Определение по дело №552/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:С решение № 60 от 23.04.2009 г., постановено по Г.д.№ 128/2008 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил иск на М. Ю. Р., в качеството му на едноличен търговец с наименование на фирмата му „. – М. Ю. със седалище в Г.К., против Л. М. Б. от Г. Д., с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 4 465.64 лева, дадени по запис на заповед от 02.12.2005 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 616.22 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода от 30.12.2005 г. до 30.01.2007 г., ведно със законната лихва, като неоснователни. Недоволeн от така постановеното решение e останал въззивникът М. Ю. Р., в качеството му на едноличен търговец с фирма „. – М. Ю. Г.К., който Ч. своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се в жалбата, че след отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Момчилградския районен съд № 105 от 24.04.2007 год. , постановено по Г. дело № 35/2007 год. от ВКС по реда на чл. 231, б."е" ГПК /отм/, във вр. с пар. 2, ал. 3 ГПК, съставът на съда, постановил атакуваният с настоящата въззивна жалба акт, оставил исковата молба без движение и му дал седмодневен срок да конкретизира обстоятелствата, на които се основава иска. Следователно съдът приел, че исковата молба не отговаряла на изискванията на разпоредбата на чл. 98, ал. 1 , б. „г" от ГПК , а именно не са посочени фактическите основания на иска /изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /. В дадения му седмодневен срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, Ч. конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът /въззивник в това производство/ посочил, че сумата, която ответницата Л. М. Б. се задължила да му изплати с подписаният от нея запис на заповед, представлявала нанесена от нея вреда на търговеца, поради неотчитане в касата на предприятието му на постъпила сума, която тя като МОЛ била длъжна да съхрани и отчете. Твърди се също, че в мотивите си съдът е обсъждал посоченото в исковата молба фактическо основание на иска, като не се е съобразил с това, че самият съд е оставил без движение исковата молба, поради това, че същата не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 98, ал.1, б."г" от ГПК. Или самият съд, за да остави исковата молба без движение бил приел, че в същата не са изложени обстоятелствата, на които се основава иска. След отстраняване на нередовностите и посочване на фактическите основания на иска, съдът не ги бил обсъждал в мотивите си, а единствено се е позовал на тях, само за да мотивира извода си, че парите не били дадени в заем. Счита, че след отстраняване на нередовностите на исковата молба и събиране на доказателства с оглед направените фактически твърдения с молбата за отстраняване на нередовностите, съдът е следвало да определи правното основание на предявените искове с оглед на твърденията на ищеца в молбата с изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Ето защо счита, че произнасяйки се по иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, съдът се бил произнесъл по непредявен иск и не се е произнесъл по предявения иск, а именно иск за причинена вреда от отчетническа дейност. Моли съда да обезсилите решението на Момчилградския районен съд, като приеме, че съдът не се е произнесъл по предявения иск и да върнете делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, или ако счете, че решението е допустимо, да приеме, че същото е неправилно-незаконосъобразно и необосновано и да го отмени, като постанови решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск и присъди направените по делото разноски.Въззиваемата Л. М. Б., в представено по делото писмено становище, оспорва въззивната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, прие следното:Делото е образувано въз основа на предявен от М. Ю. Р., в качеството му на едноличен търговец с наименование на фирмата му „. – М. Ю. със седалище в Г.К., против Л. М. Б. от Г. Д., иск за сумата от 4 465.64 лева по запис на заповед от 02.12.2005 г. и обезщетение за забава за периода от 30.12.2005 г. до 30.01.2007 г. в размер на 616.22 лева. В тази връзка първоначално в исковата молба са били изложени следните фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция – даване на сумата от 4 465.64 лева на ответницата, поемане на задължение от последната да изплати сумата до 30.12.2005 г. и неизпълнение на това задължение. С решение № 365 от 20.05.2008 г. по т.дело № 14/2008 г., Върховният касационен съд на Република България е отменил, на основание чл.231, б.”е” от ГПК /отм./, влязлото в сила решение на Момчилградския районен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на фазата на първото съдебно заседание. При новото разглеждане на делото, в съдебно заседание на 02.07.2008 г., ищецът, Ч. своя представител по пълномощие, е направил уточнение на исковата молба, като е посочил нови фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция, в резултат на което с протоколно определение от същата дата първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е дал седмодневен срок на ищеца да изправи нередовностите по нея, като конкретизира претенцията си. В дадения му срок и в изпълнение на указанията на съда, процесуалният представител на ищеца е представил молба вх.№ 1109/08.07.2008 г., с която е отстранил нередовностите на исковата молба, като е конкретизирал фактическите обстоятелства, на които се основава иска, без да променя искането, а именно, че: 1. ответницата Л. М. Б. е била назначена с трудов договор № 33 от 30.08.2005 г. на работа при ищеца като оператор – крупие в игрална зала „Амиго”; 2. като оператор – крупие била материално отговорно лице, което съхранява и отчита получените суми от залози; 3. претендирата сума от 4 465.64 лева представлявала липса и 4. със запис на заповед от 02.12.2005 г. ответницата се е задължила да заплати липсващата сума на ищеца. С разпореждане от 10.07.2008 г. районният съд е приел, че ищецът е отстранил нередовностите по исковата молба и е насрочил делото в открито съдебно заседание, като е постановил препис от молбата да се изпрати на ответника. В съдебно заседание на 24.09.2008 г. процесуалният представител на ответника е взел становище по така уточнения иск. С обжалваното пред настоящата инстанция решение районният съд е отхвърлил иск против ответницата, с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 4 465.64 лева, дадени по запис на заповед от 02.12.2005 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 616.22 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода от 30.12.2005 г. до 30.01.2007 г. Видно от мотивите на обжалваното решение, за да приеме, че е предявен иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за връщане на дадено по договор за заем, районният съд е обсъждал изложените в исковата молба фактически основания, а не тези, конкретизирани с цитираната по – горе молба вх.№ 1109/08.07.2008 г., подадена именно в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Тук следва да се посочи, че като е приел, че ищецът е отстранил нередовностите по исковата молба, насрочил е делото в открито съдебно заседание и е постановил препис от молбата да се изпрати на ответника, който е взел становище по така уточнения иск, районният съд е следвало да изведе правната квалификация на предявените искове въз основа на конкретизираните в молбата от 08.07.2008 г. фактически обстоятелства. При това положение въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск – такъв по чл.240, ал.1 от ЗЗД и обусловен от него акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, а не се е произнесъл по предявения иск, който с оглед така изложените фактически обстоятелства, намира своето основание в чл. 207, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Ето защо следва да се обезсили решението на районния съд и делото да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав. С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да се съобразят при присъждане на разноските с оглед крайния изход на делото.Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал.12 във връзка с ал.1 от ПЗР на ГПК, съдът Р Е Ш И :ОБЕЗСИЛВА решение № 60 от 23.04.2009 г., постановено по Г.д.№ 128/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск, като се съобрази изложеното в мотивировъчната част на решението.Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.Председател: Членове : 1. 2.