Р Е Ш Е Н И Е
№ 260142
гр.Ботевград, 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №88 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.М.Г. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния
срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР -
София, упълномощен със заповед №***г. на МВР, с което за нарушение на чл.140
ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП
като се иска същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, и не се
представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в депозирана писмена
защита изразява становище по жалбата,
като се иска да се потвърди атакуваното НП.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***г.; постановление от ***г. на БРП;
докладна записка; справка от КАТ за МПС; справка от КАТ за прекратяване на
регистрация и собственици на МПС; заповед № ***г.; справка за нарушител/водач–
заверени копияи събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д.Т.Д. – актосъставител, на длъжност
“мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София се установява
следната фактическа обстановка:
На 27.07.2018г.
около 14.40ч. свидетеля Д.Т.Д. и Н.И.С. – полицейски служители при ОДМВР
- София били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното
движение на автомагистрала „Хемус” в участъка на 39-ти км. Тогава полицейските
служители спрели за проверка движещия се по автомагистралата в посока гр.София лек автомобил м.”Фолксваген
голф” с рег.№***. Автомобила бил
управляван от жалбоподателя Г.М.Г.. При извършената
проверка двамата полицейски служители установили, че горецитираният
автомобил е с прекратена регистрация. С оглед на така констатираното нарушение на ЗДвП,
св.Д. съставил АУАН №***г. на
жалбоподателя в присъствието на С., който му бил предявен за запознаване
със съдържанието и Г. го подписал без
възражение. По случая била извръшена проверка с оглед данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като с постановление от ***г. прокурор при РП-Ботевград отказал да образува досъдебно
поризводство и изпратил материалите по компетентност на Директора на ОДМВР-София. Въз основа на горецитираното
постановление на БРП е издадено
атакуваното наказателно постановление №*** от ***г от Началник група към
ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Д. както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.
Както в
съдебната фаза на административно-наказателното
производство, така и преди
това, безспорно е било установено, че
автомобила, управляван от жалбоподателя по време на извършената проверка от св.Д.,
не е бил собственост на Г.М.Г.,
а на друго лице. Към датата на
проверката, автомобила м.”Фолксваген
голф” с рег.№*** е бил с поставени на него рег. табели и за същият са били налице
всички необходими по ЗДвП документи. По делото не се събраха доказателства, от които
да е видно, че към 27.07.2018г. Г. е
знаел, че поради непререгистриране на автомобила в двумесечен срок от покупката
му, регистрацията на същият е била
служебно прекратена. За жалбоподателя не са налице никакви доказателства,
сочещи, че същият е бил наясно, че са изминали
над два месеца от придобиването на собствеността му, респ. че е изминал срока за
пререгистрация на същия. В този смисъл съдът намира, че деянието на Г. от
субективна страна не осъществява нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер
на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици и иска или
допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на
дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на
изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на
дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и
предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и
съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент
пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение без
представи за резултат и насока към цел.
Безспорно
установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е
бил със съзнание и убеденост, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред.
Процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите
два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да
предполага, че това МПС е със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина
изключва административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на
жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№*** от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна
полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед №***г. на МВР против Г.М.Г. с ЕГН**********,***, като неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: