Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.
Велинград, 25.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 377 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 Кт; чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН
ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, ул.”Акад.Ив.Павлов ” №1.
Предявени са обективно съединени искове за
признаване на уволнението извършено със Заповед № 2/09.01.2017г. -поради
съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на обезщетение в
размер на 3823,20лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от
09.01.2017г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на
искова молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е работил по силата на
сключен безсрочен трудов договор в ответното дружество, като изпълнявал
длъжността “шлосер-монтьор ” в звено ПСПВ /пречиствателна станция/. В нарушение
на чл.127,ал.1, т.4 КТ при назначаването му на тази длъжност работодателя не му
връчил длъжностна характеристика.
Твърди на 09.01.2017г. около 16 часа на ищеца
да била представена за подпис Заповед № 2/09.01.2017г. за прекратяване на
трудовия му договор. Той подписал заповедта, но не успял да се запознае със
съдържанието й, тъй като не му бил предоставен екземпляр от нея. Било му
казано, че ако иска такъв да отиде на следващия ден да го получи. Така ищецът си
тръгнал от работа, без да разбере за какво е уволнен. На път за дома си му
прилошало, загубил равновесие и паднал. След като почувствал, че може да върви
отишъл до работното място на съпругата си, която го завела при личния му лекар.
При прегледа била констатирана контузия на гръдния кош. През нощта обаче
здравословното състояние на ищеца се влошило. На следващия ден отишъл на
преглед при невролог, който след изследвания му поставил диагноза „мозъчен
инфаркт“, което наложило да постъпи на лечение в МБАЛ Велинград и бил лекуван в
периода от 12 до 15.01.2017г. Междувременно и на 10.01.2017г. съпругата на
ищеца отишла в ответното дружество, представила екземпляр от издадения на
09.01.2017г. болничен лист на ищеца, като и получила екземпляр от уволнителната
Заповед № 2/09.01.2017г., ведно с предизвестие изх.№7/09.01.2017г. Едва тогова
ищецът разбрал за причините поради които е уволнен.
Счита тази уволнителна заповед за неправилна
и незаконосъобразна, по съображения изложени в няколко насоки: На първо място,
тъй като заповедта е немотивирана, доколкото единствено в нея се сочи като
причина за уволнението – съкращаване в щата. А ако се приеме да има мотиви, то
те били неясни.
На второ място, тъй като да не е налице
реално съкращаване в щата и не е извършен предвидения в чл.329 КТ подбор или
ако е извършен такъв то той не бил по предвидените за това критерии и в него не
са участвали лица заемащи сходни длъжности. В тази връзка твърди, че помпената
станция не би могла да работи без работник, който да изпълнява предвидените за
неговата длъжност трудови функции, при което и те трябвало да се възложат на
друг работник. Освен това ищецът изпълнявал не само задълженията си на
“шлосер-монтьор”, но и изпълнявал често задължения предвидени за длъжностите
„оператор/диспечер/ ПСПВ“, „водопроводчик“, „заварчик-стругар“, „автомеханик“,
„поддръжка и монтаж на контролни уреди“, които задължения изпълнявал реално и за
които длъжности щатовете не били съкратени. Настоява се на това, че подбор
между лицата заемащи тези длъжности не бил извършван, а ако е извършен, то и не
би бил уволнен ищеца, тъй като притежаваните от него образование, квалификация
и ниво на изпълнение на работа са по-високи и е превъзхождал останалите
служители.
На трето място счита уволнението си за
незаконно, тъй като работодателят е действал недобросъвестно и в нарушение на
принципа въведен с чл.8, ал.1 от КТ. Това било така, тъй като работодателя
установил принцип да не връчва длъжностни характеристики на работниците. А в
резултат всеки вършел това, което му се нареди. При което в много случай
работника изпълнявал освен присъщите за заеманата длъжност функции, като му се
възлагали за изпълнение и функции и задължения присъщи на други една, две или
повече длъжности. В крайна сметка, съкращавайки единствената бройка за
длъжността на ищеца, работодателя се ползвал от един по-облекчен ред и без да
извършва подбор, въпреки да е знаел наименованието на длъжността да е формално,
до колкото ищеца е изпълнявал и задължения характерни за други длъжности.
На четвърто място счита уволнението си за незаконно, тъй като
съкращаването в щата не извършено по съответния ред и от компетентен за това
орган.
На четвърто място счита уволнението си за незаконно, тъй като
уволнението било извършено при неспазване на закрилата по чл.333 КТ. В тази връзка твърди да е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност от
09.01.2017г. , а реално е получил екземпляр от уволнителната заповед едва на
10.01.207г., когато съпругата му е взела такъв. До колкото на тази дата е
получено и предизвестието по чл.326, ал.4 от КТ, то на практика е бил уволнен от
09.01.2017г. и преди срокът на предизвестието да е започнал да тече. Като краен
резултата се касаело за уволнение извършено без предизвестие. И тъй като от
09.01.2017г. ищецът бил в болнични, то към момента на връчване на уволнителната
заповед се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ , а работодателя
-ответник не е изпълнил задълженията си по
чл.333, ал.7 КТ.
Ищецът твърди също, че е останал без работа в
резултата на уволнението и съответно без доходи, като не получава
тр.възнаграждение, което било в размер на 637,20лв. Поради това и за период от
шест месеца и за времето от 09.01.2017г. до 09.07.2017г., в което е останал без
работа в резултата на уволнението, му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в
размер от 3823,20лв.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване на уволнението извършено със Заповед № 2/09.01.2017г. -поради
съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на обезщетение в
размер на 3823,20лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от
09.01.2017г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на
искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.С. на представителя по закон
–управителя Й.Н.. В отговора не оспорва допустимостта, но оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че е работил по
силата на сключен трудов договор в ответното дружество и е изпълнявал
длъжността “шлосер-монтьор”. Настоява се на това, че на ищеца е била връчена и
длъжностна характеристика за тази длъжност при заемането й. Твърди, че поради
отпадане нуждата от тази длъжност била издадена Заповед № 2/09.01.2017г., с
която трудовото правоотношение на Д. е било прекратено на осн. чл.328, ал.1,
т.2 КТ – съкращаване в щата, считано от 09.01.2017г. Тази заповед била връчена
на 09.01.2017г. на ищеца, тогава и се е запознал със съдържанието й, като и от
тогава е настъпило прекратяването на ТД. А по-късното получаване на екземпляр
от същата заповед не е в състояние да промени вече настъпилото прекратяване на
трудовия договор. Счита заповедта за законосъобразна, а възражението на ищеца
за немотивираност и неяснота на същата за неоснователно, тъй като ясно е
посочено причина за уволнението да е съкращаване в щата на заеманата длъжност,
а други мотиви няма законово изискване на да се излагат. Твърди в случая да е
имало реално съкращаване в щата, което било извършено и по установения ред, а
именно: Утвърдено било ново щатно разписание от управителя на ВКТВ в сила от
09.01.207г. в което длъжността “шлосер-монтьор” не съществува, за разлика от
старото щатно разписание и длъжностно такова. Длъжността “шлосер-монтьор”
заемана от ищеца била и единствена такава, поради което и работодателя не бил
длъжен да извършва подбор и такъв не бил извършван. В тази връзка сочи съдебна
практика, според която при съкращаване в щата на единствена длъжност
работодателя може и да не упражни правото си да извършва подбор между служители
заемащи други длъжности, които не се съкращават, за да уволни друг работник,
чиято длъжност не е отпаднала. Самото съкращаване на щата, респективно
одобряване на ново щатно разписание било извършено по надлежен ред и от
оправомощения за това орган – в случая от управителя Й.Н. ***, което дружество
независимо да е общинско е самостоятелен правен субект. Управителя му имал
сключен договор за управление № 1/04.01.2016г., в който му било и възложено да
определя структурата на дружеството и да сключва и прекратява трудови договори.
При което и управителя притежавал работодателска компетентност. Ето защо и
счита, че е било налице основанието за прекратяване на ТД на ищеца –
съкращаване в щата, като заеманата длъжност е била съкратена. Твърди също че
трудовата функция предвидена за заеманата от ищеца длъжност е била прехвърлена
на друг работник – Федя Милев, заемащ длъжността „заварчик-стругар“, тъй като
били налице условия за съвместяването на двете длъжности, според длъжностната
характеристика, респективно не имало и трансформация на длъжности, при което и
длъжността на ищеца е изцяло премахната.
Не оспорва ищеца да е бил в отпуск по болест
от 09.01.2017г., но сочи според твърденията на самия ищец той да е бил на
работа когато му е била връчена и оспорената Заповед, а едва след това е бил на
лекар и му е издаден болничен лист. Поради което и счита, че при уволнението на
ищеца не нарушена разпоредбата на чл.333 от КТ и предвидена с нея закрила при
уволнение на работник ползващ отпуск по болест. А тъй като закрилата според
чл.333, ал.7 КТ закрилата е към момента на връчване на заповедта, а не са били
налице данни или доказателства за ползван и разрешен отпуск по болест, то и към
този момент ищеца не се ползвал от нея.
Неоснователни намира съображенията на ищеца
свързани с връчване на предизвестие по чл.326 КТ. В тази връзка твърди, че
връчването или не на предизвестие не води до незаконност на уволнението, а е
само основание за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.
Оспорва като неоснователни и твърденията на
ищеца, че работодателя е действал недобросъвестно при извършване на обжалваното
уволнение, като намира за напълно неоснователни изложените от ищеца доводи в
тази насока.
По тези съображения и като намира прекратяването
на ТД на ищеца да е извършено законосъобразно, като използваното основанието –
съкращаване в щат и такова съкращаване да е било реално налице, а и ищеца да не
се ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ към дата на връчване на заповедта за уволнението му. Иска отхвърляне
на исковете, като неоснователни. Претендира разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Д.П.а
и преупълномощения адв.Пр.П., поддържа изцяло исковете с подробни съображения в
писмена защита. Освен това с писмена молба ищеца сочи конкретно лицата и
заеманите от тях длъжности, които счита да е следвало да участват в подбор, тъй
като ищеца е изпълнявал и техни трудови функции. Уточнява и оспорването на
уволнението поради издаване на уволнителна заповед от некомпетентен орган. В
тази връзка навежда съображения за незаконност на уволнението, а именно: в
търговски регистър и в дружествения договор на ответника нямало предвиден
управител, като орган на управление. Не било предвидено и правомощие на органа
на управление, независимо от наименованието му да променя щатното разписание,
респективно числеността на персонала. Поради това и ищеца навежда възражение за
незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя не е издадена от
компетентно лице - в случая управителя на ответното дружество, който не бил
негов орган и нямал работодателска компетентност да изменя щатни разписания и
да уволнява работници. Освен това ищецът оспорва и подписа положен за утвърдил
на щатно разписание в сила от 09.01.2017г., като твърди той да не принадлежи
и не изпълнен
от посочения за управител Й.Н..
В с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.С.,
оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.
В предоставения срок за отговор на новото въведеното от ищеца отменително
основание, ответника намира също за неоснователно. В тази връзка твърди, че въпросния устав
представен от ищеца е остарял и не се
отнася до ответното дружество, което към момента е ВКТВ ЕООД -общинско
търговско дружество и неговия орган на управление, като общинско такова е
общото събрание в лицето на общински съвет и управител, на който управител в сключения договор за управление изрично е
възложено работодателска компетентност,
както и право да определя числеността и да променя щатни и длъжностни
разписания и да назначава и уволнява работници.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема следното :
Страните
и не спорят, а и от представените ЛТД и съдържащо се в него ДС № 4/10.10.2016г.
към Трудов договор (л.109), както и направени записвания в Трудова книжка на
ищеца (л.15) се установява между ищеца М.Д. и ВКТВ ЕООД да е съществувало
трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този
ТД и до прекратяването му на 09.01.2017г., ищеца да е работил по безсрочен
трудов договор, както е първоначално от 2012г. до 02.10.2013г. длъжността „заварчик,стругар“,
а последно от 2013г. е заемал длъжността „шлосер-монтьор“ с място на работа
ПСПВ, на която е бил преназначен от заеманата преди това длъжност.
Със Заповед № 2/09.01.2017г. (л.6) на управителя
Н. на ВКТВ, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ – поради
съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение на Д. за длъжността „шлосер-монтьор”,
считано от 09.01.2017г. Тази заповед е връчена на ищеца Д. на 09.01.2017г. срещу
подпис.
Страните не спорят по обстоятелството, че в
последствие и на 10.01.2017г. същата уволнителна заповед е получена срещу
подпис от друго лице, а именно съпругата на ищеца. Последното се установява и
от показанията на св.Д..
В същия заповед е отразено и задължение на
работодателя да изплати обезщетение по чл.220 КТ за неспазеното предизвестие от
един месец.
Видно от представеното от ищеца предизвестие
за прекратяване на трудов договор /л.7/ на ищеца заедно с уволнителната заповед
и срещу подпис на 09.01.2017г. е връчено предизвестие за уволнение поради
съкращаване в щата. Последното е получено на 10.01.2017г. срещу подпис от друго
лице, а именно съпругата на ищеца, установено също от показанията на св.Д..
Ищецът счита тази уволнителна заповедта за
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на КТ, като: не взето
решение за съкращаване в щата от компетентния орган; няма реално съкращаване в
щата, тъй като намаляване решението за щатната численост не е взето от
компетентен орган ; не е извършен предвидения по закон подбор от работодателят
между всички работници заемащи неговата длъжност и сходните на нея длъжност,
чиито трудови функции е изпълнявал; а ако бе извършения подбор то е следвало да
се уволни друг служител, тъй като действително притежаваните качества на ищеца
за изпълнение на работата и образованието му са по-високи; реално е получил
уволнителната заповед на следващия ден, при което и е уволнен преди да е
започнал да тече срокът на предизвестието; уволнението е незаконно, тъй като е извършено
при неспазване на закрилата по чл.333 КТ, като ищецът е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност от
09.01.2017г. , а реално е получил екземпляр от уволнителната заповед едва на
10.01.2017г.
За законосъобразното упражняване на
субективното право на едностранно прекратяване на трудовия договор с
предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване в
щата - следва да се установи наличието на премахването за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, което да е
извършено по установения ред.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
ищеца за незаконосъобразност на обжалваната Заповед № 2/09.01.2017г. поради
това да не взето решение за съкращаване в щата от компетентния орган и тя да е
издадена от лице без работодателска власт.
По делото не е спорно, а и от представените
писмени доказателства, се установява, че ответника ВКТВ– гр.Велинград е
общинско предприятие, което самостоятелно наема работници. Според разпоредбите
на чл.51 и сл. От ЗОС Общината може да осъществява стопанска дейност, да
създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска
дейност при условия и по ред, определени със закон. Съгласно чл.61 от ТЗ Държавното
и общинското предприятие може да бъде еднолично дружество с ограничена
отговорност, каквото в случая е ответника ВКТВ ЕООД. А съгласно чл. 135, ал.1
от ТЗ органи на дружество с ограничена отговорност са: 1. общо събрание;2.
управител (управители). А съгласно чл.141, ал.2, 3 и 6 от ТЗ дружеството се
представлява от управител и в търговския регистър се вписва името на управителя,
а отношенията
между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма.
Според представената справка от ТР /л.50/
вписани са обстоятелства за наличие на управители на ВКТВ ЕООД през 2008г.,
2012г., 2016г. и 2017г., като последно е вписан за управител на това търговско
дружество Й.Н.. А Представен е и Договор за възлагане на управлението
№1/04.01.2016г. /л.55/, сключен с Й.Н., по силата на който му е възложено
управлението на ВКТВ ЕООД –Велинград. В р.л „Права на управителя и т.1 от него
е дадено правомощие на управителя да определя структурата на дружеството, да
изменя и прекратява трудови договори и да налага дисциплинарни наказания. Тоест
управителя е именно компетентния органа, който като определя структурата на
дружеството, одобрява и щатното разписание, а и притежава работодателски
правомощия да прекратява трудови договори на служителите в същото дружество.
За доказване наличие на утвърдената численост
и структура ответника е представил длъжностно разписание на служителите в ВКТВ
ЕООД– гр.Велинград действало от 09.01.2017г., изготвено и подписано от управителя
Н. на ВКТВ, както Заповед № 02/09.01.2017г. за намаляване щатната численост на
персонала, чрез закриване на щатната бройка „шлосер-монтьор“ с месторабота
ПСПВ-Велинград, в която е и разпоредено изготвяне на ново щатно разписание и е
посочено да се утвърждава ново щатно разписание, считано от 09.01.2017г. Последното също е изготвено и подписано за утвърди от
управителя Н. на ВКТВ ЕООД.
Ищецът е оспорил истинността на това ново
щатно разписание от 09.01.2017г., тъй като подписа положен за утвърдил не
принадлежал и не бил изпълнен от сочения за управител Й.Н..
Във връзка с това оспорване е назначена СГрЕ
и е изслушан като свидетел самия Н., чийто ДУ е прекратен на 19.06.2017г. със
Заповед № 840/16.06.2017г. /л.160 по делото/. От заключение по СГрЕ, изготвено
от в.л. Ст.Н., както и от изявленията на самия Й.Н. се установява, че подписа
положен в графа утвърдил на щатното разписание в сила от 09.01.2017г. е
изпълнен и принадлежи на Й.Н.. При което съдът намира оспорването на ищеца на
този документ за неуспешно. А същият, като е истински е годно доказателствено
средство.
Ето защо и съдът намира, че новото щатно
разписание на ответното дружество е прието от оправомощения за това орган
–Управител му съгласно чл.141, ал.2, 3 и 6 от ТЗ. Така прието щатно разписание
на ВКТВ ЕООД е утвърдено от управителя, съобразно правомощията му по ДУ и е в
сила от утвърждаването му - 09.01.2017г.
Предвид тези констатации съдът намира за
напълно неоснователно възражението на ищеца, че процедурата по изменение на
щатната структура в ВКТВ да не била правилно проведена. Точно обратното се
установява от горните доказателства – взето решение от управителя на ВКТВ ЕООДХ за намаляване на
щатна численост и утвърдено от него ново
щатно разписание, а това е именно надлежния ред по който се променя щатната
численост на персонала в едно общинско ЕООД. Следва да се има предвид, че
релевантно при преценката за наличие на съкращаване е представяне на надлежни
актове –щатно разписание. Представените две такива, съответно в сила от
29.08.2016г. и в сила от 09.01.2017г.,
притежава характеристиката на официален документ по см. на чл. 143 от ГПК –
изготвени са и утвърдени от длъжностни
лица в кръга на службата им по установената форма и като официален свидетелстващ
документ притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че
фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се
твърдят в документа.
За доказване на обстоятелството, че
действително е налице съкращавани в щата довело до промяна на щатно разписание, чрез
съкращаване на 1 щ.бр. за длъжността „шлосер-монтьор“от ответника са
представени старо щатно разписани в сила от 29.08.2016г. и ново щатно разписани
в сила от 09.01.2017г.
От представените от ответника старо щатно
разписание, в сила от 29.08.2016г. се установява в него да е била предвидена 1
щ.бройка за длъжността „шлосер-монтьор” в структурата на ВКТВ и конкретно в
отдел „Контрол на питейни и отпадни води”, както и общата численост на персонала
да е била 88 щ.бройки. В новото такова
влязло в сила на 09.01.2017г. не се предвижда щ.бройки за длъжност с
наименование „шлосер-монтьор” в структурата на ВКТВ и конкретно в отдел
„Контрол на питейни и отпадни води”, а общата численост на персонала е станала
87щ.бройки /виж л.166/. Което налага
извода, че не само е намаляла щатна численост на персонала във ВКТВ от 88 на 87
щ.бр., но и е съкратена единствената
щатна бройка предвидена за длъжността „шлосер монтьор”, каквато е заемал от
ищеца Д., т.е. налице реално и действително
съкращаване в щата, засегнало заеманата от ищеца щатна бройка за
длъжност „шлосер монтьор” .
По делото не се установява и след уволнението
на ищеца да са назначени други лица на същата длъжност „шлосер-монтьор”. Това
обстоятелство се установява от приетата по делото съдебна експертиза изготвена
от в.л.Т., неоспорено от страните, която и съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна. Според т. 2 от заключение на в.л. в периода след 09.01.2017г. има
назначавани трима служители на длъжностите „работник поддръжка“ и ”оператор
пречиствателна станция“, като два от тях са за заместване на отсъстващ служител
до завръщането му.
Ето защо и се касае за реално съкращаване в
щата, чрез оптимизация на структурата и при това при намаление на щатната
численост на персонала, а съображенията на ищеца за незаконност на уволнението
поради липса на реално съкращаване в щата са неоснователни.
Неоснователни съдът намира съображенията на
ищеца, че е следвало да се извърши подбор между него и лицата заемали
длъжностите „оператор/диспечер/ ПСПВ“, „водопроводчик“, „заварчик-стругар“,
„автомеханик“, „поддръжка и монтаж на контролни уреди“, тъй като изпълнявал
задължения и за тези длъжности, а нямал и връчена длъжностна характеристика за
заеманата длъжност „шлосер-монтьор”.
Действително на ищеца не се установява да е
връчена длъжностна характеристика за длъжност „шлосер-монтьор”, при
назначаването му на нея през 2013г. Само от това обстоятелство обаче не следва,
че трудовите функции за тази длъжност и за длъжностите „оператор/диспечер/
ПСПВ“, „водопроводчик“, „заварчик-стругар“, „автомеханик“, „поддръжка и монтаж
на контролни уреди“ са сходни или идентични, за да възникне задължение на
работодателя да извършва подбор. От представените от ответника длъжностни
характеристики за тези четири други длъжности и изготвена дл.характеристика за
длъжността „шлосер-монтьор”, заемана от ищеца, при сравняването им се
установява вменените трудови функции да са различни, като изобщо няма
съвпадение или сходство между тях. Вменените трудови функции за длъжността „шлосер-монтьор”
като цяло са свързани с профилактика и ремонт на възли, машини, съоръжения и
инсталации в помпената станция ПСПВ. Подобни по вид трудови функции не са
вменени за изпълнение на никоя от длъжностите „оператор/диспечер/ ПСПВ“,
„водопроводчик“, „заварчик-стругар“, „автомеханик“, „поддръжка и монтаж на
контролни уреди“.
От показанията на св.С., се установява той
лично да е обучавал ищеца и да му е показвал, какви са неговите трудови
задължения и как да ги изпълнява. При което и независимо на ищеца да не била
връчена длъжностна характеристика, то той е бил напълно наясно какви са
неговите трудови функции. От показанията на този св.С., както и от показанията
на св.Т., се установява, че действително на ищеца Д. е възлагано за изпълнява
задължения за длъжностите „оператор/диспечер/ ПСПВ“, като е вършел други
работи, поради отсъствие на заварчик или водопроводчик, но това е ставало по
заповед за заместване на оператор ПСВ или по устно нареждане на прекия
ръководител, както и инцидентно при аварии, защото ищецът имал нужните умения.
Изпълнението на част от трудови задължения, присъщи за други длъжности, за
кратки периоди от време и поради нареждане на ръководител, не представляват
вменени трудови задължения за заеманата длъжност. Това е така, тъй като
трудовите задължения за една длъжност са присъщи само за нея, като няма пречка
работодателя или друг пряк ръководител на работника да му възложи да изпълни
писмено или устно инцидентно задължения присъщи за други длъжности. По този
начин нито се вменяват нови трудови функции, нито изпълнението на отделни
видове задачи, променя трудовите функции присъщи за една длъжност, респективно
не прибавя нови трудови функции.
Ето защо и напълно неоснователни са
възраженията на ищеца, че е следвало да се извърши подбор между него и лица
заемали длъжностите „оператор/диспечер/ ПСПВ“, „водопроводчик“, „заварчик-стругар“,
„автомеханик“, „поддръжка и монтаж на контролни уреди“, тъй като те не са
идентични или сходни с длъжността на ищеца „шлосер-монтьор“.
И тъй като вече се установи по-горе заеманата
от ищеца длъжност „шлосер-монтьор” да е единствена такава, като се съкращава единствената
предвидена 1 щ.бройки за тази длъжност, то и за работодателя не е възниквало
задължение да извършва подбор по реда на чл.329 КТ. Това е така тъй като работодателят е задължен
да извършва подбор, когато за длъжността която се съкращава са предвидени
повече от една щатни бройки, а и подбора цели да остане на работа служителите с
по-голяма квалификация и работещи по-добре. Когато се съкращава единствената
щатна бройка за една длъжност, подбор не се извършва. Тоест като не е извършил
подбор преди уволнението на ищеца, работодателя не нарушил разпоредбата на
чл.329 КТ, тъй като за него не възникнало задължение да извършва подбор.
По отношение на съображението на ищеца за
незаконност на уволнението, поради нарушаване на закрилата по чл.333 КТ, ал.1,
т.4 КТ - уволнение
само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
когато работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му
отпуск, то съдът намира и него за неоснователно по следните съображения: Както
вече бе установено по-горе обжалваната Заповед №2/09.01.2017г., за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване в щата, му е връчена срещу подпис на 09.01.2017г. в деня
на издаването й. Ищецът и сам твърди, че към момента на връчването й е бил на
работа, а едва след това му е издаден болничен лист, тъй като след подписване
на уволнителната заповед и по пътя за вкъщи се влошило здравето му. Всъщност
видно от представения болничен лист № Е ********** /л.18/ той е издаден на
09.01.2017г. /без посочен час на издаването му/, и с разрешен отпуск по болест
от 09.01.2017г. до 18.01.2017г. Тоест към момента на уволнението ищецът не
бил започнал ползването на разрешения му
отпуск по болест. При което и за него е неприложима закрилата предвидена в
чл.333, ал.1, т.4 КТ, тъй като изрично е посочено тя да е само за работник, който
е започнал ползуването на разрешения му отпуск.
И тъй като ищецът не се полза от закрилата по
чл.333, ал.1, т.4 КТ към момента на уволнението, а той е момент в който му се връчва уволнителна заповед, то
и за работодателя не възниква задължение да иска и получава разрешени от инспекция по труда.
Неоснователни са съображенията на ищеца, че
уволнението му е незаконно, тъй като не му бил връчен екземпляр от
уволнителната заповед при подписването й, както и предизвестие за прекратяване
на трудовия договор, а такива са получени по късно и на следващия ден. На първо
място задължение за издаване на два екземпляра от уволнителна заповед и
връчване на втори екземпляр от нея на работника, не вменено на
работодателя. Практиката да се прави
това и на работника да се връчва втория екземпляр е с оглед осигуряване
възможност на работника да се запознае с уволнителната заповед и с причините
посочени в нея, поради които се прекратява трудовия му договор. От показанията
на св. В.Г.- служител в ответното дружество, се установява следното: На
09.01.2017г. ищецът Д. е отишъл в кабинета на управителя. Тогава управителя, в присъствието
на свидетеля, го е запознал устно със съдържанието на уволнителната заповед и
на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, като и му е
обяснил защо е уволнен. Самите Заповед №2 и предизвестие били изготвени в три
екземпляра и направени на два комплекта. Всичките били дадени на ищеца, който
се подписал на два екземпляра от уволнителната заповед и от предизвестието.
Свидетелят твърди, че не си помня дали ищецът си е взел екземпляри от тях. Но
тъй като лично е чел да му се обяснява съдържанието им и е видял да ги
подписва, то се запознал с тях.
При тези данни и до колкото се установи
по-горе, че уволнителната Заповед №2/09.01.2017г., както и Предизвестие за
прекратяване на трудов договор, са подписани лично от ищеца Д. за връчването им
на 09.01.2017г., като дори е подписал два екземпляра от тях, то дори и ищецът
да не взел един от тези екземпляри, а вместо това е изпратил съпругата си да ги
получи на следващия ден,това обстоятелство не в състояние да обоснове извод за
прекратяване на трудов договор на различна дата от тази на връчване на
заповедта на 09.01.2017г. Още повече, че ищецът е бил уведомен за причините
поради които е уволнен. А дори и да се подписал върху документите – заповед и
предизвестие, без да ги прочете, то имал е възможност да го направи. Тоест дори
и да мислимо ищецът да не е бил наясно към момента на подписване на
уволнителната заповед и предизвестието за това защо е уволнен, то тези причини
стоят изцяло в самия ищец. А не са в състояние да обосноват незаконосъобразност на уволнението.
На следващо място, не може и да представлява предпоставка за
незаконосъобразност на уволнителна заповед, връчването или не на предизвестие
за прекратяване на трудов договор, едновременно със заповедта или в друг
момент. Това е така, тъй като връчване
на предизвестие не задължителна предпоставка за издаване на заповед за
прекратяване на трудов договор в която и да било от хипотезите на чл.328 КТ. То
има значение единствено за възникване на задължение за изплащане на обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ.
Неоснователни са съображенията на ищеца, че
липсвали мотиви в уволнителната заповед, а изложеното като такива било неясно.
На първо място в обжалваната заповед ясно е посочено, че трудовия договор се
прекратява на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата. При
уволнения в хипотезата на чл. 328 КТ работодателя няма задължение да излага
мотиви, поради които е взел решение да прекрати трудов договор поради
съкращаване в щата, тъй като изискване за мотивираност на уволнителна заповед
има само за уволнения поради налагане на дисциплинарни наказания. При така
направеното посочвана не правната норма
и законовия текст, напълно ясно защо трудовия договор на ищеца е прекратен.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна и по изложените съображения, съдът намира, че работодателят-ответник
незаконосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение на М.Д., като е било налице реално съкращаване на щата,
засегнало заемна от работника длъжност „шлосер-монтьор” и взето от компетентния за това орган, законосъобразно
не извършил подбор,тъй като тази определена за съкращаване длъжност е била единствена такава. Ето защо и Заповед №2/09.01.2017г.,
с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване в щата, е законосъобразна
и като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен
и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск – не основателност
на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователен се явява и иска с правно
основание чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, и като такъв също ще се отхвърли.
По същите съображения неоснователен се явява
и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
в размер на 3823,20лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от
09.01.2017г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на
искова молба до окончателното плащане, поради което и този иск ще се отхвърли
като неоснователен.
С
оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, поради което направените
от него такива остават за негова сметка.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски, представляван е от адвокат и е представил доказателства за направени
разноски от 597,14лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК. При което и на ответника ще се присъдят разноски от 597,14лв., която сума
ще се осъди ищеца да му заплати.
До колкото делото е с предмет трудов спор, то
ищеца е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, а предвид изхода
от спора дължимата държавна такса и направените такива за експертизи, немогат
да се възложат на ответни и остават за сметка на съда.
По изложените съображения, Велинградски
районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН
ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, ул.”Акад.Ив.Павлов ” №1, обективно съединени искове по чл. 344,
ал.1 т.1, 2 и 3 КТ - за признаване на уволнението извършено със Заповед №
2/09.01.2017г. -поради съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен за
присъждане на обезщетение в размер на 3823,20лв. поради оставане без работа
шест месеца и в периода от 09.01.2017г. до 09.07.2017г., ведно със законната
лихва от предявяване на искова молба до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ***, да заплати
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ, КАНАЛИЗАЦИЯ И ТЕРИТОРИАЛЕН ВОДОИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Акад.Ив.Павлов
” №1, СУМАТА от 597,14 лв. /петстотин
деветдесет и седем лева и 14ст./, разноски по производството за адв.
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено на страните
изготвянето на решението – 26.10.2017г., а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)