Присъда по дело №1086/2020 на Районен съд - Кюстендил

Производството по делото е образувано по тъжба на Ц. С. С. , с ЕГН – **********
от с.Шишковци, обл. Кюстендилска против Р. Б. В. от гр.Кюстенидл, *********** за
извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК , при фактическа обстановка подробно
изложена в тъжбата. С тъжбата си Ц.С. е предявила срещу подсъдимия и граждански иск за
сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане. Сумата се претендира като обезщетение за
претърпени от пострадалата неимуществени вреди, резултат от описаното в тъжбата
престъпление. Тъжителката претендира присъждане и на сторените от нея, в хода на
съдебното производство, разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен по описаното в тъжбата обвинение. Дава
обяснения.Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда твърдейки
недоказаност на обвинението.
Тъжителката, чрез своя процесуален представител, поддържа обвинението си и иска
от съда да признае подсъдимия за виновен, като за деянието му наложи справедливо
наказание и да бъде уважен предявения граждански иск.
Съдът е уважил доказателствените искания на страните като е допуснал събиране на
гласни и писмени доказателствени средства.
Районният съд, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната
Фактическа обстановка
Подсъдимият Р. Б. В. е роден на 19.11.1952 г. в гр. Кюстендил. Жител е и живее в
същия град. Българин е, български гражданин, женен, неосъждан,с ЕГН – **********.По
отношение на лицето има наложено административно наказание по НЧХД№422/2007 г. по
описа на КРС.
Тъжителката Ц.С. е родена на 18.07.1942 г. Живее в с.Шишковци, у****** На
адреса живее със съпруга си св. С.С..
Първият етаж от къщата, в която живеят сем. С.и е собственост на Павел Атанасов
Димитров – брат на съпруга й – св. С.С.. На този първи етаж живее П.Д. , който е на 95
години и неговата сестра Миланка Кръстева , която е на 98 години. За тях се грижи
съпругата на подсъдимия, която е дъщеря на П.Д..
Отношенията между семейството на тъжителката и собственика на първия етаж на
къщата били влошени от дълги години.
Достъпът до жилището на сем. С.и се осъществява чрез външни стълби, долепени в
дясната страна на къщата, спрямо входа откъм ул. „Христо Ботев“. По продължението на
тези външни стълби се намира един от прозорците на жилището на П.Д.. Тъй като сем. С.и
имали подозрение, че някой преминава през този прозорец, влиза в двора им и унищожава
засадените овошки и зеленчуци, те затворили прозореца от външната страна, поставяйки
фазер. Това , обаче според тях не било достатъчно сигурна преграда и на 30.07.2020 г.
уговорили св. Д.Д. да извърши това зидане на прозореца.
Същата дата подсъдимият се намирал в дома си – в гр. Кюстендил заедно с дъщеря
си – св. Б.В.. Към 19700 ч. по телефона му се обадила съпругата му, която по това време
1

била при баща си / П.Д./ в с. Шишковци. Тя обяснила на подсъдимия, че св. С.С., който е
съпруг на частната тъжителка, с негов приятел затварят със тухлен зид прозореца на стаята,
в която живеят баща й и неговата сестра. Тя била силно притеснена и го помолила да
дойде. Подсъдимият В. веднага подал сигнал на тел. 112 за това, че съседът на тъста му
незаконно е зазидал прозореца на спалната му. Поръчал такси и заедно със св. Б.В. ва
отишли в с. Шишковци, в дома на родителите на съпругата му.
Влизайки в спалнята на възрастния мъж , В. видял, че прозореца на стаята наистина
е зазидан с тухли. Взел едно желязо и започнал да разбива изградения зид. С няколко удара
той успял да блъсне цялата зидария. До него стояла дъщеря му – св. Б. В., а от другата
страна на разбития зид , на няколко метра отстояние се намирали св. С. и св. Д.. В момента
на разбиване на зида, последните двама свидетели събирали вече инструментите, с които
извършили строителните работи, поради това и били на няколко метра в страни от
разбитата от подсъдимия зидария. След като разбил зида, Р.В. тръгнал към вътрешността на
етажа, като помолил дъщеря си да затвори прозореца. Тъй като св. Б.В. не успяла да се
справи със затварянето на прозореца тя помолила баща си да се върне и да го затвори той.

Тъжителката С. , която по това време била на втория етаж на къщата, чула шума от
разбиването и слязла по стълбите , за да види какво става. В момента, в който тя стигнала
до отворения вече прозорец зидът бил изцяло съборен от подсъдимия В.. В момента, в който
тя застанала до прозореца подс. В. вече се бил върнал, за да помогне на дъщеря си със
затварянето на прозореца. Между подс. В. и тъжителката С. започнал скандал , в хода на
който двамата си отправяли обидни и нецензурни думи. Възмутен от чутото, св. Д. си
тръгнал.
На място пристигнал патрул на РУ Кюстендил, в състав – свидетелите В.Н., Кр. И.
и М. Г.. Скандал вече нямало, но полицаите възприели на място, че има разбита зидария,
както и че в жилището чиито прозорец е бил зазидан имало възрастни и притеснени хора.
Проведени са разговори с участниците в конфликта, като на място не е установено да има
пострадали хора.
Същата вечер , на 30.07.2020 г. тъжителката и съпругът й – св. С. посетили Спешно
отделение при МБАЛ „Д-р Н. Василиев“АД, където й е извършен преглед. Анамнезата е
снета по данни на тъжителката, като обективното й състояние е описано като добро. Поради
твърдяната палпаторна болезненост в дясно подребрие са назначени консултации в
хирургично отделение и абдоминална ехография , след които са издадени съответните
листове за преглед.
По доказателствата

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства съдът анализира
в следния смисъл : От една страна са обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Б.В. , М. Г., Кр. И. и В.Н. /тримата полицейски служители посетили като АП
подадения сигнал/, както и св. Ив. Ковачки, чиито показания представляват общи
характеристични данни за подсъдимия, които съдът кредитира изцяло. Изцяло в подкрепа на
обясненията на подсъдимия са показанията на св. В., която макар да е в родствена връзка с
подсъдимия е очевидец и съдът цени показанията й не самоцелно, а във връзка с останалия
съвкупен доказателствен материал. Тя категорично заявява, че физически контакт между
2

подсъдимия и тъжителката не е имало. Такива в интерес на истината са и показанията на св.
Д., посочен от тъжителката, който също е бил на мястото. Според изложеното от него –
имало е разправия между подсъдимия и тъжителката, като са били разменяни обидни и
нецензурни думи, които са го накарали да се почувства неудобно и са го провокирали да си
тръгне бързо. Показанията на този свидетел, макар същият да е свидетел , посочен от
тъжителката, съдът кредитира също изцяло. В подкрепа на обвинението, единствено Д.
твърди, че е чул Ц.С. да казва думите „ Ще ме убиеш ли бе , Райчо?“ и я е видял да се
„прегъва“ и да се държи от дясната страна. Същевременно този свидетел категорично
заявява, че не е видял някой да удря тъжителката, нито тя му е показвала, че е ударена или
наранена, каквото е твърдението на св. С. /“Тя тръгна към Д.В. , за да му покаже къде е
ударена“/. В тази група, съдът постави и показанията на свидетелите – полицейски
служители, тъй като ги кредитира изцяло като обективни и достатъчно пълни. Никой от
полицаите не потвърди, на място да е имало пострадал човек. Единствено св. И., който при
отиване на адреса е разговарял с Ц. В., твърди, че пред него тя е споменала, че е ударена от
подсъдимия. Но в останалата част от показанията си, св. И. подробно излага факти, които
сочат на липса на такова телесно увреждане. Според този свидетел, на В. е предложено да
бъде извикана линейка, на което тя е отказала категорично. Тя е стояла на тротоара, докато
разговаря с полицая и видимо не е изпитвала болка или страдание, единствено е била
превъзбудена.
Съдът цени и показанията на свид. И.С., дъщеря на тъжителката. Същата не е очевидец и
реално пресъздава това , което й е описано от родителите й като факти. Личните и
възприятия се изразяват в усещането й за това какво е било състоянието на майка й след
инцидента, като те се градят на начина по който й е звучала по телефона Ц.С., тъй като И.С.
не е посетила майка си веднага след инцидента , а 4-5 дни по-късно.
Като необективни и противоречащи на останали съвкупен доказателствен материал , съдът
отчете показанията на свид. С.С. – съпруг на тъжителката. Не отговаря на истината
твърдяното от него, че не е могъл сам да отиде да вземе телефона си и да се обади на тел.
112, тъй като тухлите от съборения зид са преграждали изцяло стълбището. Според
разпитаните по делото полицаи стълбите са били проходими, въпреки съборената стена и те
са разговаряли с тъжителката на тротоара, което означава, че тя е слязла по тези стълби. Не
отговаря на истината и твърдението на този свидетел за това, че съпругата му е показала на
св. Д.Д., къде е ударена, като този факт се оспорва категорично от последния.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, изготвена въз основа налист за преглед на пациент в СО на МБАЛ Кюстендил
№10049 и допълнителни листове от преглед в хирургично отделение и абдоминална
ехография. Според вещото лице, д-р Н., описаното в листа за преглед на пациент –
„контузия/натъртвнае на меки тъкани и кръвонасядане по кожата на коремната стена в
областта на дясно подребрие е причинено от действие на твърд , тъп предмет и е възможно
да е получено по време и начин, за които е съобщила самата пострадала. Вещото лице не
изключва , обаче възможността установеното увреждане да е получено и при други
обстоятелства и време.
В горния смисъл, СМЕ би могла да е категорична индиция за извършване на
твърдяното престъпление, ако от останалите събрани по делото доказателства се
установяваше по несъмнен начин, че описаното телесно увреждане е причинено от
посоченото в тъжбата за извършител лице и по идентичен на описания механизъм.
Съдебномедицинската експертиза, съдът прие за обективна и пълна, отговаряща на
поставените въпроси , поради което и я цени като годно доказателствено средство.
3

Гореизложеното , мотивира съда да приеме, че не са налице обективните признаци
на престъплението посочено в тъжбата – чл.130, ал.1 от НК. Не се доказа наличие на
каквото и да е общественоопасно , противоправно поведение от страна на соченото за
извършител лице.
Липсата на категорични данни за наличие на съставомерно поведение от страна на
подсъдимия изключва необходимостта съдът да изследва наличието на субективния
елемент на престъплението.
Горното мотивира съда да постанови съдебен акт, с който да признае за невиновен
подсъдимия Р.В. .
Доколкото гражданският иск, предявен от пострадалата в хода на съдебното
производство, касае претърпени от нея неимуществени вреди, резултат от твърдяното в
тъжбата престъпление, а не се доказа, че подсъдимият е осъществил състава му, то
гражданския иск се явява неоснователен, поради което и съдът го отхвърли изцяло.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :

4

Номер на акта:	2
Дата:	1 юни 2021 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия:	Мая Андонова Миленкова

Дело:	20201520201086
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 август 2020 г.

Присъда по дело №1086/2020 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите