Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
гр.Варна, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юли през две хиляди
и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 14694 по описа за
2019г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците
Н.И.Ч.,
Д.С.С. и Е.С.Ч., действаща чрез законния си
представител Н.И.Ч. твърдят в исковата и уточняващата си молби, че са
наследници на С. Т. Ч., поч. На ***., който на
16.02.2009г. и сключил с М. П. М. договор за паричен заем за сумата от 200 000
евро, като с анекс № 1/17.06.2009г. на последния е предоставен в заем
допълнително сума от 74 900 евро и с анекс № 2/16.02.2009г. – заем в размер на
25 100 евро. Общо заетата сума Михов е следвало да върне до 31.12.2009г. Това
свое задължение Михов не е изпълнил, нито това са сторили наследниците му П. О.
М. и Г. Д.А.. Твърди се, че с влезли в сила решения по гр.д. № 3063/2014г., по
описа на ВРС и гр.д. № 3064/2014г. по описа на ВОС, ответницата Г. Д. А. е
осъдена да заплати на всеки от ищците сума от по 65 000 лева и
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 8900 лева. Сочи, че въз основа на
издадени изпълнителни листи по горните дела са образувани изп.д.
№ 107/2018г. и изп.д. № 603/2016г. по описа на ЧСИ С.
Д., като ищците, в качеството им на взискатели са се
присъединили по изп.д. № 96/2011г., също по описа на
посочения ЧСИ. Излагат, че по изпълнителните производства е извършено
разпределение на постъпили суми, с които е погасено задължението на А. за
присъдените съдебно-деловодни разноски. Тъй като заетата сума не е върната в
уговорените срокове нито от заемателя, нито от
наследниците му, считат, че последните дължат лихва за забава върху дължимата
на всеки от ищците главница от по 65 000 лева. С оглед това и съзират съда с
искане за осъждане на Г.А. да заплати на всеки от ищците сумата от 19 788.89
лева, представляваща лихва за забавено плащане на задължението от 65 000 лева,
начислена за периода от 13.09.2016г. до 13.09.2019г. Молят за присъждане на
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
предявените искове. Във връзка с депозирания
отговор на исковата молба ищците поддържат, че задължението е лично такова на ответницата
и не е част от наследството оставено от М. М. и в тази връзка
се поддържа, че ирелевантно за настоящото производство
е приемано ли е или не наследството
по опис.
Вън от горното се
излага, че въпросът следва ли да се
съобразява описа на наследството при постановяване на решението е разгледано при предходно водено между страните производството и не следва да бъде
пререшавано в настоящото производство. В случай, че съдът
не приеме това становище приема, че описът
не може да
му бъде противопоставен
тъй като в същия не е включен
активът от наследството в размер на 750 000 лева по сключена от
ответницата спогодба за намаляване в нейна полза на
извършено дарствено разпореждане от страна на М.
М. с недвижими имоти. И не на последно място
поддържа, че липсата на финансови
средства не може да отмени
ответницата от забавата й за заплащане
на главния дълг по влязлото
в сила решение. В тази връзка се поддържа, че
ответницата е разполагала с
имущество, тъй като тя се
е разпоредила с притежавани
от нея дружествени
дялове.
В
срока по чл. 131 ГПК, отвеницата Г.Д.А., чрез
процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва, че с влязло в сила решение по гр.д. №
3063/2014г., по описа на ВРС и гр.д. № 3064/2014г. по описа на ВОС, е осъдена
да заплати на всяка от ищците сума в размер на 65 000 лева, представляваща
дължима главница по сключения договор за заем от наследодателя й, 500 лева –
част от дължимата неустойка за забава в размер на 154 000 евро за периода от
01.01.2010г. до 04.03.2014г. и съдебно деловодни
разноски в размер на 1760 лева по гр.д. № 3063/2014г. на ВРС и 7140 лева по
гр.д. № 3064/2014г. на ВОС. Твърди, че е приела наследството оставено от М. М.
по опис, като стойността на същото възлиза общо в размер на 289 76084 лева.
Съразмерно на наследствената й част от 1/3, размерът на приетото от нея
наследство е в размер на 96 586.95 лева. С оглед това и доколкото присъдената
вече сума в полза на ищците надхвърля размера на приетото наследство, счита и
че не дължи суми над приетия актив на наследството, включително и за лихва за забава.
Излага съображения и че не дължи лихва за забава, тъй като неизпълнението на
задължението се дължи на обективи факти – липсва на парични средства, доколкото
доходът й се формира от пенсия и невъзможност да се разпореди с идеалната част
от имуществото, с оглед наложените възбрани върху същото. Не оспорва факта на
образувани изпълнителни дела, както и че по същите е постъпила сума за
разпределение в размер на 29460 лева, от която 9820 лева за погасяване на дълга
й. Не оспорва, че на взискателите са преведени
посочените в исковата молба суми. Счита, че именно с посочената сума следва да
бъде намалена отговорността й за задълженията на наследодателя й. С оглед
изложеното и моли за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност за
уважаване на исковете до сумата от 6023.73 лева – лихва за забава върху
главница от 19786 лева – размера, върху А. отговаря за задължението на
наследодателя й към всеки от кредиторите по изпълнителните дела.
Ответницата оспорва наведените от
ищците твърдения относно сключването на извънсъдебна спогодба, че
наследодателят на А. е притежавал посредством подставени лица дружествени
дялове в търговски дружества, които в последствие са й били прехвърлени.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното на
л. 10 от делото удостоверение за наследници на С. Т. Ч., починал на
17.10.2012г., се установява, че същият е оставил за наследници по закон ищците
по делото Н.И.Ч. – съпруга, Д.С.С. – дъщеря и Е.С.Ч.
– дъщеря.
От приложените на
л. 12-13 от делото удостоверения за наследници се установява, че М. П. М.,
починал на 30.11.2011г., е оставил за наследници ответницата Г.Д. – майка и Е.
Н. М.– съпруга, починала на 02.05.2012г. и наследена от сина си Пламен Огнянов
Михов.
Видно от
приложеното на л. 43 от делото удостоверение от 20.10.2011г., издадено от ВРС
по ч.гр.д. № 9955/2011г., че отвеницата Г.А. и Е.
Михова са приели по опис наследството оставено след смъртта на М. М., като
стойността му е определена на 289 760.84 лева.
С изготвения по
делото доклад между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че с влезли в законна сила решения:
- по гр.д. №
3063/2014г., по описа на ВРС, че Г.А. е осъдена да заплати на всяка от ищците
сума в размер от по 5500 лева, представляваща част от дължимата главница в
размер на 300 000 евро и 500 лева, представляваща част от дължимата неустойка
за забава в размер на 154 000 евро за периода 01.01.2010г.
до 04.03.2014г. по договор за заем от 16.02.2009г., изменен с анекси от
17.06.2009г. и от 06.07.2009г., сключен между наследодателя на ищците С. Т. Ч.
и наследодателя на ответницата – М. П. М.; както и сумата от 1760 лева –
съдебно-деловодни разноски платими на Н.И.Ч. и Д.С. М.;
- по гр.д. № 3064/2014г. по описа на ВОС, че Г.А. е осъдена да заплати на
всяка от ищците сума в размер от по 59 500 лева, представляваща части от
главниците в размер на по 65 000 лева, всички дължими по горния договор за
заем, сключен между наследодателите на страните; както и сумата от 7140 лева –
съдебно-деловодни разноски платими на трите ищци.
С извършено по
изпълнително дело № 20117180400096 на ЧСИ Станимира Данова разпределение
12.06.2018г., с общо постъпилата за Г.Д.А. сума от 9820 лева, след приспадане
на всички дължими такси и разноски за изпълнението, на ищците, в качеството им
на взискатели по изпълнители дела №№ 20187180400107 и
20167180400603, е преведена сума, както следва: на Е.Ч. – 1481.11 лева, на Н.Ч.
– сума в размер на 1520.35 лева и на Д.Ч. – 1481.11 лева (л. 20-24).
Видно от
приложената на л. 49 от делото сметка за дълга по 20167180400603 по описа на
ЧСИ С. Д., че същото е образувано по издаден изпълнителен лист по гр.д. №
3064/2014г. по описа на ВОС, като към 22.10.2019г. дългът възлиза в размер на
216 484.77 лева, формирано от неолихваема сума от 192
445.95 лева, 8900 лева разноски по гражданско дело и 15 138.82 лева такси по
ЗЧСИ. Изпълнително дело № 20187180400107 е образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист по 3063/2014г., по описа на ВРС, видно от сметка за размера
на дълга – л. 51, като същият към 21.10.2019г. възлиза в размер на 21409.39
лева, формиран от 17619.48 лева – главница, 1760 лева – разноски по гражданско
дело и 2029.91 лева – такси по ЗЧСИ.
Представени са
доказателства за доходите на ответницата и справки от Служба по вписванията.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За основателното
провеждане на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищците е
да установят, че има парично вземане срещу ответницата и изпадането на същата в
забава за заплащането му.
Между страните не
е спорно, а и от коментираните по делото доказателства, се установи, че с
влезли в законна сила решения, постановени по гр.д. № 3063/2014г., по описа на
ВРС и гр.д. № 3064/2014г., по описа на ВОС, в полза на всяка от ищците е
присъдена сума в общ размер на по 65 000 лева (5500 лева + 59500 лева),
представляваща дължима по договор за заем от 16.02.2009г., изменен с анекси от
17.06.2009г. и от 06.07.2009г., всички подписани между С. Т. Ч., починал на
17.10.2012г. и М. П. М., починал на 30.03.2011г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и разноски по водените граждански дела в размер на 7140 лева,
присъдени в полза на трите ищци по гр.д. № 3064/2014г. и 1760 лева – разноски
по гр.д. № 3063/2014г. на ВРС, присъдени в полза на Н.Ч. и Д.М.
Първият спорен по
делото въпрос относно обема от отговорността на ответницата, с оглед въведеното
от нея възражение, че същата отговаря за задълженията на наследодателя си до
размера на полученото наследство, с оглед приемането на същото по опис.
Настоящият състав на съда намира, че така въведеното възражение следва да бъда разгледано.
С цитираните съдебни решения е установен размера на наследствения дълг, но не й
обема на отговорността на ответницата. Това е такъв, тъй като до какъв размер
от присъдената сума ще отговаря приели по опис наследството наследник, съдът е
възложено на друг орган – съдебният изпълнител, който да прецени обема на
същата с оглед евентуална конкуренция между кредитори. И доколкото в настоящия случай
се търси отговорността на ответницата за нейната лична забава за изплащане на
наследственото задължение, то и релевантен е именно въпроса за обема на
отговорността й, тъй като само до съответната стойност, която се покрива от
наследственото имущество, същата е имала задължение да заплати, респ. дължи
обезщетение за забава. Това е така, тъй като на съдебния изпълнител не би могло
да бъде възложено да преценява размера на дълга за обезщетение за забава,
доколкото същият не представлява част от наследственото задължение, още
по-малко да редуцира евентуално присъдения в настоящото производство размер на
лихвата за забава.
От коментираното
по-горе удостоверение се установи, че имуществото, оставено от наследотателя М. М. възлиза в размер на 289 760.84 лева, от
което съобразно наследствената квота на Г.А. се припада 96589.95 лева. Именно
до този обем следва да отговаря ответницата за задълженията на наследодателя
си, като в тази връзка съдът не споделя довидите на
процесуалния представител на ищците, че описът му е непротивопоставим,
доколкото в него не е включено цялото имущество на наследодателя. Дареното
имущество не съставлява актив, който е следвало наследникът да посочи при
отправеното към районния съд искане за приемане на наследството по опис. Недоказано
е твърдението, че наследодателят на ответницата е притежавал дружествени дялове
в „Е 2002“ ЕООД и „***“ ЕООД, доколкото от вписванията в Търговския регистър се
установи, че едноличен собственик на капитала на първото дружество от 2008г. до
14.09.2011г. е Н. Н., а на второто дружество от 2008г. до датата на сключване
на договора за продажба на дружествени дялове – 17.08.2012г., Е. М.. Вън от
горното, за да се приложат последиците на чл. 64 ЗН – изгубване на изгодите,
които са свързани с приемане на наследството по опис, следва да се установи, че
е налице съзнателно невписване в описа на известно на наследника имущество.
С оглед горното и
следващото се приеме, че ответницата отговаря до размера на приетото имущество
от 96589.95 лева. Доказателства за погасяване на задължението не са
представени, нито може да се приеме, че с постъпилата по изпълнително дело сума
е погасена част от дълга за главница. С оглед изложеното и ответницата дължи
лихва за забава за периода от 13.09.2016г. до 13.09.2019г., като размерът на
същата изчислена с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“ възлиза в размер на 29406.28 лева, или по 9802.09 лева на всяка от
ищците. До този размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена, като
за разликата до предявения размер от по 19788.89 лева – исковете следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата Н.Ч. следва да бъдат присъдени разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В случая страната е
представила доказателства за заплатен хонорар в размер на 3600 лева, което с
оглед направеното възражение за прекомерност, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищцата,
установените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, следва да бъде редуцирано до сумата от 2400 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете в полза на ищцата Ч. следва да бъде присъдена сумата
от 2365 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата също се следват разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Страната представила доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3400 лева, което също следва да бъде
редуцирано до сумата от 2400 лева, отчитайки посочените по-горе обстоятелства –
фактическа и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и установените минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно
на отхвърлената част от иска в полза на Г.А. следва да се присъди сумата от
1211.20 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на всяка от ищците Н.И.Ч., ЕГН
**********,***, Д.С.С., ЕГН **********,*** и Е.С. Ч., ЕГН **********,
действаща чрез своя законен представител Н.И.Ч., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата от по 9802.09 лева (девет хиляди осемстотин и два лева и девет
стотинки), представляваща лихва за забавено плащане
на задължението на наследодателя М. П. М., произтичащо
от договор за заем от 16.02.2009г. и сключени към него анекси от 17.06.2009г. и
06.07.2009г., начислено за периода от 13.09.2016г. до
13.09.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от по 9802.09 лева
до предявения от всяка една от ищците размер на 19788.89 лева, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на Н.И.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 2365 лева (две хиляди триста шестдесет и
пет лева), представляваща сторените в настоящото производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Ч., ЕГН **********,***, Д.С.С.,
ЕГН **********,*** и Е.С. Ч., ЕГН **********, действаща чрез своя законен
представител Н.И.Ч., ЕГН **********, и двете
с адрес: ***, да заплатят на Г.Д.А., ЕГН **********,***, сумата
от 1211.20 лева (хиляда двеста и единадесет лева и двадесет
стотинки), представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: