Р Е Ш
Е Н И Е
№ …26...
гр. Кубрат, 21.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при участието на секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 598 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс.
Ищецът – С.Н.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. М., като твърди, че: с ответницата З.Х.М., ЕГН ********** са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение за развод от 28.02.2018г. па Окръжен съд във Векшьо-Швеция, постановено но дело №Т 3233-17 влязло в законна сила на 22.03.2018 г., с Резолюция № 6 от 08.07.2019 г., признато от Кмета на Община Кубрат и въз основа на това признаване отбелязано в регистрите на населението на същата; през време на брака му с ответницата закупил с парични средства в размер па 6 501.00(шест хиляди петстотин и един) лева, дарени лично на него от дядо му М. В.Н., ЕГН **********,***, от Е.М.П., ЕГН **********, правото на собственост върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА-АПАРТАМЕПТ №10(десет), находят се в град Кубрат, община Кубрат, област Разград, улица „Борис I", ЕК-2(две), етаж V(пети), състоящ се от дневна с кът за хоби, кухня -столова, две спални, балкон и сервизни помещения, със застроена площ от 74.76 кв.м., при съседи: от дясно - апартамент на И.В., горе - покрив, долу-апартамент 7 па М.к., заедно с прилежащото му избено помещение №9(девет) с площ от 8.48кв.м.(осем цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра), при съседи: коридор и изба №10 на апартамент №9(девет), горе -жилища на първи жилищен етаж, заедно със 7.21%(седем цяло и двадесет и една стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, описан подробно в НА №174, том II , рег.№1488, дело №273/26.07.2002г. на нотариус с рег.№291 на НК град София, вписан в СВ вх.рег.№1575/26.07.2002г.. акт №114, том IV, дело №749/2002г., като след приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кубрат със Заповед №РД-18-51 от 27.07.2009г. на Изпълнителния директор па АГКК - София описанието на имота е следното: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор 40422.505.2170.1.22 (четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две, точка, петстотин и пет, точка, две хиляди сто и седемдесет, точка, едно, точка, двадесет и две), няма издавана заповед за изменение на КККР. адрес на имота: град Кубрат, община Кубрат, област Разград, улица „Княз Борис I" №5, етаж 4, апартамент 10, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 40422.505.2170.1 /четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две, точка, петстотин и пет, точка, две хиляди сто и седемдесет, точка, едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 40422.505.2170 (четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две, точка, петстотин и пет, точка, две хиляди сто и седемдесет), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1(едно), с площ от 74.76кв.м.(седемдесет и четири цяло и седемдесет и тест стотни квадратни метра), състоящ се от дневна с кът за хоби, кухия-столова, две спални, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №9(девет) с полезна площ от 8.48 кв.м. (осем цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра), ведно със 7.21% (седем цяло двадесет и една стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти за жилището: на същия етаж: обект е идентификатор 40422.505.2179.1.39 и обект с идентификатор 40422.505.2179.123, под обекта: обект с идентификатор 40422.505.2179.1.19, над обекта: няма, при съседи за избеното помещение: коридор и изба №10 на апартамент №9 (девет), горе - жилища на първи жилищен етаж, стар идентификатор: няма; цената на имота, в размер на 6 501.30 лева, е заплатена от него на продавача в брой изцяло с парични средства, дарени му лично на него от дядо му М. В.Н., поради което и в нотариалния акт по изричната воля на дарителя бил вписан само той като собственик; при сключването на сделката на 26.07.2002 година ответницата подписала Декларация с нотариално удостоверяване на подписа с рег.№1490/26.07.2002г. на нотариус Невена Стоянова-рег.№291 на НК град София, район на действие-Р.С.Кубрат, в която изрично записала, че средствата за закупуване на имота са с извънбрачен произход и са дадени лично на него от дядо му М. В.Н.; искал да се разпореди с правата си на собственост, но нотариус отказал да състави нотариален акт за извършване на продажбата само от него, като продавач, считайки издадената от бившата му съпруга декларация за недостатъчна за оборване на действалата презумпция по чл. 21 СК, поради което подава настоящата и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на бившата му съпруга - ответницата З.Х.М., ЕГН ********** с пост.адрес ***, със съд.адрес ***, площад „Момина чешма“, бивше кино „Д.Благоев“, северен вход, ст. № 3, чрез адв. Ст.Д. и адв. Д. Д., че описания подробно в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот е негова индивидуална собственост, макар и придобит по време на брака им, поради това, че е придобит изцяло с лично имущество – парична сума в размер на 6 501.30 лева, дарени му лично от дядо му М. В.Н., като претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Исковата претенция намира правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. II- ро ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 1 СК, а искането за присъждане на разноски в разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответницата – З.Х.М., ЕГН ********** с пост.адрес ***, получила съобщение, ведно с искова молба и приложения към нея, на 10.10.2019 г., е дала писмен отговор в срок, постъпил в съда с вх. № 3167/ 11.11.2019 г., допълнен с вх. № 3181/ 12.11.2019 г., с който, като оспорва твърдяните с исковата молба факти и обстоятелства; заявява възражение за нищожност на едностранното й изявление, за което е съставена изходяща от нея Декларация от 26.07.2002 г., нотариално заверена за подпис с заверка рег. № 1490/ 26.07.2002 г. на нотариус Н. Стоянова, вписана в регистъра на НК с № 291, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, приложена към исковата молба, като алтернативно целяща да заобиколи закона или като противоречаща на добрите нрави и в нарушение на установените с разпоредбата на чл. 2 СК принципи, че в семейните отношения мъжът и жената са равни, че следва да се зачита личността в семейството и че между членовете на семейството се дължи уважение, грижа и подкрепа; излага твърдения, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито по време на гражданския й брак с ищеца в резултат на съвместен принос, независимо от това, че е придобит на името на ищеца, и е семейно жилище, поради което моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Кубратският районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен с Акт № 001/ 02.05.1999 г. на Община – гр. Кубрат, Кметство – с. Севар, бил прекратен с развод с влязло в сила Решение за развод от 28.02.2018 г. на Окръжен съд във Векшьо – Швеция, постановено по дело № Т 3233-17, влязло в сила на 22.03.2018 г., видно от приложения към исковата молба официален документ за признаване на цитираното решение за изпълнение от Община – Кубрат с Резолюция № 6/ 08.07.2019 г. на подписания кмет на същата.
От приложения към исковата молба НА за продажба № 174, том II , рег.№1488, дело №273/26.07.2002г. на нотариус с рег.№291 на НК град София, вписан в СВ вх.рег.№1575/26.07.2002г.. акт №114, том IV, дело №749/2002 г., се установява, че на 26.07.2002 г. в гр. Кубрат С.Н.М. е купил описания подробно в същия, идентично с описания в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда (Апартамент) № 10, находящ се в гр. Кубрат, обл. Разградска, на улица „Борис I“, ЕК – 2, етаж V, ведно с избено помещение № 9, съответните ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, продаден му от Елисавета М. ***, за 6 501.30 лева, която сума е изплатил напълно и в брой на продавача.
Твърденията на ищеца, че е платил в брой, изцяло с парични средства, дарени му лично на него от дядо му М. В.Н., поради което и в нотариалния акт по изричната воля на дарителя бил вписан само той като собственик, се потвърждават от събраните по негова инициатива гласни доказателствени средства – показанията на св. Н.М.В. – негов баща, и св. З.Н.М. – негов брат, и съдържанието на подписаната при сключването на сделката на 26.07.2002 година от ответницата Декларация, с нот. удостоверяване на подписа на издателя с рег. № 1490/ 26.07.2002г. на нотариус Невена Стоянова, рег.№291 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – Кубрат.
От показанията на цитираните свидетели се установява, че приживе през лятото на 2002 г., в дома си в с. Севар М. В.Н. – баща на първия и дядо на втория свидетел, е извършил дарение – делба, на имуществото си, като го е разпределил между двамата си внуци: на по-малкия З.М. дарил жилищния си недвижим имот, находящ се в с. Севар, общ. Кубрат, където всички живеели в общо домакинство, а на по – големия си внук С.М. дарил пари – „6 000.00 и нещо лева“, за да си купи апартамент в гр. Кубрат; дал парите за покупката на апартамент на С.М. пред свидетелите, а в следващите дни дарил с НА правото си на собственост върху жилищния имот в с. Севар на св. З.М.. И при първоначалния и при допълнителния, по инициатива защитата на ответницата, свидетелите са категорични, че парите за придобиването на апартамент са дарени от дядото на внука, за да има той собственост върху жилище, каквото дарява и на другия си внук, и в който да живее със семейството си, цитирам: „На дядо ми волята и целта беше С. ***, а къщата на село да остане за мен.“
На показанията на тези свидетели, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, предвид близкото им родство с посочилата ги страна – ищеца, обуславящо тяхна заинтересованост в негова полза, съдът дава вяра, тъй като в същия смисъл е и удостовереното изявление на ответницата З.Х. от 26.07.2002 г. в издадената от нея Декларация с нот. заверка на подписа й с рег. № 1490/ 26.07.2002г. на нотариус Невена Стоянова, рег.№291 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – Кубрат: като декларира, че: има сключен граждански брак през 1999 г. със С.М.; средствата, с които съпругът й С.М. закупил процесния апартамент, описан подробно в декларацията, идентично с цитирания в нея НА за продажбата, не са от семеен произход; продажната цена по закупуването на недвижимия имот, описан в пункт 2 от декларацията, са дадени изцяло от М. В.Н., ЕГН **********, с пост. адрес *** – дядо на съпруга й.
Относно истинността – автентичност и вярност, на цитираното изявление на ответницата, съставляващо подписан от издателя си, частен, в една част диспозитивен документ – относно волеизявлението на издателя З.Х.М., че средствата, с които съпругът й С.М. е закупил процесния апартамент, описан подробно в декларацията, идентично с цитирания в нея НА за продажбата, не са от семеен произход, а в друга – относно признанието на обстоятелство, че продажната цена по закупуването на недвижимия имот, описан в пункт 2 от декларацията, са дадени изцяло от М. В.Н., ЕГН **********, с пост. адрес *** – дядо на съпруга й, свидетелстващ документ, с достоверна дата - 26.07.2002 г., на която на ищеца, като страна по договор за продажба на недвижим имот, сключен с НА, е прехвърлено правото на собственост по отношение на имота, не се спори.
Цитираната декларация материализира и съставлява извънсъдебно признание на ответната страна – издателя З.Х.М., за това, че са се осъществили неизгодни за нея факти и че не са се осъществили изгодни за нея факти, тъй като средствата, с които съпругът й С.М. е закупил процесния апартамент, описан подробно в декларацията, идентично с цитирания в нея НА за продажбата, не са от семеен произход, т.е. обратно на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК(отм.) - съвместния принос се предполага до доказване на противното; и продажната цена по закупуването на недвижимия имот, описан в пункт 2 от декларацията, са дадени изцяло от М. В.Н., ЕГН **********, с пост. адрес *** – дядо на съпруга й, и важи срещу своя издател.
Ангажираните от ответницата писмени доказателства – за извършвани парични преводи от банкова сметка *** по времето на брака им и след прекратяването му, за периода 2017 – 2019 г., л. 59 – л. 93 от делото, са неотносими към предмета на доказване по делото, а събраните по нейна инициатива гласни доказателства – показанията на свидетелите М.М., Ш.Н. – майка на ответницата, и И.Д., не установяват ищецът или членове на неговата фамилия да са упражнили към момента на придобиването на собствеността върху процесното жилище и подписването на коментираната по – горе декларация - 26.07.2002 г., физическо и психическо насилие по отношение на ответницата, за да я принудят тя да я подпише. С показанията си и св. М. и св. Н. свидетелстват, че З. не се разбирала със свекърва си и с по-възрастната нейна свекърва – баба на С., и имали спорове във връзка с отглеждането на детето им, но нито една от тях не е възприела по отношение на съпругата да е упражнено физическо и психическо насилие, за да бъде тя мотивирана, пряко волята си, да подпише тя декларацията.
Съдът не дава вяра на показанията на св. М. М. и Ш.Н. относно продажната цена на процесния апартамент – 16 000 лева, и произхода на средствата за придобиването му, както следва: 12 000 лева дарени от дядото на С. – М. Н., на семейството, вкл. и на З.Х., и 4 000 лева – собствени на съпрузите, тъй като, на първо място, тези факти са удостоверени с писмени доказателства – нотариален акт, съставен за продажбата, и декларация, изходяща от ответницата, а на следващо – нито една от посочените свидетелки не е възприела лично фактите и обстоятелствата, за които свидетелства, а възпроизвежда, преразказва твърдения за тях, изходящи от ответницата.
От показанията на всеки от посочените от ответницата свидетели се установява, че процесния недвижим имот е ползван от страните като семейно жилище, т.е. то е обитавано от двамата съпрузи и ненавършилите пълнолетие техни две деца.
От приложената към писмения отговор на исковата молба Справка по лице – л. 22 от делото, се установява, че на 21.11.2007 г. е вписана договорна ипотека по отношение на процесния недвижим имот в полза на „Банка ДСК“, подновена на 08.11.2017 г., с посочени договаряли като ипотекарни длъжници лица – С.Н.М. и З.Х.М..
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, тъй като ищецът несъмнено, с оглед прекратения между страните граждански брак с развод, има интерес от установяване на твърдяните от него като лични права на собственост по отношение на несъмнено придобития по време на гражданския си брак с ответницата процесен недвижим имот, оспорвани от бившата съпруга, която е предявила иск за съдебната му делба, образуван в служебно известното на съда гр. дело № 594/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, а ответницата е пасивно легитимирана по него – в качеството на презумиран по силата на чл. 19, ал. 1 СК(отм.), правилото на което е възпроизведено в чл. 21, ал. 1 сега действащия СК, съсобственик, съпруг по време на придобиването на вещното право на собственост на името на ищеца.
Разгледан по същество искът е доказан и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК (отм.), лични са вещите и правата върху вещите, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20 СК – вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от сега действащия СК – лични са вещните права, придобити по време на брака, изцяло с лично имущество.
В съдебното производство за установяване преобразуване на лично имущество, придобито по време на брак, в следствие на което презумирана съпружеска имуществена общност(СИО), ищецът носи тежестта да докаже фактите, съставляващи придобиването им изцяло с лично имущество, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 и 3 СК(отм.), вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 21 СК.
Ищецът установи по несъмнен начин в настоящия процес, че: 1/ той и ответницата са бивши съпрузи; 2/ по време на брака си – на 26.07.2002 г. в гр. Кубрат, на свое име е придобил процесния недвижим имот – апартамент, на които е посочил стойност на придобиване по акт за покупко-продажба; 3/ парите, с които е платил посочената продажна цена в размер на 6 501.30 лева, са дарени лично на него от дядо му М. В.Н..
За да се признае лично имущество, на основание чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, законът с цитираните разпоредби на СК от 1985 г. (отм.) предполага влагане изцяло на лични средства по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) на някой от съпрузите в придобиването на общата вещ като "влагането" на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост, според конкретния придобивен способ. Няма промяна в правния режим с приемането на СК от 2009 г., при действието на който е прекратен гражданския брак между съпрузите с развод, видно от разпоредбите на чл. 23, ал. 1, респ. чл. 22 и чл. 21 от същия.
Конкретният придобивен способ в случая е продажба, уредена с нормите на чл. 183 и сл. ЗЗД, поради което и преценката за вещният ефект на облигационната връзка следва правилата на този двустранен договор. Договорът за продажба е консенсуален договор, поради което с обективираните в нотариален акт насрещни волеизявления на страните досежно основните елементи на договора, последният се счита сключен. Правата и задълженията по договора за покупко-продажба възникват за участниците в сделката. Доколкото само единият съпруг – С.Н.М., е страна по сделката, то нейните вещно-правните последици настъпват само и единствено в неговата правна сфера.
Съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), ако по силата на възмездния договор се придобиват вещи или вещните права по време на брака, в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, то вещно-правният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законовия режим на съпружеската имуществена общност при действието на СК от 1985 г. (отм.).
Презумпцията на закона по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.)., макар и оборима, променя тежестта на доказване в хипотезите на предявени искове по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), но действал по време на придобиването, а сега чл. 23 СК, действал по време на прекратяване на гражданския брак между страните с развод.
Всяко твърдения за осъществена трансформация по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.(отм.), а за този, който като твърди, че е вложил лични средства в придобиването, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
Дарението вещи или пари на единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по см. на 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Дарението според чл. 225 ЗЗД е двустранна сделка, която предполага даване от едно лице нещо на друго лице, което "приема" даденото в дар. Липсата на възмездност в облигационната връзка и намерението на дарителя да надари облагодетелствуваното лице са неотменна характеристика на този вид договорна връзка и доколкото едно трето на сделката лице твърди обратното, то тежестта на доказване било на факта на възмездност в отношенията на страните по договора за дарение или на липсата на намерение за надаряване, е негова.
В процесния случай ответницата извънсъдебно, видно от съдържанието на несъмнено издадената и подписана от нея Декларация с нот. заверка на подписа й с рег. № 1490/ 26.07.2002г. на нотариус Невена Стоянова, рег.№291 на НК, с район на действие в съдебния район на РС – Кубрат, към момента на придобиването на процесното недвижимо имущество на името на С.Н.М., в качеството си на негова съпруга по силата на сключен между тях през 1999 г. граждански брак, е признала, че средствата, с които съпругът й С.М. е закупил процесния апартамент, описан подробно в декларацията, идентично с цитирания в нея НА за продажбата, не са от семеен произход; и че продажната цена по закупуването на недвижимия имот, описан в пункт 2 от декларацията, са дадени изцяло от М. В.Н., ЕГН **********, с пост. адрес *** – дядо на съпруга й.
От събраните по инициатива на ищеца гласни доказателства – показанията на св. Н.М. и З. М., се установява, че парите, послужили за покупката на процесния недвижим имот са дарени на ищеца и дадени лично на него от дядо му М. В.Н., непосредствено преди продажбата, и съставляват заявен от дарителя акт на извършено от него приживе дарение – делба, на имуществото му, като по негова воля то е разпределено между двамата му внуци: на по-малкия - З.М., е дарил жилищния си недвижим имот, находящ се в с. Севар, общ. Кубрат, а на по – големия си внук С.М. е дарил пари – „6 000.00 и нещо лева“, за да си купи апартамент в гр. Кубрат; дал парите за покупката на апартамент на С.М. пред свидетелите, а в следващите дни дарил с НА правото си на собственост върху жилищния имот в с. Севар на св. З.М..
Ответницата, оспорвайки извънсъдебното си признание относно същите обстоятелства, съставляващи и правни актове, и възразявайки, че е също дарена с дадените от дядото на съпруга й пари, разполага с възможността да доказва заявеното оспорването чрез гласни доказателства, но осигурените от нея такива не съдържат информация, в твърдения от нея смисъл – нито един от свидетелите не е възприел непосредствено даването на парите, предмет на дарението, както и изразена воля на дарителя в полза на ответницата, съпруга на неговия внук.
Дарението на движими вещи, респ. на парична сума е реален договор, при който волеизявленията на страните: предложение от дарителя и приемане от дарения, е придружено с изпълнение от страна на дарителя да предаде вещта, респ. паричната сума, и приемането – получаването й, от страна на дареното лице, без това изпълнение да е обусловено от уговорена в полза на дарителя насрещна престация. Видно от показанията на разпитаните по делото по инициатива на ищеца свидетели, парите са предадени лично от дарителя, в тяхно присъствие, лично на дарения, негов внук, за да придобие той право на собственост по отношение на недвижим имот, равностоен – според дарителя, на недвижимото имущество, също негова собственост, находящо се в с. Севар, което той желае да дари и в последствие е дарил на другия си внук. Целта на дарителя не е била да подпомогне нуждите на семействата или материалното подпомагане на семействата на своите внуци, а да извърши приживе между тях дарение – делба на притежаваната от него собственост. Актът на дарение – делба, е житейски оправдан, в контекста на традициите на съответната етническа общност и на събраните по делото доказателства, и от факта, че една от целите на дарителя е да има къде да живее дарения, заедно със своето семейство, т.е. придобития от дарения с пари, осигурени от дарителя, недвижим имот да има значение на „семейно жилище“ по см. на СК, не следва извод за воля от негова страна да дари и съпругата на внука или на децата му с дадената лично на С.Н.М. сума в размер на 6 501.30 лева.
В разглеждания случай, не се установява с годни доказателствени средства фактите и обстоятелствата, съставляващи заявени от ответницата възражения за нищожност на едностранното й изявление, за което е съставена изходящата от нея Декларация от 26.07.2002 г., нотариално заверена за подпис с заверка рег. № 1490/ 26.07.2002 г. на нотариус Н. Стоянова, вписана в регистъра на НК с № 291, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, приложена към исковата молба, на алтернативно заявени основания - като целяща да заобиколи закона или като противоречаща на добрите нрави и в нарушение на установените с разпоредбата на чл. 2 СК принципи, че в семейните отношения мъжът и жената са равни, че следва да се зачита личността в семейството и че между членовете на семейството се дължи уважение, грижа и подкрепа.
Не е налице заобикаляне на закона, тъй като СК регламентира възможността някой от съпрузите да получи лично дарение на вещи и пари, както и последиците от това – придобитото по дарение или в резултат на преобразуване на лично имущество, остава лично имущество на придобилия го съпруг. Не е налице и противоречие на добрите нрави и на установените с разпоредбата на чл. 2 СК принципи. Обратно на това, с документирането чрез цитираната по – горе декларация, се избягва възможността за неоснователно – по силата единствено на граждански брак и при липсата на съвместен принос, обогатяването на един от съпрузите, за сметка на притежаваното от другия от тях лично имущество, и се внася яснота за действителните между тях отношения. Действително в семейните отношения мъжът и жената са равни, но това ангажира тяхното отношение и обективирано поведение един към друг, но не ангажира желанието и волята на сродниците им, т.е. не е противна и в разрез с този принцип волята на 3-то лице, неучастващо в брачната връзка, каквото е дядото на съпруга, да дари и да предаде именно на него пари, които да му послужат да придобие собственост върху недвижим имот, при липсата на правно и/или морално задължение да дари с тези пари и съпругата на внука си.
Няма отношение към вещно-правния ефект на сключения между ищеца, като купувач, и продавача договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, настъпил на 26.07.2002 г. в полза единствено на купувача С.М. в момента на сключването на договора, тъй като той е придобил същото изцяло с лично имущество – дарените му 6 501.30 лева, сключената на 21.11.2007 г. договорна ипотека по отношение на процесния недвижим имот в полза на „Банка ДСК“, подновена на 08.11.2017 г., с посочени договаряли като ипотекарни длъжници лица – С.Н.М. и З.Х.М.. В този смисъл неоснователен е доводът на ответницата, че от това следва да се приеме за установено, че от датата на придобиването на правото на собственост¸както и насетне, ищецът винаги е третирал процесния недвижим имот като семейна имуществена собственост. Обратно на това се установява, че ако и в отношенията си с трети лица – в случая „Банка ДСК“ – АД, той да не е афиширал личните си права на собственост, винаги в периода от датата на придобиване – 26.07.2002 г., до завеждането на настоящия процес, той е държал в ръцете си подписаната от съпругата му декларация от същата дата – 26.07.2002 г., че придобиването на собствеността върху процесния недвижим имот не се дължи на съвместен принос – „средствата, с които съпругът ми С.М. закупи апартамент № 10 в гр. Кубрат, … не са от семеен произход“, поради което е без значение какво знаят съседите – в случая св. И.Д., или кредиторите на семейството – в случая „Банка ДСК“ – АД. Едва завеждайки цитираното по – горе гр. дело пред РС – Кубрат през 2019 година, ответницата е заявила на ищеца съсобственически претенции по отношение на процесното имущество, претендирайки го за съдебна делба между тях.
Предвид изложеното съдът приема заявените от ответницата възражения за неоснователни и недоказани.
В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на спора, основателна е претенцията на ищеца в тежест на ответницата да бъдат поставени направените от него разноски по делото в размер на платената от него държ.такса за завеждане на делото в размер на 260.05 лева, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Неоснователна, с оглед изхода на спора, е претенцията на ответницата за присъждане в тежест на ищеца на разноските й по делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 23, ал. 1 от СК(чл. 21, ал. 1 СК(отм.), по отношение на З.Х.М., ЕГН ********** с пост.адрес ***, че лична собственост на С.Н.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. М., е правото на собственост върху недвижимия имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА-АПАРТАМЕПТ №10(десет), находящ се в град Кубрат, община Кубрат, област Разград, улица „Борис I", ЕК-2(две), етаж V(пети), състоящ се от дневна с кът за хоби, кухня -столова, две спални, балкон и сервизни помещения, със застроена площ от 74.76 кв.м., при съседи: от дясно - апартамент на И.В., горе - покрив, долу-апартамент 7 па М.к., заедно с прилежащото му избено помещение №9(девет) с площ от 8.48кв.м.(осем цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра), при съседи: коридор и изба №10 на апартамент №9(девет), горе -жилища на първи жилищен етаж, заедно със 7.21%(седем цяло и двадесет и една стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, описан подробно в НА №174, том II , рег.№1488, дело №273/26.07.2002г. на нотариус с рег.№291 на НК град София, вписан в СВ вх.рег.№1575/26.07.2002г.. акт №114, том IV, дело №749/2002г., съставляващ по приети кадастрална карта и кадастрални регистри на град Кубрат със Заповед №РД-18-51 от 27.07.2009г. на Изпълнителния директор па АГКК - София: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор 40422.505.2170.1.22 (четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две, точка, петстотин и пет, точка, две хиляди сто и седемдесет, точка, едно, точка, двадесет и две), няма издавана заповед за изменение на КККР. адрес на имота: град Кубрат, община Кубрат, област Разград, улица „Княз Борис I" №5, етаж 4, апартамент 10, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 40422.505.2170.1 /четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две, точка, петстотин и пет, точка, две хиляди сто и седемдесет, точка, едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 40422.505.2170 (четиридесет хиляди четиристотин двадесет и две, точка, петстотин и пет, точка, две хиляди сто и седемдесет), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1(едно), с площ от 74.76кв.м.(седемдесет и четири цяло и седемдесет и тест стотни квадратни метра), състоящ се от дневна с кът за хоби, кухия-столова, две спални, балкон и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №9(девет) с полезна площ от 8.48 кв.м. (осем цяло и четиридесет и осем стотни квадратни метра), ведно със 7.21% (седем цяло двадесет и една стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни обекти за жилището: на същия етаж: обект е идентификатор 40422.505.2179.1.39 и обект с идентификатор 40422.505.2179.123, под обекта: обект с идентификатор 40422.505.2179.1.19, над обекта: няма, при съседи за избеното помещение: коридор и изба №10 на апартамент №9 (девет), горе - жилища на първи жилищен етаж, стар идентификатор: няма, придобит от него като купувач по договор за продажба от 26.07.2002 г., сключен с НА №174, том II, рег.№ 1488, дело № 273/ 26.07.2002 г. на нотариус с рег.№ 291 на НК, вписан в СВ вх.рег. № 1575/ 26.07.2002г., акт №114, том IV, дело №749/ 2002 г., за сумата 6 501.30 лева, в резултат на пълна трансформация на лично имущество – парична сума в размер на 6 501.30 лева, дарени му лично от дядо му М. В. ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З.Х.М., ЕГН ********** с пост.адрес ***, да заплати на С.Н.М., ЕГН ********** с пост. адрес ***, за разноски по делото сумата 260.05 (двеста и шестдесет лева, пет ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева