№ 788
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
Членове:Емил Дечев
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100604615 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С Присъда от 04.03.2025 год. на СРС, НО, 107 - ми състав по НОХД №
6167/2024 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимата А. М. М. е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, а именно за това че:
В периода от неустановена дата през месец март 2020г. преди
10.03.2020г. до 30.06.2020г. в с. Радуил, общ. Самоков и в гр. София, в
условията на продължавано престъпление - с 12 деяния, осъществяващи
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у П.Л.Д. и Н. Н. Г.
заблуждение /чрез комуникация в мобилно приложение „Инстаграм“ от
профил със снимки на неустановено по делото лице от женски пол и чрез
телефонни разговори създала и утвърждавала неверни представи у П.Л.Д. и Н.
Н. Г., че се казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено
здравословно състояние, като искала парични средства за заплащане на
лечението си/, с което в периода от 10.03.2020г. до 30.06.2020г. в гр. Костенец
и в гр. София причинила на П.Л.Д. и Н. Н. Г. имотна вреда в общ размер на
1
4390 лева, както следва:
1. В период от неустановена дата през месец март 2020г. /преди
10.03.2020г./ до 10.03.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила у П.Л.Д. заблуждение /чрез комуникация в мобилно
приложение „Инстаграм“ от профил със снимки на неустановено по делото
лице от женски пол и чрез телефонни разговори създала неверни представи у
П.Л.Д., че се казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено
здравословно състояние, като поискала сумата 400 лева за заплащане на
престой в болнично заведение и закупуване на лекарства/, с което на
10.03.2020г. в гр. София причинила на П.Л.П. имотна вреда в размер на 400
лева;
2. На 17.03.2020г. в с. Радуил, общ. Самоков с цел да набави за себе
си имотна облага поддържала у П.Л.Д. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
парични средства за лечението си/, с което на 18.03.2020г. в гр. Костенец
причинила на П.Л.П. имотна вреда в размер на 140 лева;
3. В периода от 31.05.2020г. до 13.06.2020г. в гр. София с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила у Н. Н. Г. заблуждение /чрез
комуникация в мобилно приложение „Инстаграм“ от профил със снимки на
неустановено по делото лице от женски пол и чрез телефонни разговори
създала неверни представи у Н. Н. Г., че се казва „А.“, че страда от тумор в
мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала сумата от
200 лева за престой в болнично заведение/, с което на 13.06.2020г. в гр. София
причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 200 лева;
4. На 15.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените невени представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
250 лева, за да закупи необходими за лечението й лекарства/, с което на
15.06.2020г. в гр. София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 250
лева;
5. На 16.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените невени представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
сумата 200 лева за лечението си/, с което на 16.06.2020г. в гр. София
причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 200 лева;
6. На 17.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
сумата от 500 лева, за да заплати за престоя си в болнично заведение/, с което
на 17.06.2020г. в гр. София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 500
лева;
2
7. На 18.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
200 лева, за да закупи необходими за лечението й лекарства/, с което на
18.06.2020г. в гр. София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 200
лева;
8. На 20.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
300 лева, за да закупи необходимо за лечението й лекарство/, с което на
20.06.2020г. в гр. София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 300
лева;
9. На 22.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
600 лева, за да закупи необходимо за лечението й лекарство/, с което на
22.06.2020г. в гр. София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 600
лева;
10. На 23.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
500 лева, за да плати за медицинско изследване/, с което на 23.06.2020г. в гр.
София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 500 лева;
11. На 24.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
400 лева, за да заплати за импланти/, с което на 24.06.2020г. в гр. София
причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 400 лева;
12. На 30.06.2020г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала възбуденото у Н. Н. Г. заблуждение /в хода на телефонен
разговор утвърдила създадените неверни представи, че се казва „А.“, че страда
от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като поискала
700 лева, за да заплати за допълнителни медицински изследвания/, с което на
30.06.2020г. в гр. София причинила на Н. Н. Г. имотна вреда в размер на 700
лева;
като измамата представлява опасен рецидив - извършена е след като А.
М. е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК
и след като е осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на повече от едно от тях не
3
е отложено по реда на чл. 66 НК, а именно:
- С присъда по НОХД № 5247/18г. по описа на СРС, НО, 121 с-в, в сила
от 09.11.2018г., й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една
година при първоначален общ режим за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК;
- С определение по НЧД № 80/19г. на СРС, НО, 121 с-в, в сила от
15.05.2019г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани
наказанията с присъди по НОХД № 591/16г. на СГС, по НОХД № 11567/15г.
на СРС и НОХД № 9322/16г. на СРС, като й е наложено едно общо наказание,
а именно - лишаване от свобода в размер на една година,
поради което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК й е
наложено наказание ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от наложеното наказание на
подсъдимата е приспаднато времето, през което А. М. М. е била задържана под
стража, считано от 05.03.2024г. до 06.03.2024г. и от 06.03.2024г.
На основание чл. 45 ЗЗД Софийски районен съд е осъдил подсъдимата
А. М. М., да заплати на гражданския ищец Н. Н. Г. сумата 3850 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване
на престъплението - 30.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата А. М. М. е осъдена да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените разноски в хода
на досъдебното производство в размер на 582.84 лева; да заплати в полза на
държавата по сметка на СРС 154 лева, представляващи 4 % държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск; по 5 лева държавна такса за
издаването на всеки изпълнителен лист, както и да заплати в полза на Н. Н. Г.
сумата 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
С присъдата Софийски районен съд се е разпоредил и с приобщените
по делото доказателства, като оптични носители - диск и флаш памет/л. 37,
том 1 от ДП/, оптичен носител - диск /л. 115, том 1 от ДП/, оптичен носител -
диск /л. 151, том 3 от ДП/, оптичен носител - диск /л. 181, том 1 от ДП/ и
писмо и 2 бр. опаковки /л. 170 от том 1 от ДП/ е постановил да останат по
делото.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимата А. М. М.
чрез защитникът й адв. К. К. от САС (служебен защитник) , като се твърди
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт,
несъставомерност на инкриминираното деяние и се иска отмЯ.та му,
съответно подсъдимата да бъде оправдана. Алтернативно се иска намаляване
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ .
4
След изготвяне на мотивите от СРС, по делото е постъпило допълнение
към въззивната жалба като се сочи отново, че постановеният съдебен акт от
СРС е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че фактическата
обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото и е налице
несъставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна
страна. В допълнението се акцентира върху повърхностния, незадълбочен и
необективен доказателствен анализ, граничещ с липса на такъв. Изразява се
становище, че е нарушен принципа за разкриване на обективната истина,
включително не са обсъдени доводите на защитата за опорочаване на
проведеното разпознаване, за недоказаност на обвинението и липсата на
преки доказателства относно инкриминираните дати от СРП. Изложени са
аргументи за липсата на убедително изясняване на съществени елементи от
състава на престъплението, като се сочи че то е довело до погрешно
заключение у първоинстанционния съд за авторството на престъплението.
В заключение се иска отмЯ. на постановената първоинстанционна
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимата А. М. М. да
бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
В жалбата и допълнението към нея алтернативно се поддържа и искане
за намаляване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на
подсъдимата, като се излагат доводи, че същото е необосновано завишено и
несправедливо.
По делото е представено от страна на повереника на ЧО възражение
срещу подадената въззивна жалба и допълнението към нея, като са изложени
доводи за тяхната неоснователност. Сочи се, че направеното от подсъдимата
самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК се подкрепя от показанията на
свидетелите, извършеното разпознаване и заключенията по извършените по
делото експертизи. Според повереникът са налице доказателства относно
обективната и субективната страна на деянието, за което е предявено
обвинение, както и че наложеното наказание е справедливо и съответства на
целите по чл.36 от НПК. Изложени са аргументи и за правилността на
гражданската част на постановената присъда от Софийски районен съд.
Според процесуалният представител на ЧО, постановената присъда е
правилна и законосъобразна и се иска въззивната жалба и допълнението към
нея да бъдат оставени без уважение. Иска се присъждане и разноски пред
настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание пред втората инстанция, защитата на
подсъдимата - адв. К. излага идентични съображения, като отново сочи, че
постановеният съдебен акт е неправилен, че обвинителната теза не е доказана
по несъмнен начин, както и че са останали неизяснени съществени
обстоятелства относно елементите на състава на престъплението. Иска се
отмЯ. на първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която М. да
бъде оправдана и алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание.
В правото й на лична защита, подсъдимата М. иска да преразглеждане
5
на делото, да бъде оправдана или да й бъде намалено наказанието.
Представителят на С. Г. П. заема становище, че присъдата на СРС да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, тъй като фактическата
обстановка е била правилно изяснена и обективирана в мотивите, като са
посочени и доказателствата на които се основава. Сочи се , че не са
констатирани противоречия и събраните доказателства подкрепят
направеното самопризнание от подсъдимата. Според прокурора, наложеното
наказание е справедливо и законосъобразно, като е отчетена възрастта на М.,
повишената опасност на дееца и деянието и предходните осъждания.
Повереникът на частния обвинител излага искане
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, тъй като я намира за
правилна и законосъобразна, като заема становище че въззивната жалба и
допълнението към нея са неоснователни. Иска се потвърждаване на присъдата
в гражданската и в наказателната й част.
В правото си на последна дума, подсъдимата А. М. М. моли за
справедливо решение.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в
жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
Производството пред Софийския районен съд е проведено по реда на
чл.371, т. 2 от НПК.
Подсъдимата А. М. М. е родена на ******** в гр. София. Същата е
българка, с българско гражданство, има средно образование и е осъждана е, не
е омъжена, не работна, с адрес в гр. София, кв. „******** и ЕГН **********.
Подсъдимата А. М. М. е осъждана общо четири пъти за престъпления
от общ характер, като за последните две според приложената по делото
справка за съдимост (л. 34 – 37 от съд.производство) са й били наложени
наказания лишаване от свобода, които е изтърпяла ефективно, а именно:
- С присъда от 05.07.2016 год. по НОХД №9322/2016 год. по описа на
Софийски районен съд , НО, 100 състав, в сила от 21.07.2016 год. , М. е била
призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал. 1
от НК, извършено в периода 16.06.2015 год. – 04.12.2015 год., като й е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, от което
е приспаднато времето през което подсъдимата е била задържана под стража, а
именно считано от 04.12.2015 год. Наказанието по това осъждане е било
приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК, като е било
постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
- С присъда от 20.06.2018 год. по НОХД № 5247/18г. по описа на СРС,
НО, 121 с-в, в сила от 09.11.2018г., М. е била призната за виновна и осъдена за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК,
извършено на 12.01.2018 год., като й е било наложено наказание „Лишаване от
6
свобода“ в размер на една година при първоначален общ режим на
изтърпяване, като от същото е било зачетено и приспаднато времето, през
което последната е била задържана под стража за 72 часа, а именно от
06.03.2018 год. до влизане на присъдата в сила
- С определение по НЧД № 80/19г. на СРС, НО, 121 състав, в сила от
15.05.2019г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са били групирани
наказанията с присъди по НОХД № 591/16г. на СГС, по НОХД № 11567/15г.
на СРС и НОХД № 9322/16г. на СРС, като на М. й е било наложено едно общо
наказание, а именно - лишаване от свобода в размер на една година при
първоначален общ режим на изтърпяване и е било присъединено наказанието
глоба в размер на 500 лева. От определеното общо наказание е било
приспаднато предварителното задържане по делата от съвкупността, както и
изтърпените наказания „Лишаване от свобода“ по делата от съвкупността.
Подсъдимата А. М. била ползвател на интернет приложението
„Инстаграм“ и имала създаден профил с потребителско име aya_a2211. В този
профил подсъдимата била публикувала снимки на неустановено по делото
лице от женски пол и нито една своя снимка.
В началото на месец март 2020г. подсъдимата М. взела решение да си
набави парични средства по неправомерен начин, като осъществи
комуникация с мъже, на които посочва, че се казва „А.“, че страда от тежко
заболяване и се нуждае от парични средства за лечението си.
От горепосочения профил в „Инстаграм“ на неустановена дата в
началото на месец март 2020г. преди 10.03.2020г. подсъдимата А. М.
започнала да общува чрез съобщения в интернет приложението „Инстаграм“
със свидетеля П.Л.Д., който живеел в гр. София. Комуникацията между
двамата продължила и посредством телефонни разговори като М. ползвала
СИМ карта с № ********.
Свидетелят П.Д. и подсъдимата М. никога не се били срещали на живо,
въпреки че и двамата живеели в гр. София.
Подсъдимата М. прикрила от свидетеля Д. обстоятелството, че
снимките, които били качени в профила й в „Инстаграм“ на неустановено по
делото лице от женски пол, не са снимки на самата подсъдима, поради което
свидетелят Д. считал, че подсъдимата и лицето, чиито снимки били
публикувани в профила, са едно и също лице.
В хода на осъществяваната в периода от неустановена дата през месец
март 2020г. /преди 10.03.2020г./ до 10.03.2020г. в гр. София комуникация със
свидетеля Д. в приложението „Инстаграм“ и чрез телефонни разговори, с цел
да набави парични средства по неправомерен начин, подсъдимата М. създала
у свидетеля Д. погрешни представи, че се казва „А.“, че страда от тумор в
мозъка и че е във влошено здравословно състояние, като на 10.03.2020г. в гр.
София, в хода на телефонен разговор поискала от свидетеля П.Д. парична
сума в размер на 400 лева, посочвайки му, че средствата са й необходими за
заплащане на престоя й в болничното заведение, където била приета, както и
за закупуване на лекарства. В действителност подсъдимата не се казвала „А.“,
нямала никаква визуална прилика с лицето, чиито снимки била публикувала в
7
профила си в „Инстаграм“, както и не страдала от твърдяното от нея
заболяване, поради което не провеждала лечение. Заявеното от нея било начин
да създаде у свидетеля Д. неверни представи и да получи неправомерно
парични суми.
Свидетелят Д. възприел заявеното му от подсъдимата за действително,
поради което считал, че комуникира с лице, което се казва „А.“ и което лице е
идентично с лицето, чиито снимки са публикувани в профила в „Инстаграм“,
ползван от подсъдимата. За действителни свидетелят Д. възприел и думите на
подсъдимата М. относно заболяването й и нуждата от лечение, поради което
воден от тези погрешни представи се съгласил да й предостави исканата сума.
С цел да не разкрие самоличността си подсъдимата М. казала на
свидетеля Д., че следва да предостави паричните средства на сестра й, която
щяла да й ги предаде и казала къде свидетелят Д. да се срещне със „сестрата
на А.“.
На 10.03.2020г. св. Д. отишъл на указаното му от подсъдимата място /в
района пред „Парк Център София“ в гр. София/, където се срещнал с
подсъдимата А. М., на която предал сумата от 400 лева, собственост на
свидетеля Д., считайки, че това е сестрата на „А.“. Подсъдимата взела
предадената й от последния парична сума и си тръгнала.
На 17.03.2020г. подсъдимата взела ново решение да се облагодетелства
неправомерно от вече формираните у свидетеля П.Д. неверни представи, че се
казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно
състояние. За целта на 17.03.2020г. подсъдимата М. се обадила по телефона на
свидетеля Д., който по това време се намирал в с. Радуил, общ. Самоков, С.
област. В хода на телефонния разговор и в изпълнение на намисленото
подсъдимата М. поискала от пострадалия Д. парични средства, посочвайки, че
същите са необходими за лечението й. Свидетелят Д. възприел думите на
подсъдимата М. за действителни и й казал, че ще й помогне със сумата от 140
лева, но я уведомил, че се намира в с. Радуил. Тогава подсъдимата М. му
казала да й изпрати парите посредством „Еконт Експрес“ ООД с посочване на
получател А. М. М.. Воден от неверните обстоятелства, изложени му от
подсъдимата и считайки че тя се нуждае от средства за лечението си, на
18.03.2020г. свидетелят Д. посетил офис на „Еконт Експрес“ ООД, находящ се
в гр. Костенец, и изпратил на М. посредством спедиторското дружество
сумата 140 лева, собственост на св. Д., която последната получила лично.
Впоследствие М. продължила да търси контакт по телефон със
свидетеля Д., но той започнал да изпитва съмнения относно достоверността на
думите й, вкл. и във връзка с влошеното й здравословно състояние, поради
което преустановил телефонните разговори с нея.
Подсъдимата М. отново влязла в профила си в интернет приложението
„Инстаграм“, в който профил били публикувани снимки на неустановено по
делото лице от женски пол, а не на подсъдимата, и започнала да търси лица от
мъжки пол, с които да общува и чрез които да си набавя парични средства.
На 31.05.2020г. подсъдимата М. написала съобщение от профила си в
„Инстаграм“ на свидетеля Н. Н. Г.. Последният й отговорил и двамата
8
започнали активна комуникация в приложението „Инстаграм“, която
прераснала в интензивна комуникация и чрез телефонни разговори. За
комуникацията си със св. Г. подсъдимата М. отново ползвала СИМ карта с №
********.
Свидетелят Н. Г. и М. никога не се били срещали на живо, въпреки че и
двамата живеели в гр. София, както и никога не били разговаряли чрез
видеовръзка.
Подсъдимата М. прикрила от свидетеля Г. обстоятелството, че
снимките, качени в профила й в „Инстаграм“ са на неустановено по делото
лице от женски пол, че не представляват снимки на самата нея, поради което
свидетеля Г. считал, че подсъдимата и лицето, чиито снимки били
публикувани в профила, са едно и също лице.
В хода на осъществяваната в периода от 31.05.2020г. до 13.06.2020г. в
гр. София комуникация със свидетеля Г. в приложението „Инстаграм“ и чрез
телефонни разговори, с цел да си набави парични средства по неправомерен
начин, подсъдимата М. създала у последния погрешни представи, че се казва
„А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно състояние,
като на 13.06.2020г. в хода на телефонен разговор поискала от св. Г. парична
сума в размер на 200 лева, посочвайки му, че средствата са й необходими за
престоя й в болничното заведение, където била приета с оглед здравословното
си състояние.
Свидетелят Г. възприел заявеното му от подсъдимата за действително,
поради което считал, че комуникира с лице, което се казва „А.“ и което лице е
идентично с лицето, чиито снимки са публикувани в профила в „Инстаграм“,
ползван от подсъдимата. За действителни свидетелят възприел и думите на
подсъдимата относно заболяването й и нуждата от лечение, поради което
воден от тези погрешни представи се съгласил да й предостави исканата сума.
С цел да не разкрие самоличността си подс. М. казала на свидетеля Г.,
че следва да предостави паричните средства на сестра й, която щяла да й ги
предаде и казала къде да се осъществи срещата.
На 13.06.2020г. свидетелят Г. отишъл на указаното му от подсъдимата
място - в района на „Лъвов мост“ в гр. София, където той се срещнал с
подсъдимата А. М., на която предал сумата от 200 лева, собственост на св. Г.,
считайки, че това е сестрата на „А.“. Подсъдимата взела предадената й от
свидетеля парична сума и си тръгнала.
На 15.06.2020г. подсъдимата взела ново решение да се облагодетелства
неправомерно от формираните у свидетеля Н. Г. неверни представи, че се
казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено здравословно
състояние, като утвърди у пострадалия Г. последните. За целта на 15.06.2020г.
в гр. София М. се обадила по телефона на Г. и в хода на телефонния разговор,
респективно в изпълнение на намисленото му поискала сумата от 250 лева,
посочвайки му, че има нужда от парични средства за закупуване на
необходими за лечението й лекарства.
Свидетелят Г. възприел думите на подсъдимата М. за действителни и се
съгласил да й помогне, като й предостави исканата сума. Подсъдимата М.
9
казала на свидетеля, че следва да предостави паричните средства отново на
сестра й, която щяла да й ги предаде и казала къде точно да се срещне с нея.
Воден от неверните обстоятелства, изложени му от подсъдимата и
считайки, че тя се нуждае от средства за закупуване на лекарства, на
15.06.2020г. свидетелят Г. отишъл в района на „Лъвов мост“ в гр. София
/място, указано му от подсъдимата/ и се срещнал с подсъдимата А. М., на
която предал сумата от 250 лева, собственост на свидетеля Г., считайки, че
това е сестрата на момичето, с което комуникира.
На 16.06.2020г. подсъдимата М. взела поредно ново решение да се
облагодетелства неправомерно от формираните у свидетеля Н. Г. неверни
представи, че се казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено
здравословно състояние, като утвърди у пострадалия Г. последните. За целта
още на същата дата в гр. София М. провела телефонен разговор с него и му
поискала сумата от 200 лева, посочвайки му, че паричните средства са
необходими за лечението й. Мотивиран от казаното му, на 16.06.2020г.
свидетелят Г. отишъл на указаното му от подсъдимата място - в района на
„Лъвов мост“ в гр. София и се срещнал с подсъдимата А. М., на която предал
на ръка сумата от 200 лева, негова собственост и считайки, че това е сестрата
на „А.“, която страда от тежко заболяване и се нуждае от парични средства за
лечението си.
На 17.06.2020г. в гр. София подсъдимата М. взела ново решение да
експлоатира формираните у св. Г. неверни представи, като отново утвърди
последните. В изпълнение на намисленото и със същата цел подсъдимата
провела отново телефонен разговор със свидетеля Г., в хода на който му
поискала сумата от 500 лева, посочвайки му, че паричните средства са й
необходими за да заплати за престоя в болничното заведение, където се намира
във връзка с влошеното й здравословно състояние. Свидетелят Г. възприел
думите на М. за действителни и мотивиран от казаното му, на 17.06.2020г. в
гр. София, бул. „Черни връх“, пред търговски център „Парадайз“ предал на
подсъдимата сумата 500 лева, негова собственост.
На 18.06.2020г. в гр. София подсъдимата М. взела поредно ново
решение да си набави парични средства неправомерно от формираните у
свидетеля Г. неверни представи, като отново утвърди последните. В
изпълнение на намисленото в хода на телефонен разговор с последния,
проведен на 18.06.2020г., М. поискала от него сумата от 200 лева, посочвайки
му, че паричните средства й били нужни, за да закупи необходими за
лечението й лекарства. Мотивиран от чутото и считайки, че заявеното от
подсъдимата М. е действително, на 18.06.2020г. в гр. София, бул. „Черни
връх“, пред търговски център „Парадайз“ свидетелят Г. предал на А. М. /която
считал за сестра на „А.“/ сумата 200 лева, негова собственост.
На 20.06.2020г. в гр. София А. М. взела ново решение да се
облагодетелства неправомерно от формираните у св. Г. неверни представи,
като отново утвърди последните и в изпълнение на намисленото, в хода на
телефонен разговор с него, проведен на 20.06.2020г. в гр. София, подс. М. му
поискала сумата от 300 лева, посочвайки му, че се нуждае от средствата, за да
10
закупи необходимо за лечението й лекарство /кортизол/. Мотивиран от чутото
и считайки, че заявеното от М. е действително, на 20.06.2020г. в гр. София,
бул. „Черни връх“ свидетелят Г. предал на подсъдимата А. М. /която
продължавал да счита за сестра на „А.“/ сумата 300 лева, негова собственост.
На 22.06.2020г. в гр. София подсъдимата М. взела поредно ново
решение да си набави парични средства по неправомерен начин от
формираните у свидетеля Г. неверни представи, като отново утвърди
последните. В изпълнение на намисленото, в хода на проведен телефонен
разговор със свидетеля на 22.06.2020г. в гр. София, подсъдимата М. поискала
от пострадалия сумата от 600 лева, посочвайки му, че паричните средства са й
необходими, за да закупи необходими за лечението й лекарства /още кортизол/.
Свидетелят Г. възприел думите на М. за действителни, поради което на
22.06.2020г. в гр. София предал лично на ръка на последната /която
продължавал да счита за сестра на „А.“/ сумата 600 лева, негова собственост.
На 23.06.2020г. в гр. София подсъдимата М. взела поредно ново
решение да си набави парични средства по неправомерен начин от
формираните у св. Г. неверни представи, като отново утвърди последните. В
изпълнение на намисленото в хода на телефонен разговор със свидетеля Г.,
проведен на 23.06.2020г. в гр. София, подсъдимата М. поискала от
пострадалия Г. сумата от 500 лева, посочвайки му, че сумата й е необходима за
заплащане на медицинско изследване. Мотивиран от чутото и считайки
заявеното за действително, на 23.06.2020г. в гр. София свидетелят Г. предал на
А. М. /която продължавал да счита за сестра на „А.“/ сумата 500 лева, негова
собственост.
На 24.06.2020г. в гр. София подсъдимата М. взела поредно ново
решение да си набави парични средства по неправомерен начин от
формираните у св. Г. неверни представи, като отново утвърди последните. В
изпълнение на намисленото в хода на телефонен разговор с последния,
проведен на 24.06.2020г. в гр. София, подсъдимата му поискала сумата от 400
лева, посочвайки му, че същата й е нужна за заплащане на необходими за
лечението й - импланти. Мотивиран от чутото и считайки заявеното за
действително, на 24.06.2020г. в гр. София свидетелят Г. предал на подсъдимата
А. М. /която продължавал да счита за сестра на „А.“/ сумата 400 лева, негова
собственост.
На 30.06.2020г. в гр. София подсъдимата М. взела поредно ново
решение да си набави парични средства по неправомерен начин от
формираните у свидетеля Г. неверни представи, като отново утвърди
последните. В изпълнение на намисленото в хода на телефонен разговор с
последния, проведен на 30.06.2020г. в гр. София, подсъдимата М. му поискала
сумата от 700 лева, посочвайки му, че паричните средства са й необходими, за
да заплати за допълнителни медицински изследвания. Свидетелят Г. възприел
думите на подсъдимата М. за действителни и се съгласил да й помогне, като й
предостави исканата сума. Тогава подсъдимата М. му казала да й изпрати
парите посредством „Еконт Експрес“ ООД с посочване на получател А. М. М..
Воден от неверните обстоятелства, изложени му от подсъдимата и считайки,
че тя се нуждае от средства, за да заплати за допълнителни медицински
11
изследвания, на 30.06.2020г. свидетелят Г. посетил офис на „Еконт Експрес“
ООД, находящ се в гр. София, изпратил на М. посредством спедиторското
дружество сумата 700 лева, негова собственост, която подсъдимата получила.
В действителност подсъдимата не се казвала „А.“ и снимките,
публикувани в профила й в „Инстаграм“ на неустановено по делото лице от
женски пол, не били снимки на подсъдимата. За периода от неустановена дата
през месец март 2020г. преди 10.03.2020г. до 30.06.2020г. подсъдимата А. М.
не страдала от тумор в мозъка, не била във влошено здравословно състояние и
не провеждала лечение в тази връзка и не й били необходими парични
средства за заплащане на болничен престой, лекарства и изследвания.
Заявеното от нея на пострадалите Д. и Г. било единствено с цел набавяне на
имотна облага.
Така с действията си в периода от неустановена дата през месец март
2020г. преди 10.03.2020г. до 30.06.2020г. подсъдимата А. М. се
облагодетелствала неправомерно с парична сума в общ размер на 4390 лева,
нанасяйки на пострадалия Д. имотна вреда в общ размер на 540 лева, а на
пострадалия Г. - имотна вреда в общ размер на 3850 лева.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се
различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Въззивната
съдебна инстанция споделя изцяло извода на СРС, че доказателствата по
делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока е и
изложеният макар и не толкова подробен доказателствения анализ. Изводите
относно правнорелевантните факти са основани на достатъчен анализ на
събраната доказателствена маса. Контролираният съд е обсъдил
доказателствената съвкупност, като относимите към процесния спор
обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства,
проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване
принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК. Свидетелските
показания, не са изолирани или превратно тълкувани и на същите правилно
им е дадена вяра, като достоверни. Освен това, същите кореспондират с
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Събраният доказателствен материал обхваща събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, а
именно: самопризнанието на подсъдимата А. М. М., с което същата е признала
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
отделно от това доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които го подкрепят: показанията на свидетеля Н. Н. Г. /л. 67-68, т. 1, л. 157, т.
1, л. 98, т. 3, л. 142, т. 3 от ДП/, показанията на свидетеля П.Л.Д. /л. 234-235, т.
2, л. 237, т. 2, л. 97, т. 3 от ДП/, показанията на свидетеля В.И.П. - Г.а /л. 88-89,
т. 1 от ДП/, показанията на свидетеля Р.Л. К. /л. 106, т. 1 от ДП/, показанията
на свидетеля В.Й.Е. /л. 107, т. 1 от ДП/, показанията на свидетеля Н.чо Д. Н. /л.
155, т. 1 от ДП/, показанията на свидетеля М. Ц.Б. /л. 156, т. 1 от ДП/,
показания на свидетеля И.В. А. /л. 144, т. 3 от ДП/; справка относно
провеждани разговори /л. 91, т. 1 от ДП/, справки от „Еконт Експрес“ ООД /л.
113-154, т. 1 от ДП/, протокол за разпознаване на лице и фотоалбум /л. 158-
160, т. 1 от ДП/, заключение на съдебно - икономическа експертиза /л. 166-168,
12
т. 1 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 169, т. 1 от ДП/, писмо от
СДВР, ОБДС с приложения /л. 172, т. 1 от ДП/, справка за съдимост /л. 188-
202, т. 2, л. 158-161, т. 3 от ДП и съд.производство/, справка от ГДИН /л. 206,
т. 2 от ДП/, протокол за разпознаване на лице и фотоалбум /л. 238-240, т. 2 от
ДП/, заключение на съдебно - графическа експертиза /л. 243-247, т. 2 от ДП/,
заключение на съдебно - графическа експертиза /л. 12-15, т. 3 от ДП/, справки
БНБ, НОИ, НЗОК, РЗИ, „Топлофикация София, ЧЕЗ, БТК АД, „С. вода“ АД“
/л. 22 - 44, т. 3 от ДП/, справка от УМБАЛ „Лозенец“ /л. 68, т. 3 от ДП/,
справка от „Аджибадем Сити Клиник“ /л. 70, т. 3 от ДП/, справка от
„Бургасмед“ ЕООД /л. 72, т. 3 от ДП/, справка „Банка ДСК“ АД /л. 76, т. 3 от
ДП/, справка „Изи Пей“ /л. 78, л. 108, т. 3 от ДП/, заключение на съдебно-
техническа експертиза /л. 146-148, т. 3 от ДП/; веществени доказателствени
средства - оптични носители/л. 37, т. 1, л. 115, т. 1, л. 181, т. 2, л. 183, т. 2, л.
151, т. 3 от ДП/, веществени доказателства /л. 170, т. 1 от ДП/.
Доказателственият анализ, направен от районният съд е правилен и
обоснован, а в мотивите към присъдата са посочени както установените
обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат
съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.
Доказателствена съвкупност е еднопосочна и от нея се установяват времето,
мястото и авторството на извършеното инкриминирано престъпление.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, като намира че следва да допълни същите,
доколкото настоящата инстанция може да стори това. Действително
производството е проведено по реда на чл.371, т. 2 от НПК и първостепенният
съд е направил извод, че събраните доказателствени материали доказват по
несъмнен начин фактическите изводи на прокурора, отразени в обвинителния
акт, както и е установил, че приобщените доказателства са достатъчни за
установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признати от подсъдимата (т.4 от диспозитива на
ТР №1/2009 год.). Именно поради тези съображения, за съда е налице и
задължение в мотивите си да ги приеме за установени. Независимо от това
настоящият състав намира, че следва да направи анализ на приобщените по
делото доказателства, доколкото е налице възражение на защитата в тази
връзка. Посоченото не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като въззивният съд няма пречка да допълни мотивите на
първоинстанционният съд.
На първо място, следва да се отбележи, че описаните по – горе
доказателства са били приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, като Софийски районен съд е кредитирал
направеното от подсъдимата признание на фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на ОА, тъй като тя е установено по делото, че
кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал -
показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства,
както и заключенията на приетите експертизи.
Показанията на свидетеля Г. дават подробна информация относно
начина, по – който същият се е запознал с подсъдимата, начина на
13
осъществяваната между тях комуникация, мобилният номер на М., профилът
й в Инстаграм и за полученото на 31.05.2020 год. съобщение от лице с профил
„А.“. Свидетелят разказва за размЯ.та на телефонни номера, включително
сочи и нейният **********, за който подсъдимата му обяснила, че е с
предплатени минути, поради което и тя го набирала, след което прекъсвала
връзката за да я набере отново свидетелят. Разговорите между двамата били
чести и същите продължавали с часове. Подсъдимата споделила на ЧО, че
страда от заболяване и има разсейки в мозъка – 6 тумора, единият от които бил
с размери 12/14 см, което пострадалият приел за действително. Г. разказва и за
планирано съвместно пътуване, което на практика не се осъществило, тъй
като в деня, в който трябвало да тръгнат – 13.06.2020 год. тя му се обадили и
му съобщила, че не се чувства добре и че е припаднала в дома на баща си. В
показанията на свидетеля Г. се съдържат и фактически данни за всяка една от
датите, които са били инкриминирани от държавното обвинение, на които той
е предоставял лично парични средства в упоменатите по – горе размери, като
от страна на подсъдимата у него е било съставена представа, че тя е болна, с
влошено здравословно състояние, че страда от тумор на мозъка, както и че се
нуждае от парични средства за престой в болнично заведение, за закупуване
на медикаменти, лечение и др. медицински разходи, за медицинско
изследване, за импланти, както и че тези суми той ги предава на „сестрата на
А.“, каквато подсъдимата всъщност нямала (на срещите се явява тя самата и
тя получила всички суми). Свидетелят към този момент не бил наясно и с
обстоятелството, че в профилът на подсъдимата с акаунт - aya_a2211,
снимките не принадлежали на М., а на трето лице. От показанията на този
свидетел (от 01.10.2020 год., от 14.05.2021 год., 30.11.2022 год. ) съдът черпи
информация за датите, на които е било осъществено всяко едно от деянията
включени в съвкупността по отношение на този пострадал и сумите, които той
е предал на подсъдимата лично и чрез „Еконт“ : на 13.06.2020 год. – сумата от
200лв, на 15.06.2020 год. – 250 лева, 16.06.2020 год. – 200 лева, 17.06.2020 год.
– сумата от 500 лева, 18.06.2020 год. – сумата от 200 лева , 20.06.2020 год. –
300 лева, 22.06.2020 год. – 600 лева, 23.06.2020 год. – 500лв, 24.06.2020 год. –
400 лева и на 30.06.2020 год. – 700 лева .
Свидетелят Г. дава информация, че не е виждал на живо никога
подсъдимата, тъй като комуникирал с нея единствено по телефона и при
желание от негова страна да включи видеокамерата, тя казвала, че била в
болница и не искала да ЧО да я вижда „в този вид“. Подсъдимата дори
разказала, че ползваният от нея телефон е на имено на предишно нейно гадже
– Р., което се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. К.. Последният
дори сочи, че също е бил въведен в заблуждение от М. и тя му е причинила
вреда в размер на около 5000лв, за което е сигнализирал органите на СДВР и е
било образувано досъдебно производство.
Показанията на свидетеля Г. кореспондират с тези на свидетеля К.,
доколкото се установява една и съща схема на извършените измамни действия
от страна на подсъдимата с цел да се облагодетелства.
Свидетелят Г. освен изложените по – горе обстоятелства, сочи и за
направен опит от негова страна да получи дадените от него парични средства
14
обратно, при което подсъдимата му заявявала, че ще му ги върне, но „отново
била в болница“. Освен това разказва и за случай, при който се е опитал да
проследи подсъдимата, за което показанията му са обективирани в протокол от
06.07.2023 год., приобщен по делото. Същите кореспондират и с показанията
на свидетеля И. А. и приобщената по делото ТЕ по протокол
№440/11.10.2023 год. , предмет на която е бил звукозапис на проведен тел.
разговор от ЧО с оператор на националната тел. линия 112.
В подкрепа на своя разказ, свидетеля Г. е представил, респективно са
били приобщени по делото като писмени доказателства разпечатки
съдържащи комуникация с подсъдимата М., данни за профилът й в Инстаграм
, а също са приобщени и справки от мобилните оператори (БТК ЕАД), от
които трафични данни и клетките на оператора се установяват проведени
телефонни разговори между последните двама на конкретни дати и район.
Показанията на свидетеля Г. кореспондират както с показанията на неговата
майка В. Г.а, така и с приобщените по делото писмени доказателства и
оптичен носител относно извършените преводи по Еконт Експрес ЕООД
(л.113-154, т. 1 от ДП) в полза на подсъдимата А. М..
Свидетелката Г.а дава информация за отношенията между
подсъдимата и ЧО, като същата разказва, че от сина си е разбрала, че „А.“, с
която той контактувал страда от тежко заболяване, както и че сина й и тя
самата са й давали средства за лечение, за медикаменти, изследвания и т.н.
Свидетелката сочи, че по молба на подсъдимата дори е започнала да
контактува с нея, като подробно разказва за темите на проведените разговори,
включително и за настояването то нейна страна да разговарят чрез
видеовръзка, за което получила отказ. Свидетелката Г.а сочи, че в един момент
е започнала да се съмнява в истинността на разказите на подсъдимата,
представяща се за „А.“, като това се случило в момента, в който ЧО е заявил,
че ще се жени за последната, без да я е виждал. В подкрепа на показанията на
тази свидетелка са представените от нея писмени доказателства от Еконт
Експрес за изпратена и получена от подсъдимата сума от 500лв от офис в гр.
Бургас.
От разпита на свидетеля Д., съдът черпи информация касателно
първите две деяния, инкриминирани от държавното обвинение, а именно
относно място, дата и начин на осъществяването им. Свидетелят с
категоричност сочи за датите и размерите, на които е предал сумата на лице
представило му се като „сестра на А.“ и с имената на подсъдимата А. М. М.,
след като е бил мотивиран да извърши това свое имуществено разпореждане
от лице. Показанията на свидетеля са логични и кореспондират и с
представите по делото справки от Еконт Експрес. За датата 10.03.2020 год. Д.
сочи, че се е разпоредил със сумата от 400лв (в полза на М.), като преди това
е изтеглил сумата от своята сметка на банкомат, като е бил помолен от
подсъдимата по телефона за това с аргумент, че е налице спешна нужда от
пари за закупуването на скъпо струващо лекарство и за да „покрие лечението
си. Следващото разпореждане с парични средства, от показанията на
свидетеля става ясно че е било извършено на 18.03.2020 год., като отново е
бил въведен в заблуждение на 17.03.2020 год. в телефонен разговор, че тези
15
пари са необходими за закупуване на скъпи лекарства от страна на
подсъдимата. Сумата свидетеля Д. я превел чрез куриерска фирма Еконт
Експрес на 18.03.2020 год. – 140лв и същата е била получена от А. М. лично в
офис на дружеството в гр. София. Свидетелят разказва, че се е усъмнил в
действията на лицето и е спрял комуникацията с нея.
Показанията му кореспондират с представените от Еконт Експрес
справки за извършения превод и получените от подсъдимата лично парични
средства.
Показанията на горепосочените свидетели са в корелация с всички
приобщени и описани по – горе писмени доказателства. Същите са
последователни, логични и взаимосвързани. Не се установяват противоречия
касателно основните факти, подлежащи на доказване и не будят съмнение
относно тяхната достоверност. От друга страна, по делото не са налице
каквито и да е доказателства, които да опровергават изложените
обстоятелства от свидетелите или да сочат желание за преекспониране и
изопачаване на действително настъпилите събития в реалността.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал и най - вече с писмените доказателства и
доказателствени средства, както и с направеното от подсъдимата признание.
Съвместният анализ на гласните доказателства и писмените такива, дава
възможност да се установи механизмът на реализираното престъпно деяние.
Показанията на ЧО не са изолирани, а същите се намират във връзка и с
извършеното от него разпознаване, което за разлика от защитата, настоящият
състав намира че не е опорочено и е извършено по реда и при условията на
чл.169 и следв. от НПК (л.158 – л. 160, т.1 от ДП). В хода на досъдебно
производство са били разпитани поемните лица Н.чо Н. и М. Б., присъствали
на извършеното разпознаване, които свидетелстват възприетите от тях факти
и обстоятелства по време на това действие на разследването, съставянето на
протокола и липсата на бележки, възражения и искания. В този смисъл не
може да се приеме за основателно възражението на защитата, че извършеното
разпознаване е било опорочено. Видно е, че е бил извършен преди
разпознаването разпит на свидетеля, който е посочил отличителните белези и
е описал момичето, на което е предавал паричните суми, след което е
разпознал същото, като е посочил подсъдимата. Съпоставените лица са били
със сходна външност, което се установява и от приложения по делото албум
л.159, т. 1 от ДП).
Съдът кредитира заключението на приетите експертизи СИЕ (л. 166-
168, т.1 от ДП) и СГрЕ, като счита, че същите са безпристрастни, обективни и
кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства.
Кредитират се в пълнота и приложените по делото писмени
доказателства, включително и справките за съдимост и справките съдържащи
информация за търпените наказания „Лишаване от свобода“ от подсъдимата,
16
от които съдът черпи информация за съдимостта на М. и обремененото й
съдебно минало.
Посочените по – горе писмени доказателства кореспондират напълно с
останалите приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, в
т.ч. и веществените такива.
Въззивният съд намира, че следва да обърне внимание изрично на
извършената по делото СГрЕ по протокол №188/15.04.2022 год. от вещото
лице Г.Л., доколкото заключението сочи по несъмнен начин че изследваните
обекти са написани от подсъдимата. Единият от обектите е именно опаковката
от шоколад „Линд“, в който свидетелят Г. сочи, че пъхнал първата предадена
лично на ръка сума от 200лв, приобщени са и са изследвани и 2 листа хартия,
изписани ръкописно и подписани от „Ая“, така както е наричал ЧО
подсъдимата при водените разговори, както и кафява опаковка, сгъната под
формата на пакет и с изписани ръкописни текстове (л.12 – 15, т. 3 от ДП).
Същите са във връзка с показанията на свидетеля Г. и за отношенията между
него и подсъдимата. Заключението на извършената експертиза сочи с
категоричност, че изследваните ръкописни текстове са положени от М., като
въззивният съд цени с доверието си същата като кореспондираща с целия
достоверен доказателствен материал.
От извършения протокол за графическо изследване по протокол №323
– Е/21.10.2021 год. се установява, че в обектите, които са изследвани –
предоставите от Еконт Експрес ЕООД заверени копия от Електронни
изявления, от 29.06.2020 год., от 01.07.2020 год., от 30.06.2020 год. и от
19.03.2020 год. , са установени подписи, които са положени от А. М. М., което
отново е в кореспонденция с гласните доказателства по делото и с
категоричност отхвърля твърдението на защитата за липса на доказателства
относно обективната и субективната страна на деянието, вменено на
подсъдимата М..
От наличните по делото и приети за достоверни доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК,
включително и направеното от подсъдимата самопризнание и
потвърждаването на фактите изложени в обвинителния акт, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
С оглед установените факти по делото, Софийският районен съд е
достигнал до верен и законосъобразен извод за реализирано от подсъдимата А.
М. М. престъпно поведение, запълващо от обективна и субективна страна
състава на престъплението по л. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и то при конкретните фактически параметри,
посочени в процесното обвинение.
С оглед събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и
приобщените доказателства от досъдебно производство, съдът приема за
безспорно доказано авторството на визираното по – горе деяние, а именно
реализираното активно поведение от страна на подсъдимата.
17
От теоретична гледна точка, от обективна страна, за да е осъществен
състава на измама, по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК, е необходимо
извършителят да е предприел действия по въвеждане и/или поддържане на
заблуждение у лицето, в чиято фактическа власт се намира предмета на
престъплението. В случая е осъществено изпълнителното деяние въвеждане в
заблуждение, като въздействието върху пострадалите се реализира по
измамлив начин, и като бъдат създадени и утвърдени формирани неверни
представи относно съществуването на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност, свързани с основанията, въз основа на които се
осъществява имуществено разпореждане. Така създадената невярна представа
у друго физическо лице го мотивира да извърши действия, в резултат на които
неговата или тази на трето лице - имуществена сфера претърпява
имуществена вреда. Измамата е резултатно престъпление, тъй като вследствие
на акта на имущественото разпореждане, пострадалият претърпява имотна
вреда, а деецът или трето лице получава облага. Адресатът на заблуждението
следва да бъде насочен умишлено от автора на деянието към осъществяване
на правно значимо поведение, в резултат на което да претърпи загуба.
Деянието следва да е извършено умишлено и със специална цел от субективна
страна – деецът да набави имотна облага за себе си или за другиго.
В случая от обективна страна – първоинстанционният съд е стигнал до
верен извод, че са налице признаците на измамата по л. 211, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От обективна страна подсъдимата М. в периода от неустановена дата
през месец март 2020г. преди 10.03.2020г. до 30.06.2020г. в с. Радуил, общ.
Самоков и в гр. София с 12 деяния възбудила и поддържала заблуждение у
П.Л.Д. и Н. Н. Г. /чрез комуникация в мобилно приложение „Инстаграм“ от
профил със снимки на неустановено по делото лице от женски пол и чрез
телефонни разговори създала и утвърждавала неверни представи у П.Л.Д. и Н.
Н. Г., че се казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено
здравословно състояние, като искала парични средства за заплащане на
лечението си/, с което в периода от 10.03.2020г. до 30.06.2020г. в гр. Костенец
и в гр. София причинила на П.Л.Д. и Н. Н. Г. имотна вреда в общ размер на
4390 лева.
Както правилно първият съд е констатирал, престъплението е
осъществено от обективна страна при условията на продължавано
престъпление - с 12 деяния, които няма спор че осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, че са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината -
пряк умисъл, а последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото
Въззивният съд напълно споделя изложеният анализ от правна страна на
Софийски районен съд, който не намира за нужно да преповтаря препраща
към мотивите за това, включително и досежно наличието на
квалифициращото обстоятелство, а именно че деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ НК от
подсъдимата А. М..
18
Справката за съдимост на М. сочи, че към датата на довършването на
престъплението - 30.06.2020 г., същата е била осъждана за тежко умишлено
престъпление на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, както и след като е
била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като изпълнението на наказанието на повече от едно от тях не е
отложено по чл. 66 НК, а именно визираните по – горе:
- С присъда по НОХД № 5247/18г. по описа на СРС, НО, 121 с-в, в сила
от 09.11.2018г., й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една
година при първоначален общ режим за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК;
- С определение по НЧД № 80/19г. на СРС, НО, 121 с-в, в сила от
15.05.2019г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани
наказанията с присъди по НОХД № 591/16г. на СГС, по НОХД № 11567/15г.
на СРС и НОХД № 9322/16г. на Софийски районен съд.
Създадените неверни представи носят изискуемите заблудителни
действия, извършени от подсъдимата (поетапно и последователно).
Подсъдимата е въвела в заблуждение Д. и Г. и именно извършените от нея
измамливи действия са мотивирали последните двама да се разпоредят със
своето имущество на инкриминираните дати и суми. Фактът, че сумите са
били получени от подсъдимата лично пък от своя страна сочи за наличието на
користната цел при измамата и настъпила имуществена вреда за двамата
пострадали.
От обективна страна е налице и характерната особеност относно
специфичната причинно – следствена връзка между деянието и престъпния
резултат. При такава инкриминирана деятелност, престъпният резултат –
имотната вреда настъпва, като пряко следствие от акта на юридическо или
фактическо разпореждане на пострадалото лице с имущество, реализирано на
база на създадена от дееца неправилна представа за определени обективни
факти. В конкретния казус, настъпилият престъпен резултат категорично се
намира в причинно – следствена връзка с осъщественото от подсъдимата
инкриминирано деяние – създаване на неправилната представа относно
посочените обстоятелства.
От субективна страна правилно е прието в проверявания съдебен акт,
че подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл и с особена
користна цел. Същата е съзнавала обществено опасния характер на действията
си, предвиждала е техните обществено опасни последици и е желаела тяхното
настъпване, като е преследвала и специална цел да набави за себе си имотна
облага с общо 12 деяния и след като е съзнавала, че извършва деянието при
условията на опасен рецидив, след като е била осъждана вече по
горепосочените дела. Подсъдимата е имала ясно съзнание, че е въвела в
заблуждение Д. и Г., като в резултат на това у тях са се създали и утвърдили
погрешните представи чрез комуникация в мобилно приложение „Инстаграм“
от профил със снимки на неустановено по делото лице от женски пол и чрез
телефонни, че се казва „А.“, че страда от тумор в мозъка и че е във влошено
19
здравословно състояние, като искала парични средства за заплащане на
лечението си. Подсъдимата е предвиждала, че в резултат на създадените
неверни представи у свидетелите ще ги мотивира, за да осъществят
имуществени разпореждания с паричните си средства в полза на нея самата,
като по този начин ще набави за себе си имотна облага, която не й се следва.
При постановяването на първоинстанционната присъда наказанието на
подсъдимата е било правилно индивидуализирано от първоинстанционния съд
с приложението на разпоредбата на чл.58а вр. чл.54 от НК.
Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на
глава XXVII НПК, при което подсъдимата е признала изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - по реда на чл. 371, т.
2 НПК. С оглед посочената процедура, за съдът съществува задължение да
определи наказанието за извършеното от нея престъпление съгласно
правилата на Общата част на НК, след което да намали определеното
наказание лишаване от свобода с една трета.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода за
извършеното от подсъдимата А. М. престъпление, Софийски районен съд е
оценил като смекчаващо обстоятелство сравнително младата й възраст –
същата към датата на инкриминираното престъпление е била на 25 години.
Правилно, първоинстанционният съд не е отчел като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство направеното в съдебната процедура
по съкратено съдебно следствие, самопризнанието, доколкото същото е
предпоставка за протичане на производството по реда на чл. 371 т. 2 НПК и за
приложението на чл. 58а НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства Софийски районен съд е
приел извършването на престъплението при условията на продължавано
престъпление с дванадесет деяния по отношение на две различни пострадали
лица, обремененото съдебно минало на подсъдимата извън осъжданията,
обуславящи правната квалификация опасен рецидив, както и обстоятелството,
че формирането на неверните представи у пострадалите е било свързано с
твърдения за тежко заболяване/тумор в мозъка/ на подсъдимата. Освен тези,
въззивният съд намира че като отегчаващи следва да бъдат отчетени и
фактите по делото, че същата не е трудово ангажирана, както и че освен
инкриминираните деяния има данни и за други осъществени от М. касателно
майката на ЧО – Г.а.
При преценка на така определеното от първоинстанционния съд
наказание, настоящата инстанция не намери основание за изменение на
същото, приемайки го за правилно индивидуализирано по вид и размер в
контекста на преследваната по чл. 36 НК генерална и индивидуална
превенция. Въззивният съдебен състав намира, че при индивидуализация на
наказанието първостепенният съд правилно е определил същото при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства около средния размер с оглед
минимума фиксиран в нормата на чл.211 от НК – от 3 до 10 години „Лишаване
от свобода“). Въззивният съд приема, че възпиращият и превъзпитателен
20
ефект на наложеното наказание на подсъдимата – „Лишаване от свобода“ в
размер на 5 месеца и след извършената редукция с 1/3 – три години и четири
месеца „Лишаване от свобода“, е реално постижим, доколкото при неговото
изпълнение същата ще има възможността да осъзнае противоправността на
своето поведение, да зачита и уважава чуждата собственост занапред, да
проявява поведение на личност с морално - волеви задръжки и да осъзнае
вредите и негативните последици от причиненото от нея деяние. В този
смисъл съдът, намира че не са налице основание за намаляване на
наказанието.
Правилно е приспаднато времето, през което подсъдимата е била
задържана под стража в рамките на воденото производство, както и правилно
е определен и режимът на изтърпяване на наказанието с оглед нормата на
чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Правилно, първостепенният съд не е наложил кумулативно
предвиденото наказание „конфискация“, предвид наличните по делото
доказателства за липсата на движимо или недвижимо имущество на
подсъдимата, спрямо което да може да се приложи наказанието.
Присъдата е правилна и законосъобразна и касателно гражданската й
част. С постановеният съдебен акт на Софийски районен съд , на основание
чл. 45 ЗЗД, подсъдимата А. М. М. е осъдена да заплати на гражданския ищец
Н. Н. Г. сумата 3850 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от
датата на довършване на престъплението - 30.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Предявеният от Н. Г. граждански иск е приет за
съвместно разглеждане в първоинстанционното производство и същият е
доказан по основание и размер. От материалите по делото е безспорно, че
подсъдимата е осъществила деянието по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, което е резултатно престъпление от
общ характер. Подсъдимата М. е осъществила фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като виновно е причинила на
гражданския ищец - Н. Г., имуществени вреди в посочения размер 3850 лева, а
именно паричната сума, с която се е разпоредил свидетелят Г. и която сума
категорично е установена. Правилно подсъдимата А. М. М. е осъдена да
заплати на гражданския ищец Н. Н. Г. сумата 3850 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от датата на довършване на престъплението -
30.06.2020г, до окончателното изплащане на сумата.
Правилно са възложени и разноските по делото върху подсъдимата А.
М. М. в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, както и
разноските които същата следва да заплати на ЧО, както и 4% държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, както и по 5 лева държавна такса
21
за издаването на всеки изпълнителен лист. Разноските са правилно изчислени
и не се налага намесата на въззивният съд за изменение на размера и
субектите, на които следва да бъдат заплатени. В тази част присъдата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
В настоящата инстанция се претендират разноски от повереника на ЧО
Г., като съдът намира че същите следва да бъдат присъдени на подсъдимата с
оглед изхода на делото, като същата следва да заплати и направените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева (с
оглед представения договор за правна защита и съдействие (л. 56 от
въз.съд.производство).
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия
първоинстанционен съд относно разпореждането с веществените
доказателства по делото. Правилно СРС е върнал на Затвора гр. Сливен два
броя саморъчно написани молби от подсъдимата /л. 21, том 3 от ДП/, като
част от архивна преписка, по отношение на веществените доказателствени
средства - оптични носители - диск и флаш памет/л. 37, том 1 от ДП/, оптичен
носител - диск /л. 115, том 1 от ДП/, оптичен носител - диск /л. 151, том 3 от
ДП/, оптичен носител - диск /л. 181, том 1 от ДП/, както и веществените
доказателства - писмо и 2 бр. опаковки /л. 170 от том 1 от ДП/, е постановил
да остават по делото.
Досежно възраженията на защитата:
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на Софийски районен съд, а именно
липсата на анализ на доказателствата по делото и изложените мотиви в тази
насока. Посоченото нарушение е преодоляно с настоящият акт, поради което и
искането за отмЯ. на съдебният акт на това основание, се явява
неоснователно.
Неоснователни се явяват и наведените доводи, относно твърдението за
опорочено разпознаване. Както бе посочено по – горе, същото е било
извършено в рамките на воденото досъдебно производство, като
обстоятелството че отношенията между подсъдимата и ЧО са били
задълбочени и дори, че последния е споделил намерение за сключване на
гражданки брак, то това е ирелевантно, доколкото за Г. е безспорно
установено, че никога не е виждал М. по време на тяхната комуникация.
Същият е посочил подсъдимата под №2, като лицето, на която е давал пари и
се е представлява с имената А. М. М. и за нея е знаел, че е сестра на лицето
представящо му се за „А.“. Разпознаването е извършено по правилата на
чл.169 и следв. от НПК и с оглед и разпита на поемните лица и
обективираното в съставените протоколи, не са налице основания за
игнорирането му. Ето защо и тези възражения на защитата се явяват
неоснователни.
Що се касае до размера на инкриминираните имуществени вреди, то
22
същите са доказани по размер с оглед свидетелските показания на двамата
пострадали, справките от мобилните оператори и справките от Еконт Експрес
ЕООД и всички те в своята съвкупност водят до несъмнен извод в подкрепа на
обвинителната теза. Извън стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК би била
присъда, основана само върху косвени доказателства, когато не са налице
преки, а от косвените не следва единствено възможния извод за виновност на
подсъдимата. В случая обаче, тези доказателства са подкрепени от други и то
по начин, който сочи, че съвкупната им оценка и анализ изключва други
вероятни хипотези. Именно логическата верига, която може да бъде изградена
въз основа на приобщените по делото доказателства, води до еднозначен извод
за виновността на подсъдимата по всяко едно от веянията включени в
продължаваното престъпление по отношение на двамата пострадали и за
посочените суми и дати. В този смисъл е константната съдебна практика (Р №
80/26.II.1979 г. по н. д. № 56/79 г., II н. о., Р № 70 от 13.III.1995 г. по н. д. №
602/94 г., III н. о на ВС на РБ, Р № 179/22.03.2010 г. по н. д. № 105/2010 г., на
ВКС, III н.о, Р № 263/28.05.2013 г. по н. д. № 787/2013 г., на ВКС, I н. о, Р №
19/19.03.2019 г. по н. д. № 1108/2018 г., на ВКС, II н.о. и др.) и която ги
допуска в общия процес на доказателствено изясняване (Р № 454 от 5.XII.1994
г. по н. д. № 273/94 г., I н. о. на ВС на РБ).
По възраженията на защитата касателно размера на наказанието:
Изложените във въззивната жалба на защитата и в съдебно заседание
възражения касаят размера на наказанието. В отговор на тези възражения на
първо място се отбелязва, че действително за постигане целите на наказанието
се предполага неговото изтърпяване. От районния съд са отчетени и
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като последните
са преобладаващи. Горните съображения са напълно правилни, а наведените
от защитата възражения се оценяват за неоснователни. В конкретния случай,
така индивидуализираното наказание може да осигури такова психическо
въздействие върху дееца – подсъдимата М., възпираща я от извършване на
престъпни прояви, а от там и превъзпитавайки я, като това наказание
съответно води и до постигане на предупредителен превантивен ефект върху
останалите членове на обществото. Т.е. въззивната инстанция не констатира
основание за процесуална намеса в насока промЯ. на обжалваната присъда в
частта й относно вида, размера и начина на изтърпяване на наложеното
наказание, т.к. същото не се явява несправедливо.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от
въззивния съд.
23
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмЯ. на
обжалваната присъда, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Воден от годното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
Софийски градски съд, НО 4 – ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 04.03.2025 год. на СРС, НО, 107 - ми
състав по НОХД № 6167/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24