Решение по дело №1861/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 67
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20211100201861
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Кристина Гюрова
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. АСЕНОВА
в присъствието на прокурора Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20211100201861 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.30, ал.2, т.1 вр. ал.3 вр. чл.32, ал.1 вр.
чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) РЕШЕНИЕ от 12.10.2020 г., издадено от несъдебен орган
на Кралство Нидерландия – министър по въпросите на правната защита по
дело №8062542235717294, влязло в сила на 13.11.2020 г. за налагане на
финансова санкция на дружество Б.И.Х. ЕООД с ИД.№68751265, със
седалище и адрес на управление в Р България- гр.София, ул.****, с което
на Б.И.Х. ЕООД е наложено административна санкция в размер на 400 евро
за деяние, изразяващо се в несключване и неподдържане на необходимата
застраховка за МПС с рег.№****, установено при извършена проверка в
регистъра на Кралска служба за сухопътен транспорт (RDW) Веендам
извършено в 16:02 ч. на 06.07.2020 г. , и съставляващо нарушение на чл.2 от
Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
1
Кодекса на движението по пътищата, с левова равностойност по фиксинга на
БНБ към датата на постановяване и влизане на решението в сила в размер на
782,32 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7– дневен срок от днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧД №1861 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 3 състав

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на искане направено от компетентните власти на Кралство
Нидерландия, придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от компетентен
несъдебен орган на Кралство Нидерландия- министър по въпросите на правната защита. Към
удостоверението е приложено копие от решението за налагане на финансова санкция в
размер на 400 евро на дружество Б.И.Х. ЕООД с ИД.№68751265, със седалище и адрес на
управление в Р България- гр.София, ул.****, за деяние, изразяващо се в несключване и
неподдържане на необходимата застраховка за МПС с рег.№****, установено при
извършена проверка в регистъра на Кралска служба за сухопътен транспорт (RDW) Веендам
извършено в 16:02 ч. на 06.07.20 г., и съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по
пътищата.
В проведеното на 13.07.2021 г. публично съдебно заседание представителят на СГП
поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на решението на
чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
Упълномощеният представител на дружеството- ав.М.З. не се явява и не взима
становище по делото, като и самото дружество не изпраща друг представител.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Санкционираното юридическо лице Б.И.Х. ЕООД е с ИД.№68751265, със седалище и
адрес на управление в Р България- гр.София, ул.****. Същото е регистрирано в
Хановер като търговец.
С решение от 12.10.2020 г., издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия –
министър по въпросите на правната защита по дело №8062542235717294, влязло в сила на
13.11.2020 г. за налагане на финансова санкция на дружество Б.И.Х. ЕООД е наложено
административна санкция в размер на 400 евро за деяние, изразяващо се в несключване и
неподдържане на необходимата застраховка за МПС с рег.№****, установено при
извършена проверка в регистъра на Кралска служба за сухопътен транспорт (RDW) Веендам
извършено в 16:02 ч. на 06.07.2020 г., и съставляващо нарушение на чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по
пътищата с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване и
влизане на решението в сила в размер на 782,32 лв.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Видно от удостоверението, както и от самото решение за налагане на финансова
санкция, същото е издадено от несъдебен орган на решаващата държава за извършено от
1
санкционираното лице административно нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на движението по
пътищата. От текста му се установяват и индивидуализиращите санкционираното
юридическото лице данни,- наименование и правна форма на дружеството, последен
известен адрес на седалище на територията на Република България, размерът на наложената
санкция – 400 евро; обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, за което е
наложена финансова санкция, както и самите нарушени разпоредби, съответно органа, издал
решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в сила, подлежало ли е на
обжалване и обжалвано ли е било, дадена ли е била възможност на лицето да се защити.
Установява се, че до този момент глобата не е платена, а санкционираното лице, макар
и да има данни да е регистрирано като търговец извън страната, видно е че има
представителство – седалище, адрес на управление и представителство и и на територията
на Р България.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
Става въпрос за решение за налагане на финансова санкция от страна на несъдебен
орган.
На следващо санкционираното юридическо лице Б.И. ЕООД има седалище и адрес за
кореспонденция на територията на РБ (чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на
решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл.35 от Закона.
Удостоверението съдържа и всички, предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението.
Същевременно наложената финансова санкция е 400 евро, поради което и за съда не
съществува възможност да преценява дали да приеме за изпълнение или не решението на
несъдебния орган на Кралство Нидерландия. Съдът по закон не разполага и с правомощие
да преценява размера на наложената на осъденото лице финансова санкция, респ. да
намалява размера на същата. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на
чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато извършеното деяние попада под
наказателната юрисдикция на българските съдилища, а самото деяние не е извършено на
територията на издаващата държава. Настоящият случай не е такъв, поради което и
разпоредбата на чл.32, ал.2 от закона е неприложима. Допустимо е единствено и само да
бъде приспадната от дължимата сума, онази част, за която са представени доказателства, че
е вече платена от лицето. В случая не са представени доказателства да са извършени каквито
и да е било плащания от страна на санкционираното лице, поради което и няма как от
сумата, за която той е осъден да бъде приспаднато нещо по реда на чл.33 вр. чл.17 от закона.
Тези съображения мотивираха настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението, тъй като то се отнася
до парична сума в друга валута- евро, съдът определи равностойността й в български левове
по курса на БНБ за деня на влизане на решението в сила, която в случая възлиза на 782,32
лева.
2
Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
3