№ 1325
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110149080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22
от ЗПК, под евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, от И. Х. Л. срещу „С.к.“ ООД за
прогласяване нищожност Договор за потребителски кредит № 983785/19.12.2023
г., под евентуалност на клаузата на чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора
са сключили договора за заем, с предмет: 1300 лв. заемни средства, които ищцата
трябва да върне в срок до 12 м., при фиксиран годишен лихвен процент 44,50 %
и годишен процент на разходите 54,52 %, с предвидена неустойка от 1631,13 лв.
Посочва се, че с чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено за ответника неустоечното
вземане за недадено обезпечение по реда на чл. 5, ал. 1 от договора. Поддържа се
се недействителност на договора с довод, че възнаградителна лихва, платима по
договора е в размер, който включва и вземането за неустойка, предвид че има
характер за възнаграждение по кредита, и надхвърля 5 пъти стойност на законна
лихва, респ. е в прекомерно висок размер и противоречи на добрите нрави;
нарушен е чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР, в т.ч. и не е включена в него стойността на неустойката по
чл. 11, ал. 1 от договора; оспорените клаузи не са индивидуално уговорени;
неустойката е за задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди и
излиза извън присъщите й функции; ако се приеме, че тя има обезщетителна
функция да се отчете, че уговорката противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Ответникът оспорва исковете. Счита, че договорът е действителен и
отговаря на изискванията на ЗПК и ЗПП; ГПР, в т.ч. редовната лихва, отговаря
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; неустойката не е и не следва да бъде включена в ГПР,
доколкото тя касае обстоятелства след сключване на договора, както и
кореспондира с възможността по чл. 11, т. 18 от ЗПК; всички параметри на
договора за индивидуално уговорени. Настоява да се вземе предвид, че страните
са в трайни отношения по повод сключени от ищцата пет договора за кредит
1
през 2022-2023 г., които съдържат клауза, идентична на оспорената, и
сключването на същите е потвърждение, че е информирана за разходите по
кредита.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора И. Х. Л., като
кредитополучател, и „С.к.“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за
потребителски кредит № 983785/19.12.2023 г. Посоченото обстоятелство се
установява и от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства – договора
за потребителски кредит, ведно с погасителен план – приложение № 1 и
проходни касови ордери. Изяснява се, че между страните е породено
облигационно правоотношение, възникнало от договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този договор,
ответното дружество предава на ищцата заемните средства от 1300 лв. (арг. от
чл. 4, ал. 1 от договора), а последната се задължила да ги върне, ведно с
договорна лихва, на 12 бр. месечни вноски, от които 5 по 48,21 лв. и 7 по 214,26
лв., с дата на първо плащане 19.01.2024 г. и последна падежна дата - 19.12.2024
г., с фиксиран лихвен процент от 44,5% и годишен процент на разходите от 54,52
%, с обявена обща сума за плащане по кредита 1740,87 лв. Според погасителния
план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и
вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. 5 от договора -
предварително обособена сума и платима разсрочено с месечната вноска на
обща стойност 1631,13 лв. Установява се от чл. 3, т. 9, че договорът е сключен с
„обезпечение: поръчител или банкова гаранция – по избор на
кредитополучателя“.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора обезпечението се предоставя в срок до
три дни от сключването на договора, а при неизпълнение се начислява
неустойката по чл. 11, ал. 1. Видно от чл. 5, ал. 1, от договора, от
кредитополучателя се изисква безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и
лихва; или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: един поръчител - осигурителният доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната, и да не е/са поръчител/и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора, да не е/са кредитополучател/и по договори за
кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход.
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на
потребителя. Съдът намира, че уговорената неустойка по чл. 11 от договора
2
произтича от неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна
клауза, вкл. на осн. чл. 21, ал.1 от ЗПК. Уговорката е във вреда на потребителя;
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това е
така, тъй като кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата
професионална грижа по чл. 16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава
не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за
правилната преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от
противоправно и виновно поведение на длъжника. Потребителят е задължен в
необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на
многобройни условия, изпълнението на които икономическите и социални
фактори изискват време и съдействие от държавни и частни организации, което
прави обективно невъзможно спазването му. Неустойката е в размер
необосновано висок, с оглед стойността на главницата по договора (неустойката
е 125,47 % от главницата), поради което противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Клаузата е част от типизиран и предварително изготвен текст, при което и на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП като неравноправна е недействителна. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка уговорка в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на с.з. е нищожна.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по
арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение
относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля
на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За
това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се
касае за основен елемент от съдържанието на договора. Основните престации по
договора за кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава основно да
предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а
последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало
с лихви.
По арг. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя
обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси.
Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за
3
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Дали действително става въпрос за
допълнителни услуги, а не за конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит, е въпрос на конкретен анализ и
преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит.
Според Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС, проверката не може
да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били
поискани свободно при сключването на този договор; а да се вземе предвид
всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и
правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор,
за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на
съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата
сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки
относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“; и по този
начин да се заобиколи закона – чл.19,ал.5 от ЗПК. Прието е, ако в договора за
потребителски кредит не е посочен ГПР, в контекста на българското
законодателство -включващ всички предвидени разходи по § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, договорът се счита за освободен от лихви и разноски, съответно води до
неговата нищожност и връщане от страна на потребителя само на
предоставената в заем главница, на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В конкретния случай съдът приема, че кредитният продукт е предоставен
при предварително изготвен договор, с бланково съдържание, без реален избор
за потребителя относно уговорката за неустойка и това ясно проличава от чл. 3,
т. 9 от договора, с която клауза се дава формално „избор“ на потребителя какво
да е обезпечението по договора. Това се потвърждава от обстоятелството, че
неустойката към датата на сключване на договора се начислява автоматично,
предвид че кредиторът я счита за част от дълга на длъжника, като включена в
погасителната вноска, и че независимо от упражнения избор дължи неустойка
при неизпълнение. Уговорената в договора престация на потребителя, чието
основание е с цел да получи или да продължи да ползва заемните средства, и
предвид обстоятелствата при които се начислява, следва да се приеме, че
наречена „неустойка“, касае плащане на скрито възнаграждение на кредитора за
времето, през което е лишен от паричния си ресурс. От заключението на ССчЕ се
установява, че ГПР е в размер на 158,95 % при отчитане при неговотото
определяне и на неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл. 11 от
договора в размер на 1631,13 лв., или 11,52 пъти по-висок от законната лихва в
размер на 13,80 % към датата на сключване на договора, което е в пряко
противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Договорът само
формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не
съответства на заявеното от кредитора, което се установи и от заключението на
ССчЕ, неоспорено от страните и преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК.
Това поведение кореспондира и с търговска практика, от страна на търговеца
към потребителя, която е заблуждаваща, тъй като противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност, и съдържа невярна
информация, която възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита
4
и дали да договаря с този кредитор – арг. от чл.68д от ЗЗП. Годишният процент
на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече нищожност на целия
договор на осн. чл. 22 от ЗПК. При това положение главният установителен иск
се явява основателен. Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения под евентуалност иск за прогласяване на нищожност
на клаузата на чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата има
право на съдебни разноски за платени държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и на адвокат. Ответникът в отговора на исковата молба навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е неоснователно. Предвид защитавания
материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от
адвоката, съдът приема, че платеното за правна помощ от 500 лв. е необходима и
разумна разноска. Ето защо ответникът трябва да заплати на ищцата сумата
общо 865,25 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от И. Х. Л., с
ЕГН:**********, с ********, срещу „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: *********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит № 983785/19.12.2023 г.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на И. Х. Л., с ЕГН:**********, с ********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 865,25 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5