Р Е Ш Е Н И
Е № 4709
гр. Пловдив,
10.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 04.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11533 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от И.Д.И. срещу ЕВН България Топлофикация ЕАД, с което е предявен иск с пр.
квалификация чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Иска се да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 673.41 лв., представляваща консумирана
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от 01.05.2010 г. до
30.09.2010 г. за обект в *** и 45.86 лв. - мораторна лихва от 01.07.2010 г. до
21.06.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 11487/2011 г.
по описа на РС – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.
Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист и в хода на ***
производство, а именно на 31.01.2015 г.
Твърди се, че по изп. дело не са извършвани изпълнителни
действия, които да водят до прекъсването и спирането на давността към тази
дата, поради което тогава е възпрепятствано погасяването по давност на
вземането.
Твърди се, че е настъпила перемпция по *** дело, а именно
същото е прекратено по право.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва се иска. Твърди се, че ответникът като взискател по
*** не е бездействал, извършвани са множество изпълнителни действия, които са
довели до прекъсването на давността, описани в отговора на исковата молба, иска
се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
Безспорно между страните е обстоятелството,
че
ищецът е потребител на предоставяните от ответника услуги за периода 01.05.2010 г. до 30.09.2010 г., че по ч.гр.д. № 11487/2011 г. по описа на ПРС е издаден
изпълнителен лист в полза на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД срещу И.Д.И. с
посочените в исковата молба вземания, както и че въз основа на изпълнителния
лист е образувано *** по описа на
***, в последствие прието от *** като е образувано *** на база същия
изпълнителен лист.
Между страните няма спор, че
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 11487/2011 г. по описа на ПРС е влязла в законна сила най-късно на 07.10.2011 г., на
която дата е издаден изпълнителен лист.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Задълженията на потребителите на услугите на ответното дружество,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
От издаване на
изпълнителния лист – 07.10.2011 г. до датата на образуване на *** производство
28.10.2011г. не е изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен срок за
погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист, доколкото най-ранното
вземане е от 2010 г.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 28.10.2011 г. на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД /л.29/ за
образуване на *** срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът е възложил на ***,
по реда на чл.18 ЗЧСИ, извършване на всички изпълнителни действия.
Следващото изпълнително действие, което съдът приема, че прекъсва давността
е съобщението на *** за наложен запор на моторни превозни средства на ищеца от 19.12.2011 г. /л.57/.
На 26.01.2012 г. е постъпило удостоверение от НАП за наличните публични
задължение на ищеца /л.77/, като с разпореждане на *** върху уведомлението с
входирането му и на основание чл.458 ДОПК държавата е присъединена като взискател.
Настоящият състав не се споделя доводите на
ответника, че с присъединяването на държавата като взискател, се прекъсва
давността, доколкото държавата е присъединен взискател по право, съгласно
чл.458 ГПК и чл.191, ал.3 ДОПК, при наличие на публични задължения на длъжника,
дори не е необходимо присъединяването й да бъде с нарочен акт. Същата не разполага
със самостоятелно изпълнително основание. Присъединяването на държавата не я прави самостоятелен взискател какъвто би
бил присъединеният взискател, разполагащ с изпълнителен лист за свое вземане
срещу длъжника. На практика държавата като взискател се ползва от активността
на първия взискател. Ако той се откаже от извършването на действия, то
държавата изчаква друг да предприеме *** производство спрямо длъжника по реда
на ГПК. Нейната активност е в
производството по ДОПК. Ето защо и не може да се приеме, че присъединяването на
Държавата към *** дело е довело до прекъсване на давността. Присъединяването на
държавата като взискател, води до прекъсване на давността на нейните вземания,
а не на вземанията на „ЕВН България Топлофикация“. По изложените съображения
съдът намира, че с присъединяването на Държавата като взискател по *** дело, не
се прекъсва нито срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито давността.
Не се споделят и доводите на ответника, че с писмо изх. № 01047 от
30.01.2012 г. по процесното *** дело е наложена възбрана на имот, собственост
на ищеца, като обезпечение на вземанията на ответника, като взискател. Видно от
приложената към *** дело единствена молба за вписване на възбрана /л.85/,
същата касае друго ***, по което страни са други лица и възбраната е наложена
за обезпечение на вземанията на друг взискател и не върху имот на ищеца.
На 22.01.2014
г. ответникът, с молба до *** /л.89/, е поискал да се насочи изпълнение
върху движимите и недвижимите вещи на длъжника, като е поискал това да се случи
с всички предвидени в ГПК способи, като съдът счита, че в тази молба е изпълнено
съдържанието на изпълнително действие, което е от естеството си да прекъсне
давността, а именно насочване на изпълнение върху движими вещи и недвижими
вещи, регламентирано в глава 42 и 43 от ГПК със способите, предвидени в тях.
В периода от 19.12.2011 г. /когато е наложен запор
на движими вещи/ до 22.01.2014 г., съдът приема, че не са предприемани действия
по изпълнението, които да водят до прекъсване на давността, доколкото не
възприема като такива встъпването на държавата като взискател, както и не се
установява да е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника по процесното
*** дело.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по
силата на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на
две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за
това да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали *** ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Прекратяването на *** производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 20.12.2013 г. изпълнително производство е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В този случай новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на *** производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия
предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В този смисъл т.10 от ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 19.12.2011 г., когато е извършено
последното валидно изпълнително действие по *** производство срещу ищеца, е
започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е изтекла на
19.12.2014 г. /включително/ за главницата и за лихвите, без да е спирана и
прекъсвана и вземането по издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение е
погасено по давност.
Действително в периода от 2014 г. до 2019 г. по процесното *** дело са извършвани изпълнителни действия с интервал
по-малко от две години между всяко едно от тях /подаване на молби от взискателя
с искане за предприемане на изпълнителни действия срещу движимо и недвижимо
имущество на длъжника с дата 22.01.2014 г. /л.89/, от 24.02.2015 г. /л.90/, от
28.09.2016 г. /л.93/, от 02.10.2017 г. /л.95/, от 12.11.2018 г. /л.107/
насрочване на опис – 02.03.2018 г./л.96/. Но всички тези изпълнителни действия
са извършени след настъпване на перемпцията на 20.12.2013 г.
С оглед изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно
искане в тази насока. Ищецът
доказа слените разноски – 50 лева, платена държавна такса и 400 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Таксата за копие от *** дело е направено по друго производство пред ***, а не в
настоящото. Общо разноски за ищеца в размер на 450 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 673.41 лв.,
представляваща консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода
от 01.05.2010 г. до 30.09.2010 г. за обект в *** и 45.86 лв. - мораторна лихва
от 01.07.2010 г. до 21.06.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д № 11487/2011 г. по описа на РС – Пловдив, въз основа на който е образувано
***, с район на действие ОС – П., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „„ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 450 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ