Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 266

 

гр. Перник, 03.08.2015 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

            Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                               СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело №268 по описа за 2015 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК,вр.чл.1,ал.1 от ЗОДОВ

Делото е било образувано пред Софийски районен съд по искова молба от Мартин С.А. срещу Дирекция за национален строителен контрол гр.София, с посочено правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД. С определение, съдията докладчик при Районен съд София е препратил делото по компетентност на Административен съд Перник, като е приел, че въз основа на твърдените факти, обстоятелства и петитум, искът следва да бъде квалифициран по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е подсъден на Административен съд Перник. С определение №36 от 28.05.2015 г., постановено по адм.д.№81/2014 г. ВАС е определил, че делото следва да бъде разгледано от Административен съд Перник, съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г.

С молба вх.№1746/13.06.2014 г. е уточнен размерът и основанието на претендираното обезщетение. Цената на иска според тази молба е общо 400 лв., от тях 200 лв. заплатена глоба по отменено НП и 200 лв. заплатен адвокатски хонорар по н.а.х.д.№473/2012 г. по описа на РС –Перник. В частта, с която се претендира възстановяване на заплатената глоба по отмененото НП, производството е прекратено съгласно определение №147/01.07.2014 г., постановено по адм.д.№441/2014 г. на АС Перник и с определение №6957/11.06.2015 г. , постановено по адм.д.№6410 по описа на ВАС за 2015 г. e изпратено на ТД на НАП София. Ето защо предмет на настоящото производство е само претенцията за претърпени вреди в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 Ищецът твърди, че претендираните имуществени вреди са причинени от издаването на незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № Пк-2-РДНСК-11/11.03.2009 г. от Началник РДНСК-Перник, като сочи, че същите представляват направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по повод водените административно наказателни дела пред въззивна и касационна инстанция. Счита, че вредата е пряка и непосредствена последица от издаването на отмененото като незаконосъобразно наказателното постановление. Искането е за осъждане на ответника да заплати претендираната сума.

 Ответникът – Дирекция Национален строителен контрол гр.София, излага твърдения, че разходите за адвокатски хонорар не представляват имуществени вреди, доколкото ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита. В приложена по делото писмена защита мотивира подробно искането си за отхвърлянето на предявения иск.

Окръжна прокуратура – Перник, изразява становище за неоснователност на предявения иск и същият да бъде отхвърлен.

    Административен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 С Наказателно постановление /НП/ № Пк-2-РДНСК-11/11.03.2009 г. издадено от Началник РДНСК-Перник на ищецът е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбите на чл.157, ал.5 от ЗУТ във вр. с чл.233 от ЗУТ. Наказателното постановление е обжалвано пред РС-Перник и с решение №575 от 10.07.2012 г., постановено по н.а.х.д.№473/2015 г. е отменено. С решение № 266/01.10.2012 г., постановено по к.н.а.х.д.№251/2012 г. решението на районния съд е потвърдено от касационен състав на Административен съд Перник.

Съгласно съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 29.02.2012 г. М.С.А. е възложила на адв. Ивайло Ангелов оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се във водене на дело срещу РДНСК – Перник. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, което съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой.

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК във вр. с чл. 37, ал.2 от Закона за Дирекция национален строителен контрол гр.София и пред компетентния съд съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, поради което е процесуално допустим.

При установената по делото фактическа обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен.

 Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Субект на отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, според Конституцията е държавата. Конституционната разпоредба има общ характер и се отнася до всички сфери на функциониране на публичната власт на държавата. Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от увреждането с незаконен акт или действие на нейни органи или длъжностни лица, тъй като те са действали не от свое име, а от името и за сметка на държавата при осъществяване на държавни дейности и функции. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т. е отговорността е обективна, безвиновна.

 За да възникне обаче право на искане за обезщетение, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението.

 Между страните липсва спор, че НП № Пк-2-РДНСК-11/11.03.2009 г. е отменено с влязло на 01.10.2012 г. съдебно решение, като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от наличните по делото писмени доказателства. В Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. изрично е посочено, че независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Освен това, както и че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид изложеното съдът намира, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно - отменен незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/.

 Както бе посочено по-горе, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт.

 Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, във въззивното производство по обжалване на наказателното постановление ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, като съгласно направеното изрично отбелязване сумата е заплатена изцяло в брой. Доколкото с извършените разходи, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото на ищцата е намаляло, същите представляват претърпяна от нея вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба предпоставка.

 За реализирането на пълния фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и "непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения, относно същността на тези две понятия, настоящата инстанция намира, че в случая претърпените от ищцата имуществени вреди са преки, но не са непосредствени.

 Извършеният от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.

 За да се осъществи фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен пряка, да бъде и непосредствена. Настоящият състав счита, че претърпяната от ищцата имуществена вреда не може да бъде квалифицирана като непосредствена по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В настоящия казус претендираните вреди представляват сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалването на незаконосъобразно наказателно постановление. Заплащането им се дължи на договорно основание, предвид горепосочения договор за правна защита и съдействие, обективиращ облигационни правоотношения между равнопоставени страни. Договорът за правна защита и съдействие по същността си е договор за поръчка и съдържа насрещни и съвпадащи си волеизявления на двама равнопоставени субекти, относно предмета на поръчката и размера на дължимото възнаграждение. Направените разходи за адвокатска защита не са непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Вредата в конкретния случай не е резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищцата да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитавана от него. Вредата не престава да бъде пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при съдебното обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление следва обективно и по необходимост издаването на същото, но тя не е непосредствена, тъй като е опосредена от наличието на облигационната връзка, обективирана в договора за правна защита и съдействие.

 След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в настоящия случай се установи, че е налице само едната от тях, то налага се извода, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата.

 По изложените съображения, съдът намира, че не се установиха материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията за присъждане на обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски направена с исковата молба е неоснователна, а ответната страна не е направила  искане за присъждане на такива.

 

 Мотивиран така съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.С.А. ***, срещу ДНСК – София да му заплати сумата от 200 лв., представляваща имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено НП № Пк-2-РДНСК-11 от 11.03.2009 г.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

                                                                                                    СЪДИЯ:/п/