Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22.01.2021 година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 390 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.
„Димитър Благоев“ № 15, вх. „Б“, ап.46, представлявано от управителя В.М.В.,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.К. ***, против Решение № 260077 от
07.10.2020г., постановено по АНД № 1657/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-50 от 11.05.2020г.,
издадено от Заместник - председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ - гр. София, като е намален размера на наложената на „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД имуществена санкция от 10 000 лева на 3 000
лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.
348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания досежно съдържанието на наказателното постановление.
Поддържа, че в нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа
и правна страна, тъй като от една страна не са посочени всички факти и
обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, вкл. не е
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, а от друга страна
доколкото приложената административнонаказателна разпоредба регламентира два
отделни състава на нарушения, липсва точна правна квалификация на вмененото на
санкционираното лице нарушение. Твърди, че с оглед събраните по делото
доказателства неправилно съдът е приел, че извършването на нарушението е
установено и доказано по безспорен начин. Счита за необоснован и направения
извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е
налице основание за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. По подробно изложени съображения
по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което изцяло да
бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НЯСС-50 от
11.05.2020г. на Заместник - председателя
на ДАМТН и в условията на алтернативност – да бъде изменено наказателното
постановление при определяне на санкция в законово предвидения минимален
размер.
Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – гр. София, редовно и своевременно призован,
не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на „ПЕЩОСТРОЕНЕ И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД, гр.
Ямбол, против Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-50 от 11.05.2020г.,
издадено от Заместник - председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 07-049/ 25.11.2019г., на „ПЕЩОСТРОЕНЕ И
ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите
/ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 14.10.2019г.
на основание чл.190,
ал.4, т.1 от Закона за водите проверка на язовир „Колена“, находящ се в поземлен
имот № 000133 и № 000089 в землищата на с. Колена и с. Хрищени, общ. Стара
Загора, собственост на „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД, е установено, че не са изпълнени от собственика
на язовир „Колена“ задължителните предписания на комисията за проверка за
готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях,
назначена със Заповед № АП-07-ЗД-15/ 22.05.2019г. на Областния управител на
област Стара Загора, дадени в констативен протокол № 4 от 12.06.2019г., а
именно: „да се премахне храстовидната растителност от въздушния откос“, със срок
за изпълнение 23.09.2019г.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното
обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и допуснатото от „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД нарушение
по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите
- неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3,
т.5 от ЗВ, като основание за налагане на административна санкция. В мотивите
към решението са изложени и съображения че не са налице обстоятелства, сочещи
на маловажен случай на административно нарушение, като основание за
освобождаване от административно наказателна отговорност при прилагането на
чл.28 от ЗАНН.
Обосновавайки, че размера на санкцията не съответства на тежестта на
конкретното нарушение, съдът е изменил наказателното постановление, като е
намалил размера на наложената на „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД, гр. Ямбол имуществена санкция, от 10 000 лева на
3 000 лева.
Решението
на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Несъответно
на съдържанието на наказателното постановление и като такова неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административното обвинение не е обосновано в
необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и
обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, вкл. на мястото на
извършване на нарушението. Доколкото изпълнителното деяние на вмененото на
санкционираното лице нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите се
изразява в бездействие - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, административнонаказателното обвинение е следвало да
бъде обосновано от гл.т наличието на възникнало за лицето задължение и
изтичането на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В
случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от
релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние,
квалифицирано като нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са както
съдържанието и срока за изпълнение на дадените на собственика на язовира /„ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В“ ЕООД/ задължителни предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, така
и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на
язовира за обосноваване на извода, че собственикът на язовира не е изпълнил
задължението си по чл.190а, ал.2 от ЗВ да изпълни даденото задължително
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ. С оглед изпълнителното деяние на
вмененото нарушение – неизпълнение от собственика на язовир „Колена“ на задължението
по чл.190а, ал.2 от ЗВ да изпълни дадени задължителни предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, а именно „да се
премахне храстовидната растителност от въздушния откос“, очевидно в
необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението. Доколкото
задължението по чл.190а, ал.2 от ЗВ /за неизпълнението на което задължение е
наложена санкция на „ПЕЩОСТРОЕНЕ И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД на основание чл. 200,
ал.1, т.39 от ЗВ/, е регламентирано като „собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по
чл. 138а, ал. 3, т. 5“, административнонаказателната правна квалификация на
деянието като нарушение на чл.190а,
ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, противно на твърдяното от касатора, не
е нито неточна, нито неясна, още по-малко обуславя незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е
доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената проверка на язовир
"Колена”, собственост на „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД, гр. Ямбол, от страна на
собственика на язовира не са били изпълнени задължителните предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ на Комисията
за проверка за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях, назначена със Заповед № АП-07-ЗД-15/ 22.05.2019г. на
Областния управител на област Стара Загора, дадени в Констативен протокол № 4
от 12.06.2019г., а именно: „да се премахне храстовидната растителност от
въздушния откос“, със срок за изпълнение 23.09.2019г. Това релевира
съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по
административно наказателния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Несъответно на
съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП е
възражението на касационния жалбоподател, че доколкото около язовира няма дървесна
растителност, посоченото в наказателното постановление наличие на дървесна
растителност не кореспондира с действителното състояние на язовира. Нито в
АУАН, нито в НП, нито в Протокола от извършената
на 14.10.2019г. на основание
чл.190, ал.4, т.1 от Закона за водите проверка на язовир „Колена“, нито в Констативен
протокол № 4 от 12.06.2019г. /за неизпълнение на предписание по който протокол
е санкционирано „ПЕЩОСТРОЕНЕ
И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД, гр. Ямбол/, се съдържат констатации за съществуването
на дървесна растителност, която следва да бъде премахната. Съответно нито с Констативен
протокол № 4 от 12.06.2019г. е дадено предписание за премахване на дървесна
растителност, нито на собственика на язовира е наложена санкция за неизпълнение
на задължение по чл.192а, ал.2 от ЗВ, свързано с неизпълнение на предписание по
чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ за премахване на дървесна растителност.
В съответствие и при правилно
приложение на закона е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушението
не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай и съотв. че не е налице основание за
освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на
чл.28 от ЗАНН. Установените
по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. не са налице обстоятелства за
определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР
на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
Сочените от „ПЕЩОСТРОЕНЕ И ИЗОЛАЦИИ – М.В.“ ЕООД обстоятелства /че се касае за
изолиран случай на неизпълнение на задължение; че на дружеството не са налагани
други подобни санкции и т.н/, могат да бъдат преценени като смекчаващи
обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера
на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са
взети предвид от Старозагорския районен съд с постановеното изменение на
наказателното постановление.
За нарушение, квалифицирано по
административнонаказателния състав по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, законът предвижда
налагане на санкция от 1 000 до 20 000 лева. Обосновано, от гл.т на
доказателствата по делото и правилно от гл. т на закона, въззивният съд е
изменил НП при намаляване размера на наложената на собственика на
язовир „Колена“ имуществена санкция от 10 000 лева на 3 000 лева т.е при определяне на санкция към
минимума, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Липсва обаче
основание за определяне на санкция в законово предвидения минимален
размер /в какъвто смисъл е направеното в условията на алтернативност искане от
касационния жалбоподател/, тъй като ако и да не са налице реално настъпили
вреди от нарушението, са налице данни, че това нарушение е възпрепятствало
дейността на контролните органи за установяване техническото състояние на
въздушния откос и на изходната шахта на основния изпускател и съотв. за
проверка за готовността за безопасна експлоатация на язовира и язовирните
съоръжения.
С оглед на изложените съображения
съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260077 от 07.10.2020г., постановено по АНД № 1657/ 2020г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.