№ 690
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100506808 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 20035847/08.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 56986/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав.
С въззивната си жалба ответницата по първоначалните искове и ищца по насрещните – ЕМ.
Д. П., е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която е обявено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни, и в частта, в която е
отхвърлен искът на въззивника за предоставяне ползването на семейното жилище и искът с
правно основание чл. 145 СК за заплащане на издръжка в размер на 300.00 лв. месечно. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са
изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на
първостепенния съд в обжалваната част и да се постанови друго, с което с което да се обяви,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът, да й се предостави
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. **** и да се осъди бившия
й съпруг Г. Й. П. да й заплаща издръжка в размер на 300.00 лв. месечно.
Ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните – Г. Й. П., в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в
последната и моли жалбата да се остави без уважение. Подал е и въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта относно вината за дълбокото и непоправимо
1
разстройство на брака. В жалбата си въззивникът подробно е изложила съображенията си за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Въззивникът моли да
се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се обяви, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само съпругата ЕМ. Д. П..
Претендира разноски.
Ответницата по първоначалните искове и ищца по насрещните – ЕМ. Д. П. е подал отговор
на въззивната жалба на другата страна, с който се оспорва изложеното в жалбата и се моли
същата да се остави без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
С Решението № 20035847/08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 56986/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 149-ти състав, е прекратил с развод гражданския брак между Е.Д. П.а и Г. Й. П. като
дълбоко и непоправимо разстроен, обявил е, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи, възстановил е предбрачното фамилно име на
жената – П., отхвърлил е иска Е.Д. П.а с правно основание чл.145 СК, и на основание чл. 56
СК е предоставил ползването на семейното жилище на Г. Й. П., като е осъдил Е.Д. П.а и Г.
Й. П. да заплатят на СРС всеки от тях по 25 лева – държавна такса при решаване на делото
по иска за развод.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция.
Видно от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели А.А. и Б.Й.,
бившите съпрузи са се намирали в продължителна фактическа раздяла (от лятото на 2019 г).
По този начин двете страни са нарушили изискването на чл. 15 от СК за съвместно
съпружеско съжителство, поради което правилно е обявено, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е обща. От друга страна, неподдържайки контакти
помежду си след посочената датата, страните са нарушили и изискванията на чл. 14 от СК и
чл. 17 от СК. По делото не са събрани годни доказателства за твърденията на въззивника
ЕМ. Д. П., че въззиваемата страна и въззивник Г. Й. П. я е принудил да напусне семейното
жилище. За тези обстоятелства свидетелката Б.Й. знае от въззивника ЕМ. Д. П., т.е.
показанията й не почиват на лични възприятия и правилно в тези части те не са кредитирани
от районния съд. Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което
не могат да възникнат и неговите правни последици. Други доказателства за посочените
твърдения не са събрани.
Ето защо, изводът на първостепенния съд, че нито един от съпрузите не е предприел
2
необходимите мерки, нито е положил усилия, за възстановяване на нормалните съпружески
взаимоотношения, се споделя от настоящия съд. Въззиваемата страна и въззивник Г. Й. П.
също е допринесъл за разпада на брачната връзка, поради което обжалваното решение в
частта за брачната вина, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част относно ползването
на семейното жилище са неоснователни. Ако и двамата съпрузи имат жилищна нужда и
семейното жилище не може да се ползва поотделно от тях (чл. 56, ал. 1 от СК), съдът
предоставя ползването му на единия от съпрузите, ръководейки се от критериите по чл. 56,
ал. 5 от СК. За да се предостави обаче ползването на семейното жилище на другия съпруг,
той трябва да има жилищна нужда (арг. от чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК и чл. 56, ал. 4 СК). В
настоящия случай правилно първоинстанционният съд е преценил събраните от него
доказателства и е достигнал до верните изводи, че и въззиваемата страна и въззивник Г. Й.
П. има жилищна нужда, а въззивницата и въззиваема страна ЕМ. Д. П. притежава друго
жилище, съставляващо етаж от къща в гр. Видин. Същевременно, по делото не са събрани
доказателства, че жилищните и сервизните помещения на семейното жилище могат да се
обособят в отделни жилища, за да се разпредели ползването на жилището между страните,
без да се изследва търпимостта на техните отношения. Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната му част относно ползването на семейното
жилище е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и
също следва да бъде потвърдено.
Предвид вината и на жената за брачното разстройство, искът за издръжка на бившата
съпруга правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд като неоснователен – право на
издръжка има само невиновният за развода съпруг (чл. 145, ал. 1 от СК).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Ето защо, въззивният съд потвърждава решението на първостепенния съд в обжалваните
части.
Относно разноските по производството
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение исканията на страните за
присъждане на направените разноски по делото – след като вината за брачното разстройство
е обща, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както
са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035847/08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 56986/2019
г. на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Й. П., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4