Решение по дело №26/2013 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 593
Дата: 15 юли 2013 г. (в сила от 29 септември 2013 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20135220100026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2013 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              ,15.07.2013 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар М.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №26 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Подадена е искова молба от Т.В.Т., с ЕГН ********** *** против Д.Т., роден на *** г., турски гражданин, с постоянен адрес: ……………., в която ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 05.07.2008 г., с удостоверение за сключен граждански брак №…. г., издадено от Община-гр.П. Твърди, че преди да встъпят в граждански брак, имали връзка и живеели заедно на съпружески начала. В този период, на 11.02.2006 г. им се родила и тяхната дъщеря Диана Д.Т., с ЕГН **********, като съпругът й я припознал веднага за свое дете и на основание, на което било издадено и удостоверение за раждане №…. г. от Община гр.П., където била записана, съответно с презимето и фамилията на баща си и в съгласие с българското законодателство. По-късно, както вече написала по-горе те сключили и граждански брак през 2008 г. Твърди, че първоначално бракът им протичал нормално. С общи усилия и в разбирателство, отглеждали и възпитавали детето си. Същата година, обаче, още когато сключили брак, ищцата узнала от неговите роднини в Турция, по скайп, след това и по телефона, че ответникът има връзка в Турция с друга жена. Дълго време не вярвала, питала го дали е вярно, той първоначално отричал. Но известен период след това, той й признал, че има връзка в Т. с друга жена и прекарват времето си заедно, когато той е там по работа. През 2010 г. неговата приятелка от Т., И. й се обадила по телефона и й казала, че с ответника Д.Т. вече си имат и родено дете - момиче на име Язгъ и й казала да го остави, че щели да се женят и да не им пречи на връзката. Когато се прибрал от Т., ответникът й потвърдил, че това е истина, но казал, че ще остави приятелката си Инджи и повече няма да се виждат. През 2011 г., И. се обадила на ищцата по телефона и й казала, че е отново е забременяла от ответника, виждат се редовно, дори си живеят заедно, когато той е там. По-късно, ищцата разбрала, че им се е родило и второто дете - момче на име Бату. Това вече не можело да продължава. Ищцата твърди, че не може да дели съпруга си с друга жена, с друго семейство и деца, това е недупустимо. Твърди, че през всичкото това време е била домакиня, гледала е през по-голямата част от времето детето им сама и с подкрепата на нейните родители. Ответникът вече много дълго време отсъства от вкъщи, рядко се прибира. Признава, че материално се е грижил за дома им, за домакинството и детето им, но това не може да замени съпружеското отношение и липсата на баща, която изпитва дъщеря й. Твърди, че между тях вече не съществуват доверие, разбирателство, взаимна подкрепа и любов. Брачната им връзка е изчерпана и нейното продължаване е безмислено за не и счита, че е неоправдано. Също счита, че вина за това носи изцяло ответникът, поради горните обстоятелства и съображения. С оглед на гореизложеното, прави следното искане:

            Моли съда, на основание чл.49 ал.1 от СК да постанови решение, с което да прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Семейното им жилище представлява апартамент в гр.П….….., собственост на нейните родители. По време на брака им, са придобили в землището на Газиантеп земеделска земя - лозе от 5 дка. По време на брака им са придобили и МПС джип Ф. Т., държ. рeг. №….. Нямат общи спестовни влогове, предмет на СИО. Недвижимото имущество им е поделено извънсъдебно. Моли за напред, след развода, да нося предбрачната си фамилия „С". Моля ответникът да бъде осъден да заплаща 500 лв. издръжка на дъщеря й, чрез нея, тъй като същият се занимава с търговия в големи обеми на телефонни апарати и аксесоари и знае, че реализира месечни доходи над 3000 долара. Моли да му бъде определен и режим на свиждане и лични отношения с дъщеря им всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, в нейно присъствие или в присъствието на социален работник, защото се опасява да не изведе дъщеря й, без нейното съгласие в Т. Моли на основание чл. 145 от СК, ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 300 лв. за срок от 3 години, след прекратяване на брака ни, Моли ответникът да бъде осъден да заплати сторените от нея съдебно-деловодни разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

            В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника по така подадената искова молба. Не е взето становище по основателността на иска и не са ангажирани доказателства.

Така предявеният иск се поддържа изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата лично и от пълномощника й. Молят съда да уважи исковите претенции. Излагат доводи в пледоарията по същество.

Ответникът, редовно призован по реда на чл.47 ал.1 до ал.5 вкл. от ГПК, не се явява и не изпраща свои представител. Назначеният му от съда особен представител, на основание чл.47 ал.6 от ГПК, представя писмен отговор, в който взема становище, че исковата молба е допустима, предявена е от надлежна страна и са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждането й. Счита, че искът е частично основателен. Твърди, че обстоятелствата, изложени в исковата молба, не отговарят на действителността, недопустимо е ищцата да вярва на телефонни обаждания и на мнения, изразени от роднини на съпруга й. Същите хора е напълно възможно да не одобряват брака, сключен между ищцата и ответника и с действията да са подвели ищцата, за да поиска разтрогване на брака с ответника Д.Т.. Ищцата посочва, че ответникът е признал за връзката с друга жена в Т., както и че има дете момиче Я., считам, че ако това е вярно, следва да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства. Отсъствието на ответника е във връзка с бизнес отношенията му с Т., които евентуално налагат дългото му отсъствие. Твърденията на ищцата за липса на разбирателство, доверие, взаимност и уважение, отчуждение не се подкрепят от доказателствата. Законът презумира, че след встъпването си в брак, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство - чл.14 от СК. Съпрузите са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Счита, че финансовата обезпеченост и грижата за детето в семейството е общо дело и на двамата съпрузи и отсъствието на ответника, във връзка с деловите му отношения, не може да е основание за разтрогване на брачния съюз и то по негова вина. Счита исковата молба за частично основателна, тъй като не са настъпили обстоятелства за дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника. Искането за издръжка на Диана Д.Т. е прекомерно и неоснователно в такъв размер, като се има предвид, че детето е в начална възраст и нуждите му не са нараснали в такава степен, за да бъде оправдано заплащането на потърсената висока издръжка. Моли съда, ако допусне развода и предостави детето за отглеждане на майката, да приеме режим на лични отношения с бащата Д.Т.. Счита за неоснователно искането за заплащане на издръжка, на основание чл.145 от СК, ищцата е в работоспособна възраст и от доказателствата, приложени по делото, не се доказва нужда от заплащане на такава издръжка. Липсват и доказателства за възможността ответника да заплаща издръжка по чл.145 от СК. Моли, ако съдът счете, че са налице основания за разтрогване на брака, да приеме, че вина за това носи ищцата. Моли да бъде осъдена ищцата да заплати сторените разходи по делото.

            Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            Безспорно е, че страните по делото – ищцата и ответникът - са съпрузи и че са сключили граждански брак на … год. в гр.П., за което е съставен Акт за граждански брак №…. год. на Община-П. От брака си, съпрузите имат родено едно дете – дъщеря Диана Д.Т., с ЕГН **********, родена на *** год.

            От показанията на разпитаните по делото свидетелки Д. И. Г. и В. В. К., се установява, че съпрузите са разделени от 5-6 месеца. Ищцата, заедно с малолетната им дъщеря, останала да живее в семейното жилище в гр.П., собственост на нейната майка, а ответникът заминал за Турция, като повече не се е прибирал в Б. Установява се също така, че съпрузите, по време на съвместното им съжителство, първоначално са се разбирали добре и са общували нормално, въпреки честите и продължителни отсъствия на ответника от страната и пребиваването му в Т. Проблемите им започнали, когато ищцата разбрала, че съпругът й е установил връзка с друга жена в Т., която впоследствие му родила и дете. Въпреки молбите на ищцата и обещанията на ответника, че ще прекъсне връзката си с другата жена, той не изпълнил обещаното. Напротив от тази връзка му се родило още едно дете. Това вече съвсем обтегнало отношенията между двамата съпрузи и довело до раздялата им преди няколко месеца. Свидетелките са категорични, че ищцата е направила много опити да запази и заздрави семейството си, но въпреки положените усилия, не успяла. Ответникът продължил да живее с другата жена и намирал това за съвсем нормално и естествено, след като можел да издържа и двете си семейства. Според свидетелските показания, ищцата е много добра домакиня и чудесна майка. Ответникът пък има собствен бизнес и магазини за телефони и реализира добри месечни доходи, с които се хвалел пред свидетелките.  

            От приетия по делото и неоспорен от страните Социален доклад на отдел ”Закрила на детето” към Дирекция ”Социално подпомагане”-гр.П. се установява, че ищцата  притежава нужния  родителски капацитет, жилищни и битови условия и мрежа за подкрепа, за да упражнява родителските права върху малолетното дете. Становището е, че съдът следва да се произнесе в най-добър интерес на детето Диана Д.Т., така че да бъдат защитени по-добрия начин правата й.

            При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:           

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че между страните по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и въз основа на заявеното искане от ищцата в исковата молба, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ответникът. Категорично се установи, че той по време на брака е установил и поддържал извънбрачна връзка с друга жена, която му е родила две деца. Освен това често и продължително е отсъствал от семейното жилище. Всичко това, като естествен резултат, е довело до фактическата раздяла на съпрузите преди пет-шест месеца.       

Съдът следва да се произнесе и относно упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и детето, както и за издръжката на детето. В настоящия казус, страните имат родено едно дете – дъщеря Диана Д.Т., с ЕГН **********, родена на *** год. При преценката на това, на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на детето. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в конкретния случай упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката Т.В.Т.. Още повече, че бащата не е заявил претенция той да упражнява родителските права. Следва да се определи режим на лични контакти на бащата с детето. Съдът счита за оптимален такъв, бащата да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на майката, в каквато насока е и искането на ищцата, неоспорено от ответната страна.

            Следва бащата-ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка. Предвид данните по делото относно възрастта на детето, неговите нужди и занимания и искането на ищцата, както и с оглед събраните гласни доказателства за месечните доходи на бащата, съдът намира, че за месечната издръжка на детето Д. Д.Т., ответникът ще следва да заплаща 400 лева, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила и до настъпване на обстоятелства за изменянето или прекратяването на същата. В исковата молба няма претенция за издръжка за минало време, нито пък считано от датата на подаването й. Над посочения размер и до претендирания с исковата молба размер от 500 лева, искът, като неоснователен ще следва да се отхвърли.

По отношение на семейното жилище, се установи по делото, че съпрузите, преди фактическата си раздяла, са живели в апартамента, находящ се в ….. който е собственост на майката на ищцата. Тъй като ищцата е заявила в исковата си молба, че желае да ползва семейното жилище и да живее там, заедно с малолетната си дъщеря и предвид факта, че ответникът се намира извън пределите на страната и не е поискал ползването му, то съдът приема, че ползването на същото ще следва да се предостави на ищцата. 

            След прекратяването на брака, ищцата желае и ще следва да носи предбрачното си фамилно име С.

            С исковата молба, ищцата претендира издръжка от съпруга си за следващите три години.  

Съгласно разпоредбата на чл.145 ал.1 от СК, невиновният за развода съпруг има право на издръжка.  

В конкретния случай и с оглед данните по делото, съдът приема, че този иск е неоснователен и недоказан, тъй като счита, че макар ищцата да е невиновният за развода съпруг, то по отношение на нея не са налице материално правните /общи/ предпоставки за възникване на правото на издръжка. В настоящия процес, ищцата не установи /а и не изложи такива твърдения/ да е неработоспособна или да е в невъзможност да се издържа.  

Гореизложеното обуславя неоснователността на тази искова претенция, поради което същата ще следва да се отхвърли изцяло за претендирания размер от 300 лева.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишкия районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на 25 лева, както и ДТ върху присъдената издръжка в размер на 576 лева.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за държавна такса, за възнаграждение на особения представител и адвокатско възнаграждение в размер общо на 1030 лева.   

По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш         И:

           

ДОПУСКА РАЗВОД между Т.В.Т., с ЕГН ********** *** и Д.Т., роден на *** г., турски гражданин, с постоянен адрес: ……, сключили граждански брак на …. год. в гр.П., за което е съставен Акт за граждански брак №….. год. на Община-Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответникът Д.Т., роден на *** г. 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, ищцата Т.В.Т., с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име С.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетно дете Д. Д.Т., с ЕГН **********, родена на *** год., на майката Т.В.Т., с ЕГН **********, като бащата Д.Т., роден на *** г. ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, в присъствието на майката.

            ОСЪЖДА Д.Т., роден на *** г., турски гражданин, с постоянен адрес: …. да заплаща на малолетното си дете Д. Д.Т., с ЕГН **********, родена на *** год., чрез нейната майка и законен представител Т.В.Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменяването или прекратяването на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 500 лева, като неоснователен.

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в …… на ищцата Т.В.Т., с ЕГН **********, където да живее с малолетното дете.

            ОСЪЖДА Д.Т., роден на *** г., турски гражданин, с постоянен адрес: ……….. да заплати на Т.В.Т., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер общо на 1030 лева. 

            ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Т.В.Т., с ЕГН ********** *** за осъждане на Д.Т., роден на *** г., турски гражданин, с постоянен адрес: ………….. да й заплаща, на основание чл.145 ал.1 от СК, месечна издръжка в размер на 300 лева през следващите три години, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Т., роден на *** г., турски гражданин, с постоянен адрес: ……….. да заплати по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на 25 лева, както и ДТ върху присъдената издръжка в размер на 576 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                   

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: