Мотиви към присъда N12/26.01.2016 година по нохд N 2243/2015г. по описа на ПОС.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Й.Й. за извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това в периода 02.04.2012г. – 31.03.2015г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление на шест пъти, като управител до 20.03.2015 г. и като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. “***”ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *** /данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което подлежи на облагане с корпоративен данък съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО/ и “***”ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, /данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което подлежи на облагане с корпоративен данък съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО/, на четири пъти за “***”ЕООД за финансовите 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. и на два пъти за “***”ЕООД, за финансовите 2013г. и 2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в общ размер 1 580 153,43 лева, представляващи корпоративен данък за двете дружества, от които 1 142 343,41 лв. за “***”ЕООД и 437 810,02 лв. за “***”ЕООД, като не е подал Годишни данъчни декларации, които се изискват по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, както следва:

1.На 02.04.2012 г. като управител на “***” ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 130 443.56 лева за “***” ЕООД за финансовата 2011г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 1 304 435.55 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

2.На 01.04.2013 г. като управител на “***”ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 599 479.07 лева за “***”ЕООД за финансовата 2012 г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба - 5 994 790.67 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

3.На 31.03.2014 г. като управител на “***”ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 400 656.23 лева за “***”ЕООД за финансовата 2013 г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба - 4 006 562.32 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

4.На 31.03.2014 г. като управител на “***”ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 99 625.15 лева  за “***”ЕООД за финансовата 2013г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба - 996 251.47 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

5.На 31.03.2015 г. като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. “***” ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 11 764.55 лева за “***”ЕООД за финансовата 2014г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба - 117 645.55 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО     

6.На 31.03.2015 г. като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. “***”ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 338 184.87 лева за “***”ЕООД за финансовата 2014 г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба - 3 381 848.70 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон –  чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.

По делото е приет за съвместно разглеждане и гражданския иск предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подс. Й.Й. за сумата от 1 580 153,43 лева за имуществени вреди от престъплението.

          Подсъдимият Й.Й. се признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.

          Защитникът на подсъдимия иска постановяване на оправдателна присъда по пунктове номер 5 и 6 от обвинението, поради липса на съставомерност. Иска и налагане на наказание ориентирано към минимума на предвиденото.

          Прокурорът поддържа обвинението и иска налагане на наказание лишаване от свобода ориентирано към законовия максимум, преди редукцията по чл.58 ал.1 от НК.

          Юрисконсултите на ТД на НАП Пловдив поддържат изцяло предявения граждански иск срещу подсъдимия.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият Й.Й. е на 48 години, българин, български гражданин, със средно образование, женен, не работи и в момента се намира в затвора гр.Пловдив, осъждан.

„***” ЕООД било вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 12.03.2011 г. със седалище в гр. Пловдив /том 49, л. 9/. Дружеството се представлявало и управлявало от подс. Й.Б.Й.. Задълженото лице било регистрирано по ДОПК в ТД на НАП Пловдив с ЕИК по Булстат ** на 12.03.2011 г.

Основен предмет на дейност на дружеството от момента на вписването му в Търговския регистър през 2011 г., както и през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. било извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на страната. Във връзка с тази дейност дружеството имало общо 318 сключени трудови договори /т. 21, л. 5-14/.

Общите изисквания към таксиметровите превози на пътници са регламентирани в Закона за автомобилните превози /ЗАП/. Според чл. 24, ал. 1 от ЗАП таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров касов апарат с фискална памет, по ред определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за тексиметров превоз. Дейността по таксиметров превоз на пътници нормативно е уредена и в Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта, обн. ДВ бр. 109/14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г. и приета на основание чл. 12а, ал. 5 от ЗАП /т. 3, л. 35 и сл./.

Подс. Й.Й. се занимавал с цялостната организация и дейност на дружеството през инкриминирания период. Той бил запознат с нормативните изисквания към дейността по таксиметров превоз. Тъй като подс. Й. бил осъждан за престъпления от общ характер /т.49, л.72-80/, не отговарял на изискванията на чл. 4, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от Наредбата. След като регистрирал „***” ЕООД, той назначил св. Е. Ж. К., който имал чисто съдебно минало, за ръководител транспортна дейност на дружеството /т. 18, л 53/. С това управляваното от подс.Й. „***” ЕООД отговаряло на цитираните изисквания за регистрация по чл. 4 от Наредбата, което било първото условие за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Въз основа на подадено от подс. Й. заявление за регистрация, на „***” ЕООД било издадено Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз № 10343/12.04.2011 г. от ИААА /т.22, л. 1/.

За да може да осъществява таксиметров превоз на пътници, подс. Й. преди регистрацията на дружеството набрал множество лица, които се занимавали с таксиметрова дейност със собствени, наети или лизингови автомобили, за да ги впише в списъка към Удостоверението за регистрация в ИААА съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. С някои от тях сключил трудови договори, а с други, макар и да не сключил трудови договори от името на „***” ЕООД, подс. Й. се споразумял да извършват таксиметрова дейност от името и за сметка на това дружество, ползвайки Удостоверението за регистрация и обстоятелството, че същото е данъчно задължено лице (ДЗЛ).

Така към удостоверението за регистрация подс. Й. приложил списък със съответните автомобили с регистрационни номера и имена на водачи, който представлявал неразделна част от Удостоверението /т. 3, л. 23 и сл./. Съгласно изискването на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 34/1999 г., през инкриминирания период от време подс. Й. подал и множество Заявления за вписване на автомобили за извършване на таксиметров превоз под името на превозвача „***” ЕООД, както и за отписване на част от тях поради преминаването им към регистрацията на други дружества. Съгласно удостоверение от ИААА, РД Пловдив /т. 22, л. 1, т. 23/ били подадени общо 399 заявления за вписване, респ. отписване. По този начин численият състав на регистрираните на името на превозвача „***” ЕООД таксиметрови автомобили постоянно се променял. 

Подс. Й. *** заявления за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз за всеки един от вписаните в  списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД автомобили с фискализирани и регистрирани в ИААА ЕТАФП.

Тъй като „***”ЕООД било новообразувано дружество, през 2011г. същото нямало установени и просрочени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, вменени от ТД на НАП Пловдив към същата година. Поради това дружеството отговаряло на изискванията, установени в чл. 24, ал. 2, т. 6 от Наредба № 34/1999 г., за липса на задължения. Тъй като Разрешенията за извършване на таксиметров превоз на пътници се издавали на името на превозвача, но за всеки конкретен автомобил поотделно, подс. Й. подал множество заявления до Община Пловдив за издаване на необходимите разрешения. Въз основа на подадените заявления, придружени с изискуемите документи по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 34/1999 г., „***” ЕООД получавало Разрешения от Община Пловдив за извършване на таксиметров превоз за всеки автомобил, с отразен в тях срок на валидност. Разрешенията били издадени на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер. 

Според чл. 21, т. 6 от Наредба № 34/1999 г., лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на изискването да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/, притежаващ удостоверение за одобряване на типа, издадено от Държавната агенция за метрология и технически надзор /ДАМТН/ съгласно изискванията на Наредба № 35 от 1999г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет.

Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 35/1999 г. след метрологичен контрол от ДАСМ данъчно задълженото лице попълва молба /заявление/ и представя ЕТАФП и автомобила пред регионалните отдели на ГД „АА” за регистрация.

С оглед на тези изисквания подс. Й. ***, множество Заявления за регистрация на ЕТАФП през инкриминирания период от време на името на „***” ЕООД, които преди това били фискализирани на името на това дружество. Според удостоверително писмо от ИААА, РД Пловдив, подадените заявления за регистрация на ЕТАФП от дружеството за инкриминирания период от време /данъчните периоди от 2011 г. до 2014 г./ възлизали на 417 броя. /т. 22-23/.

Въз основа на подадените от подс. Й. от името на „***” ЕООД Заявления за регистрация, в ИААА, РД Пловдив били открити досиета на посочените в тях ЕТАФП, в които служителите регистрирали данните от въвеждането в експлоатация на всеки ЕТАФП.

За извършената регистрация на всеки един ЕТАФП ИААА, РД Пловдив уведомявала писмено в 7-дневен срок ТД на НАП Пловдив, тъй като там било регистрирано данъчно задълженото лице „***” ЕООД по реда на ДОПК /т.22-23/. Съгласно изискванията на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 35/1999 г. уведомителното писмо се съхранявало в данъчното досие на данъчно задълженото лице „***” ЕООД в ТД на НАП Пловдив.

Съгласно изискването на чл. 23 от Наредба № 35/1999г., след приключване на смяната водачите на таксиметрови автомобили отпечатвали отчети без нулиране /сменни отчети/. Ежедневно водачите извършвали и обобщаване на данните от извършените таксиметрови услуги чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Сменните отчети и дневните финансови отчети се прикрепяли към пътния лист от пътната книжка.

На гърба на челната страница на пътните книжки водачите прикрепяли и издадените от Община Пловдив разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници на името на „***” ЕООД, за съответния лек автомобил.

Всеки месец водачите на таксиметрови автомобили предавали пътните книжки на подс. Й. за полагане на подпис и печат, с оглед изпълнение на задължението по чл. 34, т. 3 от Наредба № 34/1999 г. за ежемесечни проверки от негова страна на техническото състояние на автомобилите. Същият поставял подпис и печат върху пътните книжки, с което удостоверявал извършения ежемесечен контрол от негова страна.

След изчерпване /запълване/ на пътните книжки водачите ги предавали на подс. Й., който следвало да ги съхранява в 5-годишен срок, заедно с прикрепените към тях отчети съгласно изискването на чл. 23, ал. 5 от Наредба № 35/1999 г. При предаване на запълнените пътни книжки, подс. Й. предавал на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, заверени и подпечатани от него като управител на превозвача „***” ЕООД.

Наред с това водачите на таксиметрови автомобили разпечатвали и съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период, който съхранявали в т.нар. Специална книга по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г., заверена от ИААА, РД Пловдив. Водачите съхранявали тези книги в таксиметровия автомобил с оглед извършване на контрол от ИААА, РД Пловдив.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО „**” ЕООД било данъчно задължено лице по ЗКПО. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбата от дейността на данъчно задължените лице се облага с корпоративен данък в размер на 10 на сто и се внася в срок до 31.03. на следващата календарна  година, след като се приспаднат авансово внесените суми.

Съгласно чл. 19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Данъчната печалба е положителният данъчен финансов резултат, определен на основата на счетоводния финасов резултат, установен като разлика между приходите и разходите, преди определянето на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон, съгласно чл. 18 от ЗКПО.

В чл.92 ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

В ал.2 на чл.92 от ЗКПО е посочено, че годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март  на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

За организираната и осъществяна от дружество „***” ЕООД дейност, с която се занимавал изцяло, подс. Й. решил да не води счетоводство, респ. да не отразява счетоводно натрупаните във фискалните памети на регистрираните на същото дружество приходи от обороти от таксиметрова дейност, да не формира счетоводен финансов резултат и данъчен финансов резултат по смисъла на ЗКПО, да не декларира приходи от дейността на дружеството – таксиметров превоз на пътници, както и да не декларира дължим корпоративен данък чрез подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

С оглед на това си решение подс. Й. ежемесечно при представяне от водачите на таксиметрови автомобили на пътните книжки за заверка, поставял подпис и печат върху пътните книжки, а от своя страна водачите, чиито автомобили и ЕТАФП били регистрирани на името на „***” ЕООД, му давали сума от 50-70 лв. Уговорката на подс.Й. с водачите на таксиметровите автомобили, чиито ЕТАФП били регистрирани на името на „***”ЕООД, била, да му заплащат определена сума пари месечно – около 50-70 лв. На част от таксиметровите водачи подс. Й. обяснявал, че тази сума ще бъде използвана за заплащане на данъци на дружеството и за водене на счетоводство. На друга част от таксиметровите водачи обяснявал, че тази сума следвало да предават за това, че извършвали дейността от името на „***”ЕООД, както и за това, че подс. Й. водил част от тях на трудови договори към дружеството. За заплатените месечни суми подс. Й. понякога издавал разписки на водачите на таксиметровите автомобили, но не ги отразявал счетоводно за дружество „***” ЕООД.

Чрез неподаване на данъчна декларация от името на „***” ЕООД за съответната финансова година, за което бил задължен по силата на чл. 92 от ЗКПО, подс. Й. целил да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за това дружество за финансовите 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., през които данъчни периоди той се явявал едноличен собственик на капитала и управител на „***” ЕООД.

Тъй като подс. Й. сключил трудови договори с част от водачите на таксиметрови автомобили, които извършвали дейността от името на  регистрираното дружество „***” ЕООД и чиито ЕТАФП били регистрирани в ИААА, РД Пловдив, респ. в ТД на НАП Пловдив на името на „***” ЕООД, подс. Й. решил да наеме счетоводител, който да се занимава единствено с дейността по отчитане, деклариране и внасяне на осигуровките на лицата, с които дружеството имало сключени трудови договори.

За целта подс. Й. сключил трудов договор със св. Д. С. през 2011г., която имала задължението да се занимава с ТРЗ по сключените трудови договори с таксиметровите шофьори, работещи с регистрацията на „***” ЕООД /т. 9, л. 2, л. 5, л. 8, л. 10/. В повечето случаи данните за лицата били давани на св. С. от подс. Й., а понякога и от самите шофьори след негово обаждане. След разпореждане от подс. Й. св. С. съставяла трудови договори, които понякога били подписвани в нейния офис или на други места. Трудовите договори предавала на подс. Й.. Задължение на св. С. било да подава пред ТД на НАП Пловдив информация за сключените или прекратени трудови договори. Същевременно „***” ЕООД никога не е имало водено счетоводство, респ. св. С. никога не е водила такова на дружеството освен описаната дейност като ТРЗ. Още при вписването на дружеството в Търговския регистър и започване на дейността били сключени трудови договори с част от шофьорите, като в различните данъчни периоди броят им не бил един и същ.

Подс. Обв. Й. не водил счетоводна отчетност на дружеството и не възложил извършване на такава на друго лице съобразно регламентираното за това задължение в чл. 2 и сл. от Закона за счетоводството. Дейността на дружеството не била отчитана по реда на Закона за счетоводството и в съответствие с неговите изисквания. Наред с това, макар „***” ЕООД да се явявало данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, подс. Й. не формирал и не отразявал счетоводно натрупаните във фискалните памети на регистрираните на „***” ЕООД приходи от обороти от таксиметрова дейност, не формирал счетоводен финансов резултат и данъчен финансов резултат по смисъла на ЗКПО, не декларирал приходи на дружеството от дейността – таксиметров превоз на пътници, както и не декларирал дължим корпоративен данък чрез подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

В хода на разследването било установено, че през инкриминирания период подс.Й. постепенно прехвърлил дейността по таксиметров превоз от „***” ЕООД на „***” ЕООД гр. Пловдив, чийто едноличен собственик и управител се явявал отново подс.Й.. В тази връзка, в съответствие с правилата на чл. 18, ал. 9 от Наредба № 35/1999 г., фискализираните и регистрирани на името на „***” ЕООД ЕТАФП постепенно били фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД поради смяна на собствеността. За целта и съобразно чл. 18 и сл. от Наредба № 35/1999 г. била извършена процедура по демонтаж на фискалните памети на ЕТАФП, съдържащи информация за набраните обороти на всеки от тях за периода от време, през който същите били фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД. Така демонтираните фискални памети били предоставени на оторизирани за това фирми за съхранение. В конкретния случай демонтираните фискални памети от ЕТАФП на „***” ЕООД били предоставени на „***” гр.С., „***” ООД гр.С. и ЕТ „***” гр.П.. В хода на досъдебното производство информацията за реализираните обороти от „***” ЕООД, отчетени чрез фискализираните и регистрирани на името на дружеството ЕТАФП за процесните 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., била изискана и предоставена на разследващите органи от цитираните по-горе три фирми /т.нар. фискални центрове/ посредством т. нар. справки с обороти от изчетени фискални памети, с оглед установяване на действителните приходи от обороти от дейността по таксиметров превоз на „***” ЕООД. /т. 21, л. 132 и сл. за „***” гр. С., т. 21, л. 164 за „***” ООД гр. С. и т. 18, л. 98-99 за ЕТ „***” гр. П./.

За финансовата 2011 г.  подс.Й. се снабдил с Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз № 10343/12.04.2011 г. от ИААА на „***” ЕООД /т.22, л. 1/.

Съгласно уговорката с таксиметровите шофьори, автомобилите, с които осъществявали дейността по таксиметров превоз, през 2011 г. били вписани в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД. С фискализацията на ЕТАФП се занимавал подс.Й., а понякога предоставял възможност на съответния таксиметров шофьор сам да фискализира ЕТАФП в управлявания от него автомобил в избрана от него сервизна фирма на името на „***” ЕООД. Наред с това подс. Й. подал и заявления за регистрация на всички фискализирани ЕТАФП в ИААА, Отдел „Контролна дейнност” гр. Пловдив. Съответните ЕТАФП били регистрирани в ИААА.

ИААА, РД Пловдив от своя страна подала Уведомления до ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма били подредени в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

През 2011 г. подс.Й. *** заявления за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз за всеки един от вписаните в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД автомобили с фискализирани и регистрирани в ИААА ЕТАФП. Разрешенията били издадени на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, което се явявало и превозвач по смисъла на Наредба № 34/1999 г., подс.Й. имал задължението да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили пътни книжки, в които ежедневно последните да прикрепят дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕТАФП. Непосредствено преди започване на работа към дружеството му, подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили подпечатани и заверени от него пътни книжки с оглед извършване на отчитането от тяхна страна.

След изчерпване на съответната пътна книжка, водачите обобщавали информацията от тях, като отпечатвали от ЕТАФП съкратени отчети на фискалната памет за отразения в книжката период, които прикрепяли към книгата по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г. Такава книга притежавал всеки автомобил, в който бил регистриран ЕТАФП на името на „***” ЕООД и се съхранявала в автомобила с оглед евентуална проверка от ИААА.

Приключените пътни книжки през 2011 г. шофьорите предавали на подс. Й., който имал задължението да ги съхранява в 5-годишен период от приключването им. Подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, подписани и подпечатани от него, с оглед отчитане на новонатрупаните обороти. Запълнените пътни книжки оставали при подс. Й.. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, през 2011 г. подс. Й. имал задължение в специална книга /т.нар книга по чл.17 от Наредба № 35/1999 г./, заверена от ИААА, РД Пловдив, да записва данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП, да съхранява периодичните отчети от същия, изготвяни след приключване на всяка от пътните книжки, фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД, както и да съхранява копие от протоколите за демонтаж на фискалната памет.

Натрупаните обороти, отразени в дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и закрепени към пътните листи, част от пътните книжки за всяко EТАФП, подс. Й. имал задължение да отразява в счетоводството си като приход от обороти на „***” ЕООД за 2011 г. 

Макар натрупаните обороти от таксиметров превоз през 2011 г. да били отчитани на ЕТАФП, фискализирани и регистрирани на „***” ЕООД, подс. Й. не ги отразявал в счетоводството на дружеството.

Тъй като не водел счетоводство през 2011г., подс. Й. като управител на „***” ЕООД не съхранявал за дружеството оригинални първични счетоводни документи /фактури за покупки и продажби, банкови извлечения и др./, месечни отчети, счетоводни регистри, оборотни ведомости съгласно Закона за счетоводството, както и пътните книжки от фискализираните и регистрирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД с намиращите се в тях дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, за натрупани обороти през 2011 г. Наред с това подс. Й. не изпълнил задължението да формира счетоводен финансов резулат за „***” ЕООД като ДЗЛ за финансовата 2011 г., /съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/, установен като разлика между приходите и разходите. Не изпълнил и задължението /съгласно чл. 22 от ЗКПО/ да формира данъчен финансов резултат за 2011 г.

В резултат на горните си действия подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал за 2011 г. следните приходи, установени на база предоставени справки с оборота на изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ при дефискализация на същите ЕТАФП и съхранявани в „***“  гр. С., „***“ ООД гр. С. и ЕТ „***“ гр. Пловдив:

-от ***“  гр.С., съгл. справка – Приложение № 1 към ССЕ /т. 8, л. 75 и сл./ на стойност - 1 259 542,95 лв.                                                             

-от „***“ ООД гр.С., съгл. справка – Приложение № 6  от ССЕ на стойност - 58 297,67 лв.

-от ЕТ „***“ гр.П.,  съгл. справка – Приложение № 7 от ССЕ  на стойност - 26 135,20 лв.

Общо приход за 2011 г.:  1 343 975,82 лв.

За финансовата 2011 г. подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал следните разходи, установени на база:

-Справка от информационната система на НАП /писмо изх. № 11-04-372/29.10.2015 г. – т. 21, л.91 и сл./ във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 8  към ССЕ  на стойност 35 531,89 лв.

-От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

ДОО на стойност                                                                   2 099,59 лв.

ДЗПО на стойност                                                                  275,20 лв.

ЗО на стойност                                                                                888,69 лв.

За принудително събиране                                                     202,50 лв.

Републикански данъци                                                           542,40 лв.

Общо разход:     39 540,27 лв.

С цел да укрие корпоративен данък подс.Й. решил да не подава ГДД за финансовата 2011 г. В случай, че бе решил да подаде ГДД за 2011 г., подс. Й. е следвало да отрази в нея формирания за „***” ЕООД счетоводен финансов резултат и „полагащ се корпоративен данък“ /съгласно изискванията на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011 год., като 

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”, т.1 „Общо приходи” е следвало да попълни сумата от 1 343 975.82 лв. като общ приход за дружеството за 2011 г.

А в т.2 ”Общо разходи” на част VІ е следвало да попълни сумата 39 540.27 лв.

В случай, че бе изпълнил горните задължения, подс. Й. е следвало да формира счетоводен финансов резултат като разлика между приходите и разходите - печалба в размер на 1 304 435.55 лв.

Размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2011 год. е 130 443,56 лв. / 10% от 1 304 435,55 лв./, който е следвало подс. Й. да отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011 год.

Така определеният корпоративен данък за данъчен период 2011 г. /финансовата 2011 г./ - 130 443.56 лв. за „***” ЕООД, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 1 304 435.55 лв., подс. Й. следвало да декларира до 31.03. на следващата календарна година.

Тъй като 31.03.2012 г. било събота /неработен ден/, данъчната декларация следвало да се подаде най-късно до 02.04.2012 г. Подс. Й. не изпълнил задължението си като управител на „***” ЕООД да подаде в посочения срок Годишна данъчна декларация за финансовата 2011 г., вменено му в чл. 92 от ЗКПО.

Така фомираното данъчно задължение – корпоративен данък било в особено големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, подс.Й. като като управител на “***” ЕООД на 02.04.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 130 443.56 лева за “***” ЕООД за финансовата 2011г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 1 304 435.55 лв.

За финансовата 2012 г. подс. Й. продължил да се занимава с дейността по таксиметров превоз на пътници от името на „***” ЕООД, за която притежавал Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз № 10343/12.04.2011 г. от ИААА на „***” ЕООД.

Съгласно уговорката с таксиметровите шофьори, автомобилите, с които осъществявали дейността по таксиметров превоз, през 2012 г. продължавали да бъдат вписани в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД. ЕТАФП, монтирани в автомобилите, продължавали да бъдат фискализирани и регистрирани в ИААА, РД Пловдив на името на „***” ЕООД. За тях имало изпратени Уведомителни писма в ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма се намирали в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив. Вписаните таксиметрови автомобили продължили да извършват дейност с издадените Разрешения от Община Пловдив на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

На основание чл. 10, ал. 4 от Наредба № 34/1999 г. подс. Й. подал през 2012 г. и други заявления за вписване на нови автомобили за извършване на таксиметров превоз на името на превозвача „***” ЕООД. В нововписаните автомобили били фискализирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД, за които подс. Й. подал Заявления за регистрация на ЕТАФП в ИААА, РД Пловдив през 2012 г. Същите били регистрирани на името на „***” ЕООД, като им били открити досиета. 

ИААА РД Пловдив от своя страна подала Уведомления за новоизвършените регистрации на ЕТАФП до ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма били подредени в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

За новорегистрираните на името на „***” ЕООД автомобили и ЕТАФП през 2012 г., подс. Й. *** заявления за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз. Наред с това подал и заявления за издаване на разрешения за тези автомобили, на които разрешенията от Община Пловдив изтекли през 2012 г. Община Пловдив издала разрешения по подадените заявления на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, което се явявало и превозвач по смисъла на Наредба № 34/1999 г., подс.Й. имал задължението да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили пътни книжки, в които ежедневно последните да прикрепят дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕТАФП. През 2012 г. подс.Й. продължил да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили подпечатани и заверени от него пътни книжки с оглед извършване на отчитането от тяхна страна.

След изчерпване на съответната пътна книжка, водачите обобщавали информацията от тях, като отпечатвали от ЕТАФП съкратени отчети на фискалната памет за отразения в книжката период, които прикрепяли към книгата по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г. Такава книга притежавал всеки автомобил, в който бил регистриран ЕТАФП на името на „***” ЕООД и се съхранявала в автомобила с оглед евентуална проверка от ИААА.

Приключените пътни книжки през 2012 г. шофьорите предавали на подс. Й., който имал задължението да ги съхранява в 5-годишен период от приключването им. Подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, подписани и подпечатани от него, с оглед отчитане на новонатрупаните обороти. Запълнените пътни книжки оставали при подс.Й.. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, през 2012 г. подс. Й. имал задължение в специална книга /т.нар книга по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г./, заверена от ИААА, РД Пловдив, да записва данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП, да съхранява периодичните отчети от същия, изготвяни след приключване на всяка от пътните книжки, фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД, както и да съхранява копие от протоколите за демонтаж на фискалната памет.

Натрупаните обороти, отразени в дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и закрепени към пътните листи, част от пътните книжки за всяко EТАФП, подс. Й. имал задължение да отразява в счетоводството си като приход от обороти на „***” ЕООД за 2012 г. 

Макар натрупаните обороти от таксиметров превоз през 2012 г. да били отчитани на ЕТАФП, фискализирани и регистрирани на „***” ЕООД, подс.Й. не ги отразявал в счетоводството на дружеството.

Тъй като не водел счетоводство през 2012г., подс. Й. като управител на „***” ЕООД не съхранявал за дружеството оригинални първични счетоводни документи /фактури за покупки и продажби, банкови извлечения и др./, месечни отчети, счетоводни регистри, оборотни ведомости съгласно Закона за счетоводството, както и пътните книжки от фискализираните и регистрирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД с намиращите се в тях дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, за натрупани обороти през 2012 г. Наред с това подс. Й. не изпълнил задължението да формира счетоводен финансов резулат за „***” ЕООД като ДЗЛ за финансовата 2012 г., /съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/, установен като разлика между приходите и разходите. Не изпълнил и задължението /съгласно чл. 22 от ЗКПО/ да формира данъчен финансов резултат за 2012 г.

В резултат на горните си действия подс. Й. като управител на „ВИВАНТ ГРУП” ЕООД формирал за 2012 г. следните приходи, установени на база предоставени справки с оборота на изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ при дефискализация на същите ЕТАФП и съхранявани в „***“  гр. С,, „***“ ООД гр. С, и ЕТ „***“ гр. П,:

-от „***“  гр. С,, съгл. справка – Приложение № 2 към ССЕ на стойност – 5 458 773,49 лв.                                                           

-от „***“ ООД гр. С,, съгл. справка – Приложение № 6 от ССЕ  на стойност – 617 270,47 лв.

-от ЕТ „***“ гр. П,,  съгл. справка – Приложение № 7 от ССЕ  на стойност – 39 286,18 лв.

Общо приход за 2012 г.:  6 115 330,14 лв.

За финансовата 2012 г. подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал следните разходи, установени на база:

-Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 9  към ССЕ  на стойност 77 883,10 лв.                          

-От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

ДОО на стойност                                                                   22 656,59 лв.

ДЗПО на стойност                                                                  2 438,92 лв.

ЗО на стойност                                                                                10 628,80 лв.

За принудително събиране                                                     234,44 лв.

Републикански данъци                                                           6 697,62 лв.

Общо разход:     120 539,47 лв.

С цел да укрие корпоративен данък подс. Й. решил да не подава ГДД за финансовата 2012 г. В случай, че бе решил да подаде ГДД за 2012 г., подс. Й. е следвало да отрази в нея формирания за „***” ЕООД счетоводен финансов резултат и „полагащ се корпоративен данък“ /съгласно изискванията на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 год., като 

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”, т.1 „Общо приходи” е следвало да попълни сумата от 6 115 330,14 лв. като общ приход за дружеството за 2012 г.

А в т.2 ”Общо разходи”на част VІ е следвало да попълни сумата 120 539,47 лв.

В случай, че бе изпълнил горните задължения, подс. Й. е следвало да формира счетоводен финансов резултат като разлика между приходите и разходите - печалба в размер на 5 994 790,67 лв.

Размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2012 год. е 599 479,07 лв. / 10% от 5 994 790,67 лв./, който е следвало подс. Й. да отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 год.

Така определеният корпоративен данък за данъчен период 2012 г. /финансовата 2012 г./ - 599 479,07 лв. за „***” ЕООД, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 5 994 790,67 лв., подс. Й. следвало да декларира до 31.03. на следващата календарна година.

Тъй като 31.03.2013 г. било неделя /неработен ден/, данъчната декларация следвало да се подаде най-късно до 01.04.2013 г. Подс. Й. не изпълнил задължението си като управител на „***” ЕООД да подаде в посочения срок Годишна данъчна декларация за финансовата 2012г., вменено му в чл. 92 от ЗКПО.

Така фомираното данъчно задължение – корпоративен данък било в особено големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, подс. Й.  като  управител на “***” ЕООД на 01.04.2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 599 479,07 лева за “***” ЕООД за финансовата 2012г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 5 994 790,67 лв.

За финансовата 2013 г. подс. Й. продължил да се занимава с дейността по таксиметров превоз на пътници от името на „***” ЕООД, за която притежавал Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз № 10343/12.04.2011 г. от ИААА на „***” ЕООД.

Съгласно уговорката с таксиметровите шофьори, автомобилите, с които осъществявали дейността по таксиметров превоз, през 2013 г. продължавали да бъдат вписани в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД. ЕТАФП, монтирани в автомобилите, продължавали да бъдат фискализирани и регистрирани в ИААА, РД Пловдив на името на „***” ЕООД. За тях имало изпратени Уведомителни писма в ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма се намирали в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив. Вписаните таксиметрови автомобили продължили да извършват дейност с издадените Разрешения от Община Пловдив на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

На основание чл. 10, ал. 4 от Наредба № 34/1999 г. подс. Й. подал през 2013 г. и други заявления за вписване на нови автомобили за извършване на таксиметров превоз на името на превозвача „***” ЕООД. В нововписаните автомобили били фискализирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД, за които подс. Й. подал Заявления за регистрация на ЕТАФП в ИААА, РД Пловдив през 2013 г. Същите били регистрирани на името на „***” ЕООД, като им били открити досиета. 

ИААА, РД Пловдив от своя страна подала Уведомления за новоизвършените регистрации на ЕТАФП до ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма били подредени в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

За новорегистрираните на името на „***” ЕООД автомобили и ЕТАФП през 2013 г., подс. Й. *** заявления за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз. Наред с това подал и заявления за издаване на разрешения за тези автомобили, на които разрешенията от Община Пловдив изтекли през 2013 г. Община Пловдив издала разрешения по подадените заявления на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, което се явявало и превозвач по смисъла на Наредба № 34/1999 г., подс.Й. имал задължението да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили пътни книжки, в които ежедневно последните да прикрепят дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕТАФП. През 2013 г. подс. Й. продължил да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили подпечатани и заверени от него пътни книжки с оглед извършване на отчитането от тяхна страна.

След изчерпване на съответната пътна книжка, водачите обобщавали информацията от тях, като отпечатвали от ЕТАФП съкратени отчети на фискалната памет за отразения в книжката период, които прикрепяли към книгата по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г. Такава книга притежавал всеки автомобил, в който бил регистриран ЕТАФП на името на „***” ЕООД и се съхранявала в автомобила с оглед евентуална проверка от ИААА.

Приключените пътни книжки през 2013 г. шофьорите предавали на подс. Й., който имал задължението да ги съхранява в 5-годишен период от приключването им. Подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, подписани и подпечатани от него, с оглед отчитане на новонатрупаните обороти. Запълнените пътни книжки оставали при обв. Й.. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, през 2013 г. подс. Й. имал задължение в специална книга /т.нар книга по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г./, заверена от ИААА, РД Пловдив, да записва данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП, да съхранява периодичните отчети от същия, изготвяни след приключване на всяка от пътните книжки, фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД, както и да съхранява копие от протоколите за демонтаж на фискалната памет.

Натрупаните обороти, отразени в дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и закрепени към пътните листи, част от пътните книжки за всяко EТАФП, подс. Й. имал задължение да отразява в счетоводството си като приход от обороти на „***” ЕООД за 2013 г. 

Макар натрупаните обороти от таксиметров превоз през 2013 г. да били отчитани на ЕТАФП, фискализирани и регистрирани на „***” ЕООД, подс. Й. не ги отразявал в счетоводството на дружеството.

Тъй като не водел счетоводство през 2013г., подс. Й. като управител на „***” ЕООД не съхранявал за дружеството оригинални първични счетоводни документи /фактури за покупки и продажби, банкови извлечения и др./, месечни отчети, счетоводни регистри, оборотни ведомости съгласно Закона за счетоводството, както и пътните книжки от фискализираните и регистрирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД с намиращите се в тях дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, за натрупани обороти през 2013 г. Наред с това подс. Й. не изпълнил задължението да формира счетоводен финансов резулат за „***” ЕООД като ДЗЛ за финансовата 2013 г., /съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/, установен като разлика между приходите и разходите. Не изпълнил и задължението /съгласно чл. 22 от ЗКПО/ да формира данъчен финансов резултат за 2013 г.

В резултат на горните си действия подс. Й. като управител на „***” ЕООД формирал за 2013 г. следните приходи, установени на база предоставени справки с оборота на изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ при дефискализация на същите ЕТАФП и съхранявани в „***“  гр. С,, „***“ ООД гр. С, и ЕТ „***“ гр. П,:

-от „***“  гр. С,, съгл. справка – Приложение № 3 към ССЕ на стойност – 3 504 300,27 лв.                                                           

-от „***“ ООД гр. С,, съгл. справка – Приложение № 6  от ССЕ на стойност – 539 631,52 лв.

-от ЕТ „***“ гр. П,,  съгл. справка – Приложение № 7 от ССЕ на стойност – 10 698,34 лв.

Общо приход за 2013 г.:  4 054 630,13 лв.

За финансовата 2013 г. подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал следните разходи, установени на база:

Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 10 към ССЕ  на стойност 40 645,20 лв. 

От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

                                               

ДЗПО на стойност                                                                  3 415,44 лв.

Данъчни и осигурителни вноски

по единна сметка                                                                    4 007,17 лв.

Общо разход:     48 067,81 лв.

С цел да укрие корпоративен данък подс. Й. решил да не подава ГДД за финансовата 2013 г. В случай, че бе решил да подаде ГДД за 2013 г., подс.Й. е следвало да отрази в нея формирания за „***” ЕООД счетоводен финансов резултат и „полагащ се корпоративен данък“ /съгласно изискванията на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год., като 

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”, т.1 „Общо приходи” е следвало да попълни сумата от 4 054 630,13 лв. като общ приход за дружеството за 2013 г.

А в т.2 ”Общо разходи”на част VІ е следвало да попълни сумата 48 067,81 лв.

В случай, че бе изпълнил горните задължения, подс. Й. е следвало да формира счетоводен финансов резултат като разлика между приходите и разходите - печалба в размер на 4 006 562,32 лв.

Размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2013 год. е 400 656,23 лв. / 10% от  4 006 562,32 лв./, който е следвало подс. Й. да отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год.

Така определеният корпоративен данък за данъчен период 2013 г. /финансовата 2013 г./ - 400 656,23 лв. за „***” ЕООД, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 4 006 562,32 лв., подс. Й. следвало да декларира до 31.03.2014 г.

Подс. Й. не изпълнил задължението си като управител на „***” ЕООД да подаде в посочения срок Годишна данъчна декларация за финансовата 2013 г., вменено му в чл. 92 от ЗКПО. Така фомираното данъчно задължение – корпоративен данък било в особено големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, подс. Й. като управител на “***” ЕООД на 31.03.2014 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 400 656,23 лева за “***” ЕООД за финансовата 2013г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 4 006 562,32 лв.  

 

Дейността на „***” ЕООД относно правилното прилагане на ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., както и относно правилното прилагане на ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2011  до 31.05.2013 г., е била обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на РА № *********/01.04.2014г. /т. 6 и 7/. В хода на ревизията органите по приходите установили, че „***” ЕООД нямало подадени данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г. и 2012 г., с което не е декларирало приходи от дейност – таксиметров превоз на пътници, за които липсвала и/или не била водена счетоводна отчетност в предприятието и не била представена счетоводна документация от задълженото лице. Констатирано било, че дружеството не било регистрирано по ЗДДС, макар към 30.06.2011 г. да е достигнало оборот за регистрация по същия закон. РА бил връчен на 08.05.2014 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. С него били определени данъчни задължения в общ размер на 2 051 361.07 лв., а именно ДДС - 1 215 899.26 лв. и лихви 194 464.99 лв., ЗКПО – 505 340.46 лв. и лихви 103 189.56 лв., Данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ – 5 943.95 лв. и лихви 450.42 лв., ДОО наети лица – 16 196.18 лв. и лихви 1 383.85 лв. ЗО наети лица – 7 811.33 лв. и лихви – 681.07 лв. Ревизионният акт не е бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив, поради което се счита за влязъл в сила в 14-дневен срок от неговото връчване.

          Във връзка с проведената ревизия на „***” ЕООД, приключила с издаването на РА № *********/01.04.2014г., считано от 01.04.2014 г. дружеството вече имало неплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, с което престанало да отговаря на изискванията, установени в чл. 24, ал. 2, т. 6 от Наредба № 34/1999 г., за липса на задължения. В резултат вече нямало право да получава Разрешения по чл. 24 от Наредба № 34/1999 г. за извършване на таксиметров превоз на територията на гр. Пловдив, които според регламентацията се издавали на името на превозвача – в случая на „***” ЕООД, но за всеки посочен в съответното разрешение автомобил и с посочен период на валидност. За част от автомобилите издадените от Община Пловдив разрешения все още били валидни поради това, че срокът им на действие не бил изтекъл. Ето защо тези автомобили продължили да извършват дейността от името на „***” ЕООД, като в тях отчитали извършените продажби чрез ЕТАФП, фискализирани и регистирани на името на това дружество. Сроковете на друга част от разрешенията за тексиметров превоз обаче към датата на издаване на цитирания ревизионен акт или в течение на финансовата 2013 г. междувременно изтекли.

Тогава подс. Й. решил да прехвърли дейността си по таксиметров превоз на пътници към друго дружество, което отговаряло на изискванията за извършване на таксиметрова дейност, подробно описани по-горе.

Подс.Й. се познавал със св. М, Б, /л.12-13, т. 9/, който също се занимавал с таксиметров превоз на пътници, но посредством други дружества. На 22.02.2013 г. св. Б, вписал в Търговския регистър към Агенция по вписванията „***” ЕООД със седалище в гр. Пловдив /т. 49, л. 10/. Дружеството било регистрирано по ДОПК на 22.02.2013 г. Предметът на дейност на това дружество бил извършване на таксиметров превоз на пътници, която дейност трябвало да отговаря на специфичните изисквания на Наредба № 34/1999 г. и Наредба № 35/1999 г. Тъй като към момента на вписване в Търговския регистър това дружество отговаряло на тези изисквания, на същото било издадено от ИААА, РД Пловдив Удостоверение за извършване на таксиметрова дейност № 10709/05.03.2013 г. /л. 1, т. 25/. На името на дружеството имало фискализирани и регистрирани ЕТАФП, за които в ТД на НАП Пловдив били изпратени уведомителни писма, които били приложени към данъчното досие на дружеството.

Подс. Й. предложил на св. М, Б, да изкупи дяловете и управлението на „***” ЕООД, като последният се съгласил. На 18.03.2013 г. бил сключен договор, по силата на който св. М, Б, прехвърил собствеността на дяловете в „***” ЕООД на подс. Й.. Прехвърлянето било вписано в Търговския регистър на 22.03.2013 г. От тази дата подс. Й. се явявал едноличен събтвеник на капитала на „***” ЕООД и негов управител.

Тъй като било новорегистрирано през 2013 г., дружество „***” ЕООД отговоряло и на изискването на чл. 24, ал. 2, т. 6 от Наредба № 34/1999 г., да няма задължения за данъци и осигурителни вноски. По тези съображания и понеже не водел счетоводна отчетност за „***” ЕООД, нито формирал данъчен финансов резултат, респ. не декларирал корпоративен данък чрез подаване на ГДД по ЗКПО за извършваната дейност на „***” ЕООД от момента на вписване в Търговския регистър, и предполагайки, че ТД на НАП Пловдив ще констатира тези нарушения на данъчното законодателство, още в хода на възложената със Заповед № 1303256/05.07.2013 г. ревизия на „***” ЕООД, подс. Й. взел решение да прехвърли постепенно дейността си от „***” ЕООД към „***” ЕООД.

В изпълнение на намерението си да продължи дейността по таксиметров превоз на пътници от името на „***” ЕООД, подс. Й. започнал да подава заявления за вписване в списъка към Удостоверението за регистрация на таксиметрови автомобили на името на „***” ЕООД /т. 25 и сл./. Наред с това префискализирал ЕТАФП в тези таксиметрови автомобили на името на „***” ЕООД и регистрирал същите в ИААА, РД Пловдив на името на същото дружество. ИААА, РД Пловдив от своя страна подала уведомителни писма до ТД на НАП Пловдив за регистрираните ЕТАФП, които били подредени в досието на „***” ЕООД. Подс.Й. *** за издаване на Разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници на името на „***” ЕООД. Тъй като дружеството отговаряло на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 6 от Наредба №34/1999 г. по съображенията, описани по-горе, Община Пловдив издала съответни разрешителни за извършване на таксиметрова дейност на „***” ЕООД, с конкретно посочени в тях автомобили, чиито ЕТАФП били регистрирани на името на това дружество. Във всяко разрешение бил посочен и съответен срок на валидност /забележка: част от разрешенията са приложени към разпитите на таксиметровите шофьори/.

Процесът по прехвърляне на дейността на подс. Й. от „***” ЕООД бил постепенен, тъй като, макар на дружеството да били определени данъчни задължения с Ревизионен акт, то част от Разрешенията за извършване на таксиметров превоз от Община Пловдив не били с изтекъл срок на действие, т.е. все още били валидни. Така за финансовата 2013 г. подс.Й. упражнявал дейността по таксиметров превоз на пътници едновременно чрез „***” ЕООД и „ЖЕЛОН” ЕООД.

Тъй като подс. Й. сключил трудови договори с част от водачите на таксиметрови автомобили, които извършвали дейността от името на  новорегистрираното дружество „***” ЕООД и чиито ЕТАФП постепенно били регистрирани в ИААА, РД Пловдив, респ. в ТД на НАП Пловдив на името на „**” ЕООД, подс. Й. решил да наеме счетоводител, който да се занимава единствено с дейността по отчитане, деклариране и внасяне на осигуровките на лицата, с които дружеството имало сключени трудови договори.

За целта подс. Й. се уговорил със св. Д, С, през 2013 г. да извършва дейност по водене на ТРЗ на „***” ЕООД, за което сключил договор с нея. Тя обаче нямала договор за счетоводно обслужване с дружеството. Св. С, се занимавала с ТРЗ по сключените трудови договори с таксиметровите шофьори, работещи с регистрацията на „***” ЕООД /т. 9, л. 2, л. 5, л. 8, л. 10/. Св. С, изготвяла /напечатвала/ трудовите договори, предавала ги на подс. Й., понякога лично, а понякога ги оставяла в офиса на ул. „***” № ***; оформяла трудовите книжки, след което ги връщала на лицето, което ги носело; изготвяла ведомости за заплати, които предавала на подс. Й., като данните, необходими за изготвяне на ведомостите, й ги давал подс. Й.; носила болнични листове в НОИ.

Св. С, временно била назначена и за ръководител транспортна дейност в „***” ЕООД, а впоследстиве за такова била назначена св. К, И, П, /т. 9, л. 5, т. 10, л. 41-42/.

Същевременно „***” ЕООД изобщо не е имало водено счетоводство, респ. св. Сотирова никога не е водила такова на дружеството освен описаната дейност като ТРЗ. Още при вписването на дружеството в Търговския регистър и започване на дейността били сключени трудови договори с част от шофьорите, като в различните данъчни периоди броят им не бил един и същ.

Подс. Й. не водил счетоводна отчетност на дружеството и не възложил извършване на такава на друго лице съобразно регламентираното за това задължение в чл. 2 и сл. от Закона за счетоводството. Дейността на дружеството не била отчитана по реда на Закона за счетоводството и в съответствие с неговите изисквания. Наред с това, макар „***” ЕООД да се явявало данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, подс. Й. не формирал и не отразявал счетоводно натрупаните във фискалните памети на регистрираните на „***” ЕООД приходи от обороти от таксиметрова дейност, не формирал счетоводен финансов резултат и данъчен финансов резултат по смисъла на ЗКПО, не декларирал приходи на дружеството от дейността – таксиметров превоз на пътници, както и не декларирал дължим корпоративен данък чрез подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Тъй като през инкриминирания период част от регистрираните на името на „***” ЕООД автомобили променяли регистрацията си поради преминаване на таксиметровите шофьори на работа към други таксиметрови превозвачи, това налагало фискалните памети на фискализираните в тях и регистрирани на името на „***” ЕООД ЕТАФП в съответствие с правилата на чл. 18 от Наредба № 35/1999 г. да бъдат демонтирани. За целта била извършвана процедура по демонтаж на фискалните памети на ЕТАФП, за да се съхрани информацията за набраните обороти на всеки от тях за периода от време, през който същите били фискализирани на името на „***” ЕООД. Така демонтираните фискални памети били предоставени на оторизирани за това фирми за съхранение /т.нар. фискални центрове/. В конкретния случай демонтираните фискални памети от ЕТАФП на „***” ЕООД били предоставени на „***” гр. С, и „***” ООД гр. С,. В хода на досъдебното производство информацията за реализираните обороти от тези ЕТАФП за реализираните обороти от „***” ЕООД, отчетени за процесните 2013 г. и 2014 г., била изискана и продоставена на разследващите органи от цитираните по-горе две фирми посредством справки с обороти от изчетени фискални памети, с оглед установяване на действителните приходи от обороти от дейността по таксиметров превоз на „***” ЕООД /т. 21, л. 132, л. 161 и 162 за „***” гр. С, и т. 21, л. 163 и л. 164 за „***” ООД гр. С,/.

Друга част от натрупаните приходи от обороти на „***” ЕООД за 2013 г. и 2014 г. била установена в хода на извършени от органите по приходите от ТД на НАП Пловдив през 2015 г. проверки за натрупаните обороти от ЕТАФП, които към момента на проверките продължавали да бъдат фискализирани на името на „***” ЕООД. Протоколите от извършените проверки, ведно с отчетите от фискалните памети на ЕТАФП на името на „***” ЕООД за инкриминираните периоди /финансови години/ 2013 г. и 2014 г. били изпратени от ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 11-04-123/11.11.2015 г. до ОП Пловдив и присъединени към материалите на досъдебното производство с Постановление от същата дата /т. 37, л. 1, л. 2-5, л. 6-7; от том 37 до том 48 вкл./.

За финансовата 2013 г. подс. Й. притежавал издадено Удостоверение за регистрация за тексиметров превоз № 10709/05.03.2013 г. от ИААА на „***” ЕООД /т. 25, л. 1/

Съгласно уговорката с таксиметровите шофьори, част от автомобилите, с които осъществявали дейността по таксиметров превоз, през 2013 г. и за които през същата година изтекли или изтичали Разрешенията от Община Пловдив за извършване на таксиметров превоз на името на „***” ЕООД, били вписани в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД. С фискализацията на ЕТАФП се занимавал подс. Й., а понякога предоставял възможност на съответния таксиметров шофьор сам да фискализира ЕТАФП в управлявания от него автомобил в избрана от него сервизна фирма на името на „***” ЕООД. Наред с това подс. Й. подал и заявления за регистрация на всички фискализирани ЕТАФП в ИААА, Отдел „Контролна дейнност” гр. Пловдив. Съответните ЕТАФП били регистрирани в ИААА.

ИААА, РД Пловдив от своя страна подала Уведомления до ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма били подредени в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

През 2013 г. подс. Й. *** заявления за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз на вписаните в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД автомобили с фискализирани и регистрирани в ИААА ЕТАФП. Разрешенията били издадени на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, което се явявало и превозвач по смисъла на Наредба № 34/1999 г., подс. Й. имал задължението да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили пътни книжки, в които ежедневно последните да прикрепят дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕТАФП. Непосредствено преди започване на работа към дружество „***” ЕООД, подс. Й. преодоставял на водачите на таксиметрови автомобили подпечатани и заверени от него пътни книжки с оглед извършване на отчитането от тяхна страна.

След изчерпване на съответната пътна книжка, водачите обобщавали информацията от тях, като отпечатвали от ЕТАФП съкратени отчети на фискалната памет за отразения в книжката период, които прикрепяли към книгата по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г. Такава книга притежавал всеки автомобил, в който бил регистриран ЕТАФП на името на „***” ЕООД и се съхранявала в автомобила с оглед евентуална проверка от ИААА.

Приключените пътни книжки през 2013 г. шофьорите предавали на подс.Й., който имал задължението да ги съхранява в 5-годишен период от приключването им. Подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, подписани и подпечатани от него, с оглед отчитане на новонатрупаните обороти. Запълнените пътни книжки оставали при подс. Й.. 

Като управител на данъчно задълженото лице „**” ЕООД, през 2013 г. подс. Й. имал задължение в специална книга /т.нар книга по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г./, заверена от ИААА, РД Пловдив, да записва данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП, да съхранява периодичните отчети от същия, изготвяни след приключване на всяка от пътните книжки, фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД, както и да съхранява копие от протоколите за демонтаж на фискалната памет.

Натрупаните обороти, отразени в дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и закрепени към пътните листи, част от пътните книжки за всяко EТАФП, подс. Й. имал задължение да отразява в счетоводството си като приход от обороти на „***” ЕООД за 2013 г. 

Макар натрупаните обороти от таксиметров превоз през 2013 г. да били отчитани на ЕТАФП, фискализирани и регистрирани на „***” ЕООД, подс. Й. не ги отразявал в счетоводството на дружеството.

Тъй като не водел счетоводство през 2013г., подс. Й. като управител на „***” ЕООД не съхранявал за дружеството оригинални първични счетоводни документи /фактури за покупки и продажби, банкови извлечения и др./, месечни отчети, счетоводни регистри, оборотни ведомости съгласно Закона за счетоводството, както и пътните книжки от фискализираните и регистрирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД с намиращите се в тях дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, за натрупани обороти през 2013 г. Наред с това подс. Й. не изпълнил задължението да формира счетоводен финансов резулат за „***” ЕООД като ДЗЛ за финансовата 2013 г., /съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/, установен като разлика между приходите и разходите. Не изпълнил и задължението /съгласно чл. 22 от ЗКПО/ да формира данъчен финансов резултат за 2013 г.

В резултат на горните си действия подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал за 2013 г. следните приходи, установени на база предоставени справки с оборота на изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ при дефискализация на същите ЕТАФП и съхранявани в „***“  гр. С, и „***“ ООД гр. С,:

-от „***“  гр. С,, съгл. справка – Приложение № 14 към ССЕ на стойност – 245 360.47 лв.                                                            

-от „***“ ООД гр. С,, съгл. справка – Приложение № 6  на стойност – 15 367.57 лв.

Наред с това подс. Й. като управител на „***” ЕООД формирал и приходи от обороти от ЕТАФП през 2013 г., установени в хода на извършени от органите по приходите от ТД на НАП Пловдив проверки за натрупаните обороти на ЕТАФП, фискализирани към „***” ЕООД,  отразени в отчети от ЕТАФП за 2013 г., изпратени от ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 11-04-123/11.11.2015 г. на ТД на НАП Пловдив до ОП Пловдив и присъединени към материалите на досъдебното производство с Постановление от същата дата /справка - Приложение № 5 към ССЕ/ - 827 192.80 лв.

Общо приход за 2013 г.:  1 087 920.84 лв.

За финансовата 2013 г. подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал следните разходи, установени на база:

Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 12  към ССЕ  на стойност – 86 334.71 лв.                          

От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

ДЗПО на стойност                                                                  557.97 лв.

Данъчни и осигурителни вноски

по единна сметка                                                                    4 776.69 лв.

Общо разход:     91 669.37 лв.

С цел да укрие корпоративен данък за „***” ЕООД подс. Й. решил да не подава ГДД за финансовата 2013 г. В случай, че бе решил да подаде ГДД за 2013 г., обв. Й. е следвало да отрази в нея формирания за „***” ЕООД счетоводен финансов резултат и „полагащ се корпоративен данък“ /съгласно изискванията на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год., като 

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”, т.1 „Общо приходи” е следвало да попълни сумата от 1 087 920.84 лв. като общ приход за дружеството за 2013 г.

А в т.2 ”Общо разходи”на част VІ е следвало да попълни сумата 91 669.37 лв.

В случай, че бе изпълнил горните задължения, подс. Й. е следвало да формира счетоводен финансов резултат като разлика между приходите и разходите - печалба в размер на 996 251.47 лв.

Размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2013 год. е 99 625.15 лв. /10% от 996 251.47 лв./, който е следвало обв. Й. да отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год.

Така определеният корпоративен данък за данъчен период 2013 г. /финансовата 2013 г./ - 99 625.15 лв. за „***” ЕООД, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 996 251.47 лв., подс. Й. следвало да декларира до 31.03.2014 г.

Подс. Й. не изпълнил задължението си като управител на „***” ЕООД да подаде в посочения срок Годишна данъчна декларация за финансовата 2013 г., вменено му в чл. 92 от ЗКПО.

Така фомираното данъчно задължение – корпоративен данък било в особено големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, подс. Й. като управител на “***” ЕООД на 31.03.2014 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 99 625.15 лева за “***” ЕООД за финансовата 2013г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 996 251.47 лв.

За финансовата 2014 г. подс. Й. продължил да се занимава с дейността по таксиметров превоз на пътници от името на „***” ЕООД, за която притежавал Удостоверение за регистрация за таксиметров превоз № 10343/12.04.2011 г. от ИААА на „***” ЕООД. Макар регистрацията на таксиметровите автомобили, фискализацията и регистрацията на ЕТАФП постепенно да преминавали към „***” ЕООД, което все още нямало установени данъчни задължения в течение на същата година, доколкото на името на „***” ЕООД все още имало валидни Разрешения от Община Пловдив за извършване на тексиметров превоз на пътници, издадени за конкретни автомобили, за които срокът на валидност все още не бил изтекъл, то подс. Й. не преустановявал дейността на това дружество.

Съгласно уговорката с таксиметровите шофьори, автомобилите, с които осъществявали дейността по таксиметров превоз от името на „***” ЕООД, през 2014г. продължавали да бъдат вписани в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД. ЕТАФП, монтирани в автомобилите, продължавали да бъдат фискализирани и регистрирани в ИААА, РД Пловдив на името на „***” ЕООД. За тях имало изпратени Уведомителни писма в ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма се намирали в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

Вписаните таксиметрови автомобили продължили да извършват дейност с издадените Разрешения от Община Пловдив на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, което се явявало и превозвач по смисъла на Наредба № 34/1999 г., подс. Й. имал задължението да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили пътни книжки, в които ежедневно последните да прикрепят дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕТАФП. През 2014 г. подс. Й. продължил да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили подпечатани и заверени от него пътни книжки с оглед извършване на отчитането от тяхна страна.

След изчерпване на съответната пътна книжка, водачите обобщавали информацията от тях, като отпечатвали от ЕТАФП съкратени отчети на фискалната памет за отразения в книжката период, които прикрепяли към книгата по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г. Такава книга притежавал всеки автомобил, в който бил регистриран ЕТАФП на името на „***” ЕООД и се съхранявала в автомобила с оглед евентуална проверка от ИААА.

Приключените пътни книжки през 2014 г. шофьорите предавали на подс. Й., който имал задължението да ги съхранява в 5-годишен период от приключването им. Подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, подписани и подпечатани от него, с оглед отчитане на новонатрупаните обороти. Запълнените пътни книжки оставали при подс. Й.. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, през 2014 г. подс. Й. имал задължение в специална книга /т.нар книга по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г./, заверена от ИААА, РД Пловдив, да записва данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП, да съхранява периодичните отчети от същия, изготвяни след приключване на всяка от пътните книжки, фискализирани и регистрирани на името на „ВИВАНТ ГРУП” ЕООД, както и да съхранява копие от протоколите за демонтаж на фискалната памет.

Натрупаните обороти, отразени в дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и закрепени към пътните листи, част от пътните книжки за всяко EТАФП, подс. Й. имал задължение да отразява в счетоводството си като приход от обороти на „***” ЕООД за 2014 г. 

Макар натрупаните обороти от таксиметров превоз през 2014 г. да били отчитани на ЕТАФП, фискализирани и регистрирани на „***” ЕООД, подс. Й. не ги отразявал в счетоводството на дружеството.

Междувременно на 21.03.2015 г. подс. Й. вписал в Търговския регистър към Агенция по вписванията гр. Пловдив промяна в управлението на дружество „***” ЕООД. За управител на дружеството вписал лицето Б. И. Б. – брат на св. К. П., с която подс. Й. живеел на съпружески начала. Подс. Й. останал собственик на дяловете на дружеството. Назначаването и вписването на нов управител било фиктивно, доколкото по делото било установено, че посоченото лице страдало от психическо заболяване – параноидна шизофрения с непрекъснато протичане. Съгласно заключението на вещото лице, това лице през месец март 2015 г. не е могло да разбира в пълнота свойството, както и не е разбирало значението на постъпките си и не е могло да ги ръководи, не е могло да осъзнава последиците от постъпките си. Не е в състояние самостоятелно и осмислено да предприеме действия, да попълни и подпише съответните договори. Бабачев не е в състояние да защитава правата си и да се грижи да интересите си. /т. 8, л. 141/.

На практика, макар и подс. Й. да назначил посоченото лице за управител, той продължил изцяло да извършва и ръководи дейността на „***” ЕООД като лице, което фактически управлява това дружество.

Тъй като не водел счетоводство през 2014г., подс. Й., който се явявал управител на „***” ЕООД до 20.03.2015 г. и фактически управляващ дружеството след тази дата, не съхранявал за дружеството оригинални първични счетоводни документи /фактури за покупки и продажби, банкови извлечения и др./, месечни отчети, счетоводни регистри, оборотни ведомости съгласно Закона за счетоводството, както и пътните книжки от фискализираните и регистрирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД с намиращите се в тях дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, за натрупани обороти през 2014 г. Наред с това подс. Й. не изпълнил задължението да формира счетоводен финансов резулат за „***” ЕООД като ДЗЛ за финансовата 2014 г., /съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/, установен като разлика между приходите и разходите. Не изпълнил и задължението /съгласно чл. 22 от ЗКПО/ да формира данъчен финансов резултат за 2014 г.

В резултат на горните си действия подс. Й. като управител на „ВИВАНТ ГРУП” ЕООД формирал за 2014 г. следните приходи, установени на база предоставени справки с оборота на изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ при дефискализация на същите ЕТАФП и съхранявани в „***“  гр. С. и „***“ ООД гр. С.:

-от „***“  гр. С., съгл. справка – Приложение № 4 към ССЕ на стойност – 88 087.59 лв.                                                            

-от „***“ ООД гр. С., съгл. справка – Приложение № 6  от ССЕ на стойност – 31 749.91 лв.

Общо приход за 2014 г.:  119 837.50 лв.

За финансовата 2014 г. подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал следните разходи, установени на база:

-Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 11 към ССЕ  на стойност 1 881.95 лв.                          

-От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                           

ДОО на стойност                                                                   76.00 лв.

ДЗПО на стойност                                                                  71.00 лв.

ЗО на стойност                                                                       34.00 лв.

Данъчни и осигурителни вноски

по единна сметка                                                                    100.00 лв.

Републикански данъци                                                           29.00 лв.

Общо разход:     2 191.95 лв.

С цел да укрие корпоративен данък подс. Й. решил да не подава ГДД за финансовата 2014 г. за „***” ЕООД. В случай, че бе решил да подаде ГДД за 2014 г., подс. Й. е следвало да отрази в нея формирания за „***” ЕООД счетоводен финансов резултат и „полагащ се корпоративен данък“ /съгласно изискванията на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год., като 

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”, т.1 „Общо приходи” е следвало да попълни сумата от 119 837.50 лв. като общ приход за дружеството за 2014 г. А в т.2 ”Общо разходи” на част VІ е следвало да попълни сумата 2 191.95 лв.

В случай, че бе изпълнил горните задължения, подс. Й. е следвало да формира счетоводен финансов резултат като разлика между приходите и разходите - печалба в размер на 117 645.55  лв.

Размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2014 год. е 11 764.55 лв. / 10% от 117 645.55 лв./, който е следвало подс. Й. да отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год.

Така определеният корпоративен данък за данъчен период 2014 г. /финансовата 2014 г./ - 11 764.55 лв. за „***” ЕООД, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 117 645.55 лв., подс. Й. следвало да декларира до 31.03.2015 г.

Подс. Й. не изпълнил задължението си като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. „***” ЕООД да подаде в посочения срок Годишна данъчна декларация за финансовата 2014 г., вменено му в чл. 92 от ЗКПО.

Така фомираното данъчно задължение – корпоративен данък било в големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, подс. Й. като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. “***” ЕООД, на 31.03.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 11 764.55 лева за “***” ЕООД за финансовата 2014г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 117 645.55 лв.  

За финансовата 2014 г. подс. Й. притежавал издадено Удостоверение за регистрация за тексиметров превоз № 10709/05.03.2013 г. от ИААА на „***” ЕООД.

Съгласно уговорката с таксиметровите шофьори, автомобилите, с които осъществявали дейността по таксиметров превоз от името на „***” ЕООД през 2014 г. продължавали да бъдат вписани в списъка към Удостоверението за регистрация на „***” ЕООД. ЕТАФП, монтирани в автомобилите, продължавали да бъдат фискализирани и регистрирани в ИААА, РД Пловдив на името на „***” ЕООД. За тях имало изпратени Уведомителни писма в ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма се намирали в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив. Вписаните таксиметрови автомобили продължили да извършват дейност с издадените Разрешения от Община Пловдив на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

С оглед прехвърляне дейността по таксиметров превоз от „***” ЕООД към „***” ЕООД и на основание чл. 10, ал. 4 от Наредба № 34/1999 г. подс. Й. подал през 2014 г. и други заявления за вписване на нови автомобили за извършване на таксиметров превоз на името на превозвача „***” ЕООД. В нововписаните автомобили били фискализирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД, за които подс. Й. подал Заявления за регистрация на ЕТАФП в ИААА, РД Пловдив през 2014 г. Същите били регистрирани на името на „***” ЕООД, като им били открити досиета.  

ИААА, РД Пловдив от своя страна подала Уведомления за новоизвършените регистрации на ЕТАФП до ТД на НАП Пловдив, в която „***” ЕООД било регистрирано като данъчно задължено лице по реда на ДОПК. Уведомителните писма били подредени в данъчното досие на дружеството в ТД на НАП Пловдив.

За новорегистрираните на името на „***” ЕООД автомобили и ЕТАФП през 2014 г., подс. Й. *** заявления за издаване на разрешения за извършване на таксиметров превоз. Наред с това подал и заявления за издаване на разрешения за тези автомобили, на които разрешенията от Община Пловдив изтекли през 2014 г. Община Пловдив издала разрешения по подадените заявления на името на „***” ЕООД, но за конкретно посочен в тях лек автомобил с изписан регистрационен номер и определен срок на валидност. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, което се явявало и превозвач по смисъла на Наредба № 34/1999 г., подс. Й. имал задължението да предоставя на водачите на таксиметрови автомобили пътни книжки, в които ежедневно последните да прикрепят дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на ЕТАФП. Непосредствено преди започване на работа към дружество „***” ЕООД, подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили подпечатани и заверени от него пътни книжки с оглед извършване на отчитането от тяхна страна.

След изчерпване на съответната пътна книжка, водачите обобщавали информацията от тях, като отпечатвали от ЕТАФП съкратени отчети на фискалната памет за отразения в книжката период, които прикрепяли към книгата по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г. Такава книга притежавал всеки автомобил, в който бил регистриран ЕТАФП на името на „***” ЕООД и се съхранявала в автомобила с оглед евентуална проверка от ИААА.

Приключените пътни книжки през 2014 г. шофьорите предавали на подс.Й., който имал задължението да ги съхранява в 5-годишен период от приключването им. Подс. Й. предоставял на водачите на таксиметрови автомобили нови пътни книжки, подписани и подпечатани от него, с оглед отчитане на новонатрупаните обороти. Запълнените пътни книжки оставали при подс. Й.. 

Като управител на данъчно задълженото лице „***” ЕООД, през 2014 г. подс. Й. имал задължение в специална книга /т.нар книга по чл. 17 от Наредба № 35/1999 г./, заверена от ИААА, РД Пловдив, да записва данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП, да съхранява периодичните отчети от същия, изготвяни след приключване на всяка от пътните книжки, фискализирани и регистрирани на името на „***” ЕООД, както и да съхранява копие от протоколите за демонтаж на фискалната памет.

Натрупаните обороти, отразени в дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет и закрепени към пътните листи, част от пътните книжки за всяко EТАФП, подс. Й. имал задължение да отразява в счетоводството си като приход от обороти на „***” ЕООД за 2014 г. 

Макар натрупаните обороти от таксиметров превоз през 2014 г. да били отчитани на ЕТАФП, фискализирани и регистрирани на „***” ЕООД, подс. Й. не ги отразявал в счетоводството на дружеството.

Междувременно на 21.03.2015 г. подс. Й. вписал в Търговския регистър към Агенция по вписванията гр. Пловдив промяна в управлението на дружество „***” ЕООД. За управител на дружеството вписал лицето Б. И. Б.. Подс. Й. останал собственик на дяловете на дружеството. Назначаването и вписването на нов управител било фиктивно, доколкото по делото било установено, че посоченото лице страдало от психическо заболяване – параноидна шизофрения с непрекъснато протичане. Съгласно заключението на вещото лице, това лице през месец март 2015 г. не е могло да разбира в пълнота свойството, както и не е разбирало значението на постъпките си и не е могло да ги ръководи, не е могло да осъзнава последиците от постъпките си. Не е в състояние самостоятелно и осмислено да предприеме действия, да попълни и подпише съответните договори. Бабачев не е в състояние да защитава правата си и да се грижи да интересите си. /т. 8, л. 141/.

На практика, макар и подс. Й. да назначил посоченото лице за управител, той продължил изцяло да извършва и ръководи дейността на „***” ЕООД като лице, което фактически управлява това дружество.

Тъй като не водел счетоводство през 2014г., подс. Й., който се явявал управител на „***” ЕООД до 20.03.2015 г. и фактически управляващ дружеството след тази дата, не съхранявал за „***” ЕООД оригинални първични счетоводни документи /фактури за покупки и продажби, банкови извлечения и др./, месечни отчети, счетоводни регистри, оборотни ведомости съгласно Закона за счетоводството, както и пътните книжки от фискализираните и регистрирани ЕТАФП на името на „***” ЕООД с намиращите се в тях дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, за натрупани обороти през 2014 г. Наред с това подс. Й. не изпълнил задължението да формира счетоводен финансов резулат за „***” ЕООД като ДЗЛ за финансовата 2014 г., /съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/, установен като разлика между приходите и разходите. Не изпълнил и задължението /съгласно чл. 22 от ЗКПО/ да формира данъчен финансов резултат за 2014 г.

В резултат на горните си действия подс. Й. формирал за 2014 г. за „***” ЕООД следните приходи, установени на база предоставени справки с оборота на изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ при дефискализация на същите ЕТАФП и съхранявани в „***“ гр. С. и „***“ ООД гр. С.:

-от „***“  гр. С., съгл. справка – Приложение № 15 към ССЕ на стойност – 404 858.26 лв.                                                            

-от „***“ ООД гр. С., съгл. справка – Приложение № 6  на стойност – 86 233.14 лв.

Наред с това подс. Й. формирал за „***” ЕООД и приходи от обороти от ЕТАФП през 2014 г., установени в хода на извършени от органите по приходите от ТД на НАП Пловдив проверки за натрупаните обороти на ЕТАФП, фискализирани към „***” ЕООД,  отразени в отчети от ЕТАФП за 2014 г., изпратени от ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 11-04-123/11.11.2015 г. на ТД на НАП Пловдив до ОП Пловдив и присъединени към материалите на досъдебното производство с Постановление от същата дата /справка - Приложение № 5 към ССЕ/ - 3 021 705.02 лв.

Общо приход за 2014 г.:  3 512 796.42 лв.

За финансовата 2014 г. подс. Й. като управител на „***” ЕООД  формирал следните разходи, установени на база:

Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 13  към ССЕ  на стойност – 94 025.93 лв.

От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:  

ДОО на стойност                                                                             16 927.15 лв.

ДЗПО на стойност                                                                  3 084.09 лв.

ЗО на стойност                                                                       7 707.70 лв.

Данъчни и осигурителни вноски

по единна сметка                                                                    2 522.28 лв.

Републикански данъци                                                           6 680.57 лв.

Общо разход:     130 947.72 лв.

С цел да укрие корпоративен данък за „***” ЕООД подс. Й. решил да не подава ГДД за финансовата 2014 г. В случай, че бе решил да подаде ГДД за 2014 г., подс. Й. е следвало да отрази в нея формирания за „***” ЕООД счетоводен финансов резултат и „полагащ се корпоративен данък“ /съгласно изискванията на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год., като 

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”, т.1 „Общо приходи” е следвало да попълни сумата от 3 512 796.42 лв. като общ приход за дружеството за 2014 г.

А в т.2 ”Общо разходи” на част VІ е следвало да попълни сумата 130 947.72 лв.

В случай, че бе изпълнил горните задължения, подс. Й. е следвало да формира счетоводен финансов резултат като разлика между приходите и разходите - печалба в размер на 3 381 848.70 лв.

Размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2014 год. е 338 184.87 лв. /10% от 3 381 848.70 лв./, който е следвало подс. Й. да отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год.

Така определеният корпоративен данък за данъчен период 2014 г. /финансовата 2014 г./ - 338 184.87 лв. за „***” ЕООД, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 3 381 848.70 лв., подс. Й. следвало да декларира до 31.03.2015 г.

Подс. Й. не изпълнил задължението си като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. „***” ЕООД да подаде в посочения срок Годишна данъчна декларация за финансовата 2014 г., вменено му в чл. 92 от ЗКПО.

          Така фомираното данъчно задължение – корпоративен данък било в особено големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

Като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон – чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, подс. Й. като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. “***” ЕООД, на 31.03.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 338 184.87 лева за “***” ЕООД за финансовата 2014г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат – печалба – 3 381 848.70 лв.

Дейността на „****” ЕООД относно правилното прилагане на ЗКПО за данъчен период от 22.02.2013 г. – 31.12.2013 г., както и относно правилното прилагане на ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2013 г. до 31.12.2013 г., е била обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на РА № Р-16-1403416-091-001/08.04.2015г. /т. 30 и т. 31/. В хода на ревизията органите по приходите установили, че „***” ЕООД нямало подадена данъчна декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. с което не е декларирало приходи от дейност – таксиметров превоз на пътници, за които липсвала и/или не била водена счетоводна отчетност в предприятието и не била представена счетоводна документация от задълженото лице. Констатирано било, че дружеството не било регистрирано по ЗДДС, макар към 30.04.2013 г. да е достигнало оборот за регистрация по същия закон. РА бил връчен на 14.04.2015 г. на Б. Б.. С него били определени данъчни задължения по ЗКПО в размер на 139 821.72 лв., а по ЗДДС – 265 015.01 лв. Ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив, който с Решение № 469/09.06.2015 г. го потвърдил. Ревизионният акт бил обжалван по съдебен ред пред Административен съд Пловдив. Образувано било АХД 1664/2015 г., насрочено за 08.12.2015 г. /т. 21, л. 123/.

Непосредствено преди образуване на досъдебното производство – на 24.03.2015 г. от името на „ВИВАНТ ГРУП” ЕООД са подадени 4 данъчни дакларации по чл. 92 от ЗКПО, както следва:

ГДД вх. № 164351500438967/24.03.2015 г. /за финансовата 2011г./

ГДД вх. № 164351500438995/24.03.2015 г. /за финансова 2012 г./

ГДД вх. № 164351500438937/24.03.2015 г. /за финансовата 2013 г./

ГДД вх. № 164351500439115/24.03.2015 г. /за финансовата 2014 г./

Съгласно удостоверително писмо на ТД на НАП Пловдив изх. № 13-00-436/02.04.2015 г. цитираните ГДД по чл. 92 от ЗКПО, са със статус некоректни     . Т.е. органите на ТД на НАП Пловдив са приели, че не е налице валидно деклариране за дружеството. /т. 21, л. 2/.          

От Заключението на назначената  в хода на досъдебното производство ССЕ /т. 8, л. 75 и сл./ се установява следното относно дължимия корпоративен данък за „ВИВАНТ ГРУП” ЕООД и „ЖЕЛОН” ЕООД по години:

За 2011 год.

Съдебно счетоводната експертиза е определила приходите за „***“ ЕООД  за 2011 год., като се е позовала на представените справки с оборота от изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ от:

·        „***“  гр. С., съгл. справка –

Приложение № 1 към ССЕ на стойност                  1 259 542,95 лв.                                                            

·        „***“ ООД гр. С., съгл. справка –

Приложение № 6  на стойност                                      58 297,67 лв.

·        ЕТ „***“ гр. П.,  съгл. справка –

Приложение № 7  на стойност                                      26 135,20 лв.

                                                          Общо приход:  1 343 975,82 лв.

За определяне на разходите ССЕ се е позовала на:

·         Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 8  към ССЕ  на стойност                                        35 531,89 лв.                          

·        От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо

с изх. № 11-04—372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

ДОО на стойност                                                   2 099,59 лв.

ДЗПО на стойност                                                    275,20 лв.

ЗО на стойност                                                                   888,69 лв.

За принудително събиране                                       202,50 лв.

Републикански данъци                                              542,40 лв.

                                                                  Общо разход:     39 540,27 лв.

На база на анализа на по-горе посочената информация ССЕ е определила счетоводния финансов резултат и „полагащия се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011 год.:

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”,

т.1 „Общо приходи”                                                     1 343 975.82 лв.

          В т.2 ”Общо разходи”на част VІ                                       39 540.27 лв.

          Установен е счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 1 304 435.55 лв. като размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2011 год. е 130 443,56 лв. / 10% от 1 304 435,55 лв./, който следва да се отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011 год.

            Вещото лице е констатирало, че за финансовата  2011 год. „***“ ЕООД има подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 164351500438967/24.03.2015 г., която е със статус некоректна.

За 2012 год.

Съдебно счетоводната експертиза е определила приходите за „***“ ЕООД за 2012 год., като се е позовала на представените справки с оборота от изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ от:

·        „***“  гр. С., съгл. справка –

Приложение № 2 към ССЕ на стойност               5 458 773,49 лв.                                                                    

·        „***“ ООД гр. С., съгл. справка –

Приложение № 6  на стойност                                  617 270,47 лв.

·        ЕТ „****“ гр. П., съгл. справка –

Приложение № 7  на стойност                                    39 286,18 лв.

                                                   Общо приход:      6 115 330,14 лв.

За определяне на разходите ССЕ се е позовала на:

·        Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД   от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 9 към ССЕ  на стойност                                          77 883,10 лв.

·        От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо

с изх. № 11-04—372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

                                   ДОО на стойност                                  22 656,59 лв.

              ДЗПО на стойност                                  2 438,92 лв.

                       ЗО на стойност                                      10 628,80 лв.

                                   За принудително събиране                      234,44 лв.

                                   Републикански данъци                          6 697,62 лв.

                                                              Общо разход:         120 539,47 лв.

На база на анализа на по-горе посочената информация ССЕ е определила счетоводния финансов резултат и „полагащия се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 год.:

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”,

т.1 „Общо приходи”                                                     6 115 330.14 лв.

          В т.2 ”Общо разходи” на част VІ                                    120 539,47 лв.

          Установен е счетоводен финансов резултат-печалба в размер на 5 994 790,67 лв., като размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2012 год. е 599 479,07 лв. / 10% от 5 994 790,67 лв./, който следва да се отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 год.

          Вещото лице е констатирало, че за финансовата  2012 год. „***“ ЕООД има подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 164351500438995/24.03.2015 г., която е със статус некоректна.

За 2013 год.

Съдебно счетоводната експертиза е определила приходите за „***“ ЕООД за 2013 год., като се е позовала на представените справки с оборота от изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ от:

·        „***“  гр. С., съгл. справка – Приложение № 3 към ССЕ на стойност                                                      3 504 300,27 лв.    

·        „***“ ООД гр. С., съгл. справка –

Приложение № 6 на стойност                                               539 631,52 лв.

·        ЕТ „***“ гр. П., съгл. справка – Приложение № 7 на стойност                                                            10 698,34 лв.

                                                        Общо приход:    4 054 630,13 лв.

За определяне на разходите ССЕ се е позовала на:

·        Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД   от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 10 към ССЕ  на стойност                                                       40 645,20 лв.

·        От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо

с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:

ДЗПО на стойност                                                          3 415,44 лв.

                   Данъчни и осигурителни вноски по единна сметка     4 007,17 лв.

                                                                    Общо разход:            48 067,81 лв.

На база на анализа на по-горе посочената информация, ССЕ е определила счетоводния финансов резултат и „полагащия се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год.:

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”,

т.1 „Общо приходи”                                                     4 054 630.13 лв.

          В т.2 ”Общо разходи”на част VІ                                       48 067,81 лв.

            Установен е счетоводен финансов резултат-печалба в размер на 4 006 562,32 лв. като размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2013 год. е 400 656,23 лв. / 10% от 4 006 562,32 лв./, който следва да се отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год.

Вещото лице е констатирало, че за финансовата  2013 год. „***“ ЕООД има подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 164351500438937/24.03.2015 г., която е със статус некоректна.

За 2014 год.

Съдебно счетоводната експертиза е определила приходите за „***“ ЕООД за 2014 год., като се е позовала на представените справки с оборота от изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ от:

·        „***“  гр. С., съгл. справка –

Приложение № 4 към ССЕ на стойност                             88 087,59 лв.

·        „***“ ООД гр. С., съгл. справка –

Приложение № 6 на стойност                                            31 749,91 лв.

                                                           Общо приход:        119 837,50 лв.

За определяне на разходите ССЕ се е позовала на:

·         Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД   от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 11 към ССЕ  на стойност                                                   1 881,95 лв.                         

·        От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо

с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                           

                     ДОО на стойност                                          76,00 лв.

                      ДЗПО на стойност                                        71,00 лв.

                               ЗО на стойност                                             34,00 лв.

                                Данъчни и осигурителни вноски  

                                по единна сметка                                        100,00 лв.                               

                                          Републикански данъци                                29,00 лв.

                                                                      Общо разход:             2 191,95 лв.

На база на анализа на по-горе посочената информация ССЕ е определила счетоводния финансов резултат и „полагащия се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год.:

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”,

т.1 „Общо приходи”                                                     119 837.50 лв.

          т.2 ”Общо разходи”на част VІ                                          2 191,95 лв.

          Установен е счетоводен финансов резултат-печалба в размер на 117 645,55 лв. като размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2014 год. е 11 764,55 лв. / 10% от 117 645,55 лв./, който следва да се отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год.

          Вещото лице е констатирало, че за финансовата  2014 год. „***“ ЕООД има подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 164351500439115/24.03.2015 г., която е със статус некоректна.

При определяне на финансовия резултат на „***“ ЕООД, от там и дължимия данък по чл. 92 от ЗКПО, ССЕ се е позовала на предоставената информация от досъдебното производство, анализирана и натрупана по инкриминирани периоди.

За 2013 год.

Съдебно счетоводната експертиза е определила приходите за „***“  ЕООД  за 2013 год. като се е позовала на представените справки с оборота от изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ от:

·        „***“  гр. С., съгл. справка –

Приложение № 14 към ССЕ  на стойност                 245 360.47 лв.

·        „***“ ООД гр. С., съгл. справка –

Приложение № 6 на стойност                                   15 367.57 лв.

·        НАП гр. Провдив, съгл. справка –

Приложение № 5 на стойност                                   827 192,80 лв.

                                                             Общо приход:         1 087 920,84 лв.

За определяне на разходите ССЕ се е позовала на:

·         Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД   от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 12 към ССЕ  на стойност                                                86 334,71 лв. 

·        От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо

с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:         

ДЗПО на стойност                                                             557,97 лв.

          Данъчни и осигурителни вноски

          по единна сметка                                                            4 776,69 лв.                               

                                                                     Общо разход:                91 669,37 лв.

На база на анализа на по-горе посочената информация ССЕ е определила счетоводния финансов резултат и „полагащия се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год.:

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”,

т.1 „Общо приходи”                                                          1 087 920,84 лв.

          В т.2 ”Общо разходи”на част VІ                                            91 669,37 лв.

          Установен е счетоводен финансов резултат-печалба в размер на 996 251,47 лв. като размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2013 год. е 99 625,15 лв. /10% от 996 251,47 лв./, който следва да се отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 год.

Вещото лице е констатирало, че за финансовата 2013 год. в информационните масиви на НАП от „**“ ЕООД няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на гише в офиса на ТД на НАП – Пловдив или по електронен път.

За 2014 год.

Съдебно счетоводната експертиза е определила приходите за „***“  ЕООД  за 2014 год., като се е позовала на представените справки с оборота от изчетените фискални памети на електронните таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/ от:

·        „***“  гр. С., съгл. справка – Приложение № 15 към ССЕ на стойност                                                      404 858,26 лв.  

·        „***“ ООД гр. С., съгл. справка –

Приложение № 6 на стойност                                           86 233,14 лв.

·        НАП гр. Пловдив, съгл. справка – Приложение № 5 към ССЕ

на стойност                                                           3 021 705,02 лв.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Общо приход:                                      3 512 796,42 лв.

За определяне на разходите ССЕ се е позовала на:

·         Справка от информационната система на НАП във връзка с направените продажби към „***“ ЕООД от регистрираните по ЗДДС лица, съгл. справка – Приложение № 13 към ССЕ на стойност                                                                         94 025,93 лв.                  

·        От ТД на НАП Пловдив информация, намираща се в писмо

с изх. № 11-04-372/11.11.2015г. за реално платени вноски по:                          

ДОО на стойност                                                          16 927,15 лв.

ДЗПО на стойност                                                          3 084,09 лв.

          ЗО на стойност                                                                         7 707,70 лв.

         Данъчни и осигурителни вноски

по единна сметка                                                                      2 522,28 лв.                                       

                             Републикански данъци                                                   6 680,57 лв.

                                                                          Общо разход:    130 947,72 лв.

На база на анализа на по-горе посочената информация ССЕ е определила счетоводния финансов резултат и „полагащия се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год.:

В част VI „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък” в графа „Показатели”,

т.1 „Общо приходи”                                                     3 512 796,42 лв.

          В т.2 ”Общо разходи”на част VІ                                     130 947,72 лв.

          Установен е счетоводен финансов резултат-печалба в размер на 3 381 848,70 лв., като размерът на полагащия се и дължим корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2014 год. е 338 184,87 лв. / 10% от 3 381 848,70 лв./, който следва да се отрази  в т. 11 „Полагащ се корпоративен данък“ на раздел „Данъчен финансов резултат“ на Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год.  

          Вещото лице е констатирало, че за финансовата 2014 год. в информационните масиви на НАП от „***“ ЕООД няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на гише в офиса на ТД на НАП – Пловдив или по електронен път.                                                   

            Вещото лице е установило, че на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗКПО „***“ ЕООД и„***“ ЕООД са  данъчно задължени лица по ЗКПО и съгласно чл. 5, ал. 1 от същия закон печалбата от дейността им се облага с корпоративен данък в размер на 10 на сто и се внася в срок до 31.03 на следващата календарна година, след като се приспаднат авансово внесените суми. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, съгласно чл. 19 от ЗКПО. Данъчната печалба е положителния данъчен финансов резултат, определен на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите, преди определянето на данъците за сметка на печалбата и преобразуван  по реда на този закон, съгласно чл. 18 от ЗКПО.

Към Заключението на ССЕ вещото лице е приложило и 15 бр. приложения, неразделна част от него. Съдебно-счетоводната експертиза е направила заключение, отразено в справки за размера на дължимия корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО по периоди и общо за дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, в отговор на поставените въпроси по досъдебно производство № 164/2015 г., както следва:

                                                   Справка

за дължимия корпоративен данък по чл.92 от ЗКПО от „***“ ЕООД по                   години

	Показатели
		По години				Общо
		2011	2012	2013	2014
1	Приходи в т.ч. от	1 343 975,82	6 115 330,14	4 054 630,13	119 837,50	11 633 773 59
-	„***“ С.	1 259 542,95	5 458 773,49	3 504 300,27	88 087,59	10 310 704 30
-	„***“ ООД С.	58 297,67	617 270,47	539 631,52	31 749,91	1 246 949,57
-	ЕТ“***“П.	26 135,20	39 286,18	10 698,34	-	76 119,72
2	Разходи	39  540,27	120 539,47	48 067,81	2 191,95	210 339,50
-	Покупки и услуги	35 531,89	77 883,10	40 645,20	1 881,95	155 942,14
-	Осигуровки от работодат.	3 263,48	35 724,31	7 422,61	281,00	46 691,40
	ДОО	2 099,59	22 656,59	-	76,00	24 832,18
	ДЗПО	275,20	2 438,92	3 415,44	71,00	6 200,56
	ЗО	888,69	10 628,80	-	34,00	11 551,49
	Единна сметка	-	-	4 007,17	100,00	4107,17
-	Принудително събиране	202,50	234,44	-	-	436,94
-	Републикански данъци	542,40	6 697,62	-	29,00	7 269,02
3	Финансов резултат - печалба	1 304 435.55	5 994 790.67	4 006 562.32	117 645.55	11 423 434,09
4	10% данък по чл.92 от ЗКПО	130 443.56	599 479.07	400 656.23	11 764.55	1 142 343.41

 

        Справка

за дължимия корпоративен  данък по чл.92 от ЗКПО от „****“ ЕООД  по години

	П о к а з а т е л и		По години
			2013	2014	Общо
1	Приходи в т.ч. от		1 087 920.84	3 512 796.42	4 600 717.26
-	НАП - Пловдив		827 192.80	3 021 705.02	3 848 897.82
-	„***“ С.		245 360,47	404 858,26	650 218,73
-	„***“ ООД С.		15 367,57	86 233,14	101 600,71
2	Разходи		91 669,37	130 947,72	222 617,09
-	Покупки и услуги		86 334,71	94 025,93	180 360,64
-	Осигуровки от работодател		5 334,66	36 921,79	42 256,45
	ДОО		-	16 927,15	16 927,15
	ДЗПО		557,97	3 084,09	3 642,06
	ЗО		-	7 707,70	7 707,70
	Единна сметка		4 776,69	2 522,28	7 298,97
	Приходи към централен бюджет		-	6 680,57	6 680,57
3	Финансов резултат - печалба		996 251.47	3 381 848.70	4 378 100.17
4	10% данък по чл. 92 по ЗКПО		99 625.15	338 184.87	437 810.02

 

Общият размер на  установения и невнесен данък по чл. 92 по ЗКПО за инкриминирания период, предмет на ССЕ, от “***” ЕООД и “Желон” ЕООД е  1 580 153,43 лв. Заключениeто на ССЕ е обсъдено подробно за всеки от инкриминираните данъчни периоди.

Съгласно чл. 93, т.14 от НК /ДВ. 21/2000г./ „данъци в големи размери” са такива, които надхвърлят 3000 лева, а в „особено големи размери” – надхвърлящи 12 000 лева.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подсъдимия Й.Й., свидетелските показания на свидетелите разпитани по досъдебното производство, изготвеното съдебно-счетоводна експертиза, психиатрична експертиза, приложените писмени доказателства по досъдебното производство и веществените доказателства приложени към досъдебното производство. Фактът на неподаване на изискуемите по силата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО годишни данъчни декларации от подс.Й. е безспорен по делото. Липсват подадени, макар и след срока коректни такива данъчни декларации, защото дори и много по-късно подадените ГДД не съдържат законово изискуемите се приложения, представляващи множество счетоводни отчети. Като подс.Й. и да е искал след срока да подаде изискуемите по закон годишни данъчни декларации по ЗКПО, не е могъл да стори това, поради простата причина, че не е водил счетоводство, годно да му даде необходимата счетоводна информация изискуема по закон. Изобщо по делото оборотите и финансовите резултати на фирмите на подс.Й. не са му били известни и са установени по делото от фискалните памети на касовите апарати с фискални памети на таксиметровите автомобили от лица изобщо външни за счетоводството на фирмите му. Горните събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс. Й.Й..

                                      ПРАВНИ ИЗВОДИ:

                Подсъдимият Й.Й. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен в състояние на вменяемост.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Й.Й. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК, защото в периода от 02.04.2012г. - 31.03.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление на четири пъти, като управител до 20.03.2015 г. на "***"ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ********* /данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което подлежи на облагане с корпоративен данък съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО/ и "***"ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, /данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което подлежи на облагане с корпоративен данък съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО/, на три пъти за "***"ЕООД за финансовите 2011г., 2012г., 2013г. и един път за "***"ЕООД, за финансовата 2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери в общ размер 1 230 204.01 лева, представляващи корпоративен данък за двете дружества, от които 1 130 578.86 лв. за "***"ЕООД и 99 625.15 лв. за "***"ЕООД, като не е подал Годишни данъчни декларации, които се изискват по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, както следва:

          Ha 02.04.2012 г. като управител на "***" ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 130 443.56 лева за "***" ЕООД за финансовата 2011г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат - печалба - 1 304 435.55 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.

          На 01.04.2013 г. като управител на "***”ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 599 479.07 лева за "***"ЕООД за финансовата 2012г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат - печалба - 5 994 790.67 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.

На 31.03.2014 г. като управител на "***” ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 400 656.23 лева за "***» ГЕООД за финансовата 2013г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат - печалба - 4 006 562.32 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО.

          На 31.03.2014 г. като управител на "***" ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 99 625.15 лева за "***"ЕООД за финансовата 2013г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат - печалба - 996 251.47 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Горните деяния в рамките на продължаваното престъпление осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на предхождащите ги.

          От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Й.Й. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че не подава годишни данъчни декларации по ЗКПО и е целял да осъществи горното с цел да избегне плащането на данъчни задължения в големи размери.

          Съдът не приема за доказано обвинението повдигнато от Окръжна прокуратура спрямо подс.Й. относно последните две деяния в рамките на продължаваното престъпление, а именно на 31.03.2015 г. относно "***"ЕООД и пак на 31.03.2015 г. за "***"ЕООД, за което се сочи от прокурора, че подс.Й. е извършил тези две деяния като лице което фактически управлява горните две дружества. Правната фигура на управителя на капиталовите търговски дружества, която за дружеството с ограничена отговорност е регламентирана в чл.135 и чл.141 от ТЗ е ясна за съда. Но в нашето законодателство не съществува понятието фактически управител на търговско дружество. Понятието управител не е сред легалните дефиниции на чл.93 от НК, следователно е регламентирано в други правни отрасли. Прокурорът не е дефинирал според търговското право какво означава термина фактически управител на търговско дружество. Според настоящият съд такава правна фигура в търговското право няма. Разбира се чисто фактически, а не правно, едно търговско дружество би могло да се подпомага в неговото управление от лице, което не е негов управител по смисъла на ТЗ, но това лице няма да има никаква представителна власт по отношение на дружество и всички документи на това дружество ще трябва да се подписват от неговия действителен или упълномощен управител, прокурист и т.н. Освен това фактическият управител няма законово задължение да подава годишни данъчни декларации по ЗКПО, каквото задължение ще имат действителните му управители, тоест това лице няма да носи наказателна отговорност по чл.255 от НК. Такава наказателна отговорност за горните две деяния не носи и подс.Й..

          В случая наказателната отговорност следва да се понесе от действителния управител на "***" ЕООД и на "****" ЕООД към този момент – Б. Б.. Проблема тук обаче е че това лице е болно от продължителна душевна болест и не може да носи наказателна отговорност, поради невменяемост. Няма как в тази хипотеза подс.Й. да бъде подведен под наказателна отговорност и като извършител, който използва едно лице, от което не може да се търси наказателна отговороност, в условията на посредствено извършителство. Това е така, защото при посредственото извършителство извършителя мотивира и използва за извършване на престъпно деяние наказателно неотговорното лице, за да извърши изпълнителното деяние, което обикновено е активно поведение и активни действия, което е по-лесно за доказване. Тук обаче изпълнителното деяние е осъществено с бездействие – неподаване на ГДД. Липсват по обвинителният акт както фактически твърдения, така и доказателства подс.Й. да е убедил и мотивирал наказателно неотговорното лице да не подава ГДД. 

          Според съда обаче, много по-удачно прокурорът би могъл да защити обвинението си ако бе се съобразил с нормите на търговското и гражданското право и би използвал предоставените му по закон правомощия в тези правни отрасли за защита интересите на държавата по чл.26 ал.3 от ГПК във връзка с чл.604 от ГПК и чл.29 от ЗТР. Безспорно е от извършената психиатрична експертиза по делото, че управителят на двете търговски дружества е лице болно от продължителна психична болест – шизофрения с непрекъснато протичане и не може да разбира свойството и значението на извършваното и самостоятелно и осмислено да подписва договори и да извършва други правни действия. Ето защо по силата на чл.31 от ЗЗД извършените от него правни действия по вписване му в търговския регистър са унищожаеми и след като бъдат атакувани по съдебен ред, правните им последици отпадат с обратна сила, тоест управител на дружеството ще се счита подс.Й.. Правната теория сочи, че „По аргумент на чл.604 ГПК прокурорът е легитимиран да предяви иск, с който да иска да се установи недопустимост или нищожност на вписването” БГПП, Ж.Сталев, девето издание, Сиела Норма АД 2012г., стр.417. В тази насока е и определение №913/08.06.2012г. по ч.гр.д. №697/2012г. на АС Пловдив.

Ето защо съдът следва да признае подсъдимия Й.Й., за невинен в това на 31.03.2015 г., в условията на продължавано престъпление на два пъти, като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. "***"ЕООД да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 11 764.55 лева за "***”ЕООД за финансовата 2014г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат - печалба - 117 645.55 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО и на 31.03.2015 г. като лице, което фактически управлява от 21.03.2015 г. "***"ЕООД да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 338 184.87 лева за "***"ЕООД за финансовата 2014 г., представляващи корпоративен данък, формиран върху данъчен финансов резултат - печалба - 3 381 848.70 лв., като не е подал ГДД, която се изисква по силата на закон - чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, поради което и на основание чл.304 от НПК подс.Й. следва частично да се оправдае само в тази част по първоначално повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

          При индивидуализацията на наказанието на подс. Й.Й. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства –критично отношение към деянието. В рамките на досъдебното производство подс.Й. с нищо не е допринесъл за разкриване на истината по делото и такова смекчаващо отговорността обстоятелство не е налице. Отегчаващи отговорността обстоятелства – минали осъждания и многото деяния в рамките на продължаваното престъпление и многократното надвишаване на изискуемите парични стойности по чл.93 т.14 от НК за данъци в особено големи размери – 12 000 лв. Надвишението тук е над 100 пъти, като този факт изключва приложението на нормата на чл.56 от НК, защото става дума за факти извън необходимите за по-тежката квалификация в пъти. В тази насока е и практиката на ВС и ВКС - Решение № 449 от 23.VII.1974 г. по н. д. № 418/74 г., I н. о., Решение № 222 от 1974 г., ВК, Съдебна практика на ВС на РБ - Военна колегия, С., 1995 г. стр. 9, Решение № 452 от 12.VIII.1970 г. по н. д. № 401/70 г., I н. о., Решение № 235 от 23.IV.1989 г. по н. д. № 238/89 г., ВК Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 128,  Решение № 121 от 8.03.1999 г. на ВКС по н. д. № 582/98 г., II н. о., Решение № 1190 от 29.Х.1977 г. по н. д. № 1040/77 г., III н. о., Решение № 42 от 22.Х.1980 г. по н. д. № 41/80 г., ОСНК, Решение № 87 от 10.05.2004 г. по н. д. № 701/2003 г., І н. о. на ВКС.

Съдът не приема за налични по делото на следните смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни – живее на съпружески начала с друго лице, има деца и недобро здравословно състояние.

По отношение на характеристичните данни от рода на - работи, млада възраст, напреднала възраст и тем подобни съдът приема следното. Възрастта на дееца /млада, средна или напреднала/, неговата трудова ангажираност или липсата на такава, наличието или липсата на деца не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, а още по-малко няколко отделни такива обстоятелства. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса въведен в чл.11 от НПК и чл.6 от Конституцията, който не допуска права или привилегии основани на лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г. по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.

По отношение на личния живот на гражданите, като например, сключил ли е граждански брак или не, живее ли с друго лице на съпружески начала или не, имали деца или не, колко деца има, как ги отглежда, съдът намира че същите не са смекчаващо отговорността обстоятелство. Бракът, съвместното живеене и раждането на деца не е задължение за гражданите, а въпрос на лична преценка, видно от чл.32 и чл.46 от Конституцията и не е работа на Държавата в лицето на съдилищата да се месят в личния живот на гражданите и да му дават оценки, а оценката на личния живот на гражданите да е опора за индивидуализирането на наказанията по НК.

По отношение на здравословното състояние, съдът намира че същото не е смекчаващо отговорността обстоятелство.

Ако се налага условно наказание лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК или други подобни наказания несвързани с лишаване от свобода, то здравословното състояние на дееца няма абсолютно никакво значение за определяне на размера на наказанието, защото последния бидейки на свобода ще се лекува и ще води начин на живот както намери за добре. Условното осъждане с нищо не го ограничава в тази насока. 

Ако се налага ефективно наказание лишаване от свобода, то принципно здравословното състояние също не би трябвало да има значение за индивидуализиране на наказанието. Това е така защото на лишените от свобода българския закон им осигурява безплатно лечение с права, на здравно осигурени лица, това е видно от глава десета на ЗИНЗС, където е уредено лечението, профилактиката и снабдяването с лекарства на лишените от свобода. По правилото на чл.128 ал.2 от ЗИНЗС и чл.40 ал.3 т.6 от ЗЗО здравните вноски за лишените от свобода се плащат от държавния бюджет. Същите дори да са били здравно неосигурени автоматично придобиват всички права на здравно осигурени лица. Тоест осигурява им се лечение същото като на огромната част от българското общество. Ето защо при равно медицинско обслужване няма нужда от допълнителни привилегии за болните осъдени. Същите ако се нуждаят от лечение ще се лекуват по реда и начина, по който се лекуват обикновените здравно осигурени български граждани. И това не е всичко. Дълбоката хуманност и грижа за здравето на болните лишени от свобода прозира в множество български наказателно правни норми. Изпълнението на наказанието може да бъде прекъснато при тежко заболяване до оздравяването – чл.447 т.3 от НПК. Здравословното състояние може да е основание за предсрочно освобождаване или дори за помилване от президента или вицепрезидента по здравословни критерии /в този смисъл Ръководни начала в дейността на комисията по помилване при Президента на РБ за периода 2002г.-2011г./– чл.70-74 от НПК. Поради което е незаконосъобразно предварителното бонифициране на подсъдимите по критерий здравословно състояние.

По изключение влошеното здравословно състояние може да се вземе предвид при индивидуализиране на наказанието, но само ако е пряко свързано с извършеното престъпление и подбудите за това. Примерно ако подсъдимият бе извършил престъплението, за да се снабди със скъпи лекарства или за да си плати непокрито от здравата каса лечение и други подобни. Но случая явно не е такъв. Престъплението в случая е резултат на желание за набавяне на средства за издръжка чрез престъпления, като траен престъпен начин на живот.

Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до еднообразно престъпно поведение на подсъдимия със значителни вредни последици. Подбудите за извършване на престъплението са желание за избягване на данъчни задължения. Съществува превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и следва да се определи наказание между максимума и средата на предвиденото, а именно шест години лишаване от свобода. С оглед на процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК то приложима се явява нормата на чл.58а ал.1 от НК, като наказанието се намалява с една трета, така че окончателното наказание, което се налага на подсъдимия е четири години лишаване от свобода. Кумулативното наказание конфискация в казуса не може да се приложи, защото не са събрани доказателства по делото, какви имущества притежава същия. На основание чл.59 ал.2 от НК съдът следва да приспадне от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият Й.Й. е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК, считано от 01.04.2015 г., до влизане на присъдата в сила.  Това наказание, с оглед данните за съдимост на подсъдимия Й., на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

          По гражданския иск. С престъпното си деяние подс. Й.Й. е причинил имуществени вреди на държавата в размер на 1 230 204,01 лв. Това е престъпния резултат от това престъпление и той е осъществен в избегнатите плащания на данъчни задължения в този размер. Доколкото подс.Й.Й. е осъществил престъпното деяние лично, то той следва да носи и лична отговорност за това на основание на нормата на чл.45 от ЗЗД. Тъй като по настоящото дело е установено, че подс.Й.Й. виновно е извършил това престъпно деяние, то той следва да носи и гражданска отговорност за това свое виновно поведение. Неоснователно е виждането, че в случая ще се дублират лицата дължащи тази сума на държавата – от една страна търговското дружество, а от друга страна физическото лице – подс. Й.Й.. Подс. Й.Й. е различен правен субект от юридическите лица "***”ЕООД и «***» ЕООД и носи лична отговорност с личното си имущество за причинените от него имуществени вреди, които горните търговски дружества не са възстановили на държавата. Плащането на тези вреди, от който и да е от тези правни субекти ще погаси задължението и няма да е налице основание за двойно плащане на една и съща сума. Че и законодателят държи и физическото лице автор на престъплението за отговорно за плащането на имуществените вреди е видно и от леконаказуемата норма на чл.255 ал.4 от НК, която предпоставя плащане на имуществените вреди било от данъчнозадълженото лице, било от извършителя на престъплението. Ето защо подсъдимият Й.Й. следва да се осъди да заплати в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 1 230 204,01 лева, имуществени вреди от престъплението. По делото не се доказа подс.Й. да е извършил и престъплението относно последните две деяния на 31.03.2015г. за обща сума от 349 949,42 лв. Ето защо гражданския иск на държавата в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли за сумата над 1 230 204,01 лв. до пълния предявен размер от 1 580 153,43 лв.

        Веществените доказателства, иззети в хода на претърсване и изземване на 31.03.2015г. от офис, находящ се в гр.П., ул."***"№*** приземен етаж, използван от търговските дружество "***"ЕООД и "***"ЕООД:

-    128бр. трудови договори с посочен работодател "***"ЕООД

-    картонена папка с надпис "февруари", съдържаща разчетно-платежна ведомост на "***"ЕООД- 71 листа

-    картонена папка с надпис "януари", съдържаща 5 бр. болнични листове и 49 стр. Разчетно- платежни ведомости на "***"ЕООД- 54 листа

-    картонена папка с надпис "март", съдържаща 80 стр. разчетно-платежни ведомости на "***"ЕООД

-   4 бр.  обратни разписки за подадени документи от "***"ЕООД до ТД на НАП-Пловдив от 24.03.2015г.

-   картонена папка, съдържаща 140 бр. листи формат А4 преснимани лични карти и свидетелства за регистрация на МПС

-   3 бр. разрешителни за таксиметров превоз от Община Пловдив

-   6 бр. правоъгълни стикери от Община Пловдив с надпис Т2015 и различни номера

-   1 бр. Разрешение от Община Пловдив за извършване на таксиметров превоз на пътници с различни номера

-   кочан с ПКО с посочени имена и суми

-   тефтер за 20 Юг. с изписани в него имена, месеци, суми

-   1 бр. правоъгълен жълт стикер от Община Пловдив с надпис "Т 2013"

-   картонена папка с надпис "52-100", съдържаща 63 бр. листа

-   картонена папка с надпис "101", съдържаща 33 бр. листа с копия на документи за регистрация на МПС

-   картонена папка с надпис "1-51", съдържаща 72 бр. копия на различни документи

-   удостоверение за психологична годност на А. Х., ЕГН **********

-   4 бр. копия на ГДЦ по чл.92 от ЗКПО за 2011, 2012, 2013 и 2014г. на "***"ЕООД

-   17 бр. копия на лични карти и свидетелства за регистрация на МПС

-   синя найлонова торба, съдържаща талони с посочени дата, водач, рег.№, работници, перс.№, маршрут, сума, като към част от тях са приложени фискални бонове

-        списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №10709/05.03.201 Зг.- 11 стр.

-        електронен касов апарат TREMOL ZM-KL S/N ZK084544, св.№536/08.02.2011 дата на пр.28.09.12

-   65 бр. пътни книжки

-   черна найлонова чанта с надпис "Explosi", в която са поставени множество документи /документите в чантата са подробно огледани и описани в протокол за оглед на ВД, намиращ се на л.л.1-46 в том 20 на ДП/

-      19 бр. паспорти за електронен касов апарат с фискална памет и печатащо устройство

-   49 бр. книги за периодични отчети на ЕТАФП

-   13 бр. книги за записване данните от въвеждане в експлоатация на ЕТАФП

-   65 бр. паспорти за ЕТАФП и 50 бр. книги за периодични отчети

-   таблет "Самсунг", черен на цвят с IMEI ***

-      таблет ONYX, със S/N *********, черен на цвят, със зарядно устройство

-   телефон BlackBerry с IMEI ***, черен на цвят със СИМ-карта "Globul b-conect" с №***

-   телефон "Самсунг", черен на цвят с IMEI *** с поставена в него СИМ-карта "Globul b-conect" с №*** с написан с черен фулмастер №**********

-   телефон M-Horse, бял ня цвят, с IMEI 1*** и IMEI ***

-   Лаптоп "HP", със S/N CNF8390FNJ, ведно със зарядно устройство към него с №**********

-   Лаптоп MSI със S/N PPD-AR5BXB63, ведно със зарядно устройство към него FUJITSU SIEMENS S/N 1XW**********

-   настолен компютър марка DELL със S/N 4KLRGG1, 

са собственост на тези дружества и следва да се върнат на същите - "***"ЕООД и "***"ЕООД, след влизане на присъдата в сила. Като тези търговски дружества от своя страна следва да урегулират взаимоотношенията си със шофьорите на таксиметрови автомобили и с други евентуални собственици на вещи от тази съвкупност относно тези вещи, като за тези техни вътрешни отношения съдът няма пълна и достоверна информация, та да може той законосъобразно да се разпореди с тях. По тази причина и молбата на лицето К. К. /л.52 от СП/ не може да се уважи от съда относно връщането на твърдени от него негови документи.

            Веществените доказателства, иззети в хода на претърсване и изземване на 31.03.2015г. от жилище, находящо се в гр.П., ул."***"№**, ет*, ап.*, обитавано от Й.Б.Й.:

-       Мобилен апарат марка "Самсунг" - черно-сив на цвят с IMEI ***, със СИМ карта с лого "Globul" ***, с кафяв калъф

-       Мобилен апарат марка "Самсунг" - черно-сив на цвят с IMEI ***, със СИМ карта с лого "Globul" ***9, с черен калъф

-       Мобилен апарат марка "Самсунг" - черно-сив на цвят с IMEI 352828060217047, със СИМ карта с лого "Mtel" 8935901 и 087048661926, с черен калъф с надпис "AMG"

-   Мобилен апарат марка "Самсунг" с IMEI *** със СИМ карта с лого "Vivacom" **********, с черен калъф без надпис

-   Мобилен апарат марка "Нокиа" с IMEI ***, със СИМ карта с лого "Globul" и № ***

Телефоните са в найлонова червена торба, запечатана със слепка с подписите на поемните лица.

-   Преносим компютър марка "Асег"със S/N LXPEX0C004935014872000, със зарядно устройство към него

-   Преносим компютър "Lenovo" S/N PF02J6YW МТМ: 80E300FYBM, със зарядно към него.

Компютрите са в найлонова торба с надпис "Била" запечатана със слепка с подписите на поемните лица.

-       Найлонов плик тип "джоб", съдържащ 29 листа формата А4, съдържащи преснимани копия на лични карти и свидетелства за регистрация на МПС, запечатани с лепенка с подписи на поемните лица.

-   Бял лист с изписани на него от едната страна 5 колони с цифри, а на гърба надпис "СС7407СВ БМВ 0879 968 924" и други цифри

-   Касов бон за сумата от 1588 лв. от 28.02.2015 г. час 18:56:06

-   Удостоверение №........ /23.03.2015 г. от "***" ЕООД (без изписан номер)

-   Договор за изпълнение на СМР №8/12.03.2015г. за СМР на адрес: гр.П., ул."***"№***, ет.**, следва да се върнат на К. И. П., след влизане на присъдата в сила, защото се оказа, че тя живее съвместно с подсъдимия в горното жилище и е собственик на голяма част от горните вещи, а за другата част ще ги държи за подс.Й., защото той пребивава в затвора Пловдив и не може да си прибере тези вещи лично в настоящия момент.

            Веществените доказателства, иззети в хода на претърсване и изземване на 31.03.2015г. от офис, находящ се в гр.П., бул."***"№***, ет.*, офис ***, приземен етаж, ползван от "***"ЕООД:

- класьор, син на цвят, с твърди корици с надпис "***"ЕООД, съдържащ четири папки с меки корици с надписи, както следва: "*** мит административна", "001", "МИТ 2015 справки" и "МИТ трудови договори", както и найлонов плик, тип "джоб", в който се намират 4 бр. комплекти болнични листове

-       класьор, син на цвят, с твърди корици с надпис "*** РЕООД Административна", съдържащ четири папки с меки корици с надписи както следва: "*** 1 трудови договори", "2015 справки протоколи платежни", "** 1 административна" и "Лицензия 001", както и Книга за записване на данните от въвеждане в експлотация на ЕТАФП... за л.а."Шевролет Лачете" с рег.№***, пътна книжка за л.а."Шевролет Калос" с рег.№*** и 1 лист-информация за сметка за период 01.01.2015г.-10.03.2015г. на М. Б.

-   класьор, син на цвят, с твърди корици с надпис "***"ЕООД, съдържащ пет папки с меки корици с надписи "*** 73 трудови договори", "2015 *** справки протоколи платежни служебни бележки", "болнични", "*** 73 административна" и "001-Лион 73", 1 бр. пътна книжка за л.а. "Хюндай Матрикс" с рег.№***, писмо от РД"АА"-Пловдив и Заповед за прекратяване на трудов договор-3 листа

-        класьор, син на цвят, с твърди корици с надписи ""***"ЕООД Административна", съдържащ: три папки с меки корици, като двете от тях са с надписи с надписи "*** ЕООД болнични 2013", "2013 ** ЕООД Административна"; Заповед за прекратяване на трудов договор и болничен лист

-   класьор, син на цвят, с твърди корици с надписи "***", съдържащ две папки с меки корици, като едната е с надпис"***", а другата е без надпис

-   1 бр. папка с меки корици с надписи "2013 Желон мит приходи разходи"

-   найлонов плик, тип "джоб", съдържащ копия от лични карти, неподписани трудови договори, копия от големи талони за МПС-общо 30 листа

-   найлонов плик, тип "джоб", съдържащ 8 бр. листи формат А4, документи номерирани с от 1 до 8

-   трудова книжка на името на М. М. А., ЕГН **********

-   2 бр. справки /всяка по 2 листа/ за приети и върнати документи от името на "****"ЕООД- общо 4 листа

-   папка с меки корици с надписи "*** ЕООД Удостоверения детски от 2013", в която се намират отделно и 6 бр. свободни листа/документи

-   найлонов плик, тип "джоб", съдържащ 19 листа документи

-   1 бр. картонена кутия, съдържаща 3 бр. папки с меки корици с надписи "*** мит 2014 приходи разходи", "*** 73 2014 приходи разходи", "***73 справка НАП тр.договори ведомости протоколи", книга за записване на данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП на л.а. "Шевролет Авео" с рег.№*** и 2 найлонови плика, тип "джоб" с документи и пътна книжка за л.а. "Шевролет Нубира" с рег.№***

-   1 бр. настолен компютър, със сива на цвят кутия, с надпис на предния капак "Quantum", със залепен на горния му капак стикер с жълтеникав надпис "Хис ********** Актуализация на Дел" и стикер, залепен на задния и страничния капаци с текст "VIP гаранция да не се нарушава целостта на лепенката"

-   1 бр. настолен компютър, със светлосива на цвят кутия, без сериен номер , с надпис с черен маркер от вътрешната страна на долния капак "26.12.2002  

-   неподписан договор за счетоводно обслужване от 25.03.2015г. между "***ЕООД и "***"ЕООД и съпътстващи документи-протоколи и декларации- общо 20 листа в найлонов плик

-класьор, син на цвят, без надписи, съдържащ 3 бр. папки с меки корици с надписи "2015 Мит ведомост", "2015 *** ведомост" и "*** 2015", са собственост и следва да се върнат на "***"ЕООД, след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства, иззети в хода на претърсване и изземване на 31.03.2015г. от жилище, находящо се в гр.П., ул."***"№*, ет.*, ап.**, обитавано от Д. Х. С.:

-   пътна книжка сер.А №27, заверена на 30.10.2014г. за л.а. "Шевролет Калос"с рег.№***

-   папка-картонена, бяла, с розов надпис "2013 *** справки НАП", съдържаща 112 листа

-   бяла картонена папка с розов надпис "2013 *** ведомости протоколи платежни декларации", съдържаща 144 листа

-   бяла картонена папка с розов надпис "2014 *** ЕООД ведомости от 01.01.2014г.-31.12.2014", съдържаща 123 листа

-   найлонов плик, съдържащ 27 листа

-   бяла картонена папка с розов надпис "2013 *** трудови договори", съдържаща 85 листа

-   бяла картонена папка със зелен надпис" 1 час *** ведомости", съдържаща 32 листа

-бяла картонена папка с розов надпис "2014 *** ЕООД ведомости 01.01.2014 И", съдържаща 32 листа

-   бяла каротена папка с розов надпис "Иво ведомости 01.01.2014", съдържаща 37 листа

-   книга за периодичните отчети на ЕТАФП с фабр.№ЕС013402, превозвач "***"ЕООД, за автомобил с рег.№РВ6937АН

-       паспорт на ЕТАФП с изписано на първата страница"280 РВ6937АН Дубликат"

-   бяла картонена папка с надпис "Документи", съдържаща 62 листа

-   ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2013г. на М. Х. В., оригинал

-   нотариален акт за възмездно учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот №33, том III, рег.№6302, нот.дело №420 от 2013г., оригинал

-   нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №29, том I, рег.№307, нот.дело 29 от 2015г.

-   нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №48, том I, рег.№269, нот.д. №42/2015г., оригинал

-   Заявление от М. Б. Б. с вх.№3799/15г., оригинал

-   пътна книжка сер.А, №27, заверена на 27.11.2014г.за л.а. "Дачия Сандеро" с рег.№***

-       пътна книжка сер.А №30, заверена на 12.11.2014г. на л.а."Шевролет Нубира" с рег.№***

-   пътна книжка сер.А №003752 за л.а "Шевролет Авео" с рег.№***

-   пътна книжка сер.А №35 за л.а."Дачия Сандеро" за л.а. с рег.№***

-   бяла картонена папка с розов надпис "*** 2014 протоколи, платежни", съдържаща 364 листа, са собственост и следва да се върнат на Д. Х. С., след влизане на присъдата в сила.

         Веществените доказателства, иззети в хода на претърсване и изземване на 31.03.2015г. от гараж, находящ се в гр.П., ул."***"№***, южна фасада на сградата, ползван от Й.Б.Й. и К. И. П.:

-   9 бр. кочани с приходни касови ордери

-   1 бр. кочан с фактури, започващ с №346 с печат на ЕТ"***"

-   1 бр. трудов договор с №264/13.05.2011г.,

-   2 бр. найлонови торби, съдържащи 83 бр. пътни книжки и др.документи, подробно описани в протокол за оглед на ВД на л.л.74-78 от том 20 на ДП, са собственост и следва да се върнат на К. И. П., след влизане на присъдата в сила.

         Веществените доказателства, предадени с протокол за доброволно предаване от 31.03.2015г. от Н. С.:

-оригинал на Пътна книжка сер.ВТ №003537 за л.а."Опел Астра" с рег.№***

-   оригинал на Книга Приложение №7 към чл.17 от Наредба №35 на МТС № на фискалната памет 48024419 от 17.06.2013г. със сервизен техник Г. Щ. за записване на данните от въвеждането в експлоатация на ЕТАФП за л.а."Опел Астра" с рег.№***

-   таксиметров апарат тип ЕМТАКС 100М1 с №ЕТ000657, са негова собственост и следва да се върнат на Н. С., след влизане на присъдата в сила.

           Подс. Й.Й. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените по досъдебното производство разноски в размер на 493.30 лева, както и сумата от 49 208.16 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд.

                   Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

                                                                         Председател: /п/