Присъда по дело №167/2011 на Окръжен съд - Варна

Мотиви по НОХД 167/2011г по описа на Окръжен съд Варна

 

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу И.Л.И. за това, че на 25.11.2010 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - дамска чанта, мобилен телефон „Нокиа 2330", лична карта, три банкови карти, дамски портфейл със сума от 30 лв., рекламен бележник, чадър, лекарства, дамски принадлежности - козметика и др., на обща стойност 189.58 лв. от владението на М.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -    престъпление по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК.

По искане на защитата и подсъдимия, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.

Представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага за подсъдимия И. да се наложи наказание лишаване от свобода, около минималния размер на  предвидено в закона по възведеното му обвинение, което да бъде редуцирано съгласно разпоредбата чл.58а от НК с оглед ползваната от процедура по чл.372,ал.4 от НПК. Мотивира становище наказанието да бъде изтърпяно при строг режим в условията на затвор.

Защитата на подс. И. в лицето на адв. Г. намира обвинението за доказано, като се навеждат множество доводи за определяне на наказанието при минимален размер, предвиден от закона, като акцентира на младата възраст на подсъдимия и неговото съдействие за разкриване на обективната истина.

В своя защита подс. И. признава, че е извършител на деянието и изказва съжаление.

В последната си дума подсъдимия моли за минимално наказание .

Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, които се подкрепя от събраните в досъдебното производство  доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият И.Л.И. е роден на *** ***. Същият е с постоянен адрес - гр.Варна жк.”Вл.Варненчик” бл.4,вх.3,ет.2,ап.20, настоящ адрес - гр. Варна кв. „Младост" бл.136, вх.1 ет.4 стая №406, понастоящем изтърпява наказание в Затвора Варна. Има завършено основно образование, български гражданин, не работи и не е женен, ЕГН **********.

Осъждан е както следва:

1.С Присъда по НОХД № 3928/2001г. на Районен съд Варна, в сила от 20.12.2001г за престъпление по чл.198,ал.1вр. с чл.18 му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което е отложено по реда на чл.66 от НК с пет годишен изпитателен срок да се изтърпи  Наказанието е изтърпяно от 04.10.2004 до 17.08.2007, след привеждането му в изпълнение с последваща присъда .

2. С Определение по НОХД № 762/2004г. на Районен съд Варна, в сила от 22.03.2004г  му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим  за деяние по чл. 206, ал.6 т.1,вр. ал.1 от НК. Наказанието е изтърпяно  на 17.08.2007г. С определение по същото дело ,влязло в сила 07.04.2004 година е приведено в изпълнение наказанието наложено с Присъда по НОХД № 3928/2001г. на Районен съд Варна

3. С Присъда по  НОХД № 4261/2003г на Районен съд Варна, в сила от 21.07.2004г за деянието извършено на 11.09.2003г. в град Варна, на основание чл. 194 , ал.1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца , което да се изтърпи при първоначален „общ” режим

На основание чл.25 вр с чл.23 от НК са групирани наказанията му по  НОХД № 4261/2003г и по НОХД № 762/2004г като е наложено най-тежкото от определените наказания. Наказанието е приведено в изпълнение 01.09.2004 г.

4.С Присъда по НОХД № 3847/2004 на Районен съд Варна, в сила от 16.12.2004г за деяние извършено на 29.02.2004 по чл. 198,ал.1 от НК и чл.55 от НК му е наложено наказание  „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.

 С определение на ВРС от 08.02.2005 г. по ЧНД № 465/2005 г.  влязло в сила на 24.02.2005г. на основание  чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК са групирани наказанията групирани наказанията му по  НОХД № 4261/2003г, по НОХД № 762/2004г по НОХД № 762/2004г. на Районен съд Варна като е наложено най-тежкото от определените наказания, а имено лишаване от свобода за срок от 2 години. което да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ/ ГОДИНИ, определено с присъда по НОХД № 3928/2001г. на Районен съд Варна

Наказанието е изтърпяно с начална дата 17.08.2007 година и крайна дата 05.06.2009г.

5. С определение по НОХД №7006/2010г на ВРС, влязло в сила 23.12. 2010г. за деяние по чл.196,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим 

На 25.11.2010 г. пострадалата К. посетила магазин „Кауфланд" в кв. „Възраждане". Около 20.15 часа напуснала магазина и тръгнала към дома си по бул. „Цар Освободител". По същото време след нея вървял подс. И., който, под влияние на наркотичната си зависимост, решил да отнеме дамската й чанта, за да си набави средства за хероин. В изпълнение на замисленото той грабнал дръжките на чантата и ги задърпал с голяма сила. Повалил на земята пострадалата К. и я провлачил около метър преди да успее да скъса чантата й и да я отнеме. Побягнал незабавно в противоположна посока.

Поради изненадата и краткото време на борба, пострадалата не могла да възприеме същностни белези на нападателя си и го описва само бегло - по ръст, телосложение и цвят на дрехата.

Подс. И. разгледал какво има в чантата, взел мобилен телефон „Нокиа 2330" и сумата от 30 лева, останалото изхвърлил. Според показанията на пострадалата, чантата й съдържала освен посочената сума и вещ, лична карта, три банкови карти, дамски портфейл, рекламен бележник, чадър, лекарства, дамски принадлежности, подробно описани в съответния протокол. Собствеността му била доказана от пострадалата чрез гаранционна карта, в която се сочел и ИМЕИ на устройството - 359359037305601.

Подс. И. често посещавал битпазара около Автогара Варна. Там решил да продаде и мобилния телефон, който взел след грабежа. На 27.11.2010 г отишъл при свидетеля И. и му предложил да закупи телефона, като  го представил като собствен. И. се съгласил и го закупил за сумата от 12 лева. Св. И., който се занимавал с вехтошарска търговия, изложил телефона за продан на сергията си. Вещта била харесана от свидетеля Г., който за цената от 30 лева я купил и подарил на съпругата си. Последната ползвала телефона от 04.12.2010 г. до установяването му по ИМЕИ от органите на разследването. Предала го доброволно, след което той бил върнат на собственицата му, свидетелката К..

По отношение на свидетелите И., Г. и Г. не са събрани доказателства, уличаващи ги в престъпление по чл. 215 от ПК.

В хода на разследването с разписка част от отнето имущество- мобилният телефон, била възстановено на К. (л. 43).

В хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване (л. 18-20) С.И., е предала ползваната от синът й - подс. И. карта „Прима" с номер **********. Според справка от М-Тел, тази карта се водила на името на Марин Александров Михайлов, като по делото не е  установено, как същата е регистрирана на негово име. Съгласно друга справка предадената СИМ карта е ползвана в мрежата на М-Тел с телефона отнет от подсъдимия и собственост на св.К., което е установено по ИМЕИ на мобилното устройство(л. 31,32,35,38,39).

При разследването са извършени разпознавания по реда на чл.169-170 от НПК (л. 15-16) по фото снимки, по време на които разпознаващия –св. И. е посочил подс. И., като лицето продавач на  мобилен телефон „Нокиа 2330"

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно психиатрична експертиза (л. 18-20) която дава заключение, че И.Л.И. ЕГН********* страда от синдром на наркотична зависимост към хероин. Неусложнено абстинентно състояние. Към момента на деянието - 25.11. 2010 год. същият е употребявал наркотици, както и че към него момент и този на освидетелстването е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Психичното му състояние му дава възможност да участва в наказателното производство.

В заключението е посочено, още че И. е търсил неколко кратно специализирана психиатрична помощ, във връзка с употребата на наркотични вещества-хероин. Освободен от военна служба поради зависимост към ПАВ. Работил епизодично не квалифицирана работа, започнал употребата на ПАВ-хероин, през 1995год. След престой в затвора не е приемал хероин до месец април 2010 год, като подновил с прием на  хероин по 2-3 пакета от 10.00лв. на 1-2 приема, до момента на инкриминираното деяние и до момента на освидетелстването. Няма достатъчна мотивация за отказ от хероин и провеждане на поредно лечение.

Съдебно оценителна експертиза (л.24-25), която дава заключение, че стойността на предмета на деянието възлиза на 189.58 лв

 

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: изцяло от показанията на свидетелите М.К.К. , С.Т.Г., И.И.Г.; С.М.И. и С.Г.И., писмените доказателства и заключенията на съдебните психиатрична и оценителна експертизи.

Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на всички свидетели.

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи.

Подсъдимият И.И.  признава фактите изложени в обвинителния акт и самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

По делото не се спори, че св.К. като собственик  на инкриминираните вещи е упражнявала фактическата власт над тях. Противно на нейната воля подсъдимият използвайки сила е отнел вещите и е установил трайно владение.

От обективна страна подсъдимия е извършили деянието с действия, които  са въздействали върху телесната неприкосновеност на пострадалата  събаряйки я на земята. Както е известно от утвърдената съдебна практика грабежа е съставно престъпление - кражба и принуда /заплаха или сила/ Тези два елемента следва да бъдат в причинно-следствена връзка и да се обхващат от умисъла на дееца в тяхната неразривност, какъвто е и настоящия случай.

Съгласно Постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, раздел II, относно опасния рецидив, т.2 при реална съвкупност от престъпления е налице едно осъждане, макар че са постановени различни присъди по отделните престъпления. В случая са налице и двете форми на опасния рецидив, предвидени в чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Изискванията на опасния рецидив по буква "а" са налице, тъй като подсъдимият е извършил престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление, безусловно, на лишаване от свобода за срок по-голям от една година. Това е осъждането му с присъда по НОХД № 3847/2004 на Районен съд Варна, включително и с приложението на чл.25 НК. Налице са и изискванията на опасния рецидив по буква "б", тъй като преди постановяването на присъдата по настоящото дело подсъдимият е осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер - Присъда по НОХД № 3928/2001г и Присъда по НОХД № 3847/2004 и двете на Районен съд Варна, като по отношение на второто му осъждане не е приложен чл. 66 НК.

Именно тези данни дават основания за извода, че подс. И. е извършил деянието, при квалификацията „опасен рецидив” по смисъла на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, тъй като не е изтекъл срока по чл.30,ал.1 от НК.

Действайки по описания по-горе начин, от субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинени, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Същият е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението, включително, че реализира признаците на престъплението от този вид при условията на "опасен рецидив". Формата на вина е изводима от оценка на действията и цялостното поведение на подсъдимият, описано по-горе, като бе ценено поведението му предхождащо и съпътстващо изпълнителното деяние.        

От така събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава на  престъпление по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК и го призна за виновен в това, че на 25.11.2010 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - дамска чанта, мобилен телефон „Нокиа 2330", лична карта, три банкови карти, дамски портфейл със сума от 30 лв., рекламен бележник, чадър, лекарства, дамски принадлежности - козметика и др., на обща стойност 189.58 лв. от владението на М.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила

                                                    

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: незачитане на установения правов ред и собствеността на гражданите, стремеж за придобиване на блага по неправомерен начин .  

При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – ниската стойност на отнетото имущество, съдействие за разкриване на обективната истина, младата възраст на подсъдимия.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – недобри характеристични данни изразяващи се в минали осъждания и престъпна упоритост

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК  , високата степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите при условията на чл.54  от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от ПЕТ ГОДИНИ

Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо престъпният състав на  по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр.2 от НК, сочи на завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, очертаващи формирани престъпни навици  игнорирайки установения правопорядък, и обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на място за лишаване от свобода за посочения по горе срок тъй като криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след като се отключва независимо от обекта към когото е насочена. Не само съдебното минало, но и социалния статус на лицето, с лоши характеристични данни, продължаващата липса на реализация в живота, Постоянната употреба на наркотични вещества и намирането на средства за тази цел по престъпен способ, превърнало се в начин на живот воден от подсъдимия явно не му позволява социализирането и приобщаването към обществото, където насилието и кражбата е недопустимо и морално укоримо. Единствено по този начин ще  се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само индивидулната превенция, но и генералната такава.

Съдът  съобразявайки  се с действащото законодателство и разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото това е императивно изискване на чл.372 ал.4 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК Съгласно  чл. 58а ал. 4 НК нормите на чл.54НК и чл.5 НК не могат да бъдат приложени едновременно. В настоящия случай съдът не приема наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и при това положение определяйки наказанието при условията на чл.54 НК го редуцира намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 НК и му наложи наказание от „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА

Подсъдимият  не разполага с имущество, а наказанието „ конфискация на имущество” не е императивно наложимо от закона, поради което съдът и не постанови такова.

Подсъдимият е извършил престъплението преди да е влязла в сила присъдата по НОХД №7006/2010г на ВРС, поради което на  основание чл.25, ал.1 във вр с чл.23,ал.1 от НК ГРУПИРА наказанието от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА  „лишаване от свобода” по настоящата присъда с наказанието от ЕДНА година „лишаване от свобода” наложено му по НОХД №7006/2010г на ВРС, като му налага най-тежкото от тях , а именно –  ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и не е наложително неговото увеличение по реда на чл.24 от НК

 Подсъдимия  е рецидивист, поради което на основание чл.61 т.2 вр. § 3. ал.1,т.2 ДР от ЗИНЗС съдът определи същото да се изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ  в затвор.

На основание чл.25, ал.2 НК съдът приспадна наказанието „лишаване от свобода”  изтърпяно по НОХД  №7006/2010г на ВРС.

Съдът постанови веществените доказателства СИМ карта „Прима” с тел. № ********** да се УНИЩОЖИ поради липса на стойност, след влизане на присъдата в сила

По делото са направени разноски в размер на 93 лв, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ВОС.

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

Мотивите се изготвиха на 7 март  2010г.

 

 

                                                СЪДИЯ: