Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Галина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №671/2021 г. на Административен съд - Варна, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Д.Т.К., ЕГН ********** *** против Решение № 260216/15.02.2021 г., постановено по
НАХД № 311/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено
НП № 23-0001140/14.12.2020 г. на директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което на Д.Т.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин лева/ лв. на основание
чл.95, ал.2, т. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага твърдения, че в
процесният период не е извършвал дейност и съответно не е бил задължен да
притежава заверена пътна книжка. Моли решението на Районен съд – Варна да бъде
отменено.
Ответник – РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна не е изразил становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита решението на РС – Варна за неправилно,
като моли същото да бъде отменено. Излага твърдения, че изводите на Районен
съд, с които е потвърдил процесното наказателно постановление не намират
подкрепа в събраните по делото доказателства.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено
следното:
През месец 10.2020 г. служители на РД
„АА“ Варна, извършили проверка на водач на таксиметров автомобил - Д.Т.К.. Повод
за извършената проверка е постъпил сигнал от потребител, че с автомобила му е
извършен таксиметров превоз през месец септември 2020 г. при съществени
нарушения на закона.
От
превозвача „Гарант такси 2“ ЕООД е изискана информация, като видно от
постъпилата Декларация от управител на дружеството, касаторът К. е единствения
водач, вписан в пътната книжка на л.а. „Мазда 6“ с рег. №***. Пътната книжка не
е представена за ежемесечна заверка за месеците юли, август и септември 2020 г.
Проверяващите възприели и постъпилия сигнал от потребителя, касов бон и снимков
материал. Въз основа на събраните писмени доказателства, служителите на РД „АА“
са приели, че касаторът е осъществил състав на административно нарушение по
чл.95 ал.2 т.2 от ЗАвтП и пристъпили към съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта е описано, че на 01.10.2020 г.
в гр. Варна, К. не е представил на превозвача издадената пътна книжка за
отчитане и контрол на работата на л.а. „Мазда 6“ с рег. №*** за ежемесечна
заверка за месец септември 2020 г. до дата 30.09.2020 г. В графата за
възражения К. е вписал, че има възражения и представил такива в срок. На
14.12.2020 г. е издадено НП, видно от съдържанието, на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение.
Районният
съд е приел, че АУАН и НП са съставени в изискуемите срокове и съответствие с
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. За да потвърди НП № 23-0001140/14.12.2020 г. съдът
приема, че представеният от К. разширен отчет от ЕТАФП, съобразно който за
периода 01.09.2020 г. – 31.09.2020 г. няма записи, не сформира извод, че
касаторът не е извършвал дейност.
Районен съд – Варна сочи, че за осъществения таксиметров превоз са
налице категорични доказателства, а именно подадения сигнал от гражданин с
приложен снимков материал и касов бон. ВРС приема, че за лицето подало сигнала
е установено, че не е в отношения с К., които да обусловят наличието на личен
интерес. Позовавайки се на декларацията, представена от управителя на
дружеството съдът достига до извод, че касаторът е единственият водач, вписан в
пътната книжка на л.а. „Мазда 6“ с рег. №***. Приел е също, че задължението на водача
на таксиметров автомобил да представя пътната книжка за ежемесечна заверка не е
обвързано с конкретен превоз или превози за месец. С оглед на изложеното ВРС
приема, че К. е следвало да представи пътната книжка за ежемесечна заверка за
месец септември 2020 година.
Решението е
правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Нормата на чл.
95, ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози въвежда
задължение на водача да представи на превозвача за ежемесечна заверка
пътната книжка за отчитане и контрол на работата на лекия таксиметров автомобил.
Съдът намира,
че въведените с касационната жалба доводи, че след като в периода 01.09.2020 г.
– 30.09.2020 г. касаторът не е извършвал дейност, то не следва да има заверена
пътна книжка, не намират опора в закона. Видно от разпоредбата на чл. 95, ал.
2, т. 2 от Закона за автомобилните превози, законодателят не е направил
разграничение или изключение за периоди, в които водачът не осъществява превози,
напротив предвидено е пътната книжка да бъде заверявана ежемесечно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че правилно Районен съд – Варна е приел, че за
осъществения таксиметров превоз са налице категорични доказателства, а именно
сигнал от гражданин, за който е установено, че няма отношения с касатора, както
и приложен касов бон и снимков материал. Действително от приложения касов бон
да не може по категоричен начин да се установи, че именно това е автомобилът, с
който е осъществен превоза, тъй като липсват данни за рег. № на автомобила и за апарата
– бонът е скъсан от лентата точно след реда с датата и часа, а не след
изписване на всички останали изискуеми реквизити. Този факт обаче не е
достатъчен, за да се формира категоричен извод, че касаторът не е осъществил
превоза. Още повече, че от представения снимков материал може еднозначно да се
идентифицира таксиметровия автомобил. По отношение на представеното пред
настоящата съдебна инстанция писмено доказателство - разширен отчет от ЕТАФП за
периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., съдът възприема изцяло изводите, до
които е достигнал РС - Варна, а именно: фактът, че е посочено, че няма записи
не разколебава обвинителната теза. Представеното писмено доказателство не
кореспондира с останалите събрани по преписката.
Горното се потвърждава и от представената в
административното производство декларация от Георги Недев Филипов, управител на
„Гарант такси 2“ ЕООД. Филипов е посочил, че именно касаторът е единственият
водач вписан в пътната книжка, издадена от превозвача „Гарант такси 2“ ЕООД, за
лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ***. С оглед изложеното съдът намира, че
именно Д.К. не е изпълнил задължението си, като водач на таксиметров автомобил
да представи на превозвача - „Гарант такси 2“ ЕООД пътната книжка за ежемесечна
заверка. Нарушението е формално и при непредставяне на пътната книжка за
заверка на превозвача, попада в хипотезата на приложимата норма на чл. 95,
ал.2, т. 2 от ЗАвтП и следва да се понесе съответната санкция. Още
повече, че видно от декларацията на управителя на дружеството, нарушението не е
инцидентно, тъй като пътната книжка не е представена за ежемесечна заверка три
месеца, а именно месеците юли, август и септември.
Предвид изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно
и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260216/15.02.2021 г., постановено по НАХД № 311/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.