Р Е
Ш Е Н
И Е
№5, 16.02.2021г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 700 по описа за 2020г. на РРС
Предявен
е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Депозирана
е искова молба от „ПИБ“АД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв.А.К.С. и П.К.С.,че дължат на ищеца солидарно сумата от
2281.12евро-главница, сумата 2417.85евро-просрочена договорна лихва от
03.03.10г. до 03.12.19г., сумата 2189.83евро просрочена наказателна лихва за
периода 03.02.10г.-17.12.19г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.08.19г., както и разноските по заповедното и исковото
производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е
ч.гр.д.№2572/19г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение
№5238/19.12.19г. за горепосочените суми. С връчването на заповедта за
изпълнение двамата длъжници са възразили и на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК на
заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият
е сторил това в срок.
Между ищеца и отв.Ал.С. е сключен Договор №076LD-R-000509/10.12.2009r. за
банков кредит з сумата от 2300евро с краен срок 03.12.19г.
Като
допълнително обезпечаване вземанията по предоставения кредит, втората ответница на 10.12.09г. е
сключила с ищеца договор за поръчителство, като се е задължила
да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, произтичащи
от отпуснат на кредитополучателят банков кредит във връзка със сключен Договор №076LD-R- 000509/10.12.2009г.
Съгласно
Договора за банков кредит, Кредитополучателят се е задължил
да погасява ползвания кредит съгласно погасителен план - Приложение №1,
неразделна част от договора. Съгласно сключен Договор за
поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя
за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включващо лихвите
и разноските.
Въпреки
поетите задължения, Кредитополучателят не е извършвал
плащане на задължението си по Договора за банков кредит, а опитите за доброволно уреждане на задължението се оказали
безуспешни.
Към
датата на подаване на заявлението кредита е с настъпил падеж на дата - 03.12.2019г. Падежирането на вземането е достатъчна предпоставка,
същото да бъде изискуемо без наличието
на други документи, удостоверяващи възможността на банката да реализира своето
право да събере вземането си и да се удовлетвори по съдебен ред. Законът и
договорът, сключен между страните не изисква допълнително уведомяване за
настъпилият падеж на цялото вземане.
Съгласно
Договора за банков кредит, Кредитополучателят се задължава да погасява
ползвания кредит съгласно погасителен план - Приложение №1, неразделна част от
договора, приложен към договора за кредит. Погасителният
план - Приложение №1, неразделна част от Договор №076LD-R- 000509/10.12.2009г.
за банков кредит е подписан лично от кредитополучателят. В цитираният
погасителен план на страница първа от него ясно и точно е написано, че датата
на отпускане на кредита е 10.12.2009г.,
а крайният падеж на договора е 03.12.2019г. или 120
месеца /10 годишен период на издължаване/. Според приложеният
погасителният план - Приложение №1 договореният кредит следва да бъде погасяван
за периода от първа месечна вноска 03.01.20Юг. до последна вноска по
издължаване - 03.12.2019г. Също така е посочена последователността на
разпределение във времето на вноските по договора измежду различните суми -
главница, възнаградителна лихва и пр.
Не
са налице клаузи от договора за кредит, погасителният план или общите условия,
които да са неясно или двусмислено формулирани, с оглед на което да не може да
се установи общата дължима сума по кредита, срок на усвояване на средствата и
краен срок за погасяване на задължението. Погасителният план съдържа достатъчно
информация, от която чрез елементарни аритметични сметки може да се установи
общият размер на задължението и периода, за който следва да се издължи
вземането. За това не се изискват специални знания, поради което не счита, че е
основание за отмяна на съдебният акт .На 18.12.2019г. на основание
чл.417 „Първа Инвестиционна Банка” АД е подала до PC Разград
заявление за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.
Задължението по договор за банков кредит към датата на подаване на Заявлението- 17.12.2019г
е в общ размер на претендираното вземане от 6 888,80евро, от които: 2 281.12 евро главница, договорна лихва от 2
417.85 евро и мораторна лихва
от 2189.83евро.
Представя: Договор №076LD-R-000509/10.12.2009r. за банков
кредит и Договор за поръчителство от 10.12.2009г.; от погасителен план,
неразделна част от договора за банков кредит; лична карта на кредитоискател и
поръчител. Има искане за прилагане на ч.гр.д. и в условията на евентуалност за
назначаването на ССЕ.
Ответниците А.К.С. и П.К.С. са
отговорили, като оспорват исковете.
Оспорват претенцията за 2189,83евро,
начислени като просрочена наказателна лихва за период от 03.02.2010г.
до 17.12.2019г., като се позовават на ЗПК. Съгласно чл.10 вр. с чл. 4 от
договора за кредит, наказателната лихва възлиза на 26,51% и се формира от: наказателна надбавка в размер на
законната лихва, плюс годишната лихва
от чл. 4 / БЛП в размер на 7,89 % плюс надбавка от 8,61
% пункта/. Съгласно практиката на СЕС /решение от 14.03.2013г. по дело С-
415/2011 год. - пар.74/ при преценка на прекомерност, съдът „следва да провери
дали с определената лихва за забава може да се гарантира осъществяването на
целите, преследвани с нея в съответната държава членка, и дали тя не надхвърля
необходимото за постигането на тези цели”.
Националната
правна уредба съдържа разпоредби, ограничаващи размера на мораторната неустойка
при договори за потребителски кредит, които са били сключени преди приемането
на новия ЗПК- в сила от 12.05.2010г.- забранителната разпоредба се съдържа в
чл.19 от отм. ЗПК и е напълно преповторена в чл.33 ЗПК. Предвид изложеното, надбавка от
10,01% над договорната лихва от 16,5% за редовно ползване в срок следва да се
счита несъответна на предвидимите вреди за кредитора и следва да се приеме, че
същата представлява обременяващо потребителя обезщетение с прекомерен характер
и е в противоречие със законаи добрите нрави- чл. 411, ал. 2, т.2 ГПК-
основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение.
Договорният размер на наказателната лихва по договора съставлява
неравноправно договаряне и е недействителен в оспорената от нас част, на
основание чл. 146. ал. 1ЗЗП.
В случай на наличие на
неравноправна клауза съдилищата са длъжни да не прилагат тази клауза, съответно
същата не може да произведе правни
последици за страната и задължение за заплащането по нея. На
националните съдилища е забранено
служебно да заместват и прилагат обезщетението по чл. 86 ЗЗД. Не
съществуват пречки за приложение на чл.146 ал.1 ЗЗП и с оглед обвързващото
действие на договорите по смисъла на чл.20а ЗЗД. Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.19
ал.2 Конституцията и е една от основните защити в политиките на ЕС.
Уговорената наказателна лихва не е част от същественото съдържание, от
основния предмет по договора, поради което националният съд не разполага с
правомощието да редуцира размера на уговорената мораторна неустойка.
По силата на договора за заем заемодателят
предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне
заетата сума. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Договорът за
заем включва два елемента- постигане на съгласие между две волеизявления и
реално предаване на вещта. Договорът обаче се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно,
следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на
страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена. В този смисъл не са
представени доказателства за усвояване и получаване на сумата. Ответниците
оспорват получаването на сумата!
Задължението на ответницата,
възникващо въз основа на договора за поръчителство е идентична с тази на
длъжника.
Формата и съдържанието на всеки
договор за кредит са правно регламентирани в глава трета от ЗПК. Чл.11 ал.1 т.6
вр. с ал.1 представлява императивна норма, по силата на която кредиторът е
задължен да посочи срока на договора в самия контракт. Не в погасителен план
например или същият да бъде определяем. Съгласно договор за кредит от 10.12.09г., чл.3 указва, че крайният срок за погасяване на кредита е 03.12.2018г. Откъдето всяка друга
уговорка, която противоречи на записаното по договора е недействителна. Нещо
повече, документът по чл. 417 т.2 ГПК, който е послужил като
основание за издаване на изпълнителен лист, съдържа текст, който противоречи на
закона- чл.11 ал.1 т.6 ЗПК, като в извлечението е записано, че
„кредитът е с настъпил падеж, като крайният срок за погасяването му съгласно
погасителния план настъпи на 03.12.2019г.“ Счита, че данните от
извлечението, влизат в противоречие със записаното в договора и издадената
заповед за изпълнение, на това основание е незаконосъобразна. Нещо повече, с
исковата молба се твърди, че в погасителния план бил уговорен периода на
договора- 120 месеца. Но това не се подкрепя от представените
доказателства, никъде не е уговорен срок от 120 месеца и това да е ясно и
недвусмислено изписано, за да може да се замести евентуално чл.3 от договора с
текст „ отпуснат за 120 месеца“.
Поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение. Съдът следва да приеме за
доказано, че крайният срок е този, който е уговорен с договора-03.12.2018г. В
този смисъл матуритетът на главното задължение е настъпил на 03.12.2018г.
Крайният срок за предявяване на претенцията на кредитора срещу поръчителя,
съгласно ограничението , въведено с чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл на
03.06.2019г., поради което исковата претенция срещу П.С. се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Тъй като договорът за кредит е недействителен длъжникът дължи
връщане само на чистата стойност
по кредита- 2300 евро и то в случай, че банката представи доказателства, че
сумата е получена. Дружеството твърди, че в погасителният план се съдържа
достатъчно информация, от която чрез елементарни аритметични сметки може да се
установи общият размер на задължението за периода“. Съгласно чл.14. вр с
чл.7. т.8 ЗПК /отм./, който е действал по време на сключването на процесния
договор за кредит, когато не са спазени изискванията на чл.7 т.8 ЗПК
/отм./.След като кредиторът твърди, че обшият размер можел да бъде
установен, следваше да го запише в договора, както повелява ЗПК, и то по ясен и
недвусмислен начин, на осн. чл. 13 ЗПК/отм./
Ответниците правят и възражение за
наличието на неравноправни клаузи, а именно:
- чл. 4 от
договора, който образува възнаградителната лихва, като включва в себе си компонент
БЛП на Банката, определян периодично. Сам кредиторът в ОУ и на последната
страница признава, че изчисленията за лихва са ОРИЕНТИРОВЪЧНИ, което е
недопустимо. Не се допуска заемополучателят да е в невъзможност да определи сам
икономическите последици от сключването на процесния договор и лихвата, видно и
от погасителния план, на всеки падеж да е различна.
-чл.10 от
договора, който е формирал размера на наказателната лихва. Същият е в противоречие
със закона- чл.19 от действащия по време на сключването на процесния договор
ЗПК, който забранява начисляването на лихва за забава, в по- голям размер от
законната лихва.
-чл.
4.1,4.2 и 4.4 от ОУ- дружеството начислява възнаградителна лихва върху цялата
заемна сума за целия срок на договора, а не само върху неплатения остатък и то
за оставащия период от договора. Това е в разрез с правилата за изчисляване на
възнаградителна лихва, откъдето и общият размер на същата, която се търси от
ищеца не възлиза на 2417,85 евро.
Ответниците считат, че задължението е
делимо, и че всяка анюитетна вноска представлява частично плащане и за
дължимата договорна лихва следва да важи кратката тригодишна давност.
Задължението всякога е делимо и
предвид наличието на погасителен план,
следва да се приеме, че има съгласие от страна на банката за плащане на
масти, то задължението може да се
изпълни на части. Под частични плащания следва да се разбира възможността
длъжникът да изпълнява разсрочено своето задължение по начин, който няма да
ощети кредитора.
Съдът, като вземе предвид
материалноправната същност на договора за банков кредит, както и институтът на
погасителната давност, съотнесен с понятието само за „периодично плащане“ /
понеже само то е законодателно уредено в чл. 111 ЗЗД/ и понятието частично плащане-
изведено от чл. 66 ЗЗД да формира извод за приложимост на кратката тригодишна
давност. Единствено изключение от
прилагането на тригодишния давностен срок би могло да е налице, ако между
страните липсва уговорка плащането да стане разсрочено и не е бил подписан
погасителен план към договора за кредит.
Съдът, след като взе предвид
становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното: Ищецът е отв. А.К. са сключили Договор
№076LD-R-000509/10.12.2009r. за
банков кредит
за сумата от 2300евро, който
ответникът е следвало да усвои до 20.12.09г. и погаси на 03.12.2018г. Посочен е
ГПР от 18.41% и ГЛП от 16.5%. Към договора е приложен погасителен план , в
който е посочен краен падеж 03.12.2019г. и описани дължими 120 месечни вноски
от по 39.47евро. Договорът за кредит и
погасителния план са подписани от кредитополучателя. По делото на л.83-84 е
приложено искане за отпускане на кредит от ответника А. С. от дата
02.11.2009г., с която същият е заявил отпускането на кредит от 2300евро, за
срок от 120 месеца. В искането е посочил и авалист по договора-отв.П. К.С..
На
същата дата-10.12.2009г. отв.П.С. е сключила договор за поръчителство, като се
е задължила за главница,лихви,такси,комисионни и разноски,произтичащи от
договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.2009r. за сумата от
2300евро.
В конкретния случай ищецът се е позовала
на настъпил краен срок на
договора /03.12.2019г./. Изискуемостта
на вземането е с начална дата 03.12.2019г., като ищецът счита, че 6-месечният
преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя е започнал да тече от 03.12.2019г., а
заявлението по чл.41 ГПК
е от 18.18.2019г.
По
делото е назначена ССЕ според която към крайния срок на договора задължението на ответника
е било: 2281.12евро е главница, 2417.85евро е договорна лихва. Към момента на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК претенцията на банката е била в същия
размер. Съгласно заключението на вещото лице предоставеният кредит от 2300евро
при ГЛП 16.5% и при анюитетни вноски, не
може да бъде върнат за 108 месеца /до03.12.18г./, като ще има оставаща главница
от 432.07евро.
По делото е назначена
съдебно-почеркова експетиза, съгласно заключението на която подписите положени
за кредитополучател и за поръчител са на ответниците.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните,
съдът намира иска за претендираната главница и за дължимата договорна лихва за
частично основателни.
По
делото се установи, че банката и отв.Ал.С. са сключили договор за банков
кредит, при описаните в него условия. За обезпечение на задължението банката е
сключила договор за поръчителство и отв.П.С.. Двата договора са сключени на
10.12.2009г., с подписването им от страните.
Спорен
между страните е крайният срок на договора, дали това е 03.12.18г. или
03.12.19г., като ответниците сочат за краен срок на договора 03.12.18г., тъй
като в договора не е посочено разсрочено плащане. Този довод на ответниците,
съдът не споделя. Действително е налице разминаване в посоченият краен падеж на
задължението по договор и по погасителен план. И двата документа са подписани
от отв.Ал.С.. Предвид на това, за съда се поражда задължение да установи волята
на страните по наличните доказателства. За да стори това съдът съобрази
приложеното по делото искане за отпускане на кредит, направено и подписано от
отв.А.С.. Същият изрично е посочил, че желае да му бъзе отпускат кредит от
2300евро, който да изплати за срок от 120месеца. Съдът приема, че крайният падеж на
задължението по договора е 03.12.2019г. В подкрепа на този извод на съда е и
заключението по назначената ССЕ, според което предоставеният кредит от 2300евро при ГЛП
16.5% и при анюитетни вноски, не може да
бъде върнат за 108 месеца /до 03.12.18г./, като ще има оставаща главница от
432.07евро.
Съдът не споделя доводите на ответниците за
наличието на неравноправни клаузи. В договора е посочен размерът на ГЛП и на
ГПР, като е налично едно изменение на ГЛП от 16.5% на 16.6%.
Твърденията на нищожност и неравноправност на
клаузата за наказателна лихва са извън предмета на делото, тъй като с
определение 146/28.05.20г. по в.ч.гр.д.№90/20г. ОС-Разград е приел
претендиранат наказателна лихва за нищожна, явяваща се и неравноправна клауза,
като е отменил разпореждането на съда на незабавно изпълнение за наказателната
лихва от 2189.83евро за периода 03.02.10г.-17.12.19г. и е отхвърлил заявлението
по чл.417 ГПК на банката.От посочения съдебен акт на ОС-Разград следва извода,
че претенцията за наказателна лихва е отхвърлена и не може да бъде предмет на
установителен иск по чл.422 ГПК. В тази част производството следва да бъде
прекратено, като недопустимо.
Претендираната
договорна лихва е ясно определена, като сбор от базовия лихвен процент на
банката, който е посочен и надбавка от 8.61 пункта. Предвид на това съдът следва да съобрази
възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза тригодишна погасителна
давност по отношение на главницата и лихвите.
Ответниците
се позовават на изтекла в тяхна полза тригодишна давност за претендираната главница и лихви като се
позовава на ТР №3/18.05.12г. на ВКС, довод който съдът не споделя. С цитираното
ТР №3/18.05.2012г. е разяснено съдържанието на понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД, като е прието, че това понятие се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. По въпроса за естеството на вземанията за главница
по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни
вноски представляват периодични плащания има трайна практика на ВКС,
обективирана в решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.;
решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение
№38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др. В постановените по реда
на чл.290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между страните връщане на
предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. В решение №38/26.03.2019г. съставът на ІІ т.о. излага
аргументи, че горното разбиране съответства изцяло и на дадените с ТР №3/18.05.2012г.
на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД тъй като
периодичните задължения, макар да са породени от един и същи факт, са
относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й е повтарящо се, както и че връщането на предоставената
за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части чл.66 ЗЗД, съставът на ВКС отговаря, че
приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност. Следователно главницата по всички вноски
с падеж преди 18.12.2014г. /5 години, преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК/ се явяват погасени по давност.Дължимата главница е в размер на 1611.31евро.
По
отношение на ответниците следва да бъде съобразена изтеклата в тяхна полза на
погасителна давност, която в случая обаче е тригодишна. Задължението за лихва е
периодично, ежемесечно, като давността за всяка вноска е с начало нейния падеж.
Следователно ответниците не дължат лихви за вноски с падеж преди 18.12.2016г.,
поради изтекла погасителна давност. Следователно дължимата договорна лихва
считано от 18.12.16г. е 309.03евро.
На
следващо място, неоснователно е възражението за недължимост на исковите суми от
пъръчителя, поради непредявяването на иска от страна на Банката в преклузивния
срок по чл. 147 ЗЗД.
Със
сключения договор за поръчителство отв.П.С. се е задължила спрямо ищеца–
кредитор на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Договорът е бил сключен в изискуемата според закона писмена форма. В този
договор е посочено, че поръчителят отговаря при просрочие и при предсрочна
изискуемост. Но доколкото неговото задължение е функция от главното задължение
/той би могъл да се задължи за по-малко, но не и за повече от това, което дължи
главния длъжник/ следва да се приеме, че при просрочие поръчителят дължи
заплащане на просрочените вече вноски, а при предсрочна изискуемост– изпълнение
на цялото задължение. В договора, подписан и от поръчителите е посочено, че при
просрочие банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но не е
посочено, че същият става автоматично предсрочно изискуем. По делото е
установено, че предсрочна изискуемост не е обявявана. Заявлението по чл.417 ГПК
е подадено на 18.12.2019г, а падежът на задължението е 03.12.2019г., поради
което съдът намира, че законоустановения 6-месечен срок е спазен. В този смисъл
е и съдебната практика, обективирана в решение №92/16.06.2009г. по т.д. №
467/2008г. на ТК, II т.о., решение № 58/15.04.2009г. по т.д. № 584/2008г. на
ТК, II т.о. и решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ТК, I т.о.
относно началния момент на погасяване на отговорността на поръчителя по договор
за кредит, обезпечен с поръчителство, който е датата на изискуемостта.
Съобразно
разпоредбите на чл.138, 140, 141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с
главния длъжник- кредитополучател, като отговаря за изпълнението на неговото
задължение, а поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането
на вземането.
Предвид частичната
основателност на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени частично направените
разноски, както в заповедното, така и в исковото производства.
Направените
разноски в заповедното производство са общо 369.47лв., от които 269.47лв. са за
платената държавна такса и 100лв. определено то настоящия съд юк.възнаграждение.
Предвид частичната основателност ответниците дължат на ищеца 101лв. разноски по
заповедното производство.
Съдебните разноски са общо 919.47лв., от които
269.47лв. заплатена държавна такса, 500лв. за вещо лице и 150лв. определено от
съда юк.възнаграждение.Ответниците дължат на ищеца сумата от 250.73лв. съдебни
разноски.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.С. ***,
ЕГН ********** в качеството и на кредитополучател и П.К.С. ***0, ЕГН **********
в качеството на поръчител, че дължат в условията на солидарност на Първа
инвестиционна банка АД, ЕИК ****, гр.София ,бл.Драган Цанков №37,
представлявано по пълномощие от юк.Д.Д. сумата от сумата от 1611.31евро/хиляда шестстотин и единадесет евро/ главница
по договор №076LD-R-000509/10.12.2009r. за
банков кредит за периода
18.12.14г.-03.12.19г.., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до
изплащане на вземането, сумата 309.03евро/триста
и девет евро и три евроцента/ възнаградителна лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г.,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г.
на РРС. КАТО ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност претенциите за главница над
размера на 1611.31евро до 2281.12евро за периода до 17.12.2014г. и са дължимата
договорна лихва над 309.03евро до 2417.85евро за периода 17.12.16г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№700/2020г. по описа на РРС относно претенцията за
наказателна лихва от 2189.83евро КАТО НЕДОПУСТИМА поради липса на предмет на
иска.
ОСЪЖДА А.К.С. и П.К.С. да заплатят на Първа
инвестиционна банка АД сумата от 101лв./сто и един лева/ разноски в заповедното
производство и сумата от 250.73лв./двеста и петдесет лева и седемдесет и три стотинки/ съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: