Р Е Ш
Е Н И Е
№ 36
гр.Севлиево 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 28.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 442 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М.,
с ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 4367,60 евро – главница
по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 102-57/2008 от 08.04.2008
г., за периода 11.04.2018 г. – 23.04.2019 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 303,58 евро – договорна лихва;
сумата от 73,67 евро – такси; 19, 77 евро – имуществена застраховки и нотариални
разноски в размер на 52,80 лв.
Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че между „Алфа Банк – клон България“
КЧТ и ответниците А.К.М., като кредитополучател и Н.К.М., като поръчител, е
сключен договор за кредит, Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 102-57/2008, по
силата, на който банката е отпуснала сумата в размер на 10 000.00 евро на
кредитополучателя.За обезпечение на отпуснатия кредит, кредитополучателят
учредил ипотека върху недвижим имот в с. Д., общ. Севлиево, съгласно нотариален
акт за договорна ипотека на недвижим имот № 168, том II, рег. № 4527, дело №
363 от 10.04.2008 г.Съгласно чл. 6 от договора, кредитът се погасява на 180
месечни анюитетни вноски, влючващи лихва и главница, като погасителните вноски
са дължими ежемесечно на 28-мо число.По силата на чл.4, кредитополучателят
дължи на Банката годишна лихва в размер на 12 – месечен ЮРИБОР плюс надбавка от
3 %.Съгласно чл.12 от ОУ към договора при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница, плюс надбавка от 2,5% годишно.По
силата на чл.5 от договора, кредитополучателят дължи на банката и такса за
управление и обработка на кредита в размер на 0,5 % върху остатъчния размер на
кредита, а съгласно чл.9, кредитополучателят отговаря за всички нотариални,
държавни и банкови такси и комисионни, свързани със сключения договор.Ищецът
поддържа, че е титуляр на горепосоченото вземане по силата на сключен на 29.02.2016
г., Договор за прехвърляне на предприятие между „Алфа Банк – клон България“ КЧТ
и „Юробанк България“ АД, по силата на който правата и задълженията по всички
договори, сключени с „Алфа Банк – клон България“ КЧТ се прехвърлят на ищеца.
В
исковата молба се твърди, че длъжниците не са изпълнили задълженията си по
договора за кредит, поради което и на основание чл.29, т.2 вр. чл.28, т.1 от ОУ към Договора за кредит, при
допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 12.02.2018
г., банката е обявила цялото задължение за
предсрочно изискуемо, за което длъжниците са уведомени с нотариални
покани на 21.03.2019 г.
Ответниците
А.К.М. и Н.К.М. са депозирали отговор на исковата молба чрез назначения им
особен представител, с който оспорват исковете.Поддържат, че за
кредитополучател и солидарен длъжник в договора за кредит подписите са подобни
и вероятно са положени от едно и също лице, но нито в договора за кредит е
посочено, че той се сключва от двамата ответници чрез пълномощник, нито ищецът
твърди това.В отговора се поддържа, че ако договорът за кредит е сключен от
пълномощник без представителна власт, то той е относително недействителен и не
поражда целените с него правни последици.Поддържа се, че приложените две нотариални
покани към исковата молба, не са връчени лично на ответниците, а чрез залепване
на уведомление, а видно от банково извлечение от 01.04.2008 г. до 01.07.2008 г.
ответникът М. двукратно е изтеглил от сметката 2 558, 85 лв.Поддържа се, че
срокът по чл.147, ал.2 ЗЗД е изтекъл по отношение на поръчителя.Ответниците,
чрез особения им представител излагат съображения за нищожност на клаузите на
Общите условия на договора, а именно за неопределеност на клаузата на лихвата в
договора на основание ЗЗП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното:
Приет е като писмено доказателство Договор за кредит „Продукт Нов Алфа Кредит
Ремонт“ от 08.04.2008 г., по силата на който банката-праводател на ищеца,
предоставя на ответника А.К.М., като кредитополучател банков кредит в размер на
10000.00 евро, за срок от 180 месеца, като другият ответник Н.К.М. е посочена
като поръчител.Приложени са и Общите условия на Алфа Банка за предоставяне на
Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа кредит Ремонт кредити за
реконструкция, ремонт или други нужди.
По делото е представена и справка извлечение от 11.04.2008 г. до 24.04.2019 г. за
движението на суми по договора за кредит.
Представен е нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 168,
том II, рег. № 4527, дело № 363 от 10.04.2008 г. на нотариус с рег. № 300 на НК
при РС-Севлиево, с който ответниците А.К.М. и Н.К.М., действащи чрез
пълномощника си Н.А.Х. са учредили в полза на „Алфа Банк“ АД, в обезпечение на
договора за кредит, ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно:
едноетажна масивна жилищна сграда с ж.б. плоча, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от четири стаи, баня и
коридор, построена с отстъпено право на строеж в УПИ XII – общинска собственост
в кв. 3 по плана на с.Д., общ.Севлиево.
По делото е представено пълномощно с нот. заверка № 13902 от 02.11.2007 г.
на нотариус с рег. № 300 на НК при РС - Севлиево, с което ответниците А.К.М. и Н.К.М.
са упълномощили лицето Н.А.Х. да ги представлява пред нотариус във връзка със
снабдяване с констативен нотариален акт относно собствения им имот в с.Д., общ.Севлиево,
да ги представлява пред всички държавни и общински органи, да ги представлява
пред „Алфа Банк – Клон България“ АД, като от тяхно име сключи договор за банков
кредит и да извършва всички действия и да подписва всички документи,
произтичащи от договора.В пълномощното е учредена и представителна власт на Х.,
да представлява ответниците пред „Алфа Банк – Клон България“ АД, като от тяхно
име, в качеството им на кредитополучатели и ипотекарни длъжници, учреди
договорна ипотека в полза на банката върху собствения им гореописан имот.
Предвид изричното оспорване от процесуалния представител на ответниците на
положените подписи върху договорът за кредит, както и заявеното от страна на
разпитания като свидетел Н.А.Х., който заявява, че не се е подписвал върху
договора, общите условия и нотариалния акт за договорна ипотека, съдът с
протоколно определение от 13.12.2019 г. е допуснал съдебно-почеркова експертиза.
По делото са представени два броя нотариални покани до ответниците А.К.М. и
Н.К.М., върху които покани е удостоверено връчването им чрез залепване на уведомление
№ 117/06.03.2019 г. на 21.03.2019 г. срещу разписки съответно № 03-1/30.01.2019
г. и № 04-1/30.01.2019 г., към поканите са приложени разписките и уведомленията
към тях.
За установяване спорните по делото обстоятелства са събрани гласни
доказателства.
Разпитан свидетелят Н.А.Х. заявява, че подписите на договора за банков
кредит, пълномощното и нотариалният акт за договорна ипотека не са негови.
В заключението по приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, вещото
лице е установило, че подписите положени за „кредитополучател“, „солидарен
длъжник“ и подписите в долния десен ъгъл на трите листа договор за кредит
Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 102-57/2008 на шестте листа от Общите условия
и в нотариалния акт за договорна ипотека за „кредитополучател“ и „ипотекарен
длъжник“ са изпълнени от Н.А.Х..
В заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице е посочило, че банката е превела по сметка на кредитополучателя сумата по
отпуснатия кредит на 11.04.2008 г. – 10000.00 евро, посочено е че първата
просрочена вноска е с падеж 12.02.2018 г., размерът на неизплатеното задължение
по договора е 4367,60 евро – главница; 166,01 евро – договорна лихва; 137,57
евро – просрочен кредит; 19,77 евро – застраховки; 73,67 евро – такси и 52,80
лв. – нотариални такси.
По делото е допусната и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.В
заключението си по нея вещото лице е посочило, че разликата между сумата на
погасителните вноски по години и сумата на направените вноски от ответника А.М.К.,
К. К. и Г. К. се дължи на това, че освен погасителните вноски по кредита с
внесените суми се погасяват и задълженията по обслужване сметката на
кредитополучателя – такси съгласно тарифата на банката, както и аксесорни такси
по кредита.В допълнителното заключение е посочено, че не са издължени в срок
вноските за главница на падежните дати по погасителния план от м. февруари 2018
г. до завеждане на делото м. април 2019 г., общо 15 вноски, както и че кредитът
е олихвяван за периода от 01.09.2009 г. до завеждане на делото с лихва по малка
от първоначално договорената по договора 7,749 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, намира за
неоснователно оспорването на ответниците, че не са били надлежно
представлявани, както и че пълномощникът е излязъл извън пределите на
представителната власт, поради следните съображения:
Вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова експертиза е посочило в
заключението си, че подписите положени за „кредитополучател“, „солидарен
длъжник“ и подписите в долния десен ъгъл на трите листа договор за кредит
Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 102-57/2008 на шестте листа от Общите условия
и в нотариалния акт за договорна ипотека за „кредитополучател“ и „ипотекарен
длъжник“ са изпълнени от Н.А.Х..Съдът кредитира заключението на вещото лице
като пълно и безпристрастно изготвено.
Видно от представеното по делото пълномощно, чиято автентичност не е
оспорена, ответниците А.М. и Н.М. са упълномощили лицето Н.А.Х. от тяхно име в
качеството им на кредитополучатели да сключи договор за банков кредит, да
извършва всички действия и да подписва всички документи, свързани с упражняване
на правата и изпълнение на задълженията по този договор, включително да открие
банкова сметка ***но с нея и при необходимост да закрие партидата.В
пълномощното е посочено, че упълномощават Х. да ги представлява пред нотариус и
пред „Алфа Банк – клон България“ АД, като от тяхно име в качеството им на
кредитополучатели и ипотекарни длъжници учреди договорна ипотека в полза на
„Алфа Банк – клон България“ АД, като обезпечение на вземането на банката,
възникнало на основание сключения договор за кредит върху подробно описания в
пълномощното недвижим имот на ответниците.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014
г. на ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за
валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в
пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име.Не е необходимо в пълномощното да са
посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и
пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното.Само когато правна норма изрично установява определени изисквания
относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря
на тях.
Горното разрешение следва да намери приложение и при пълномощно, с което са
дадени права на упълномощителя да сключи договор за кредит, доколкото не е
налице правна норма, която да установява определени изисквания относно
необходимото съдържание на пълномощното за сключване на договор за кредит и се
прилагат общите правила.За да е налице упълномощаване с последиците по чл.36,
ал.2, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е
изразена волята на упълномощителя за извършване на правни сделки или действия
от негово име чрез пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно
посочен в пълномощното.Само когато правна норма изрично установява определени
изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва
да отговаря на тези изисквания (например – чл.22, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.26, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.34, ал.3 ГПК и др.).По
пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към
съдържанието на пълномощното, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора
и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят
сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната
власт, която предоставя на своя пълномощник.Не на последно място следва да се
посочи, че действието по упълномощаването е действие на доверие, като
упълномощителят сам избира пълномощник, който да го представлява, поради което
първият следва да положи дължимата грижа при необходимост да защити интересите
си във връзка с упълномощаването като изрично ограничи представителната власт
или посочи конкретни параметри на упълномощаването.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че са
неоснователни възраженията на ответниците, че Н.К.М. била задължена като
поръчител, а в пълномощното липсва представителна власт за това.Видно от текста
на представеното пълномощно, упълномощителите са се съгласили пълномощникът да
сключи договор за кредит от тяхно име в качеството им на солидарни длъжници.Независимо,
че не е посочено конкретно поръчителството, като по-леката форма на солидарно
задължаване, с оглед обема от права, които има поръчителя и по – благоприятното
му положение от кредитополучател и солидарен длъжник, следва да се приеме, че
упълномощителят не е действал “excessus mandati”, а в рамките на учредената му
представителна власт.
Следва
да се отбележи, че в действащите към релевантния период правила и норми не е
налице и императивно установено изискване в договора за кредит да се посочи, че
същият се сключва от пълномощник, поради което съдът намира за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ответниците, че в договора за
кредит не било посочено, че се сключва от пълномощник.
Съдът
намира, че от текста на Договора за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт не
може да бъде директно изведен вложения от страните смисъл в какво качество е
задължена ответницата Н.М., доколкото в т.3 от договора е посочено, че е
поръчител, а в края на договора преди подписа й е посочено солидарен длъжник.Макар
поръчителят и солидарният длъжник да отговарят солидарно за задължението, двете
правни фигури се разграничават значително и се уреждат от различни правни
норми, поради което е невъзможно едно лице едновременно да бъде поръчител и солидарен
длъжник.
Съгласно
константната съдебна практика, на тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД подлежат неясните,
непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат
съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на
постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни
последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, за да се
изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането
на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като
се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но
без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието
му воля на договарящите.Според легалната дефиниция на чл.8, ал.1 ЗЗД, договорът е съглашение
между правни субекти, насочено към създаване, уреждане или унищожаване на
правна връзка между тях.В чл.9 ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното
право - принципът за свобода на договарянето, който признава на договарящите
свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си и
същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като
граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волята.Сключеният
в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон съгласно
чл.20а, ал.1 ЗЗД.Законът въвежда изискване всяка от страните да изпълнява
поетите задължения по начина, указан в чл.63, ал.1 ЗЗД - точно и добросъвестно,
без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия
начин, а виновното неизпълнение на произтичащите от договора и от измененията
към него задължения съставлява основание за носене на договорна отговорност по
чл.79 и сл. ЗЗД от неизправната страна.В този смисъл Решение № 156 от 16.06.2016 г.,
постановено по гр.д. № 6042/2016 г. на IV г.о. на ВКС.
С
оглед изложеното и при систематическото и логическо тълкуване на договора,
съдът намира, че ответницата Н.К.М. е поръчител, така като е посочено и в
уводната част на договора.
Предвид гореизложеното, следва да бъде обсъдено възражението, релевирано от
процесуалния представител на ответниците относно срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца.Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е
ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
Съгласно константната съдебна практика, а и задължителната такава (т.4 на
TP № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС), срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и
преклузивен, за който съдът следи служебно и с изтичането му се прекратява
самото поръчителство.
Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече след падежа на главното
задължение, поради което за преценка на изтичането му следва да бъде изяснен
въпросът кога е настъпил падежа на задължението в настоящия случай.
В случая по делото са приложени два броя нотариални покани, адресирани до
всеки от ответниците, с които банката ги уведомява, че поради неиздължаване на
месечна вноска с падеж 12.02.2018 г., на основание чл.29, т.2 вр. чл.28, т.1 от
ОУ към договора за кредит и чл.20 , ал.2 ЗКИ обявява кредита за предсрочно
изискуем.
Съгласно чл.28, т.1 и чл.29, т.2 от приложените по делото ОУ в случай на
неизправност от страна на кредитополучателя, а именно просрочие в пълното или
частично плащане на коя и да е погасителна вноска по кредита – главница и/или
лихви, такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в сключения
договор, Банката има право да обяви
остатъка от кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, банката е превела по
сметка на кредитополучателя сумата по отпуснатия кредит на 11.04.2008 г. – 10 000.00
евро, посочено е че първата просрочена вноска е с падеж 12.02.2018 г., размерът
на неизплатеното задължение по договора е 4367.60 евро – главница; 166.01 евро
– договорна лихва; 137.57 евро – просрочен кредит; 19.77 евро – застраховки;
73.67 евро – такси и 52,80 лв. – нотариални такси.
Съдът намира, че действително са настъпили предвидените в договора
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По делото са приложени 2 бр. нотариални покани до всеки един от длъжниците,
както и разписки към нотариални покани, от които е видно, че същите са връчени
на длъжниците по реда на чл.47 ГПК.Към нотариалните покани са приложени
разписки, в които подробно са описани извършените от връчителя действия.След
посещения на адреса е установено, че ответниците не живеят на адреса и са извън
страната повече от три месеца.Съдът намира, че ясно са посочени причините,
поради които нотариусът е предприел връчване по реда на чл.47 ГПК, като в
случая връчването на нотариалната покана чрез залепване на уведомление е
извършено на адреса на длъжниците, който съвпада с техния постоянен и настоящ
адрес с оглед извършена от нотариуса справка в Национална база данни
„Население”, от която е видно, че и двамата ответници имат постоянен и настоящ
адрес ***.Съобразно изложеното, неоснователни се явяват възраженията на
особения представител, че връчването на нотариалните покани е нередовно, тъй
като е спазен процесуалния закон и поредността в чл.38 ГПК.
Предвид надлежното връчване на волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и обективно настъпилите материални предпоставки
за предсрочната изискуемост, предвидени в договора между страните, съдът
намира, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.03.2019 г.
Съдът споделя, възприетото разбиране в решение № 58 от 15.04.2009 г. по т.
д. № 584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. №
139/2009 г. на I т. о., решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г.
на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о.,
ВКС, в които се приема, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от
момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга.
Съобразно изложеното, между обявяване на предсрочната изискуемост на
21.03.2019 г. и депозиране на исковата молба на 30.04.2019 г., не е изтекъл 6 –
месечния преклузивен срок по отношение на поръчителя – ответницата Н.М..
По възраженията за неравноправност на клаузите на ОУ на праводателя на
ищеца, съдът намира следното:
Съгласно приложимата към настоящия случай нормативна уредба неравноправни
са тези клаузи от договор, сключен с потребител, за които са изпълнени следните
условия: 1. уговорени са във вреда на потребителя – накърняват се уредените в
закона негови права и законни интереси; 2. не отговарят на изискванията за
добросъвестност – мярката на честно, почтено пазарно поведение на всеки
участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, определена от закона, добрите нрави и обичайните търговски
отношения и 3. водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – съществено, радикално несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водещо до тяхната
нееквивалентност, както и несъответствие във възможността им да упражнят своите
права за защита по договора.В посочената разпоредба се съдържа примерно
изброяване на хипотези, при които клаузите следва да бъдат счетени за
неравноправни, като изброяването не е изчерпателно, поради което като
неравноправни следва да бъдат определени и други условия, отговарящи на общите
критерии на чл.143 от Закона за защита на потребителите (арг. от чл.143, ал.1,
т.19 ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни
като противоречащи на закона, освен ако са уговорени индивидуално.Съобразно
дефиницията на ал.2 не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия.Съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП търговецът носи доказателствената тежест за
установяване на твърденията си, че оспорените като неравноправни клаузи на
договора са индивидуално уговорени при сключването му.Съгласно константната
практика на ВКС по приложението на посочените законови норми (Решение №
51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г., ТК, II ТО; Решение № 77/22.04.2015 г.
по гр. д. № 4452/2014 г., ГК, III ГО и др.) подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението да докаже, че
оспорените от него като неравноправни договорни клаузи са били индивидуално
уговорени при сключване на договора.
В случая по отношение на оспорените клаузи от процесния договор ответникът,
който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че същите са
били предмет на индивидуално уговаряне между страните при сключване на
договора.
С клаузата на чл.28, т.1 вр. чл.29, т.2 от Общите условия към договора за
кредит страните са се съгласили, че кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неиздължаване на коя да е от дължимите вноски.
С оглед на изложеното съдът намира, че посочената клауза не е неточна,
неясна или нищожна – същата съответства на волята на страните, произтичаща от
всички разпоредби на сключения между тях договор, не е неравноправна, нито
противоречи на добрите нрави.Следователно съдът намира, че не са налице
заявените от представителя на ответниците пороци на посочената клауза.
По отношение клаузата, определяща формирането на лихвата, съдът намира
следното:
За да се признае, че предвиденото в договора право на банката да променя
едностранно размера на дължимата от кредитополучателя договорна лихва, не
накърнява значително интереса на последния, следва да са налице още две
предпоставки, а именно: 1. основанията, които са изчерпателно посочени в
договора и при настъпване на които е предвидено, че за банката възниква това
право, следва да бъдат такива, че настъпването им да е извън нейния контрол,
т.е. да са обективни /чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП/ и 2. в съдържанието на сключения
между страните договор да е описана ясно и подробно методиката за промяната на
лихвата, т.е. по какъв начин и в какъв размер ще се промени лихвата при
настъпване на един или няколко от уговорените между страните обективни факти
/чл.144, ал.4 ЗЗП /Решение № 424/02.12.2015 г., гр.д. № 1899/ 2015 г. на ВКС,
IV ГО, постановено по чл.290 ГПК/.
Настоящият съдебен състав счита, че основанията, посочени в клаузите на
чл.13 и чл.13.2 от ОУ на „Алфа Банка Клон България“ за предоставяне на Алфа
ипотечен кредит за покупка и строителство и за ремонт, които позволяват на
банката едностранно да променя размера на договорения лихвен процент, приложим
към процесната сделка и съответно на погасителния план, са от обективен
характер и не зависят от волята на търговеца, тъй като касаят промяна в
определения EURIBOR, или промяна в икономическата ситуация в страната или
чужбина или в законодателството в страната, както и промяна в цената на
паричния ресурс, която банката плаща за рефинансирането си на междубанковия
пазар /Решение № 77/15 г. по гр.д.№ 4452/14 г. на ВКС, III ГО, постановено по
чл. 290 ГПК/.
Липсва конкретизация обаче какво се разбира под съществени изменения в
икономическата ситуация в страната или в чужбина и в българското
законодателство, които ще доведат до възникване в полза на банката да промени
едностранно договорения лихвен процент.Това създава неяснота за потребителя по
отношение на това точно какви фактори ще доведат до промяна на месечната
погасителна вноска и поставя това изцяло в зависимост от волята на кредитора,
който при липсата на точно и изчерпателно изброяване е оставен сам да прецени
кога ще настъпи това.Освен това не е предвидена изобщо методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на изменението на лихвения
процент - не е посочено по какъв начин и в какъв размер ще се извършва
изменението на лихвата и дали това ще става със същата стойност, с която се е
променил съответният обективен критерий.Т.е. независимо от това, че в договора
са посочени обективни условия, при които ще възниква правото на банката
едностранно да изменя размера на лихвата и на месечната погасителна вноска, не
е предвиден начина, по който ще стане това изменение, а упражняването на това
право е поставено изцяло в зависимост и единствено от волята на банката.
Поради изложеното съдът намира, че клаузите на чл.13, т.1 и чл.13, т.2 от
ОУ на праводателя на ищеца са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП и
нищожни съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП и не са породили правни последици.
Видно от заключението на вещото лице по допусната Съдебно-счетоводна
експертиза при изчисляване на лихвата по кредита банката е изменяла едностранно
надбавката в %, като е достигала от уговорените 3 % до 4,60 %.
Съобразно изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница следва
да бъде уважен до посочения от вещото лице по допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза – 4 367,60 евро, който съвпада с претендирания от ищеца размер,
както и искът за такси и разноски в размер съответно за 73,67 евро и 52,80 лв.,
а искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло, като основаващ се
на неравноправни клаузи.
По
отговорността на страните за разноски:
Ищецът
също има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Процесуалният представител на ответниците прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
958.30 лв., с искане за намаляването му до минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г.Възражението
е основателно, делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност,
поради което претендираното възнаграждение се явява неоснователно завишено,
като същото следва да бъде намалено до размер от 300.00 лв., което е над
определения в НМРАВ минимален размер.
Съобразно изложеното и съобразно изхода на спора в полза на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 2126,82 лв. (представляващи
сторени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за вещи
лица и депозит за особен представител, съгласно списък по чл.80 ГПК), изчислени
съразмерно с уважената част от исковете.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.430, ал.1 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 4 367,60 евро – просрочена главница по Договор за кредит Продукт
Нов Алфа Кредит Ремонт № 102-57/2008 от 08.04.2008 г., ведно със законната
лихва за периода от 30.04.2019 г. до окончателното погасяване, сумата от 73,67 евро такси, сумата от 19,77 евро – имуществени застраховки и
сумата от 52,80 лв. нотариални
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Юробанк България“ АД, ЕИК ********* срещу А.К.М., с ЕГН **********
и Н.К.М., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата в
размер на 303,58 евро –
представляваща договорна лихва по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит
Ремонт № 102-57/2008 от 08.04.2008 г.
ОСЪЖДА А.К.М., с ЕГН ********** и Н.К.М., с ЕГН **********, да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 2126,82
лева – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: