Определение по дело №270/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 1035/25.03.2011 г., постановено по гр.д. № 388/2011 г. по описа на РС – Кърджали, е отхвърлено искането на Р. А. К. от с. А., общ. К., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Б.” , гр. К., за сумата от 3428,13 лева, представляващи неизплатени брутни трудови възнаграждения и неизплатено обезщетение по КТ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и разноски по делото. За да постанови този си съдебен акт, първата инстанция е взела предвид обстоятелството, че заявителят, в законоустановения срок, не е представил документ за внасяне на държавна такса въпреки дадените му указания в този смисъл. Последният е останал недоволен от прекратителното разпореждане и го обжалва с частна жалба пред настоящата инстанция. Счита, че, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, е освободен от задължението за внасяне на държавна такса, поради което първоинстанционният съдебен акт се явява неправилен. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и бъдат присъдени направените и пред двете инстанции разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 260, т, 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 вр. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Доводът на жалбоподателя, че в процесния случай е освободен от държавна такса, се явява основателен. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК намира приложение и в заповедното производство, когато негов предмет са вземания, произтичащи от трудови правоотношения. Визираната разпоредба се намира в Част първа на ГПК „Общи правила” и не се явява несъвместима с уредбата на заповедното производство в същия кодекс. Действително, в текста на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК като лице, което се освобождава от такси и разноски, е упоменат ищецът – работник, служител или член на кооперация, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Този законов текст обаче не следва да се тълкува буквално, като се стеснява приложното поле на разпоредбата единствено до исковото производство. Заповедното производство има за цел осигуряването на процесуална икономия при търсенето на защита на граждански права, което по принцип се осъществява чрез предявяване на иск. С други думи, заповедното производство, по своята същност, има характер на опростено исково производство. Аргумент в полза на този извод може да бъде извлечен от препращането на чл. 410, ал. 2 от ГПК - относно изискванията към заявлението за издаване на заповед за изпълнение - към уредбата на исковото производство относно изискванията към исковата молба – чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Точно поради този характер на заповедното производство в случаите по чл. 415, ал. 1 от ГПК за заявителя е предвидена възможност да предяви иск за установяване на вземането си, отразено в издадената заповед по чл. 410 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса. Предвид горното, закрилата на ищците – работници, установена в чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, намира приложение и в установената с оглед процесуална икономия процедура на заповедното производство. Макар и косвено, подобно тълкуване на закона е възприел и ВКС в мотивите към Определение № 114/04.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 107/2010 г., III г. о., ГК, касателно разпоредбата на чл. 84, т. 3 от ГПК, буквалният текст на която също визира единствено исковото производство.

Следва изводът, че обжалваното разпореждане се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по подаденото заявление. Първата съдебна инстанция следва да извърши преценка дали действителното искане на заявителя касателно заплащането на обезщетение от страна на длъжника се отнася до обезщетение за неспазено предизвестие (както буквално е посочено от заявителя) – чл. 220 от КТ - или се отнася за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, в конкретния случай – при условията на чл. 327, т. 2 от КТ.

Що се отнася до искането за присъждане на разноски с настоящия съдебен акт, то следва да се посочи, че едно такова произнасяне би било в противоречие с действителния смисъл на закона. Производството по 413, ал. 2 от ГПК има едностранен и предварителен характер. Ако съдът с определението си присъди разноски в тежест на насрещната страна за това производство, това означава, че следва да приеме, че същата страна е неизправна, защото разноски се присъждат в тежест единствено на неизправната страна, т. е. – на тази, в чиято вреда е решено делото. Предвид горепосочения характер на производството по частната жалба, настоящият съдебен състав не следва да извършва преценка за това дали страната е изправна или не. Разноските както по първоинстанционното производство, така и по настоящото, представляват част от разноските по заповедното производство и следва да намерят отражение в заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът може да се защити било чрез подаване на възражение, съответно – в исковото производство в случаите по чл. 415, ал. 1 от ГПК, било чрез възможността за обжÓлване на заповедта в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК. Актът, с който приключва делото в съответната инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК е именно заповедта за изпълнение. Предвид горното настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските.

Като съобрази всичко изложено, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1035/25.03.2011 г., постановено по гр.д. № 388/2011 г. по описа на РС – Кърджали, като ВРЪЩА делото на РС – Кърджали за произнасяне по подаденото от Р. А. К. от с. Айрово, общ. Кърджали, заявление, заведено с вх. № 2316/08.03.2011 г. на РС – Кърджали.

Настоящото определение, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.