О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито
заседание на двайсет и първи юни през две хиляди и деветнайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от докладчика
Ангелова, ч.гр.д.№ 336/2019г.,за
да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.248 и чл.80,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К.Д. И. ***, чрез пълномощник адв.Б.-ЛАК,против
Определение №389/29.03.2019г., пост.по гр.д.№1314/2018г.на РС-Ловеч по реда на
чл.248 от ГПК. Счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Излага,че с Решение
№533/21.12.2018г. РС-Ловеч се е произнесъл по исковата претенция на С.Г.П..
Искът е уважен частично и отхвърлен в
частта на 2/3 от претенцията. Въпреки това, съдът в произнасянето си по
разноските не е съобразил това съотношение. Единствено на ищеца е присъдил
разноски,съобразно с уважената 1/3 част. За ответника това не е спазено.
Сочи,че в срока по ГПК е поискал изменение на решението в частта за
разноските,но съдът е отхвърлил искането с мотив,че не е представен списък на
разноските до приключване на последното
заседание на делото пред съответната инстанция. Развива,че този мотив би
бил основателен,ако искането за присъждане на разноски от ответната страна е
отхвърлено изцяло. Не открива правна логика в тезата да се отхвърля искане на
корекцията на разноските,когато такива вече са присъдени частично.
Поизложените съображения моли да се отмени обжалваното
определение на РС-Ловеч,като неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил е отговор на частната жалба от С.Г.П.,
представлявана от адв.В.Н.-ЛАК.Счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Сочи, че съдебната практика
е непротиворечива по отношение липсата на право да се иска изменение на
решението в конкретния случай. Съгласно чл.80 от ГПК страната,която е поискала
присъждане на разноски,следва да представи пред съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция,като в
противен случай няма право да иска изменение на решението в частта на
разноските. Налице е изрично
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на
ВКС. Съгласно решението страните следва да представят списък по чл.80 от ГПК,
дори когато е направен само един разход в производството,за който е представено
доказателство(т.2). В случай,че такъв списък не е представен по делото, ВКС в
решението приема,че чл.80,изр.2 от ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните,а именно-представяне на списъка с
разноските,а липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението,поради което
искането е недопустимо.
По изложените съображения моли да се отхвърли частната
жалба.Моли да се присъдят направените в настоящето производство разноски в
размер на 200лв.-адвокатско възнаграждение,определено в минимално предвидения в
Наредба №1/2004г.на ВАС размер-чл.7,ал.1,т.7.
Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата
по гр.д.№ 1314/2018г. и приложеното ч.гр.д.№890/2018г.-двете по описа на
РС-Ловеч, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е
уведомен за атакувания съдебен акт на 30.04.2019г.,а частната жалба е подадена
на 02.05.2019г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана
да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.
Своевременно и от надлежна страна е подаден и отговорът на частната жалба.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното Определение №382/29.03.2019г. РС-Ловеч по
реда на чл.248 от ГПК е оставил без разглеждане молбата на К.Д.И. за изменение
на постановеното Решение №533/21.12.2018г.,по делото. Съдът е приел,че страната
не е представила списък по чл.80 от ГПК за направените от нея разноски, поради
което искането му за изменение на
решението в частта,в която се е произнесъл по разноските, е недопустима.
Съдът се е позовал на т.9 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г.,пост.по
т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС.
Въззивният състав напълно споделя приетото от РС-Ловеч.
Нормата на чл.80 от ГПК предвижда задължение на страната,
която претендира присъждане на разноски, да представи списък,като посочи
сумите, които твърди,че е заплатила във връзка с проведеното съдебно
производство. Срокът за представяне на списъка е изрично регламентиран- до
приключване на последното заседание в
инстанцията,за която се претендира присъждане на разноски. Представяне на
списък е нужно дори и когато разноските се състоят единствено в заплатено
адвокатско възнаграждение. Правната последица от неизпълнение на задължението
за представяне на списък е лишаване на страната от правото да иска изменение на
съдебното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по разноските. В
постановеното по въпроса Тълкувателно решение №6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на
ОСГТК на ВКС- т.9 – е разгледана именно тази настоящата хипотеза.
Не се спори-установява се от приложеното
гр.д.№1314/2018г.на РС-Ловеч, че ответникът К.И.,представляван от адв.Б.-ЛАК, не е изготвил и представил списък по чл.80 от ГПК. В единственото проведено съдебно заседание е представен само Договор за
правна защита и съдействие, с отразен в него като реално платен, адвокатски
хонорар от 600лв. С оглед на това правилно РС-Ловеч е приел,че липсва
процесуална предпоставка за упражняване на правото да иска изменение на
съдебното решение в частта, в която вече се е произнесъл по разноските. Касае
се за абсолютна предпоставка за упражняване на това право на страната и липсата
й обуславя недопустимост на молбата. С оглед на това въпросът правилно или не,
при съобразяване или не на степента на отхвърляне на претенцията, се е
произнесъл съдът, като такъв по съществото на конкретния спор, не следва да се
обсъжда.
Съставът счита за
нужно да отбележи,че съгласно т.8 от цитираното тълкувателно решение,липсата на
списък по чл.80 от ГПК не е пречка да се разгледа молба за корекция на
съдебното решение, единствено в хипотезата, когато съдът изобщо не се е
произнасял по претенцията за разноски. Пропускът да се представи списък тогава
не е пречка да се ревизира съдебното решение,с оглед липсата-изначална на
произнасяне по разноските.
В случая е точно обратната хипотеза-съдът се е произнесъл
изрично по разноските,с оглед на което ревизия на постановеното е допустима
само ако страната е била изпълнила процесуалното си задължение да представи
списък по чл.80 от ГПК. Неизпълнението на това задължение осуетява възможността
за коригиране на постановеното по разноските.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното
Определение №382/29.03.2010г.,пост.по гр.д.№1314/2018г.на РС-Ловеч, е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход
основателна се явява претенцията на С. Г.П. за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Като
доказателства за извършването им е представен Договор за правна защита и
съдействие,с вписан в него като реално платен адвокатски хонорар в размер на
200лв.
При съобразяване на разпоредбата на чл.7,ал.1,т.,във
връзка с чл.11 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,където минималният размер е определен от 200лв.,то претендираният такъв от
страната, е съобразен и следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя. По изложените съображения К.Д.И. следва да се осъди да заплати
на С.Г.П. сумата 200лв.-разноски в настоящето
производство.
По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с
чл.248 и чл.80,ал.2 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №382/29.03.2010г., постановено по гр.д.№1314/2018г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***2, да заплати на С.Г.П. с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 200 (двеста) лева, представляваща
разноски в настоящето производство.
Определението не подлежи на касационно обжалване по арг.от чл.274,ал.4, чл.248,ал.3, чл.280,ал.3,т.1 и ТРеш.№5/2015г. от 12.07.2018г., пост.по т.д.№5/2015г.на
ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.