РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Русе, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520102222 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД гр. София, представляван от изп.
директори Николай Г. Спасов и Александър Чавдаров Димитров, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 27.01.2021г. сключил с ответника
К. Г. М. Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който му
предоставил кредит в размер на сумата 15000 лв. Уговореният между
страните лихвен процент е 41.14 % (чл.9.1 от договора). Общото крайно
задължение на ответника възлиза на сумата 33136.04 лв, разсрочена на 54
погасителни месечни вноски по 613.63 лв и една последна изравнителна
вноска в размер на 613.65 лв, като всяка вноска включва два компонента:
главница и договорна лихва. Ответникът е заплатил три от предвидените 54
месечни вноски и е пропуснал да изпълни падежиралите на 05.06.2021г.,
05.07.2021г. и 05.08.2021г. три последователни месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора. Поради това и на основание чл.16.2 от
договора, цялото му задължение в размер на 17639.41 лв (14691.44 лв
главница и 2816.60 лв договорна лихва) е обявено за предсрочно изискуемо,
за което същият е бил уведомен. За събиране на вземането си подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, образувано в ч.
гр. дело №6572/2021г. на Русенски районен съд. Издаденият по същото
изпълнителен лист е образуван в изп. дело №182/2022г. на ЧСИ Иван
Хаджииванов. Тъй като ответникът е направил възражение в
законоустановения срок в частта за претендираната договорна лихва, моли да
1
се признае за установено, че К. Г. М. му дължи сумата 2816.60 лв договорна
лихва по Договор за потребителски кредит №**********/27.01.2021г.
Ответникът К. Г. М. чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на иска. Възразява, че уговорените в Договор
за потребителски кредит №********** клаузи за ГЛП в размер на 41.14 % и
ГПР в размер на 49.09 % са неравноправни клаузи, противоречат на закона и
на добрите нрави. Клаузата относно размера на възнаградителната лихва
41.14 % не е индивидуално уговорена и е нищожна, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Нарушени са
чл.145, ал.1 във вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП. Договорът е недействителен, съгласно
чл.22 ЗПК тъй като са нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1
ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №6572/2021г. на Районен съд - Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по ч. гр. дело №6572/2021г., че в производство по
чл.417 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3310/02.12.2021г. срещу К. Г. М. за сумите 14691.44 лв
главница по Договор за потребителски кредит №**********/27.01.2021г.,
заедно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното изплащане,
2816.60 лв възнаградителна лихва за периода от 05.06.2021г. до 26.10.2021г.,
131.37 лв обезщетение за забава за периода от 05.06.2021г. до 11.11.2021г.,
както и за 352.79 лв разноски за държавна такса и 150 лв юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане от 02.12.2021г. съдът е допуснал незабавно
изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК по ч. гр. дело №6572/2021г. на РРС и е издал
изпълнителен лист в полза на “Ти Би Ай Банк” ЕАД против К. Г. М. за сумите
по заявлението и издадената въз основа на него заповед за незабавно
изпълнение. Издаденият изпълнителен лист е образуван в изп. дело
№182/2022г. на ЧСИ Иван Хаджииванов. Своевременно е направено
възражение срещу заповедта за изпълнение от ответника/длъжника в частта за
сумата 2816.60 лв, представляваща договорна лихва за периода от
05.06.2021г. до 26.10.2021г. по Договор за потребителски кредит
№**********/27.01.2021г., поради което съдът е указал на заявителя да
2
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представения Договор за потребителски кредит
№**********/27.01.2021г. се установява, че ищецът е предоставил на
ответника потребителски кредит за общо ползване в размер на 15000 лв. В
чл.6 е посочен крайният срок на договора - 05.08.2025г. Изплащането на
задължението по договора е разсрочено, съгласно Погасителен план,
инкорпориран в договора, на 54 равни месечни погасителни вноски, всяка по
613.63 лв и една последна изравнителна вноска в размер на 613.65 лв. Всяка
вноска включва два компонента: главница и договорна лихва, изразена като
годишен лихвен процент, които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема, заедно с оскъпяването й съгласно договорения годишния процент на
разходите - 49.09 % и лихвен процент 41.14 % (чл. 9.1). Общата сума,
дължима от потребителя, възлиза на 33136.04 лв (чл.10).
Съгласно чл.9, ал.4 от договора, при просрочие потребителят дължи и
лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието.
Съгласно чл.16.2 от договора, при пълно или частично просрочие при
изплащането на три поредни месечни вноски цялото му непогасено
задължение по погасителния план към договора става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски, при което предсрочната изискуемост настъпва
автоматично, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Договорът е подписан двустранно от страните по него: кредитор “Ти Би
Ай Банк” ЕАД и потребител К. М., чието име е изписано и ръкописно на л.9
от договора.
Видно от приложеното по ч. гр. дело №6572/2021г. Извлечение от
счетоводните книги на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ответникът е извършил
плащане на три от предвидените 54 месечни вноски, като е пропуснал да
плати падежиралите на 05.06.2021г., на 05.07.2021г. и на 05.08.2021г. три
последователни месечни вноски по Погасителния план. Съгласно чл.16.2 от
3
договора и предвид полученото на 26.10.2021г. от ответника уведомление за
предсрочна изискуемост (л.16-17), цялото вземане на кредитора е станало
незабавно и предсрочно изискуемо в размер на 14691.44 лв главница, 2816.60
лв договорна лихва и 131.37 лв или общо 17639.41 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил дължимостта на
сумата 2816.60 лв, представляваща изискуема за периода от 05.06.2021г. до
26.10.2021г. договорна лихва, която сума е и предмет на настоящия спор.
Поради това извлечението от счетоводните книги на ищеца не може да служи
като доказателство в тази част на вписването (по арг. на противното - чл.182
ГПК).
По искане на ищеца и за изясняване задължението на ответника съдът е
назначил счетоводна експертиза.
Поради невнасяне на разноски за изготвяне на счетоводната експертиза
съдът е заличил същата.
При това положение съдът намира, че искът да се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумата 2816.60 лв
договорна лихва по Договор за потребителски кредит
№**********/27.01.2021г. се явява недоказан по размер, не е установено
задължението на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и към момента, поради което
искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(изм., ДВ, бр.68/31.07.2020г.) ищецът следва да заплати на процесуалния
представител на ответника адвокатско възнаграждение, което съдът определя
на 427.16 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев” №52-
54, представлявано от изп. директори Николай Г. Спасов и Александър
Чавдаров Димитров, ЕИК *********, иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането му към К. Г. М. от гр. **********, ЕГН **********, за сумата
2816.60 лв договорна лихва по Договор за потребителски кредит
№**********/27.01.2021г.
4
ОСЪЖДА “Ти Би Ай Банк” ЕАД да заплати на адв. Б. С. от Адвокатска
колегия гр. Русе, ул. “Църковна независимост” №3, ет.2, офис 5, сумата 427.16
лв адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5