РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. К., 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Петя Хр. М.а
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500115 по описа за 2022 година
С решение № 90 от 23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1010/2021 год.,
Районен съд – К. е изнесъл на публична продан недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор 40909.110.209.2.7,
находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, в поземлен имот с идентификатор
40909.110.209, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, целият с площ от 333 кв. м.,
при посочени съседи, в сграда с идентификатор 40909.110.209.2, на етаж 3 на
пететажна жилищна сграда с търговски партер и подземен гараж, със
застроена площ 80.60 кв. м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски
бокс, две спални, баня-тоалетна, коридор, лоджия и балкон, при посочени
граници, ведно с припадащите се 5.077 % идеални части от общите части на
сградата в размер на 8.04 кв. м. и 5.077 % идеални части от общите части на
сградата в размер на 8.04 кв.м. и 5.077% идеални части от правото на строеж
върху мястото и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, разположено в подземния
етаж, със светла площ 2.27 кв. м., при посочени граници, ведно с
припадащите се 0.042 % идеални части от общите части на сградата в размер
на 0.07 кв. м. и 0.042 % идеални части от правото на строеж, което
принадлежи към АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор 40909.110.209.2.7,
1
находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, като получената след продажбата цена да
се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 ид. ч. за съделителите
АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. и 1/2 ид. ч. за съделителя Н. С. ЮН.. С решението си
съдът е отхвърлил възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 и ал.2 от ГПК
на Н. С. ЮН. за поставяне в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор 40909.110.209.2.7,
находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, ведно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 8, разположено в подземния етаж, ведно с припадащите се идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, като неоснователна.
Осъдил е Н. С. ЮН. да заплаща на АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. ежемесечно
обезщетение от 197 лева за ползването на 1/2 идеални части от делбения
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор
40909.110.209.2.7, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, считано
от 31.08.2021 г. до окончателното (реалното) извършване на делбата -
изнасяне на имота на публична продан, както и сума в размер на 32.83 лева
разноски съразмерно на уважената част на претенцията по чл. 346 от ГПК във
вр. с чл. 31, ал.2 от ЗС. Осъдил е съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. да заплатят
по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху стойността на дела им в
размер на 1 941.32 лева, както и държавна такса върху отхвърлената част на
претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 52.84
лева. Съдът е осъдил също така съделителката Н. С. ЮН. да заплати по
сметка на Районен съд – К. сумата 1 941.32 лева, представляваща държавна
такса върху стойността на дела й, както и държавна такса върху уважената
част на претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на
55.16 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н.
С. ЮН., която чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок. Счита,
че същото е неправилно. В жалбата се излагат съображения, че са налице
предпоставките на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК за възлагане в нейна полза на
допуснатия до делба недвижим имот, поради което изнасянето на същия на
публична продан е незаконосъобразно. Твърди, че съделителите – ищци не са
били лишени от възможността да ползват недвижимия имот в съответствие с
притежаваните от тях идеални части. Моли съда да отмени обжалваното
2
решение и да възложи на нея допуснатия до делба недвижим имот, както и да
отхвърли искането за изплащане на обезщетение за ползване на 1/2 идеална
част от делбения недвижим имот. Представя писмено становище, в което
излага съображения по съществото на жалбата и моли да му бъдат присъдени
разноски, съгласно представен списък на разноските. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемите АТ.
Н. Д. и Д. Г. Д. не е постъпил. В съдебно заседание същите, чрез своя
представител по пълномощие, оспорват жалбата и молят съда да потвърди
атакуваното решение. Представят писмена защита, в която излагат подробни
съображения. Претендират разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил делба на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент, ведно с избено
помещение, като на основание чл. 348 от ГПК го е изнесъл на публична
продан.
От заключението на назначената по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, че допуснатият до делба апартамент с
идентификатор 40909.110.209.2.7, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за устройство на територията е неподеляем на два реални равни дяла.
Заключението не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда.
Установено е също, че съсобствеността между съделителите Н. С. ЮН.,
притежаваща 1/2 идеална част, и АТ. Н. Д. и Д. Г. Д., притежаващи 1/2
идеална част, на допуснатия до делба апартамент № 7 с идентификатор
40909.110.209.2.7, ведно с избено помещение № 8, е възникнала въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. №
20158120400477 по описа на ЧСИ с рег. № *, с което на съделителя АТ. Н. Д.,
по време на брака му със съделителката Д. Г. Д., е възложена 1/2 идеална част
от апартамента, ведно с избеното помещение. Установено е също така, че
процесния имот е придобит от М. Е. Б., по време на брака му с ответницата в
3
първоинстанционното производство Н. С. ЮН., като поради насочено
принудително изпълнение от страна на кредитор на съпруга, СИО е
прекратена на основание чл. 27, ал. 4 от СК, поради което притежание на
съделителката Н. С. ЮН. е останала 1 / 2 ид. част от имота.
При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав
намира въззивната жалба на съделителката Н. С. ЮН. срещу обжалваното
решение, в частта, с която процесният недвижим имот е изнесен на публична
продан, като е отхвърлена предявената от нея възлагателна претенция по чл.
349, ал. 1 и 2 от ГПК, за неоснователна. Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от
ГПК, визираща предпоставките за възлагане на неподеляемото жилище в дял
на единия от бившите съпрузи, изисква: 1) жилището да е било съпружеска
имуществена общност, прекратена поради смъртта на единия съпруг или с
развод (какъвто не е настоящия случай); 2) на претендиращия възлагане
съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на децата от брака (тази хипотеза също не е налице) и 3) същият да не
притежава друго жилище. Тези условия са изброени изчерпателно и се
изисква кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях води до
невъзможност за поставяне в дял на недвижимия имот на депозиралия
искането за възлагане бивш съпруг, в който смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК. В случая не е
налице първата предпоставка на чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно – жилището
да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради смъртта на
единия съпруг или с развод. Както се посочи по-горе, съпружеската
имуществена общност върху процесния апартамент, ведно с избеното
помещение, е била прекратена поради насочено принудително изпълнение от
страна на кредитор на съпруга на съделителката, като въз основа на влязло в
сила постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен
изпълнител съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д., са придобили собствеността
върху 1/2 идеална част от апартамента, ведно с избеното помещение. Не е
налице и втората предпоставка, а именно – на претендиращия възлагане
съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на децата от брака.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в
полза на съделителката Н. С. ЮН. на допуснатия до делба апартамент, която
изиска съсобствеността да е възникнала вследствие откриване на наследство.
4
При това положение и доколкото по делото е установено, че се касае до
неподеляем имот, който не може да бъде разделен на два реални дяла, и не са
налице предпоставките за възлагане на имота в дял на съделителката Н.Ю. по
чл. 349 от ГПК, правилно първоинстанционният съд е извършил делбата чрез
изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот.
Неоснователна е и жалбата в частта й относно присъденото от районния
съд ежемесечно обезщетение за ползването на 1/2 идеални части от делбения
недвижим имот, представляващ апартамент № 7 с идентификатор
40909.110.209.2.7, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ № *, считано от 31.08.2021
г. до окончателното (реалното) извършване на делбата - изнасяне на имота на
публична продан.
Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В
тази връзка, доколкото претенцията се заявява с искова молба, връчена на
ответницата Н. С. ЮН. на дата 31.08.2021 г., следва да се приеме, че същата
има роля на покана.
Установено е по делото, че ищците не са въведени във владение в
процесния имот, като в тази насока е прието като доказателство
удостоверение изх. №11318/16.02.2022 г. от ЧСИ с рег. № *.
Съгласно ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без
да се събират добиви и граждански плодове. За такова в мотивите на
решението е прието и когато съсобственикът или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои/лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик.
Във връзка с горното, във въззивната жалба се релевират доводи, че
съделителката Ю. не е ползвала изцяло процесния апартамент, както и че
ищците не са били лишени от възможността да го ползват. Тези доводи са
неоснователни. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая е
5
налице лично ползване на делбения имот от съделителката Ю., предвид това,
че ключовете за имота се намират в нея и на съделителите – ищци не е
осигурен достъп и възможност за ползване, поради което от 31.08.2021 г. до
окончателното извършване на делбата /изнасяне на имота на публична
продан/, ответницата (въззивница в настоящото производство) дължи на
ищците обезщетение за ползата, от която ги е лишил, възлизаща месечно
съгласно приетото по делото и неоспорено от страни заключение на
назначената съдебно – техническа експертиза. Този извод на съда не се
опровергава и от релевираните във въззивната жалба твърдения, че преди
повече от една година съделителката Ю. е заминала да живее в Република
Турция при родителите си заедно с двете си деца и поради пандемичната
обстановка във връзка с COVID-19 е нямала реална възможност да се върне в
Република България. Напротив, доколкото ключа за апартамента е в нея, тези
твърдения подкрепят извода, че съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. са били
лишени от възможността да ползват същия.
Впрочем, районният съд е изложил подробни мотиви, които се подкрепят
напълно от настоящия състав и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща
към тях.
Поради изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното
решение – правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При
този изход на делото, въззивницата следва да заплати на въззиваемите
направените от тях разноски за адвокат за въззивното производство. В тази
връзка, предвид релевираното от въззивницата възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
тази връзка, съдът намира, че настоящото дело не се отличава с фактическа и
правна сложност – касае се за обжалване на решение за извършване на делба
на един недвижим имот, представляващ апартамент, ведно с избено
помещение, който е неподеляем.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
6
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на
ал. 2. В тази връзка следва да се посочи, че въззиваемите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д.
са задължително необходими другари и имат един общ интерес, тъй като
притежаваната от тях 1/2 идеална част от процесния имот е съпружеска
имуществена общност.
С оглед на изложеното, интереса на представляваната страна – в случая
на въззиваемите, е общо в размер на 48 533 лева, представляващи пазарната
стойност на дела им от делбения имот. При това положение, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, размера на минималното
адвокатско възнаграждение в случая е 1 985.99 лева или 2 383.19 лева с ДДС.
Предвид горното, съдът намира, че възнаграждение над 2 400 лева с ДДС,
което е към минимума, е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо, следва да се осъди въззивницата да
заплати на въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер общо на 2 400 лева с ДДС. В останала част, за
разликата над 2 400 лева до претендирания общо размер от 4 800 лева,
искането за присъждане на разноски е неоснователно и като такова следва да
се остави без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 23.03.2022 г., постановено по гр.
дело № 1010/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Н. С. ЮН., с постоянен адрес: гр. К., ул. “Г. К.“ № *, вх. *, ет.
*, ап. *, с ЕГН **********, да заплати на АТ. Н. Д. с постоянен адрес: с. Р.,
ул. ”Кап. П. В.“ *, общ. К., с ЕГН **********, и Д. Г. Д. с постоянен адрес: с.
Р., ул. ”М. П.“ *, общ. К., с ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер общо на 2 400 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. за
присъждане на разноски, за разликата над 2 400 лева до претендирания общо
7
размер от 4 800 лева, като неосднователно.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8