Р Е Ш Е Н И Е
№ 260789
гр. Пловдив, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от младши съдия И. в. гр. дело № 738 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана от главен директор И. Й., чрез ст. юрк. Т.Ч., против Решение № 28 от 13.01.2021 г., постановено по гр. дело № 10590/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Б.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 638,95 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 58 часа извънреден труд, положен през периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 24.08.2020 г. в размер общо на 114,21 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2020 г., окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева държавна такса и 130 лева депозит за ССчЕ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че при приложението на чл. 16а, ал. 2 и ал. 5 и чл. 16е, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС и с оглед събраните по делото материали, не се установява незаплащане на положен извънреден труд от въззиваемия и искът бил неоснователен. Жалбоподателят сочи, че на служителя е била осигурявана законоустановената почивка за хранене при всяко дежурство, която почивка обаче не се отчита като работно време, а същевременно се дължи заплащане за отработеното време. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.И.М., ЕГН **********, чрез адв. Н.П., с който се оспорва жалбата и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, както и такива в подкрепа на атакуваното решение, което се моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск от въззиваемия за осъждане на ГДИН за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, получен вследствие на неотчетено, но отработено времето за инструктажи, разводи, отводи, приемате и сдаване на дежурства от ищеца, както следва – 40 минути извънреден труд за всяко 24-часово дежурство по наряд и 1 час извънреден труд за всяко 12-часово дежурство по охрана на временно открити постове.
По делото не се спори, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения, по силата на които въззиваемият е изпълнявал длъжността надзирател при ответната държавна институция с местоизпълнение на служебните задължения - Затвора в гр. П., като същия е полагал труд на смени при 8-, 12- и 24-часови дежурства. Това се установява и от представените от жалбоподателя и приети от районния съд документи и справки от трудовото досие на работника, заведени с вх.№ 54545/01.12.2020 г. по описа на ПРС. В хода на делото е разпитан и свидетеля Й. Г., също служител на ГДИН и полагащ труд в Затвора в гр. П. Видно от неговите показания, които са подробни, последователни и отнасящи се за обстоятелства, лично възприети от свидетеля, минималната реална продължителност на едно 24-часово дежурство, започващо в 08,00 часа сутринта, е 24 часа и 40 минути, тъй като служителите са длъжни да се явят и приготвят за наряд най-късно 10 минути преди дежурството за развод, инструктаж и приемане на стария наряд. Служителите от стария наряд пък могат най-рано в 08,30 часа да си тръгна след сдаването на наряда. По отношение на 12-часовите дежурства – от 08,00 часа сутринта, респ. 20,00 часа вечерта, които се дават на външни охраняеми постове, служителите следва да се явят на работа най-късно в 07,30 часа сутринта, респ. 19,30 часа вечерта, за инструктаж, подготовка и откарване до постовете, където трябва да са в съответния час. При пристигането на поста отново има приемане и сдаване на наряд, след което стария надзирател е длъжен да се върне до затвора за доклад и едва в 08,30 часа, респ. 20,30 часа може да си тръгне от работа. Т.е. 12-часовите дежурства на външни постове траели минимум 13 часа. По делото е изготвено, прието и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Същото е пълно и компетентно изготвено и следва да се кредитира. Според вещото лице за процесния период след съобразяване със свидетелските показания и твърденията в исковата молба, а именно, че при 24-часовите дежурства в затвора и 12-часовите дежурства на външни постове, работното време реално е по-дълго съответно с 40 минути заради приемане и предаване на дежурството и 1 час за развод от и до външните постове и отчет, положения от въззиваемия и незаплатен от жалбоподателя извънреден труд е в общ размер от 58 часа, за който се следвало възнаграждение от 638,95 лв. и мораторна лихва от 114,21 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:
Уредбата на държавната служба в ГДИН и териториалните й поделения е регламентирана в част трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Съгласно чл. 18 ППЗИНЗС за неуредените в част трета на този правилник въпроси за държавната служба в ГДИН и териториалните й служби се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи. В тази връзка по силата на препращането и на основание разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР е предвидена възможност за полагане на извънреден труд от служителите на ГДИН, който труд да се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Извънреден е трудът, който се полага извън установеното за служителя работно време и със знанието на неговия работодател. В този смисъл са чл. 143, ал. 1 КТ и чл. 187, ал. 7 ЗМВР. Съгласно чл. 16а, ал. 2 ППЗИНЗС за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес (както е по делото), работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график със заповед на главния директор на ГДИН или на началника на съответната териториална служба. По силата на чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС при 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал. 1, а при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал. 1. Съгласно ал. 1 на същия член отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на установеното редовно работно време; 2. удълженото работно време; 3. времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; 4. времето за физиологични почивки; 5. времето за отдих; 6. времето за хранене; 7. фактически извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в поделението); 8. времето за провеждане на професионално обучение; и 9. времето на дежурство. На основание чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд намира, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, реално не е отчетено от ГДИН като отработено от въззиваемия време, доколкото за всяко 24-часово дежурство на същия е отчитано и заплащано възнаграждение за предварително установените по график 24 работни часа. По делото се прие, че всяко 24-часово дежурство фактически е продължавало 24 часа и 40 минути, като тези минути в повече представляват отработено време по см. на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС, а трудът по това време е положен извън рамките на установения наряд, т.е. представлява извънреден труд. Последният не е отчетен и не е заплатен от работодателя. Касателно 12-часовите дежурства се установи, че същите фактически продължават 13 часа. Този 1 час в повече се дължи на времето, необходимо за подготовка и пътуване до и от външния обект и сдаването на дежурството, т.е. също представлява отработено време по см. на чл. 16е, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 ППЗИНЗС, а трудът, положен през него – извънреден. Същият отново не е отчитан и заплащан. В тази насока искът се явява основателен, доколкото допълнителните 40 минути, респ. 1 час, са време, през което въззиваемият не само е бил на разположение на работодателя, но и ефективно е изпълнявал служебните си задължения и то извън установеното работно време, заради което му се дължи възнаграждение за извънреден труд в размера по чл. 187, ал. 7, изр. 2-ро ЗМВР.
Неоснователно се навеждат твърдения във въззивната жалба за изключване на почивките за хранене от отработеното време при дежурствата, с оглед текста на чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС. При непрекъсваемите работни процеси се осигурява нормативно определеното време за хранене, което се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на мястото, определено от работодателя, като тогава цялото дежурство, включително и неактивната част (време за спане, хранене, физиологични нужди), се счита за работно време. В този смисъл е съдебната практика – Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 237 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 781/2014 г., IV г. о., ГК. Това се извежда и от приложимия закона. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ППЗИНЗС „Обедна почивка“ или „Почивка за хранене“ е период от време в рамките на утвърденото работно време, през който служителят не изпълнява служебните си задължения, а според т. 6 „Време за хранене“ е период от време през наряда, което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време. С оглед на това, че настоящото дело касае служебни задължение, осъществявани по наряд, без прекъсване на тяхното изпълнение, то в случая работниците не разполагат с почивка за хранене, а с време за хранене, което се зачита за отработено време и се включва в продължителността на съответното дежурство. Това е така, доколкото надзирателите в затвора са непрекъснато на разположение на прекия си ръководител и не напускат сградата на затвора или на външния обект през времето за хранене, което се потвърждава с въззивната жалба.
В аналогичен на настоящите мотиви смисъл е и практиката на СЕС, видно от постановеното на 09.03.2021 г. решение по дело C‑344/19.
Доколкото вземането за главница се намира за основателно, то претенцията за мораторна лихва, представлявайки акцесорно вземане, също следва да се уважи. Жалбоподателят е изпаднал в забава след изтичането на срока за заплащане на възнаграждението за положения извънреден труд, тъй като в рамките на същия не е изпълнил задължението си да плати това възнаграждение.
Присъдените суми по процесните вземания са съобразени със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните.
С оглед на горното жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно ще се потвърди.
Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по въззивното дело разноски за един адвокат в размер на 500 лв. съобразно представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, представляващ доказателство за заплащане на възнаграждението.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 28 от 13.01.2021 г., постановено по гр. дело № 10590/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана от главен директор И. Й., да заплати на Б.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляващи направени разноски в хода на въззивното производство.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./