№ 1813
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗК „Л.И.“ АД срещу решение от
05.08.2021 г. по гр.д. №38952/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на Г. ЛЮБ. Н., А. Ш. и С.А. Н. на основание чл.226 ал.1
КЗ отм. и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 10 000,00 лв., представляваща обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба И.Н., настъпила вследствие
ПТП от 19.08.2015 г. по вина на водач на МПС марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. №
****, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника, ведно със законната от
12.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че по
делото не е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
починалата им баба с оглед ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Поддържа, че присъдените
обезщетения са над лимита, определен нормативно, за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, заявени от лица от разширения родствен кръг на пострадал от ПТП.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли изцяло предявените искове, евентуално – да отхвърли исковете за разликата над
сумата от по 5000,00 лв. Претендира разноски.
Въззиваемите Г. ЛЮБ. Н., А. Ш. и С.А. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца М. А.Ш. срещу решение от
05.08.2021 г. по гр.д. №38952/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника ЗК „Л.И.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за сумата от 15 000,00 лв., представляваща
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата прабаба И.Н.,
настъпила вследствие ПТП от 19.08.2015 г. по вина на водач на МПС марка „Тойота“, модел
„Корола“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника, ведно със
1
законната от 12.06.2017 г. до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е
доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му
прабаба. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и
да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищците Г. ЛЮБ. Н., А. Ш. и С.А. Н. в частта, в която са
отхвърлени предявените осъдителни искове за обезщетения за имуществени вреди, поради
което е влязло в законна сила в тези части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По въззивната жалба:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно
поради следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да докажат, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована от ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на
лице, с което са създали трайна и дълбока емоционална връзка, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетенията.
Пред въззивния съд не е спорно настъпването на процесното ПТП, а и същото е
установено от събраните по делото доказателства, което ПТП е настъпило по вина на водача
на л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ****, който е извършил виновно противоправно деяние,
като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП, при което ПТП е
починала бабата на ищците И.Н., както и че към датата на процесното ПТП между
ответника и собственика на посоченото МПС е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Спорно е дали ищците са явяват активно легитимирани да претендират обезщетение
от смъртта на починалата им баба, респ. налице ли е трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата и търпят ли от нейната смърт продължителни болки и страдания.
Съгласно т.2 ППВС №4/1961 г., при смърт на пострадалия поради непозволено
увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. С ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат
право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане,
както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961 г. и по изключение всяко друго
2
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения,
надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по
своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и
страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята
практика по чл.290 ГПК /решение №17/16.03.2021 г. по т.д. №291/2020 г. на ІІ ГО, решение
№92/17.11.2020 г. по т.д. №1275/2019 г. на ІІ ТО, решение №60131/13.12.2021 г. по т.д.
№1700/2020 г. на II ТО, решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/2020 г. на II ТО и др./, ВКС
се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта,
считана за нормална за съответната родствена връзка. Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, а и в традиционните за
българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-
близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Като примери за житейски обстоятелства,
относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./. В
този смисъл е и практиката на ВКС - решение №17/16.03.2021 г. по т.д. №291/2020 г. на ІІ
ТО, решение №92/17.11.2020 г. по т.д. №1275/2019 г. на ІІ ТО и др. Независимо от
спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и
внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети
в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална
връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г., и
проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,
чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията
между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания. Съществуването на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт в подобна хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен
случай, въз основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо
само при условие, че ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието и.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че по негови данни ищецът
С.Н. след ПТП е посещавал психолог-психотерапевт, който му е поставил диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“, а към настоящия момент все още не е преодолял
мъката си от загубата на баба си.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че след процесното ПТП
може да се приеме, че ищецът А. Ш. е развила адаптационно разстройство, причинено от
стрес, като по нейни данни това е траело около 1 г., а към настоящия момент мъката и от
загубата на баба и не е така остра, но се тревожи при всяко пътуване.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че по негови данни след
процесното ПТП ищецът Г.Н. през 2017 г. е посещавал психолог и пак по негови данни
смъртта на баба му е влошила заболяването му множествена склероза, както и че
оплакванията му могат да бъдат включени в рамките на невротично заболяване, причинено
от стрес, или т.нар. посттравматично стресово разстройство, а към настоящия момент има
фобия от шофиране.
От показанията на свид. Т.В. се установява, че се е запознал с ищеца С.Н. в Германия
през 2005 г., като последният е живеел с майка си, а баба му е живеела във Виена, но С.
много често е ходил при баба си, а тя и внуците и се чували често и също са се събирали.
Свидетелят сочи още, че отношенията между внуците и тяхната баба са били изпълнени с
любов, а в деня на смъртта и ищецът С.Н. е бил съсипан, непрекъснато е говорил за нея,
променил се е и към настоящия момент не се е възстановил от тази загуба.
От показанията на свид. С.Н. се установява, че ищците А. Ш. и С.Н. живеят в
3
Германия, а ищецът Г.Н. от 1991 г. живее във Виена, като С.Н. и майка му са се преместили
в Германия през 1990 г., а баба им И. е дошла във Виена през 1991 г. Свидетелят сочи още,
че ищецът С.Н. при раждането си е живял заедно с майка си и баба си И., но всички внуци
са били много близки с баба си, която се е грижила за С.Н. през първите му 10 г., а след
заминаването и в Австрия се е грижила за ищците А. Ш. и Г.Н., който по-късно и е наел
жилище във Виена, в което са живеели заедно с майка му, сестра му и баба му, а след 2014 г.
ищецът А. Ш. и съпругът и са се преместили да живеят в Германия, но по празници всички
са се събирали. След смъртта на И. Н. всеки от тримата и внуци е страдал.
От показанията на свид. П.М. се установява, че през 1991 г. – 1992 г. ищците А. Ш. и
Г.Н. са се преместили да живеят в Австрия заедно с майка си и с баба си, а ищецът С.Н. е
заминал за Германия заедно с майка си, като във Виена ищците А. Ш. и Г.Н. са живеели
заедно с баба си, която е помагала много на внуците си. Свидетелят сочи още, че след
смъртта на баба си и тримата ищци са страдали много, а ищецът Г.Н. се е стресирал много и
е получил увреждане на здравето.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е
постановено в отклонение на разясненията, дадени с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и
на цитираната по-горе практика на ВКС. Настоящият въззивен състав намира, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за изключителност в
близостта между ищците и починалата по смисъла на цитираното ТР на ОСНГТК на ВКС, а
сочат на нормална духовна и емоционална близост между внуци и баба, характеризираща се
с обичайната привързаност между бабите и техните внуци. Не са доказани конкретни
житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална
близост между бабата и внуците по смисъла на цитираното ТР. От свидетелските показания
не се установяват отношения между починалата и нейните внуци, различаващи се по
съдържание от традиционните за българското общество отношения между баба и внуци.
Между ищците и починалата им баба е имало много добри отношения, обичали са се и са
били силно привързана към нея. Ищецът С.Н. е живял с баба си до към 10-год. възраст,
ищецът А. Ш. - от 1991 г. до 2014 г., а ищецът Г.Н. – от 1991 г. до смъртта и, т.е. баба им се
е грижила за всеки един от тях през различни продължителни периоди от време, а дори и
след като ищците С.Н. и А. Ш. вече не са живеели с баба си са продължили да се събират,
защото били много близки. Безспорно и тримата ищци са обичали много баба си, с която са
изградили силна и топла емоционална връзка на обич и привързаност. Но следва да се
съобрази обстоятелството, че и тримата ищци са имали родители и не се установява от
свидетелските показания при обитаването на общо домакинство от семействата на всеки
един от ищците през посочените по-горе периоди и починалата им баба взаимоотношенията
помежду им да са се отличавали от присъщите за отношенията между баба и внуци.
Свидетелските показания са ограничени единствено до една нормална и традиционна
привързаност и не установяват обстоятелства, от които да би се установила изключителност
на връзката, каквато би била напр. ситуацията при доказана дезинтересираност на
родителите на ищеца от отглеждането и възпитанието му, въпреки обитаването на общо
домакинство, с оглед което и отчужденост на ищците от родителите им, за сметка на
привързаност към баба им. В обобщение, доказаното съдържание на отношенията между
ищците и тяхната баба насочват към духовна и емоционална връзка, присъща за
бабите/дядовците и техните внуци, израснали и възпитани в традиционно българско
семейство, която не би могла да се квалифицира като „трайна и дълбока емоционална
връзка“ и като „особено близка връзка“, каквато се има предвид в т.1 от на ОСНГТК на
ВКС.
Изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на претърпените от
ищците неимуществени вреди. Свидетелските показания не установяват и понасянето на
морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които всеки човек би
изпитал при смъртта на негови баба или дядо. Предвид силната обич и привързаност, които
ищците изпитвали към баба си, несъмнено са изживели тежко нейната внезапна и
преждевременна смърт и са понесли морални болки и страдания по повод на загубата и.
Преживеният стрес и тъгата от загубата на тяхната баба са нормално присъщи за сходни на
установените по делото близки отношения между баба и внуците и. Липсват доказателства
за обективно проявление на някакво трайно болестно състояние в резултата на преживения
стрес при който и да е от тримата ищци, вкл. и по отношение заболяването множествено
4
склероза при ищеца Г.Н.. Несъмнено ищците са претърпели неимуществени вреди от
смъртта на баба си, но техният интензитет и продължителност не обосновават извод, че е
налице основание да се направи изключение от разрешенията, дадени в ППВС №4/1961 г. и
ППВС №5/1969 г. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Поради изложеното обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено в частта,
в която предявените от ищците искове са уважени, и вместо него да бъде постановено друго,
с което исковете бъдат отхвърлени. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищците разноски по делото.
По насрещната въззивна жалба:
Жалбата е недопустима. Насрещната въззивна жалба се подава от насрещната страна
по въззивната жалба в срока за отговор /чл.262 ал.2 ГПК/. В случая жалбоподателя М. А.Ш.
не е страна по депозираната от ответника „ЗК „Л.И.“ АД въззивна жалба. Същият е могъл да
обжалва постановеното решение в частта по предявения от него иск с въззивна жалба в
срока по чл.259 ал.1 ГПК, което в случая не е сторено.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че депозираната насрещна
въззивна жалба подлежи на връщане като процесуално недопустима.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 148,40 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 600,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от
150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА подадената от М. А.Ш., действащ чрез неговата майка и законен
представител А. Ш., насрещна въззивна жалба по гр.д. №38952/2020 г. по описа на СРС, 145
състав.
ОТМЕНЯ решение №20168388/05.08.2021 г., постановено по гр.д. №38952/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 145 състав, в частта, в която ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „****, е осъден да заплати на Г. ЛЮБ. Н., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., А. Ш.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., и
С.А. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, ап.4, офис „****“ – чрез адв.
Г.Е., на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната
баба И.Н., настъпила вследствие ПТП от 19.08.2015 г. по вина на водач на МПС марка
„Тойота“, модел „Корола“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност е покрита от
ответника, ведно със законната от 12.06.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата от
3664,43 лв. – разноски по съразмерност на основание чл.78 ал.1 ГПК, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
София, ул. „****, ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., А. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. София, ул. „****, ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., и С.А. Н., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, субективно съединени искове
с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от по 10 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 19.08.2015 г. на
автомагистрала „Тракия“, км.323+500, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на баба им И.Н..
5
ОСЪЖДА Г. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, ап.4,
офис „****“ – чрез адв. Г.Е., А. Ш., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****,
ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., и С.А. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„****, ап.4, офис „****“ – чрез адв. Г.Е., да заплатят на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
допълнително сумата от 148,40 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 750,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която е върната насрещната въззивната
жалба, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6