М О Т
И В И към НЧХД № 8/2016 г.
Съдебното производство е образувано по тъжба на С.П. К., ЕГН **********, против Н.А.В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, и настоящ адрес:*** за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 – предложение „второ“ и т.3-предложение „първо“, вр. чл. 147, ал.1 от НК.
В тъжбата си С.П. К. твърди, че подс.В. в продължение на години
пишел до различни инстанции клевети и лъжи по отношение на него, с което
опетнявал репутацията му.
Конкретният
повод за подаване на тъжбата е жалба, подадена от подс.В. ***, входирана в
Община Карнобат на 16.01.2015г., с копия до Басейнова дирекция гр.Бургас, ул.
Шейново № 3, ет.2, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Бургас, ул. Ал. Велики № 37б, Областна дирекция „Земеделие и
гори“ гр.Бургас, ул. Цар Иван Шишман № 8.
Тъжителят К.
посочва, че в жалбата до Кмета на Община Карнобат, подс.В. твърдял неверни неща
и го клеветял пред държавни и общински органи, с изразите, че тъжителят К., като
управител на фирма „АгроЕкоФерма“ ООД ”…забранил достъп до фермата и до
документите на дружеството...”, „…Не отчитал никакви приходи, като средствата
придобити от продажбата вземал и ползвал за себе си, построил масивна постройка
без нужните разрешителни, манипулирал държавните органи и съдружниците.
Представял се за сериозен инвеститор и прикрит под това всъщност ограбвал
държавата и гражданите на Република България, като в същото време ползвал
полагащите се земеделски субсидии…, … че вследствие на действия и шантаж, от
страна на тъжителя К. съдружникът С. С. получил нервно разстройство и се обесил“,
т.е. тъжителят К. предизвикал смъртта на С..
За съвместно разглеждане в
наказателното производство беше приет предявеният от тъжителя К. граждански
иск в размер на 5000 лв. за причинени с престъплението неимуществени вреди.
В съдебно заседание тъжителят К. не
се явява, представлява се от повереник, който поддържа обвинението и пледира за
признаване на подс. В. за виновен по повдигнатите обвиненията и за уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът на
подс.В. пледира същият да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията,
поради доказването на всички твърдения, изложени в жалбата на подс.В. ***. По
отношение на гражданския иск, моли съда да го отхвърли. Претендира направените
по делото разноски.
Подс.В. не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан по предявените обвинения, като посочва, че по никакъв
начин не е имал намерение да клевети тъжителя, че е поискал да се извърши проверка
на изложените от него в жалбата му до Кмета факти и при нарушения да се наложат
санкции. В обясненията си заявява, че не е обвинявал тъжителя К. за смъртта на
Св.С..
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Н.А.В. е роден на *** г. в гр.Ямбол, със средно
образование, неосъждан.
Тъжителят К., подс.В., св.К. и св.Л. са
съдружници в „Агроекоферма“ ООД, със седалище гр.Черноморец. Управител на
дружеството е тъжителят К..
През 2010г. дружеството купило от
св.Ганка Димитрова Анестиева
животновъдно стопанство, находящо се в с.Сърнево, включващо недвижими
имоти: терен с площ от 3405 кв.м., заедно с построена в терена масивна
стопанска постройка /агнещарно/ със застроена площ 414 кв.м.; пасище мера с
площ 15501кв.м., животни -350 бр.овце от
порода „Българска млечна кръстоска“ както и движими вещи –стопански инвентар и
оборудване на фермата заварено при предаването ѝ.
В началото на дейността на фермата
отношенията между съдружниците били добри. След м.март 2011г. управителят на „Агроекоферма“
ООД – тъжителят К. променил отношението си към подс.В.. Тъжителят не допускал
подс.В. и св.Л. във фермата, както и не им давал възможност да се запознаят със
счетоводните документи на дружеството. Всичко това довело до влошаване на
отношенията между подс.В. и тъжителя К..***,
постъпила жалба от подс.В.,*** с копие
до Басейнова дирекция гр.Бургас, ул. Шейново № 3, ет.2, Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Бургас, ул. Ал. Велики № 37б,
Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр.Бургас, ул. Цар Иван Шишман № 8.
Тъжителят К., счита, че е
наклеветен, от подс.В. *** и държавни
органи с твърденията изложени в жалбата на подс.В., че тъжителят „като
управител на „Агроекоферма“ ЕООД забранил достъпа до фермата и документите на
дружеството.“ …“не отчитал приходи, а средствата придобити от продажби вземал
за себе си.“...“Построил масивна постройка без нужните разрешителни…манипулирал
държавните органи и
съдружниците…представял се за сериозен инвеститор и прикрит под това всъщност
ограбвал държавата и гражданите на Република България, като в същото време
ползвал полагащите се земеделски субсидии…, … че вследствие на действия и
шантаж, съдружникът С. С. получил нервно разстройство и се обесил“.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на св.Анестиева, св.Л.,
които кредитира като обективни и незаинтересовани, както и обясненията, дадени
от подс.В.. Съдът не кредитира показанията на св.К. и св.Т., като
заинтересовани по делото, тъй като и двамата свидетели имат общи бизнес и
икономически интереси с тъжителя, предвид участието им като съдружници в общи
фирми, а св.К. дори е в близки роднински отношения с тъжителя К.. Съдът прие като доказателства по
делото многобройни документи, свързани с договорните отношения между
„Агроекоферма ООД и други дружества, заключение на СТЕ по адм.дело №
1717/2016г. на БАС, решения по административни дела ревизионни доклади на НАП, договори,
пълномощни и др. Съдът счита, че посочените по-горе документи нямат отношение
към предмета на доказването, затова счита за ненужно да коментира приложените
документи.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Съдът прие, че описаните в частната
тъжба обстоятелства не изпълват състава на престъплението клевета.
Посоченото в жалбата на подс.В. ***,
че тъжителят К. е „забранил достъп на останалите съдружници до фермата и до документите на
дружеството” само по
себе си не е клеветническо, тъй като със същото не може да се засегне честта,
достойнството и доброто име на тъжителя в обществото.
Второто твърдение, посочено в
тъжбата, като клеветническо е, че в жалбата си подс.В. е изнесъл твърдения, че
тъжителят К. „не отчита приходи, а средствата придобити от
продажби вземал за себе си.“ Във връзка с това твърдение, следва да се вземе
предвид, че тъжителят К. в качеството си на управител е длъжностно лице,
съгласно нормата на чл.93, т.1, б.Б от НК: длъжностно лице е това на което е
възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно,
ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице. Ако
в качеството си на длъжностно лице –управител на дружество, К. присвои чужди пари, вещи или други
ценности, връчени му в това качество, собственост на дружеството, или поверени
му да ги пази или управлява, осъществява престъплението присвояване. За да е
изпълнен съставът на престъплението „клевета“ следва субектът на престъплението
- подс.В. да конкретизира твърденията си и да уличи пострадалия - К. в конкретно
престъпление, което последният не е извършил. Това уличаване следва да е ясно и
конкретно: кога лицето, в случая тъжителят Крозубов, е присвоило
вещите/респ.паричните средства/, връчени му в длъжностно качество, какви
средства са били присвоени, по какъв начин се е разпоредило с тези средства,
т.е. как е осъществено присвояването. Такива твърдения подс.В. не е изложил в
жалбата си до Кмета на Община гр.Карнобат, като посоченият израз е мнение на
подс.В..
Твърдението
на подс.В., че тъжителят К. е „построил масивна постройка без нужните
разрешителни“, също не изпълва състава на чл.147 НК, защото няма клеветническо
съдържание. В случая подс.В., сезира държавен орган да извърши проверка
считайки, че действително има нарушение на закона. За да е налице клевета
следва сезиращият да посочва неверни твърдения, съзнавайки тяхната невярност.
Посоченото
в тъжбата на К., че подс.В. е осъществил престъплението „клевета“ с твърденията,
че К. „манипулирал държавните
органи и съдружниците…представял се за сериозен инвеститор и прикрит под това
всъщност ограбвал държавата и гражданите на Република България, като в същото
време ползвал полагащите се земеделски субсидии“, не осъществяват състава на
престъплението клевета. По принцип „манипулирането“ е действие, при което манипулиращият
извършва под някаква форма въздействие на определено лице или лица, да извършат
нещо или им създава представа за някакви факти. Мотивирането, т.е. въздействието
може да бъде както в положителна така и негативна посока, като в случая няма
конкретизация в какво точно се изразява мотивирането. Посоченото от подсъдимия, че К. се „представял
за сериозен инвеститор“ представлява мнение на подс.К.. Няма яснота какво е
съдържанието на глагола „ограбва” в цитирания израз. Дали се касае за неплащане
на дължимо, за отнемане или за присвояване на нещо, не е посочено какво е ограбеното-
пари, вещи или други ценности, кога е осъществено действието, кои лица
/юридически или физически/ са пострадали или ощетени. Цялото изречение, по
адрес на тъжителя К. „представя се за сериозен инвеститор и прикрит под това
всъщност ограбва държавата и гражданите на Република България, като в същото
време ползва полагащите се земеделски субсидии“ представлява личното мнение на
подс.В..
Тъжителят К. се е почувствал
наклеветен с израза „вследствие на действия и шантаж съдружника С. С. получи
нервно разстройство е се обеси", приемайки че подс.В. го обвинява за
смъртта на Св.С.. В жалбата подс.В. е
написал: „Вследствие на подобни действия и шантаж единият от съдружниците ни - С.
С. получи нервно разстройство и впоследствие се обеси“, но в изречението не е
посочено вследствие на какви конкретни действия Св.С. е получил нервно
разстройство, в какво се изразява това нервно разстройство. Не е посочено лицето,
което е осъществило действията, довели до нервното разстройство и смъртта на
Св.С., като изобщо се твърди, че именно тъжителят носи вина за смъртта на Св.С..
Съставът на престъплението
"клевета" може да бъде осъществен при две различни форми на
изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия
или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна
знае, че не е извършено. Както в съдебната практика, така и доктрината се
приема, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация
за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно,
укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. Съотнасянето на тези принципни разбирания
по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи,
че в инкриминираните с тъжбата изрази липсват конкретни твърдения за позорящи
факти и обстоятелства.
Всички употребени изрази от
подсъдимия в жалбата му до Кмета на община Карнобат, по своето съдържание не са
позорящи. Изразите в жалбата на подс.В. и посочени в тъжбата на К. като
клеветнически не съдържат конкретни факти и обстоятелства, позорни от гледна
точка на морала и добрите нрави, които са неистински, не отговарят на
действителността и подлежащи на проверка. Всички твърденията на подс.В. ***
представляват съждения, мнения или умозаключения върху факти, които не подлежат
на проверка, като мисловен продукт. От друга страна, позорното обстоятелство
трябва да се възприема еднозначно в обществото като такова, а не индивидуално
или от група субекти. Твърденията в жалбата не са от естеството да накърнят
доброто име и положителна обществена оценка за пострадалия в обществото, тъй
като не са непосредствено свързани с личността и не биха могли да засегнат
пряко посочените неимуществени блага, както неоснователно се твърди в жалбата.
Подобни изрази не са от характер да предизвикат еднозначна негативна обществена
оценка и посредством употребата им не би могло да бъде осъществено
изпълнителното деяние на престъплението клевета - "разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство", тъй като същите нямат позорящ характер.
Относно субективната страна на
престъплението „клевета“, следва се
отбележи, че то е умишлено. За да е
осъществено от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че разгласява
позорящо за пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент съдържа
представа, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естеството
да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, като
във волево отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на
общественоопасния резултат, но се отнася безразлично към него. В разглеждания
случай умисълът за извършване на престъплението е изключен поради липса на
волеви момент - от действията на подсъдимия, по които се съди за наличието на
умисъл, може да се направи извод, че той е целял да сезира държавни органи за
наличието на нарушения на закона, а не да засегне пряко или косвено доброто име
и репутацията на тъжителя.
По изложените съображения,
настоящият състав на съда приема, че описаното в тъжбата на С.П.К. не
обективира елементите от състава на престъплението "клевета".
След като призна подс.Н.В. за
невинен, съдът отхвърли предявеният от тъжителя К. срещу подс.В. граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 5000лева (пет хиляди лева).
На основание чл.190, ал.1 от НПК
съдът възложи направените от подсъдимия разноски в размер на 3317,00 (три
хиляди триста и седемнадесет) лева да бъдат заплатени от частния тъжител С.п.К..
На тъжителят К. бяха възложени и
направените по делото разноски в размер на 58,32 лева (петдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки).
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: