Р
Е Ш Е
Н И Е
N 236
гр.Русе, 29.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 3 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N291 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК200644029, представлявано от Л. Д.,
чрез юрисконсулт Т. К. против решението на Районен съд-Русе, постановено по
гр.д.№8525/2018г., с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК иск за
признаване за установено по отношение на В.К., че дължи претендираните
суми за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, по договор за потребителски кредит.
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и
исковете-уважени, както и присъдени съответните разноски.
Насрещната страна-въззиваемата В.К. не е подала отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат С.В., заявява становище за
нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
С решението си първоинстанционния съд е
отхвърлил исковете на въззивника, като е приел, че договора за потребителски
кредит, сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД и кредитополучателката
В.К. е недействителен, поради противоречието му с Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити, в частност относно изискването за разбираемост-шрифт,
който позволява лесното прочитане. По възраженията на ответницата съдът не се е
произнасял.
Жалбата е частично основателна.
По делото е безспорно, че настоящия въззивник
е подал заявление по чл.410 ГПК на 25.04.2018г., по което е образувано ч.гр.д.№1005/2018г. на РС-Видин, с което е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу В.К. за сумите:
главница-3049.26лв., договорна лихва от 5.06.14г. до 5.06.15г. - 663.02лв.,
лихва за забава от 6.06.14г.-13.04.18г. - 831.91лв., законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че претендираните
вземания произтичат от договор за паричен заем №PLUS-10665733 от
5.05.14г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и К., като вземанията били прехвърлени с цесия. Делото е изпратено по
подсъдност на РРС, пред който е образувано ч.гр.д.№3444/18г. и е издадена
заповед №1879/29.05.18г., с която е разпоредено В.К.
да заплати на заявителя претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск
относно вземането. В исковата молба „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е твърдял, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата сключили договор за потребителски
паричен кредит на 03.04.2014г., като дружеството и предоставило сумата 3200лв.
при условията на договора. Ответницата преустановила плащанията и изпаднала в
забава, като първата непогасена вноска била с падеж 5.06.2014г., когато станал
изискуем целия неизплатен остатък. С договор за цесия от 10.01.2017г. кредиторът
„БНП Пърсънъл Файненс“ЕАД му прехвърлил вземанията по процесния договор, като
бил упълномощен да уведоми длъжника за прехвърлянето. Тъй като отправеното
писмено уведомление се върнало като непотърсено, се позовава на уведомяване с
исковата молба.
С отговора на
исковата молба ответницата е направила множество възражения срещу исковете,
свеждащи се до ненадлежно уведомяване за извършената цесия; нищожност на
договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл.10 и
11 ЗПК, евентуално-нищожност на клаузата за договорена лихва, поради
противоречието й с добрите нрави. Направено е възражение за погасяване на
вземанията поради изтекла давност.
Неоснователно е
възражението на ответницата, че цесията няма действие по отношение на нея, т.к.
не и е съобщена. Цесията следва да се
приеме за съобщена на ответника
в хода на настоящото дело на 08.01.2019
г., на която
дата е връчен препис от исковата молба с приложенията. Този факт, макар и настъпил
в хода на делото, съдът следва
да вземе предвид, с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, защото е от значение за
спорното право. В този смисъл е и последователната съдебна практика.
На следващо място, съдът
намира сключения договор за потребителски кредит за недействителен, поради
противоречието му с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11, 12 и 20 ЗПК. В
погасителния план, част от договора, липсва информация от какво се формират
вноските, каква е последователността на разпределение на вноските между различните суми-главница и лихви. В договора липсва информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата,
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Липсва информация и за наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29,
ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден. Тъй като не са спазени
горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е недействителен и кредитополучателя
дължи чистата стойност-получената сума 3200лв.
/чл.23 ЗПК/. Безспорно е установено от приетата експертиза,
че кредитополучателката е заплатила по кредита сумата 304лв. на 20.05.2014г., която следва да бъде отнесена като плащане
по главницата, като остава неплатена такава в размер на 2893лв. Вземането не е погасено по давност,
тъй като цялото задължение е станало изискуемо на 5.06.2015г., поради което и давността не е изтекла. Ето защо жалбата се явява частично основателна, решението следва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за главница до сумата 2893лв.
и същият следва да бъде уважен. В
останалата част като краен резултат решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба на адвокат С. В.,
пълномощник на В.К.:
С нея се обжалва определение №3750/27.06.2019г.,
с което районният съд е отхвърлил молбата й за изменение на решението в частта
за разноските. С молба по чл.248 ГПК/л.71-73/ пълномощника е поискал да бъде
изменено решението в частта на разноските, като в нейна полза се присъдят
дължимите разноски за процесуално представителство, осъществено при условията
на чл.38 ЗА.
Насрещната страна счита частната жалба за
недопустима и неоснователна.
С обжалваното определение от 27.06.2019г.
районния съд е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за
разноските, като се е мотивирал, че в решението е приел, че разноски не се
дължат на процесуалния представител на основание чл.38, ал.1 ЗА и не следва да
се присъждат, тъй като ответницата К. е управител на две търговски дружества и
не е материално затруднена. Посочено е в мотивите също така, че чл.38 ЗА дава
възможност на адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица, каквато ответницата не е, а адвокатът има
възможност да получи следващото му се адвокатско възнаграждение от ответницата.
За да се произнесе по частната жалба, съдът
взе предвид следното:
Обжалваното определение е неправилно. В
договора за правна помощ и съдействие от 6.02.2019г., сключен между В.К. и Адвокатско
съдружие „С. консулт“, /последното преупълномощило
адвокат В. с правата по пълномощното/, е посочено, че услугите по договора ще
бъдат предоставени безплатно от доверителя на довереника на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, предвид декларираното, че доверителя е материално затруднено
лице.
Неправилно районния съд е изследвал
материалното положение на К., тъй като това не е в неговите прерогативи, нито
дължи преценка дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна
правна помощ от адвоката, при липса на възражение на насрещната страна. Право
на адвоката е да прецени дали да окаже безплатно процесуално представително
представителство на свой близък или на материално затруднено лица, за което се
дължи на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение, само при благоприятен изход
на делото.
Произнасянето по частната жалба се съдържа
имплицитно в решаването на въпроса за разноските. Ето защо и тъй като разноски
се присъждат предвид изхода на спора, въззиваемата не е направила разноски, на адвокат
В. се дължи възнаграждение за първата инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА
съобразно отхвърлената част-199лв., а на ищеца-съобразно уважената-разноски
общо 274лв.
За настоящата инстанция, предвид частичната
основателност на въззивната жалба, на жалбоподателя се дължат съразмерно
разноски в размер на 204лв., а на адвокат В., на основание чл.38, ал.2 ЗА
възнаграждение -199лв.
Въззиваемата дължи и разноски за
заповедното производство съответно-57.86лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на
основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №754 от 09.05.2019г., постановено по гр.д.№8525/2018г. по описа на
РРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска за сумата 2839лв.-главница, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.К., ЕГН**********,
с адрес ***, че дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД гр.София,
ЕИК200644029, сумата 2893лв.-представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-10665733/3.04.2014г., ведно със законна лихва от 25.04.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Т.К., ЕГН **********, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД гр.София, сумата 274лв.
разноски вкл. възнаграждение за юрисконсулт, за тази инстанция-203лв. вкл.
възнаграждение за юрисконсулт, както и за заповедното производство сумата
57.86лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД гр.София, ЕИК200644029 да заплати
на адвокат С. В.,***, ЕГН**********, възнаграждение за първа инстанция 199лв. и
за тази инстанция 199лв. /общо 398лв./, на основание чл.38, ал.1 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: