№ 15095
гр. С., 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110117200 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Б. П. П. срещу И.Т. с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева – частичен иск за сумата
от общо 30000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.03.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от
1521,36 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2022 г.
до 25.03.2025 г. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на длъжност
„превозвач поща“. На 01.12.2022г., около 08:25 ч. при разтоварване на пратка в
склад на фирма на ответника в гр. В., намиращ се на ул.***, докато
премествал пратка с транспалентна количка, същата се закачила за неравност
на рампата и при опит да освободи количката с товара, ищецът се подхлъзнал
на ламаринения под, паднал от товарната рампа и ударил лявото си коляно в
дръжката на количката. След няколко неуспешни опити да се изправи,
уведомил за инцидента прекия си ръководител. Половин час по-късно на
мястото на инцидента пристигнал негов колега който му помогнал да се качи
на камиона, за да продължи към офиса на ответника в гр. М.. След като предал
пратките за В., ищецът посетил Спешното отделение на болницата в гр. М..
При прегледа бил приет с оплаквания от болка, оток и невъзможна походка.
На 07.12.2022г. бил приет за оперативно лечение в МБАЛ Л.. След 5-дневен
престой в болницата и проведено лечение, бил изписан на 13.12.2022 г. Бил му
издаден болничен лист за 37 дни отпуск по болест, който впоследствие бил
продължаван няколкократно с решения на ЛКК за общо 274 дни отпуск по
болест. Направил няколко курса на физиотерапия, както и последващи
прегледи. С Експертно лечение на ТЕЛК № *** на МБАЛ С.П. бил
освидетелстван от експертна комисия, която дала заключение, че е с 30%
трайно намалена работоспособност за срок от две години. С разпореждане на
ТП на НОИ - С. град №*** от 26.06.2023 г., влязло в сила на 21.11.2024 г.
1
злополуката била обявена за трудова. Вследствие на злополуката на ищеца
били причинени силни болки и поС.ни страдания, към настоящия момент не
бил възстановен напълно. Движенията му били затруднени, чувствал се зле
физически и емоционално. Счита, че злополуката била причинена от
неизпълнението на ответника на задължението си да осигури безопасни и
здравословни условия на труд. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумите, претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищеца, настъпването на злополуката и трудовия характер. Твърди, че
ищецът бил проявил груба небрежност при настъпване на злополуката. Счита,
че вината за настъпване на злополуката била негова, тъй като не спазил
трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
По искане на ответника на негова страна беше привлечено З.А.Д.А. като
трето лице-помагач. Взима становище за неоснователност на исковете.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си. След направено от ищеца искане, цената на главния иск беше
увеличена на 20000 лева, частичен иск за сумата от общо 30000 лева, а цената
на акцесорния иск беше увеличена на 6085,40 лева.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни са фактите, че ищецът бил служител на ответника на
длъжност „превозвач поща“, настъпването на трудовата злополука,
признаването на същата за трудова. Представен е препис от епикриза (л. 13 от
делото) издадена на името на ищеца от МБАЛ Л. с поставена диагноза
„травма на четириглавия мускул и сухожилията му“. Ищецът е постъпил за
лечение на 07.12.2022 г. и е изписана на 13.12.2022 г. Представени са преписи
от четиринадесет броя болнични листа (л. 24 – л. 37 от делото) от които се
установява, че за периода от 14.05.2024 г. до 20.06.2024 г. на ищеца са
поставяни различни диагнози като основната е отново „травма на
четириглавия мускул и сухожилията му“. Представен е и препис от Експертно
решение № *** от 20.06.2023 г. (л. 38 – л. 39 от делото), от който се
установява, че на ищеца са определени 30% трайно намалена
работоспособност. Представени са преписи от шест броя болнични листа (л.
40 – л. 45 от делото) от които се установява, че за периода от 07.12.2022 г. до
29.05.2023 г. на ищеца са предписани 37 дни болничен режим на лечение и 137
дни домашен режим на лечение. Представен е също така препис на молба от
ищеца (л. 65 от делото), от която се установява, че моли да бъде назначен като
шофьор по направление В. – М. – В., както и препис от инструктажна книга (л.
67 от делото), от който се установява, че му е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа. Представени са и преписи от Инструкция за
безопасна работа при товаро-разтоварни работи за палетизирани товари, както
и снимков материал (л. 77 – л. 86 от делото)
Всички други писмени документи съдът намира за ирелевантни към
предмета на делото.
По делото е приета оспорена от ответника съдебно-медицинска
експертиза (л. 166 от делото). Установява вида на уврежданията на ищеца.
Посочва, че медикобиологичния характер на увреждането е трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
2
Периодът за възстановяване след оперативното лечение е около 3-4 месеца.
Ищецът е имал ограничен обем движение в лява колянна става: невъзможност
за пълно изправяне на коляното от 20 градуса и невъзможност за свиване на
лявото коляно за повече от 90 градуса, при норма 130 градуса. След
проведеното оперативно лечение, е трябвало да носи обездвижваща шина 45
дни и да се придвижва с помощни средства, което е довело до затруднения в
хигиенно битовото самообслужване. Възможно е при такъв удар в зоната на
увреждането, да се получи разкъсване на сухожилието на четириглавия
мускул на бедрото в областта над капачката на колянната става. През периода
от 01.12.2022 г. до 06.01.2022 г. ищецът е носил колянна шина. Приетата
експертиза съдът намира за обоснована, добросъвестно и компетентно
изготвена и подкрепена от свидетелските показания и останалия
доказателствен материал, поради което я цени като годно доказателствено
средство.
Като свидетел по делото беше разпитана П. Д.а П.а – съпруга на ищеца.
Заявява, че си спомня процесния инцидент. Случил се на 01.12.2022 г. Тя била
на работа, когато съпругът се обадил, че се е ударил по коляното.
Наложило се да тръгне от В.. Намерила превоз и той беше свален от негов
колега с кола до М.. Там посетили болницата, спешния център. Била му
направена рентгенова снимка. Слязъл ортопед специалист и казал, че ищецът
е за операция. Семейството отказало операцията в М., с оглед на не толкова
добри специалисти. Свързали се с ортопед в С.. Нямало свободни места и се
наложило да се изчака 6 дни. Изчакването било одобрено от ортопеда. През
това време кракът трябвало да се обездвижи, за което била купена шина.
Ищецът страдал от силни болки. Кракът бил изправен, не можел сам да отиде
до тоалетна. Не можел да се обслужи сам. Свидетелката била плътно до него.
През това време семейството чакало раждане и на внук. Ищецът бил закаран
до С. от техен близък. Не можел да сгъне лявото коляно. Седял отзад на
задната седалка с изправен крак. Приели го в болница Л. и към 2 часа бил
опериран. Останал в болницата 7 дни, след което бил изписан. Закарали го във
В., като не трябвало да стъпва на крака си. От болницата във В. идвал лекар на
всеки 2 дни за превръзки. Така ищецът престоял 50 дни в покой, да не мърда,
след това бил изпратен на рехабилитация във В.. Грижите продължили. Не
трябваше да стъпва на крака. След това се свалили и конците. Това
продължило някъде до началото на февруари. Трябвало да бъде в покой 50
дни. Изпаднал в депресия, че няма да може да ходи. Преди това полагал грижи
за 85-годишната си майка. Престанал да ходи при нея. Всичките ангажименти
и към нея, и към него, останали на свидетелката. След рехабилитацията
започнал бавно, леко да сгъва крака си. Не смеел да ходи на дълги разС.ия. В
квартала планирал, къде може да седне и да почине. Травмата му останала до
деня на разпита. Когато пренатовари крака, когато е студено времето,
изпитвал болка и се налагало да пие болкоуспокояващи. Пил А.. Бил
изплашен. Депресирал се, че не може да си свива крака, да стъпва на него.
Свидетелката полагала грижи за него плътно шест месеца. Не можел да влезе
в банята да се изкъпе, не можел да стане за храна. След болницата в М., като
му направили снимка и казали, че е категорично за операция, семейството се
прибрало във В.. Свързали се със софийски лекар ортопед, с който направили
уговорка да го приемат за операция на 7-ми. Купили шина от монтанската
болница. Преди операцията, не бил идвал лекар на место. Идвал след това за
превръзки и за махане на конци.
Като свидетел по делото беше разпитан и С.В. С. – служител на
3
ответника. Също заявява, че си спомня процесния инцидент. Ответникът
започнал собствено разследване. Съставил комисия с участие и на свидетеля.
Били поканени и от инспекция по труда, и от представители на НОИ,
съвместно с тях да отидат на място и да установят какво се е случило. Складът
на ответника се намира на нивото на улицата. В момента, в който се отвори
склада, имало обособена рампа, която също е на нивото на улицата. Между
нея и рампата нямало препятствия. С. не бил свидетел на инцидента и не бил
гледал камери, а такива имало. Свидетелят работел в гр. С., като ръководител
направление автопарк. Не познава ищеца лично, а само като служител на
ответника.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК бяха снети обяснения от самия ищец.
Заявява, че в продължение на 6 месеца от 03.06.2022г. до 01.12.2022 г., пет дни
в седмицата разтоварвал пратки от същата рампа, на която станала трудовата
злополука. Рампата не била изградена на нивото на улицата, а малко по-
високо. Автомобилът се спирал на едно и също място. Най-напред се сваляла
рампата. След това се разтоварвали пратките: чувалът с писмата и след това
палетата с палетна количка. По рампата винаги имало неравности. Ищецът
коментирал това с колеги и с предишни шофьори. Колелата се задържали и
трябвало да се издърпат по-силно. Случвало се и други хора да падат, ищецът
също бил падал и друг път. Не се обадил на спешно отделение, защото нямал
счупване и външна рана, първоначално не го боляло толкова силно и имал
още работа. Нямал рани след падането. Няма информация да е получавал
обезщетение за трудовата злополука. В момента на злополуката, не усетил
болка. Решил, заедно със свой колега, да закарат пратките до М.. По пътя вече
усетил силна болка и се обадил на жена си да тръгва, за да му окаже
съдействие. Няма видима рана, но го боляло, като застане на крака си.
Инструктажът представлявал подпис в една книга за инструктаж.
Неравностите се изразявали в това, че е отлята една естакада, на която да се
изтегли количката. Вътре веднага след това, може би от предишни движения,
се била износила платформата, която е дъската и била закована една ламарина.
Колелото закачало в неравности. Палетната количка имала две колелета.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
или служителя. Неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща
от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на
вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени
вреди, включително и пропуснатата полза. Възникването на тази отговорност
зависи от осъществяването на следните юридически факти: трудово
правоотношение между работника и работодателя, злополука, признаване на
същата за трудова по надлежния ред, временна или трайна
неработоспособност, претърпени от работника неимуществени вреди – болки
и страдания. В случая първите три факта не са спорни между страните.
Наличието на трайна намалена работоспособност съдът намира за доказано от
представеното по делото експертно решение, приетата съдебно-медицинска
експертиза и свидетелските показания на свидетеля П.а. Въпреки че този
свидетел няма медицински познания, описаните от него промени във
всекидневението и ограничаването на двигателните възможности на ищеца
водят до категоричния извод, че за периода на възстановяване от травмата
4
животът на ищеца е бил негативно повлиян от нея. Не е можел да се обслужва
битово сам, придвижвал се е трудно, бил е подложен на допълнителен стрес.
Причинно следствената връзка между травмата и претърпените
неимуществени вреди, съдът намира за доказана отново от съдебно-
медицинската експертиза, медицинската документация, както и от
показанията на свидетеля П.а. От тези доказателства се установява, че на
01.12.2022 г. при разтоварване на пратка, ищецът пада и претърпява травма на
четириглавия мускул и сухожилията му. С оглед на изложеното съдът намира,
че фактическият състав на обективната работодателска отговорност по чл.
200, ал. 1 КТ е осъществен и искът е доказан по основание.
По отношение на размера, съдът намира, че той следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост и съдебната практика
при аналогични случаи, като същевременно се съобразят конкретните и
относими обстоятелства досежно действителните болки и страдания на
ищцата. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Тя /справедливостта/ се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения и др. В случая по делото е
безспорно, че ищецът е бил на шейсет години към момента на настъпване на
злополуката. Установено е, че е изпитвал болка и дискомфорт, не
непосредствено след инцидента, но с напредването на времето. От
свидетелските показания става ясно, че възстановяването е отнело около шест
месеца, като и към настоящия момент не е пълно. Стресът е бил значителен.
Въпреки изложеното съдът счита, че сумата от 20000 лева е прекомерна и че
справедлив размер на обезщетение би била сумата от 15000 лева. До този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за
разликата до 20000 лева.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, съдът намира за неоснователно. Наличието на груба небрежност,
предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните
последици, но да се е надявал да ги предотврати. Не всяко действие на
работника в нарушение на съответните правила представлява груба
небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право представлява
поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Поради това
работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил
грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Като
форма на вината, грубата небрежност е налице, когато работникът е съзнавал
(предвиждал) настъпването на вредоносния резултат (на евентуалните вредни
последици при определена ситуация), но лекомислено е смятал, че този
резултат няма да настъпи или че ще го предотврати. В случая по делото не се
доказа, че ищецът е проявил толкова груба небрежност, че да се стигне до
намаляване на обезщетение.
Искът за мораторна лихва, съдът намира за доказан по основание.
5
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на
увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на
вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от
момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а
не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212
КТ – така Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV
г. о., ГК. Т.е. ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.12.2022 г. Съдът
изчисли служебно размера на мораторната лихва върху сумата от 15000 лева
за периода от 01.12.2022 г. до 25.03.2025 г. и установи, че той е 4540,14 лева.
До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
отхвърлен за разликата до 6085,40 лева.
По отношение на разноските, с оглед характера на делото, от ищеца не
са сторени такива, тъй като му беше предоставена безплатна правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на
процесуалния представител следва да се заплати адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на исковете, броят проведени заседания, явяването на
представителя на всяко от тях и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че подходящо първоначално възнаграждение възлиза на сумата
от 1500 лева. С оглед уважената част от исковете, на процесуалния
представител следва да се присъдят 1123,63 лева. От ответника бяха
претендирани разноски в размер на 400 лева – депозит за експертиза и сумата
от 1150 лева – адвокатско възнаграждение. С изложените по-горе
съображения съдът не счита, че възнаграждението е прекомерно. С оглед
отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъдят 388,92
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 765,27 лева – държавна
такса и депозит за съдебно-медицинска експертиза съобразно уважената част
от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: ***, с адрес на управление гр. С., ул. *** да
заплати на Б. П. П., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. С., *** на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 15000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца
на 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за горницата над 15000 лева до предявения размер от 20000
лева, предявен при условията на частичен иск за пълен размер от 30000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: *** да заплати на Б. П. П., ЕГН: ********** на
6
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4540,14 лева – мораторна лихва върху
тази главница за периода от 01.12.2022 г. до 25.03.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за горницата над 4540,14 лева до предявения размер от
6085,40 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: *** да заплати на адв. Л. К. Б. от САК със
служебен адрес гр. С., *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1123,63 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. П. П., ЕГН: ********** да заплати на И.Т., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 388,92 лева – разноски в
производството, съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: *** да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 765,27 лева – държавна такса и депозит
за съдебно-медицинска експертиза съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
З.А.Д.А. – на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, по реда на
Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7