Решение по дело №121/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260030
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Неделин Захариев Йорданов
Дело: 20201420100121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. В., 25.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публично заседание на 7 август 2020г., в състав:

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при участието на секретар В.А., като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гражданско дело № 121 по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е за установяване на размер на вземане по издадена по ч.гр.дело № ***на ВРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, гр.В. против И.С.Г. *** за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 536.95 лева главница за предоставени ВиК услуги в периода 16.10.2018г. до 15.03.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответникът е абонат на ищеца и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите и Наредба №4/2004г. на МРРБ за жилище на адрес гр.В., ***.

Исковете са с правно основание чл.422 и чл.410 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

В писмен отговор по чл.131 ГПК ответника, чрез назначения му особен представител адв.В.Л., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните и истинността на представените от ищеца Общи условия. Поддържа, че представените от ищеца писмени доказателства по своята същност са частни документи, не се ползват с доказателствена сила, тъй като удостоверяват изгодни за издателя обстоятелства. Прави възражение и наличие на неравноправни клаузи в приложените ОУ, като противоречащи на нормата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

По ч.гр.д. № ***на Районен съд-В. на 26.08.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено И.С.Г.,  ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на кредитора „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. В. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:  Област В., Община В., гр.В., ***представлявано от законен представител: А.Ц.П.и пълномощник: юр.к. А.И.А., сумата 536,95 лева - главница за неплатени ВиК услуги за  периода от 16.10.2018 г. до 15.03.2019 г.; мораторна лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г. до 07.08.2019 г. в размер на 29,80 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението в съда  - 23.08.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските по издаване на заповедта за изпълнение в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 ЗПП, вр.чл.26 НЗПП.

От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на И.С.Г., се установяват конкретни показания на водомера, при реално отчитане на доставената вода за жилище в гр.В., ***

По делото е приложена справка от Служба по вписванията-В. за периода от 01.01.1992 г. до 06.03.2020 г., от която се установява, че жилище в гр. В., ж.к. „Дъбника“ бл.139, вх.Б, ет.4, ап. 25 е собственост на И.С.Г..

 По делото е представена справка-извлечение за дължимите от И.С.Г. суми към ищцовото дружество в размер на 536.95 лева-главница, представляващи дължима стойност за предоставените на ВиК услуги и сумата 29.80 лева-лихва за забава, за периода 16.10.2018г. до 15.03.2019г.

Приложена е покана за доброволно изпълнение до И.С.Г. с приложена подробна справка за начислените суми по периоди,без данни за получаване от длъжника.

 По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.

 За установяване на дължимите суми по делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че във “Водоснабдяване и канализация” ООД В. е открита и заведена партида абонатен № 1121 за налични два броя водомери за В и К услуга в имот, находящ се в гр. В., ***. Заведени са в отчетната карнета два броя страници-№1121094 и №1121095 за налични два броя водомери в имота. Партидата е заведена на титуляр И.С.. От извършения преглед на документи и отчетна карнета в ответното дружество е установено, че в имота не е осигуряван достъп за отчитане показанията на водомерите. Дадено е предписание, че водомерите са с изтекъл срок на експлоатационна годност и следва да бъдат подменени с нови уреди или да преминат на лабораторно изпитване.

Общо по партида №1121094 и 1121095 са издадени фактури за В и К услуга в имот гр. В., *** са дължими суми, както следва за съответните периоди, съгласно искова молба: за период 16.10.2018 г. до 15.03.2019 г.-сумата от 536.95лв. за главница и 29.74 лв.-лихви.

Фактурите са издадени въз основа на отчетени показания на водомерите. За периода 20.06.2017 г. до 13.11.2018 г. в имота не е начислявана ползвана вода. Съгласно протокол №3764/26.11.2018 г. в имота е извършено отчитане на водомерите като е отчетено на водомер за студена вода №104157-1396кум.м./показание към 20.06.2017 г.-1251куб.м./, на водомер за топла вода №110027-955куб.м./показание към 20.06.2017 г. 936 куб.м./.

За процесния период от В и К е издавала месечни фактури за дължимите суми за отчетените количества вода.

По издадените фактури не са открити писмени възражения.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

 Безспорно е, че между ответницата и ищеца е съществувало облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги, регулирано от НАРЕДБА № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Абонати по смисъла на тази наредба са юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот, а задължението за заплащане на консумирана питейна вода тежи именно върху съответния абонат.

 Настоящият съдебен състав намира, че приложените по делото доказателства са достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответницата е собственик на имота и в това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и  чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.В.. Съгласно чл.8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

При извършената служебна справка на общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006г., и представеното по делото извлечение съответства на текста.

Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.В. са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

 Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК В. за различните периоди на отчитане.

 Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.

От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. При липсата на данни съдът приема, че ответницата не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представените копия от карнетите.

Настоящият съдебен състав не споделя и изложените от особения представител на ответника доводи за наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на ВиК дружеството. Особеният представител не е посочил конкретните клаузи, които счита за неравноправни, но със съдебната практика - Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д.№ 3686/2014 г. на I т.о. на ВКС, се приема, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В разпоредбата на § 12а ДР на ЗЗП /съответстваща на чл. 1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/  изрично е посочено, че извън предметния обхват на Закона за защита на потребителите остават договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции. В случая, в разпоредбите от процесните Общи условия са възпроизведени почти изцяло разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК услуги. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че Общите условия на ВиК дружеството са одобрени от ДКЕВР, а сред принципите, въз основа на които комисията осъществява своята дейност са и предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и защита на интересите на потребителите /чл. 7, т.2 и т.3 ЗРВКУ/. Освен това съдът констатира, че клаузите на ОУ не са ограничаващи или изключващи законните права на абонатите: съдържат достатъчно гаранции за изпълнение на задълженията на дружеството, включително по отчитане на консумираната вода; позволяват подаване на възражения от абоната и пр.  С оглед на тези съображения предвидения в ОУ ред за отчитане и заплащане на доставяните услуги следва да бъде зачетен и приложен.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че няма данни за подадени възражения от ответницата против фактурите, поради което за нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените услуги. Установи се от заключението на назначената и приета по делото експертиза, че за периода от 16.10.2018г. до 15.03.2019г. дължимата сума от ответницата е 536.95 лв.-главница, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Върху тази сума следва да бъде начислена законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –23.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 625.00 лв., представляващи заплатена държавна такса,  юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител и вещо лице, а в заповедното производство по ч.гр.д. №3436/2019 г. на Районен съд В. в размер на 75.00 лв.

Така мотивиран и по изложените съображения, съдът      

 

Р Е Ш И:

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Г.,  ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, гр.В. с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”Ал.Стамболийски” №2 представлявано от управителя А.Ц.П.сумата 536.95 лева главница за предоставени ВиК услуги в периода 16.10.2018г. до 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2019 г. до окончателното й заплащане, за които по ч.гр.д. № ***на Районен съд-В. на 26.08.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

 ОСЪЖДА И.С.Г.,  ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, гр.В. с ЕИК:*** направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 625.00 лв., както и в заповедното производство по ч.гр.д. №3436/2019 г. на Районен съд В. в размер на 75.00 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………….