РЕШЕНИЕ№ 554
гр. Монтана, 14 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.11.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 484
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С
Решение № 260029 от 23.09.2020 г. по АНД № 811/2020 г. на районен съд гр.
Монтана, е потвърдено Наказателно Постановление № 20-0996-001400 издадено на 20.05.2020
г. от Началник РУ Монтана при ОДМВР - гр. Монтана, с което на И.М.И. *** са
наложени административни наказания, за това че на 04 05 2020 г. в 13:50 ч. в
гр. Б*** , ул. „Г*** Д*** ” като водач на лек автомобил П*** 807 2.2 Д, рег. № М***
отказва да предаде документите си – СУ на МПС, КТ и СР на МПС.
В
законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която твърди, че съдебното решение е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа
изложеното, както във възражението, така и в жалбата против Наказателното
постановление, че в последното липсват задължителните реквизити, визирани в чл.
57 и сл. от ЗАНН. Разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН са императивни и липсата на
един от визираните реквизити, които са задължителни за законосъобразността на Наказателното
постановление, представлява нарушение достатъчно, за неговата отмяна. Административнонаказващият
орган при определяне на наказанието не е съобразил разпоредбите на чл. 27, чл.
28 и чл. 52 и 53 от ЗАНН, и е могьл да не наложи наказание, а само да го
предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Административното производство е
протекло формално, нарушението е за първи път, не е системен нарушител, липсват
доказателства за нанесени щети, а законът дава право да не се налага административно
наказания на всяка цена. В тази връзка, ако се приеме липсата на множество
нарушение при издаването на АУАН и НП и се приеме, че има извършено нарушение, то
да се приеме, че същото е малозначително или с явно незначителна степен на
обществена опасност, тъй като не са засегнати съществено целите на закона. Моли
решението да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа жалбата като навежда
нови факти и обстоятелства, с които обосновава, че не е извършил описаното
нарушение.
Ответната страна, чрез юрк
Д*** оспорва жалбата. Моли решението на въззивния съд да остане в сила като законосъобразно, обосновано и съобразено с материалния закон. Касационната жалба е неоснователна и като такава моли да се
отхвърли. Счита, че въззивния съд е събрал всички относими по делото
доказателства и е стигнал до правилния извод, че има извършено нарушение, което
е извършено виновно, именно от жалбоподателя в настоящото производство. Моли
също така да се приеме, че при съставяне на акта и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като
същите са издадени от компетентни органи. При съставяне на акта и неговото
предявяване, нарушителят не е направил възражение в определената за това графа,
нито е подал писмени такива в тридневния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Възраженията, които са изложени в касационната жалба и в днешно съдебно
заседание от жалбоподателя са правени и пред въззивния съд. Същият ги е обсъдил
и правилно ги е отхвърлил.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото
Наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона, без да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Установена е изцяло фактическата обстановка, която правилно е описана в
диспозитива на издаденото Наказателно постановление. Извършеното нарушение е
доказано по категоричен начин, за коетоя правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За
да потвърди Наказателното постановление /НП/ районният съд приема, че на 04 05
2020 г. в 13:50 ч., касаторът е паркирал неправилно, управляваният от него лек
автомобил, на центъра в гр. Б*** пред магазин М*** маркет. Водачът на МПС се
държал грубо и арогантно със свидетеля М*** – полицейски инспектор при РУ
Монтана, като твърдял, че същият не може да му напише АУАН, защото не го е
спрял. В хода на проверката касаторът е отказъл да предаде на проверяващите
полицаи изисканите документи за проверка – СУМПС, КТ и СРМПС, за което му е
съставен акт и издадено НП за нарушение на чл.103 от ЗДвП, съгл. чл.175, ал.1,
т.З от ЗДвП. Съдът приема, че касаторът има качеството на водач на МПС, в който
смисъл е § 1, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изцяло кредитира показанията на св.Митов и
св.Благоев като обективни и последователни в контекста на писмените
доказателства по делото, а бланкетното посочване в жалбата – „Не съм извършил
нарушението” - за необосновано и недоказано. Приема още, че жалбоподателят е надлежно
призован за две поредни съдебни заседания, в които му е дадена възможност да се
яви или да упълномощи представител, чрез който да представи доказателства в
подкрепа на твърдението си, като такива не са представени. При наличните
доказателства, правилно е прието от АНО, че И.М.И. е нарушил разпоредбата на
чл. 103 от ЗДвП, за което са му наложени наказания на основание чл.175, ал.1,
т.З от ЗДвП. Безспорно в случая е налице виновно поведение на административнонаказаното
лице, а посоченото от жалбоподателя пред въззивния съд е възприето като защитна
теза. При установяване на административното нарушение, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Обществената опасност на извършеното нарушение е значителна, доближаваща
се до тази на деянието по чл. 270 от НК, която изключва приложението на чл. 28
от ЗАНН. Жалбата е бланкетна, поради което въззивният съд е лишен от възможност
да изложи мотиви в насоката на посочените общи фрази. АУАН и НП са съобразени с
изискванията на ЗАНН, без да се откриват съществени процесуални нарушения,
които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Не са
налице основания за изменение на наложените като вид и размер минимални
административни наказания на основание чл. 175, ал.1 от ЗДвП, които са
съответни, правилно определени и справедливи, съобразени с изискванията на чл. 27
от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за нарушител/водач, И.М.И. е водач
със завишена степен на обществена опасност, който е придобил правоспособност м.
01.1996г., роден 1977г., а има 28 бр. издадени други влезли в сила НП и 14 бр.
фишове. Тези данни характеризират този водач с висока степен на обществена
опасност, респ. извършеното от него процесно административно нарушение се
отличава със завишена степен на обществена опасност, които обстоятелства правно
не обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. изменение на наложените
административни наказания.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Правилно
този съд е приложил материалният закон, като съображенията изложени в мотивите
на решението изцяло се споделят от касационния състав на съда, без
необходимостта същите да бъдат преповтаряни, като за целта препраща към тези
мотиви, на основание текста на чл. 221, ал. 1, изречение първо от АПК.
По
наведените в касационната жалба възражения, че при издаване на НП е нарушен чл.
57 от ЗАНН и в този акт липсват реквизити, то следва да се отбележи, че тези
твърдения са формални, без да е посочен конкретен реквизит, който според
касатора да липсва в издадения акт, за да бъде същият обсъден в настоящото
решение. В тази връзка съдът не установява липса, на който и да е от изброените
в тази правна норма реквизити и това е видно от самото Наказателно
постановление. По същия начин са цитирани текстовете на чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН, без да се сочат конкретни фактически обстоятелства, които да се съотнасят
към тези законови разпоредби.
Несъстоятелно
е възражението, че липсват доказателства за системност при извършване на
нарушенията, тъй като такива доказателства са налични по делото и въззивният
съд ги е обсъдил в мотивите на своето решение.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи,че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП - редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
Оборване на
доказателствената сила на обжалвания акт е в тежест на
административнонаказаното лице, което в случая не е направено. Дори в самия
АУАН водачът е посочил, че няма възражения по описаното нарушение, поради което
за първоинстанционния съд е липсвало основание за съмнение по отношение
достоверността на този акт. Пред първата инстанция касаторът е разполагал с
всички допустими по закон доказателствени средства да обори доказателствената
сила на този акт, същият обаче не е предприел никакви действия - не е
представял доказателства, респ. не е изисквал събирането на такива, поради
което и този съд се е произнесъл на база събраните в хода на делото
доказателства. В тази връзка касационната инстанция е контролна инстанция по
отношение на първоинстанционното решение, като навеждането на нови факти и
обстоятелсва, едва в касационното производство, каквито са наведени от касатора
по време на о.с.з., са недопустими за разглеждане. Извън недопустимостта на
тези възражения за разглеждане, последните единствено потвърждават фактическата
обстановка описана в издаденото НП, а именно, че водачът е предал исканите
документи едва след като е отишъл в участъка и то на друг служител на МВР.
Следва да се отбележи
още, че административнонаказаното лице няма подадени възражения против
съставения АУАН, а жалбата против Наказателното постановление е бланкентна, без
посочване на конкретни пороци, поради което твърденията в касационната жалба, че
имало такива не се подкрепя от доказателствата по делото.
При
служебна проверка на решението с оглед нормата чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
намира основания, които да водят до отмяна на оспорения съдебен акт. Последният
е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно
прилагане на процесуалния и материалния закон, поради което оспореното решение следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 260029 от 23.09.2020 г. по АНД № 811/2020 г. на
районен съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: