РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. гр. Лом, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. А.а
при участието на секретаря Р. В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.а Гражданско дело №
20221620101403 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК.
Ищеца, чрез процесуалният си представител-адв. Р.Б. в исковата си
молба до съда твърди, че е потребител на ВиК услуги, с аб.№ 1131186, за
обект в гр.Л., ул.П. № *.
Твърди също, че с покана за доброволно плащане изпратена му от
ответното дружество, с № *********/06.07.2022тг. ищеца бил поканен от
ответното дружество да му заплати общо сумата от 1462,68 лв.,
представляваща неплатени от ищеца суми за консумирана от него вода за
периода 08.08.2017-19.05.2022г., а предмета на делото е за сумата от 984,77
лв., по 25 бр. фактури за периода 08.08.17 - 06.08.2019г., индивидуализирани
в ИМ.
Навежда и твърдения, че са налице предпоставките за приложението на
института на погасителната давност, визиран в норматива на чл.111, 119, 120
от ЗЗД, поради бездействието на ответното дружество.
Пепитум: Иска се от съда, да признае по отношение на ответника, че
ищеца не дължи : сумата от 984,77 лв. по 25 бр. фактури за периода
08.08.2017 – 06.08.2019г., поради погасяването им по давност, претендира и
разноски.
Ответника, чрез ю.к.Н.В., в срока по чл.131 ГПК оспорва изцяло
исковата претенция, мотивирайки се подробно. Излага доводи и представя
доказателства.
Съдът канстатира от фактическа страна:
1
- че на 22.05.2019г. в ЛРС е депозирано заявление по чл.410 ГПК, а на
23.05.2019г. съдът е издал и заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. А. Г.,
за консумирана, но незаплатена вода, в размер на 1215,61 лв., и 149,44 лв.,
лихва за периода 11.10.2016-20.05.2019г., съобщението е получено от
съпругата на длъжника, със задължение да му предаде. В законният срок не е
подадено възражение по така издадената заповед по чл.410 ГПК, същата е
влязла в сила, и на 15.07.2019г. съдът и издал изпълнителен лист за горните
суми против Р. Анг. Г. за горецитираните суми.
- на 14.10.2021г. ВиК ООД Монтана са депозирали молба до ДСИ при
ЛРС, и е образувано изп.д. 581/2021г./ за прецизност следва да се отбележи,
че в този период от време длъжника Р. Г. е внасял суми към ВиК, защото към
момента на образуване на изп.производство, дължимите суми са: 859,46 лв. –
главница, и 83,19 лв. лихва, този факт провокира пълномощника на ищеца да
направи изменение на иска, като се счита, че е предявен за тази сума/
- според приложеното изп.д. плащания от страна на длъжника към ВиК
ООД е имало на 22.05.2019г., 19.06.2019г., 17.07.2019г., като ответника
твърди, че поради извършените плащания е прекъсната давността.
От правна страна:
Видно от приетите доказателства, така издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК се е стабилизарала окончателно- с изтичане на
срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, за което длъжникът е бил
уведомен надлежно – 04.06.2019г. Следователно предявените искове се
основават на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги
посочи в срока за възражение по чл.414 ГПК, поради което и оспорването на
фактите и обстоятелстввата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу
основателността на претенцията и отрицателния установителен иск, че
длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за
която е издадена заповедта, е недопустим/ Р № 781 от 25.05.2011г. по гр.д.
12/10г. ВКС, ІІІ г.о., Р 6/21.01.2016г. по т.д. 1562/15г. ВКС І т.д. и др./.
Пътят на искова защита остава открит само при наличието на
специалните хипотези на чл.424 и ли чл.439 от ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по
реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На новонастъпили/настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при
оспорване изпълнението по чл.439 ГПК.
Изложените в исковата молба факти, на които са основани предявените
искове не са от категорията на предвидените в чл.439 ГПК, тъй като нямат
качеството на новонастъпили факти, т.е. те са били известни на ищеца. Затова
и исковата претенция е недопустима.
Водим от горе изложеното , съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове от Р. А. Г., с
ЕГН **********, представляван от адв. при АК - Монтана – Р. Б., срещу «В и
К « ООД Монтана с ЕИК ********* отрицателни установителни искове, за
недължимост на следните суми : 799,72 лв., по 21 бр. фактури за периода
08.08.2017 – 05.10.2018 г., както следва :
- Фактура № **********/ 08.08.2017 г. на стойност 46.01 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 08.08.2017 г. на стойност 46.01 лв. главница с
ДДС;
- Фактура № ********** / 08.08.2017 г. на стойност 46.01 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 08.08.2017 г. на стойност 47.71 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 08.09.2017 г. на стойност 17.04 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 09.10.2017 г. на стойност 26.96 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 09.10.2017 г. на стойност 26.96 лв. главница с ДДС;
-Фактура № ********** / 09.10.2017 г. на стойност 28.90 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 03.11.2017 г. на стойност 28.90 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 06.12.2017 г. на стойност 48.16 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 09.01.2018 г. на стойност 28.90 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 09.02.2018 г. на стойност 53.75 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 06.03.2018 г. на стойност 29.87 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 10.04.2018 г. на стойност 43.80 лв. главница с
ДДС;
- Фактура № ********** / 08.05.2018 г. на стойност 39.82 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 07.06.2018 г. на стойност 63.71 лв. главница с ДДС;
- Фактура № **********/ 10.07.2018 г. на стойност 29.87 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 02.08.2018 г. на стойност 27.88 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 18.09.2018 г. на стойност 39.82 лв. главница с ДДС;
- Фактура № ********** / 05.10.2018 г. на стойност 39.82 лв. главница с ДДС
- Фактура № ********** / 05.10.2018 г. на стойност 39.82 лв. главница с ДДС,
произтичащи от консумирана, но неплатена вода, КАТО НЕДОПУСТИМО.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3