Мотиви към
Решение № 978 от 23.06.2020 г. по АНД № 3587 по описа за 2020 г. на Районен съд
– Пловдив, XXI
наказателен състав.
Производство по реда на чл. 4 и
сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.
Образувано е по Акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 23.06.2020 г., съставен от А.Е.К.,
*** при *** при ***, против Г.П.К., ЕГН: **********.
В съдебно заседание нарушителят К.
се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита.
Дава обяснения, в които посочва, че не оспорва фактическата обстановка, описана
в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство и същата е правилно
установена. Изяснява още, че се занимава с обработване на собствена земя. В хода
на съдебните прения нарушителят К. заявява, че се признава за виновен и
съжалява за стореното. С последната си дума моли за по-леко наказание.
Районна прокуратура – Пловдив,
редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 23.12.2019 г. *** в
*** при *** Х. А. Л. и Р. Л. Х. изпълнявали служебните си задължения на територията
на гр. Раковски, като били назначени в наряд за времето от 19:00 часа на
23.12.2019 г. до 07:00 часа на 24.12.2019 г. Около 20:40 часа двамата били
изпратени на сигнал за възникнал семеен скандал в жилище, находящо се на ул. „***“
№ ** в гр. ***.
При пристигането си на адреса полицейските
служители били посрещнати от св. П. К., който бил подал сигнала. Пред тях той
обяснил, че възникнал скандал от битов характер между него и сина му –
нарушителя Г.П.К., при който те си били нанесли взаимни удари. П. К. изразил
безпокойството си от това, че бил заплашван от сина си и се страхувал за живота
и здравето си.
Полицейските служители Л. и Х. влезли в двора
на къщата, а П. К. повикал сина си да отиде при тях. При вида на двамата *** нарушителят Г.К. се афектирал и насочил
агресията си спрямо тях, като им казал: „***“, „***“, „с такива като вас съм се
занимавал много, *** такива“ и „*** ***“. *** на *** поискали личната карта на
нарушителя К., но той отказал да я представи. След това Г.П.К. бил отведен в
сградата на РУ Раковски при ОДМВР-Пловдив, където бил задържан за 24 часа със
Заповед за задържане на лице с рег. № 329зз-144/23.12.2019 г.
По случая било образувано бързо производство №
329/2019 г. по описа на РУ Раковски. Същото било прекратено с постановление на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното
производство от 13.01.2020 г., а материалите по делото били изпратени на
Началника на РУ Раковски за преценка по компетентност дали деянието на
нарушителя съставлява дребно хулиганство. При тези факти бил издаден и
процесният акт за констатиране на проява на дребно хулиганство.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Г. К., А.П.К., А.П.К.,
Х. А.Л., Р.Л. Х., както и от обясненията на нарушителя Г.П.К.. В
посочените и анализирани доказателствени материали не се судържат съществени
противоречия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че от правна страна с действията си Г.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От обективна страна на 23.12.2019 г. в гр. ***, на ул. „***“ пред № **
нарушителят К. е извършил непристойна проява, изразена в употреба на ругатни,
псувни и други неприлични изрази, като е казал: „***“, „***“, „с такива като
вас съм се занимавал много, *** такива“, „*** ***“ на полицейските служители Х.
А.Л. с ЕГН: ********** и Р.Л. Х., ЕГН: **********, на публично място, с което е
нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Изречените
от нарушителя и инкриминирани по делото думи са несъвместими с установените в
обществото порядки и правила за общуване, поради което са годни да увредят
защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото
спокойствие. По делото се установява и че изказаните думи реално са били
възприети от присъстващите на мястото на извършване на деянието свидетели Л. и Х..
С това си поведение Г.П.К. е нарушил обществения ред и спокойствие.
Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага
извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност
спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при
форма на вината пряк умисъл. К. е съзнавал отрицателната оценка, която
обществото дава на думите, които е употребил към полицейските служители Л. и Х.,
както и че същите ще бъдат непосредствено възприети от тях, съзнавал е и че се
намира на публично място. Предвиждал е, че с действията си ще наруши
обществения ред и спокойствие и е целял настъпването на тези съзнавани и
предвидени последици.
При определяне на наказанието съдът намира на първо
място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило
общественоопасното поведение на нарушителя, следва да се наложи по-лекото от
двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието
„задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в
съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия състав и
наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху
нарушителя. Прилагането на държавната принуда в повече от необходимите предели
за постигане на преследваните цели противоречи на принципите за определяне на
наказанието, по които съображения съдът счете, че именно наказанието „глоба“ се
явява най-подходящо в случая. При индивидуализацията на така определеното
наказание бяха взети предвид като смекчаващи обстоятелства направеното
признание на фактите от нарушителя, изразеното разкаяние, както и изминалият
немалък период от време от момента на деянието, при което се затруднява
постигането на една от основните цели на наказанието – да бъде своевременна
ответна реакция на общественоопасната проява. В случая нарушителят е имал
възможност да преосмисли поведението си и да осъзнае необходимостта да се
въздържа от извършване на такива прояви за в бъдеще, поради което и наказание в
минимален размер би било достатъчно за окончателното постигане на търсеното
предупредително и превъзпитателно въздействие.
Съдът намира също така и че размерът на глобата не
трябва да засяга прекомерно имуществената сфера на нарушителя така, че да
създава невъзможност за нейното заплащане, но същевременно трябва да е
достатъчен, за да окаже предупредителен и превъзпитателен ефект върху
наказаното лице. По тези съображения настоящият състав намери, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в минималния предвиден размер, като за процесната проявата на
дребно хулиганство на нарушителя Г.П.К. бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Същото се налага с цел да се
предупреди и превъзпита деецът към спазване на установения правен ред. Съдът
счита, че фактът на образуваното производство и наложено наказание също ще
окажат предупредителен и превъзпитателен ефект върху нарушителя, поради което
не следва да се определя по-тежко по вид или по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ