лица на банката (отпускане
на необезпечени кредити, които са непровизирани) и
неизпълнение от страна на съответните кредитополучатели на поетите с договорите
задължения. Без проявлението на посочените допълнителни факти единствено
неизпълнението на договорите за одит не е от естество да причини вредите и
поради това те не съставляват негова закономерна последица, нито пък могат да
се приемат за предвидими при сключването на всеки от двата договора.
Възможните
вреди пряка и непосредствена, както и предвидима последица от договорното
неизпълнение на одитора, биха били тези, настъпили най-късно
през следващата одита финансова година, т. е. през 2011 г. за одита на
финансовите отчети за 2010 г. и най-късно през 2013 г. - за одитния
ангажимент през 2012 г., тъй като чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗСч (отм.) установява като
принцип в счетоводството независимост на отделните отчетни периоди. Затова и на
това конкретно основание вредите, приети за настъпили най-рано към 20.06.2014
г., не стоят в причинна връзка с одитирането.
Изтичането
на следващата финансова година обуславя съставяне на нов годишен финансов
отчет, по отношение достоверността на който да бъде изразено независимо одиторско мнение от избран от общото събрание на
акционерите на банката одитор/одиторско
предприятие, което означава и въз основа на нов договор. След като за следващи
финансови отчети е извършен независим финансов одит въз основа на следващи
договори, пряката причинно-следствена връзка между настъпилите към 20.06.2014
г. вреди и неизпълнението на задълженията по предходни договори за одит ( от
2010 г. и 2012 г.), е изключена, то няма как и към сключването на договорите да
е било възможно да се предвиди, че от несъответното одиторско
мнение, дадено за финансовите 2010 г. и 2012 г. би била отнета лицензията на
банката в края на 2014 г., поради отрицателен собствен капитал, което
неблагоприятно финансово състояние е проявено най-рано на 20.06.2014 г., който
факт е установен с влязло в сила решение, пораждащо действие по отношение на
всички.
Банковата
дейност е рискова и това е вън от съмнение, затова и законодателно са
установени съответните регулаторни механизми за намаляване на този риск, като
върху банките се осъществява надзор от Централната банка по ЗБНБ, същите са носители
на задължения за поддържане на капиталова адекватност, адекватни политики,
практики и процедури за оценка на качеството на активите и адекватността на
провизиите и резервите срещу загуба по кредити, с лимити за банкови експозиции
към единични кредитополучатели или група свързани кредитополучатели, въведени
са изисквания към вътрешните организационно-управленски структури на
търговските банки, провеждането на вътрешни контролни процедури и вътрешен одит
в банките, включително чл. 74 ЗКИ изрично предвижда създаване на специализирана
служба за вътрешен одит, чието ръководство се избира и освобождава от общото
събрание на акционерите и което ръководство е длъжно да информира незабавно БНБ
за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели
или могат да доведат до значителни вреди за банката, т.е. в течение на
финансовата година. Разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗКИ пък предвижда задължение
за банките да приемат правила относно организацията и дейността на вътрешния
контрол и създават системи за контрол, съобразени с обема на извършваните
операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях, в
съответствие с наредба на БНБ. Тези механизми на контрол имат основно предварителен
и текущ характер. Изискването за извършване на независим финансов одит е от
механизмите с последващ контролен характер, затова и
осъществяваната от одитора дейност е насочена към
оценка достоверността на минала
активност.
В
този смисъл изразеното от одитора мнение относно
достоверността на годишните финансови отчети на банката не е от естество да се
отрази върху вече осъществените през финансовата година банкови сделки, нито би
било възможно в резултат на това мнение банката едностранно да измени условията
по сключените договори за кредит или пък да пристъпи към тяхното принудително
събиране, ако не са били налице предпоставки за това, а именно някаква форма на
неизпълнение от страна на кредитополучателите. Единственото дължимо и то от одитираното предприятие действие би било обезценяването на
кредитните експозиции, но това задължение принципно произтича от нормативната
уредба на банковата дейност и не се поражда от одиторско мнение за
установени несъответствия в проверяваните отчети. От друга страна, както вече
се посочи, заключенията на първоначалната и на повторната съдебно-одиторска
експертизи са единодушни, че нито един от необезпечените кредити, отпуснати
през 2010 г. към 31.12.2010 г. не е бил в просрочие и
въпреки това банката е начислила частична обезценка
от 954000 лева, съответно от отпуснатите през 2012 г. необезпечени кредити нито
един не е бил в просрочие към 31.12.2012 г. и отново банката
е начислила обезценка от 3239000 лева. В този смисъл
не е било налице основание за констатиране на несъответно на нормативната
уредба провизиране на кредитите от одиторите към момента на извършване на одита и за този факт
вещите лица, изготвили приетите в производството заключения на одиторските експертизи, са единодушни.
Не
на последно място следва да се отбележи, че няма никакви обективни факти, въз
основа на които да се предполага, че при даване на обективно и съответно на МОС
одиторско мнение (ако се приеме, че даденото не е
било такова), ръководството на конкретното одитирано
предприятие би предотвратило отнемането на лицензията като предприеме поведение
за привеждане дейността на банката в съответствие с нормативните изисквания,
съответно преустанови дейността по предоставяне на необезпечени кредити и осигури
провизирането им, с оглед обстоятелството, че тези
кредити, съгласно заключението на повторната тричленна съдебно одиторска експертиза (задача № 11), са отпускани на свързани
юридически лица под контрола на председателя на надзорния съвет на банката и
мажоритарен акционер Ц.В.(чрез „Б.“ ЕООД). А това означава, че причинените
вреди (обобщени като отнемане лицензията за банкова дейност в резултат на
кредитна дейност, довела до отрицателен собствен капитал), са резултат единствено
и само от допуснати нарушения от страна на управителните органи и служителите
на одитираното предприятие, за които отговорността на
ответното „К.О.“ ООД е изключена от чл. 35, ал. 1 ЗНФО (отм).
С
оглед изложеното, предявените главни и акцесорни искове
са неоснователни, който извод изключва необходимост от разглеждане на
възражението на ответника същите да са погасени по давност, което възражение
има евентуален характер и предполага възникнали вземания, а претендираните
съдът приема, че нямат такава характеристика.
При
този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за ответника
„К.О.“ ООД, което доказва извършени такива в размер на общо 68606 лева, от
които 53880 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се
съберат от масата на несъстоятелността. Ищецът прави неоснователно възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА, като в случая е ясно, че настоящото исково
производство се отличава с известна правна сложност. Разпоредбата на чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн.,
ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., като в чл. 7, ал. 2, т. 6 от същата е предвидено
при интерес от 1 000 000 лева до 10 000 000 лева, възнаграждението да е в размер на 21530 лева плюс
1 % за горницата над 1 000 000 лева, което означава,
че при искове с цена 4457861,96 лева минималното възнаграждение е 56108,62
лева, поради което договореното и заплатено от ответника в размер на 53880 лева
не е прекомерно и не подлежи на намаляване, тъй като е под минималното,
определено в НМАВ.
В
тежест на масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност следва
да се възложи дължимата за предявяване и провеждане на исковете държавна такса
в размер на 178314,48 лева (4 % от размера на осъдителните претенции), която не
е събрана предварително.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „К.О.“
ООД – новото фирмено наименование на „К.Б.“ ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, обективно съединени искове, с правна квалификация чл.
79, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 ЗНФО (отм.), чл.
86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на ответника чрез заплащане на сумата 766276,68 лева,
представляваща трикратния размер на договореното за извършване на одит за 2010
г. възнаграждение, сумата 1885344,49 лева – трикратен размер на договореното за
извършване на одит за 2012 г. възнаграждение, заедно с обезщетение за забава
върху общо претендирания трикратен размер на
възнагражденията за периода 01.01.2013 г. –
30.12.2015 г. в размер на 807240,79 лева, сумата 500000 лева, представляваща
част от действителния размер на настъпилите от умишленото неизпълнение на
договора за възлагане на одит за 2010 г. вреди в размер на 75742770,05 лева,
представляващи отпуснати през 2010 г. необезпечени и непровизирани
кредити, които останали неиздължени, съединен с частичен иск за заплащане на
сумата 500000 лева – част от вземане в общ размер *********,18 лева –
обезщетение за вредите от умишлено неизпълнение на договора за възлагане на
одит за 2012 г., представляващи отпуснатите през 2012 г. необезпечени и непровизирани кредити, които останали неиздължени.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********,
да заплати на „К.О.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 68606 (шестдесет и осем хиляди шестстотин
и шест) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА
„К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********, да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, сумата 178314,48 лева (сто
седемдесет и осем хиляди триста и четиринадесет лева и четиридесет и осем
стотинки) лева – държавна такса за предявените искове, която да се събере от
масата на несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: