Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 31.05.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……..…… в публично ……………….….
заседание
на шестнадесети май ......................................................………..…….………………..….
през
2023/две хиляди двадесет
и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………..
Мариана Кадиева, …………...…..………..........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор
Атанасов ............................
административно
дело №590 по
описа за ....................... 2022 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Н.М.Х., с посочен в жалбата
адрес: ***, с ЕГН ********** и с посочен съдебен адрес за призоваване и
връчване на книжа - ***, против Решение
№2153-08-550 от 05.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане
№6/прот.N01377 от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Н.М.Х. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с месечен размер на
пенсията от *** лева.
Жалбодателят заявява в жалбата, че
Решение №2153-08-550 от 05.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се в жалбата, че по повод
на подадено от жалбоподателя заявление с вх.№2113-08-133/13.02.2019 год. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са установени
несъответствия между подаваните от осигурителя данни по чл.5, ал.4, т.1 от
Кодекса за социално осигуряване и данните, вписани в издадените удостоверения, обр.УП-3, за положен осигурителен стаж и че в тази връзка,
с писмо от 28.02.2019 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ е изискано
съдействие от контролните органи при ТП на НОИ – Кърджали, за извършване на
проверка при осигурителя ЕТ „***“
***, за уточняване условията на труд, вида и тонажа на управляваните от Н.Х.
тежкотоварни автомобили, с цел правилно категоризиране на труда. Жалбоподателят счита, че констатациите в Решение №2153-08-550
от 05.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали са неправилни, като
твърди, че управляваният от Н.Х. специализиран автомобил, тип бетон-помпа, марка
„Мерцедес 2219”, е с техническа допустима маса 22100 кг., а на другия
специализиран автомобил, тип бетон-помпа „Астра БМ
305 Ф“, е с техническа допустима маса 32000 кг. Твърди също, че съгласно
техническите характеристики на специализиран автомобил, тип бетон-помпа
„Мерцедес 2219”, същият е с маса 16000 кг., а специализираният автомобил, тип
бетон-помпа „Астра БМ 305 Ф”, е с маса 16180 кг., т.е.
същите са над изискуемите 12 и повече тона.
Сочи също, че от 1 януари 2000 год. са в сила Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране (НКТП) и Инструкция №13 от 31.10.2000 год. за прилагане на НКТП и
че посочените нормативни актове са задължителни за всички работодатели, които
осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности,
производства, работни места и професии, са обхванати с тези нормативни актове. Излага
довод, че на основание чл.2, т.25 от НКТП, от втора категория при пенсиониране
е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона и
че съгласно пояснителната разпоредба на чл.9, ал.34 от Инструкция №13 от
31.12.2000 год. за нейното прилагане, по условията на чл.2, т.25 от НКТП се
зачита трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за
превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече
тона, независимо от конструкцията на автомобила като сочи също, че техническата
характеристика на автомобила е определена в техническата документация на
производителя. Предвид това, в жалбата
заявява, че в
законоустановения срок обжалва така издаденото
Решение №2153-08-550 от 05.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали
пред съда, като моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят
Н.М.Х. от ***, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител – адв.С.М. от АК-***, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Моли съда да уважи изцяло подадената от жалба и
да присъдите на жалбоподателя направените по делото разноски. Счита, че жалбата
е доказана по един безспорен и категоричен начин и че видно от заключението на
вещото лице от 07.04.2023 год. за автомобил
„Астра БМ 305 Ф”, е определена товароносимост
11820 кг., т.е. не достигат 180 кг, за да влезе в графата, която
отговаря за съответната категория. Сочи, че от свидетелските показания става
ясно, че 7 кубика бетон се равнява на 16500 кг., поради което счита, че след
като се включи и този показател, товароносимостта ще
надхвърли определените в Наредбата норми. Излага и довод, че предназначението
на другото МПС - специализиран
автомобил - бетон-помпа „Мерцедес 2219”, е да прехвърли бетона и че
същият не превозва товар, за да се счита, че може да превозва 6100 кг. Счита
също, че е недопустимо да се разделя общата масата на МПС на товароносимостта.
Жалбоподателят Н.М.Х. заявява,
че помпите ги е използвал той и счита, че вещото лице изобщо не е запознато с
този автомобил. Сочи, че бетон- помпа
„Мерцедес 2219” не носи никакъв товар, но че самата помпа тежи 27 тона, като
твърди, че самият той е показал на вещото лице табелите, които си стоят по
местата и че отбелязването от 6 тона е разграничаването на мостовете. Развива
довод, че проблемите започнали, след като фирмата преустановила работа и
служителите от НОИ решили, че става въпрос за нещо различно, за лека кола и че
в България имало около 4 000 бетон-помпи и едва ли има друга помпа с
такъв проблем. Твърди, че реално, една бетон-помпа тежи около 27000 - 30000 кг.,
но че в талона на ППС е записано грешно, за да могат да пътуват по пътищата и
да не наказват собствениците, но това било нещо съвсем различно. Твърди, че сходни
бетон-помпи имало във фирма „***”, там имало
помпа от 40 тона, а имало и от 30 тона и че това е реалното тегло на автомобила.
Недоумява, как е възможно бетон-помпата да не се признава за тежка кола, като
твърди, че усеща, че всички имали страх от НОИ, отчайвал се, защото се надявал
вещото лице Д. да каже истината и че помпата е 30 тона. Сочи отново, че на
бетон-помпата има поставени табели, които са си по местата и че едната е на
стрелата и на нея пише 5500 кг., а втората е на долната част на ППС и на нея пише
22000 кг. или общо 27500 кг. и че това са реалните килограми на тази
бетон-помпа – 27500 кг.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител
– ст.юрк.З.Б., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а
обжалваното решение намира за законосъобразно. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли жалбата на Н.М.Х. като неоснователна. Сочи, че от
приетите по делото 2 броя съдебно-технически експертизи, както и от
констативния протокол на контролните органи, приобщени като доказателства по
делото, било видно, че товароносимостта на двете ППС
е под 12 тона. Сочи също, че съгласно изискванията на чл.2, т.25 от Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория при пенсиониране се
зачита трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече
тона. Моля на основание чл.144 АПК, във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като се вземе предвид, че последното заседание по делото е
четвърто поред.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-847#2/05.12.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/,
като е получено лично от него, срещу подпис, на 07.12.2022 год., видно от приложеното
към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/.
Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен
съд – Кърджали, с препоръчана пощенска пратка чрез куриерска фирма „Еконт експрес“, на 14.12.2022 год., видно от приложената
товарителница с баркод ***/л.6/, регистрирана в деловодството
на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-550#1 от 15.12.2022 год./л.3/. От горното следва, че жалбата
е подадена по законоустановения ред, на 7-ия/седмия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена
е в срок, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание, от
лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови
законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, постъпило в ТП на ПОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-133
от 13.02.2019 год./л.201-л.202/, жалбоподателят Н.М.Х. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, за което към заявлението приложил
доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен
доход, в т.ч. две Удостоверения обр.УП-3, издадени от
ЕТ „***“ ***: едното с Изх.№7 от 27.10.2018 год./л.198/, издадено за времето от 02.06.2014
год. до 06.06.2017 год., а другото с Изх.№8 от 27.10.2018
год./л.197/, с период 26.06.2017 год. – 30.09.2018 год. Видно от
цитираните документи за осигурителен стаж, за посочените в тях периоди
жалбоподателят Н.М.Х. е работил при посочения осигурител, на длъжност „***“.
Във връзка с така подаденото заявление от
Н.М.Х., с писмо Изх.№2113-08-133#5 от 28.02.2019 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ – Кърджали/л.183/ е
било поискано от началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при същото
ТП на НОИ, да бъде извършена проверка на осигурителя ЕТ „***“, относно придобития
осигурителен стаж от жалбоподателя Х., с оглед категоризирането на същия от
съответната категория труд. След извършена проверка по разходите на ДОО е
съставен Констативен протокол №КП-5-08-00548731 от 08.04.2019 год. на старши
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали/л.178/, в който е отразено, че по данни
от Регистър на трудовите договори, Н.М.Х. е бил в трудови правоотношения с ЕТ „***“
*** за периодите: от 02.06.2014 год. до 05.06.2017 год. вкл., от 26.06.2017
год. до 04.11.2018 год. и от 05.11.2018 год. до 31.12.2018 год. В протокола е отразено също, че съгласно обясненията
на представляващия едноличния търговец управител, както и съгласно
представените при проверката пътни листове за 2016 год., 2017 год. и 2018 год., през цитираните по-горе периоди Н.Х. е
бил шофьор на специализиран автомобил, тип бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“,
с рег.№***, както и на специализиран автомобил, тип бетоновоз,
марка „Астра БМ 305 Ф“, с рег.№***. След анализ на
техническите характеристики, съдържащи се в свидетелство за регистрация - част I на всеки един от посочените автомобили, е прието, че
специализиран автомобил, тип бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“, с рег. №***, е
с товароносимост от 6100 кг., а специализиран
автомобил, тип бетоновоз, марка „Астра
БМ 305 Ф“, с рег.№*** – с товароносимост 11820 кг.,
т.е. под изискуемите се 12 и повече тона, съгласно чл.2, т.25 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, поради което е направен извод, че
положеният от Н.Х. труд не следва да се зачита като такъв, положен при
условията на втора категория, съгласно цитираната норма. С оглед така
направените констатации, съпоставени с подадените за лицето данни с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за периода 2014 год. –
2018 год., от проверяващия инспектор по осигуряването е прието, че значителна
част от данните са подадени некоректно, с код вид осигурен – 03/за лица,
работещи при условията на втора категория труд/ и 02/за лица, работещи при
условията на първа категория труд/, като е отразено, че тези данни следва да
бъдат заличени и впоследствие се подадат
основани данни, с код вид осигурен - 01/за лица, работещи при условията на
трета категория труд/. Отразено е също така, че за Н. Х. следва да бъдат
издадени и нови удостоверителни документи – Удостоверение, Обр.УП-3,
с посочени периоди от 02.06.2014 год. до 05.06.2017 год. вкл. и от 26.06.2017
год. до 04.11.2018 год. вкл., като предходно издадените от осигурителя
удостоверения, Обр.УП-3, с Изх.№7 от 27.10.2018 год.
и с Изх. №8 от 27.10.2018 год., бъдат анулирани. За изпълнение на горното, на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на осигурителя ЕТ „***“ *** са били дадени
Задължителни предписания №ЗД-1-08-00548752 от 08.04.2019 год. на старши инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали/л.179/, в резултат на което, от
негова страна било издадено Удостоверение, Обр.УП-3,
с Изх.№1 от 08.04.2019 год./л.177/, в което е отразено, че Н.М.Х. е работил в ЕТ „***“
***, на длъжност „***“, за времето от 02.06.2014 год. до 05.06.2017 год., както
и от 26.06.2017 год. до 04.11.2018 година.
Така, по повод това заявление от 13.02.2019
год., с Разпореждане №2140-08-123 от 08.05.2019 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.164/, на жалбоподателя Н.М.Х., на основание чл.69б, ал.2
от КСО, е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ОСВ/, като в мотивите към разпореждането е посочено, че съгласно
чл.69б, ал.2 от КСО, лицата които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по
чл.168, или когато са променили осигуряването си по чл.4в и са навършили за
2019 год. възраст 58 години 04 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 100. В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на
заявлението – 13.02.2019 год., Н.Х. има сбор от осигурителен стаж и възраст 99
05 15, поради което исканата пенсия му е била отказана.
Впоследствие, на 30.05.2019 год.,
жалбоподателят Н.М.Х. е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, с Вх.№2113-08-659/30.05.2019 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.160-л.161/, по повод на което, с Разпореждане №19/прот.№N01387/30.07.2019
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали/л.137-л.138/, на жалбоподателя Х., на основание чл.69б, ал.2 от КСО, пожизнено,
считано от 29.04.2019 год., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, при навършена възраст 60 год. и 1 месец и придобит осигурителен стаж,
както следва: II-ра
категория труд – 18 год., 11 мес. и 16 дни; III-та
категория труд – 16 год., 02 мес. и 10 дни или общ
осигурителен стаж превърнат, на основание чл.104 от КСО, към трета категория -
39 год., 10 мес. и 23 дни. Така, отпусната на Н.М.Х.
лична пенсия за ОСВ, е била редовно осъвременявана и преизчислявана с последващи разпореждания на длъжностното лице по „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, издавани съобразно действащото пенсионно
законодателство, както и съобразно допълнително придобития, след пенсиониране,
осигурителен стаж от лицето.
По повод осъществявания от НОИ последващ контрол по спазване на осигурителното
законодателство, с Писмо Изх.№2175-08-493#1 от 20.09.2021 год./л.109/,
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е изискал от осигурителя
„***“ АД ***, потвърждаване на достоверността на осигурителния стаж за лицето Н.М.Х.,
вписан в Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№3 от 17.05.2017
год. /л.195/, представен към заявлението за отпускане на пенсия от
13.02.2019 год. и зачетен при отпускане на пенсията по заявлението от
30.05.2019 год. В отговор на това писмо, с писмо Изх.№12 от 12.10.2021 год./л.107/,
изпълнителният директор на „***“ АД *** е уведомил ТП на НОИ – Кърджали, че Н.Х.
не е полагал труд в дружеството, за времето от 01.08.1089 год. до 30.06.1990 год.,
както и че проверявания документ /Удостоверение, обр.УП-3,
с Изх.№3 от 17.05.2017 год./ не е
издаден от осигурителя.
Във връзка с горното, от страна на ТП на
НОИ – Кърджали е била сезирана Районна прокуратура – Кърджали, за последващи действия по компетентност, с оглед съмнения за
извършено престъпление/документна измама/, като по този повод с Разпореждане
№2175-08-493#3 от 21.10.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.102/,
на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, личната пенсия за ОСВ на Н.М.Х., считано
от 10.12.2021 год., е била спряна до приключване на наказателното производство.
Към административната преписка е
представено и прието като доказателство по делото Решение №112 от 17.05.2022
год., постановено по АНД №432/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали/л.73-л.75/,
с което, жалбоподателят Н.М.Х. от ***, е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК,
за това, че на 13.02.2019 год., при подаване на заявление за отпускане на
пенсия, се е ползвал от неистински официален документ – Удостоверение, Обр.УП-3, с Изх.№3 от 17.05.2017 год., издаден на неговото
име и с издател - „***“ АД ***.
Така, предвид горното, е извършена
повторна преценка за правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Х.
по подаденото от него заявление с Вх.№2113-08-659 от 30.05.2019 год., като след
приспадане на осигурителния стаж, отразен в Удостоверение, Обр.УП-3,
с Изх.№3 от 17.05.2017 год., е прието, че лицето не отговаря на условията на
чл.69б, ал.2 от КСО, за отпускане на пенсия за ОСВ, поради което с Разпореждане
№2175-08-493#4 от 21.06.2022 год. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –Кърджали/л.71/, на основание чл.99, ал.1,
т.2, б.„а“ и чл.69б, ал.2 от КСО, е отменено Разпореждане №19/прот. №N01387/30.07.2019 год.
за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го
разпореждания и на жалбоподателя Н.М.Х. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят Н.Х. е депозирал трето
заявление за отпускане на пенсия, постъпило с Вх.№2113-08-1058 от 30.06.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.68-л.69/, с което отново поискал отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като във връзка с така подаденото заявление са
били представени документи за осигурителен стаж - върнатите на жалбоподателя
при предходно отпускане на пенсия, 2 броя трудови книжки с №** от *** год.
и №** от *** год., както и
Удостоверение, Обр.УП-3, с Изх.№1 от 28.07.2022 год./л.23/,
издадено от ЕТ „***“ ***, в което е отразено, че Н.Х. е работил в посочения
осигурител, на длъжност „***“, за времето от 02.06.2014 год. до 04.11.2018 год.,
т.е. 4 години, 4 месеца и 4 дни, както и за времето от 05.11.2018 год. до
31.12.2018 год. - 1 месец и 25 дни. В
същото удостоверение е вписано, че лицето е работило при условията на втора
категория труд, съгласно т.53 от ПКТП и чл.2, т.25 от НКТП, както и че лицето е
било осигурено за всички социални рискове.
Така, в крайна сметка, е издадено
Разпореждане №6/прот. №N01377 от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, с което, на жалбоподателя Н.Х., считано от
30.06.2022 год., пожизнено, на основание чл.69б, ал.2 от КСО отново е била
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С това разпореждане на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, в полза на Н.Х. е зачетен осигурителен
стаж, както следва: 18 год., 00 мес. и 16 дни – II-ра категория труд и 19
год., 00 мес. и 02 дни – III-та категория или общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория, съгласно изискванията на чл.104 от КСО – 41 год., 06 мес. и 22 дни.
Видно от приложеното известие за
доставяне, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.13/, това разпореждане е
получено лично от жалбоподателя НИРСИН М.Х., срещу подпис, на датата 04.11.2022
год. Против разпореждането, от Н.Х. на същия ден е подадена жалба до директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-847 от 04.11.2022 год./л.12/, в която същият е изложил съображения относно
осигурителния му стаж за периода от 01.06.2014 год. до 31.12.2018 год., който
бил вписан в документ, издаден от фирмата ЕТ „***“ и в който документ било
отразено, че стажът е от втора категория.
Така, по повод подадената на 04.11.2022 год. жалба с
Вх.№1012-08-847 е издадено и оспореното Решение №2153-08-550 от 05.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена
жалбата на Н.М.Х. против Разпореждане №6/прот. №N01377
от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, като
по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във
връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите
към това решение, административният орган е отбелязал, че в това производство е
спорен въпроса относно определянето на категорията труд на стажа на
жалбоподателя, отразен в представените от жалбоподателя удостоверения, обр.УП-3, издадени от осигурителя ЕТ „***“.
В мотивите
е посочено, че в Констативен протокол №КП-5-08-00548731 от 08.04.2019 год. за
извършена проверка на ЕТ „***“, изискана в хода на производството по отпускане
на пенсия, образувано по заявление от 13.02.2019 год. на жалбоподателя, е
установено, че от Н.Х. е бил управляван специализиран автомобил, тип
бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“, с товароносимост
6100 кг., както и специализиран автомобил, тип бетон-помпа, марка „Астра БМ 305 Ф“, чиито товароносимост
е 11800 кг. и че предвид техническите характеристики на автомобилите, същите са
с товароносимост под изискуемите 12 и повече тона.
Във връзка
с горното, в мотивите се сочи, че на основание чл.2, т.25 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория при пенсиониране е
трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона,
като съгласно пояснителната разпоредба на чл.9, ал.34 от Инструкция №13 от 31
12 2000 год. за нейното прилагане, по условията на чл.2, т.25 от НКТП се зачита
трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на
товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона,
независимо от конструкцията на автомобила, като техническата характеристика на
автомобила е определена в техническата документация на производителя.
Позовавайки се на цитираните норми, в решението е прието, че критерий за
определяне на труда от втора категория следва да се възприема не масата на
товарния автомобил, а масата на превозвания товар. Административният орган е
посочил в мотивите, че осигурителния стаж, удостоверен в представеното от
жалбоподателя Удостоверение, Обр.УП-3, с Изх.№1 от
28.07.2022 год., издадено от ЕТ „***“ *** и отразен от осигурителя като положен
при условията на втора категория труд, правилно и законосъобразно бил зачетен
от пенсионния орган от трета категория.
По тези съображения, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №6/прот. №N01377/
от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на ПОИ -
Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния
закон и на база наличните писмени доказателства, поради което и с решението е
отхвърлил жалбата на Н.М.Х. срещу така издаденото разпореждане, като
неоснователна.
По направено доказателствено
искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в съдебно
заседание, проведено на 21.03.2023 год., са допуснати двама свидетели – Е. Н.
М. и С. М.И. от ***.
В показанията си Е. Н. М. сочи, че с Н.Х.
се познавали от преди много години и че той е наел Н. на работа през ** год.
като ** във фирмата му. Свидетелят заявява, че Н. първоначално е управлявал
камион, марка „Краз“, а в последствие –
специализирани автомобили, тип бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“ и бетоновоз-помпа, марка „Астра БМ
305 Ф“. Свидетелят М. описва специализирания автомобил бетоновоз-помпа
като камион, върху който е монтирана помпа и гърне, с което се превозва бетона,
като пояснява, че гърнето побирало около 7 кубика бетон, т.е. около 15 тона
бетон. Другият специализиран автомобил – бетон-помпа, е описан от свидетеля М.
като платформа, върху която е монтирана
бетон-помпа, тежаща около 2-3 тона.
В показанията си, дадени в съдебно
заседание на 21.03.2023 год., другия свидетел - С. М. И. също заявява, че с Н.Х.
са познавали от много години, т.к. са работили заедно в „***“ АД. И този свидетел твърди, че Н. е управлявал
специализирани автомобили, тип бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“ и бетоновоз-помпа, марка „Астра БМ
305 Ф“.
По направено доказателствено
искане от процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е допусната и съдебно-автотехническа експертиза, с вещо лице – лицензиран
оценител на машини и съоръжения, което, след като се запознае с материалите по
делото да даде заключение по следните въпроси: Каква е максималната товароносимост на специализиран автомобил тип бетон-помпа,
марка „Астра БМ 305 Ф“, както и каква е максималната товароносимост на специализиран автомобил тип бетон-помпа,
марка „Мерцедес 2219“?
Вещото лице – инж. В.Д.Д., е представило в срок заключение с Вх.№1023/07.04.2022
год./л.223-л.225/, поддържано и в съдебно заседание, което не е
оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, компетентно и
професионално изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от
съдебното заседание, проведено на 18.04.2023 година/л.227-л.228/.
В констативната част към заключението вещото
лице е посочило в табличен вид данните за двата специализирани автомобила,
предмет на експертизата, съгласно наличните по делото копия на свидетелство за
регистрация - част I № ***/*** год. и №***/*** год.
От тази част на експертизата се установява, че специализиран автомобил, тип
бетон помпа, марка „Мерцедес 2219“, с рег.№***, както и специализиран автомобил,
тип бетон-помпа миксер“, марка „Астра БМ 305 Ф“, с
рег. №***, са били собственост на ЕТ „***“, като регистрацията и на двата
автомобила е прекратена на 11.12.2020 год. Вещото лице е посочило, че съгласно
данните в свидетелство за регистрация- част I, както и съгласно фабричните предписания на
производителя/вещото лице е пояснило, че могат да се посочат и на табели,
фабрично поставени и прикрепени към шасито на
автомобила/, специализиран автомобил „Мерцедес 2219“, с рег.№***, е с
техническа допустима максимална маса от 22100 кг., а масата на превозното
средство е 16000 кг., както и че специализиран автомобил „Астра
БМ 305 Ф“ е с техническа допустима максимална маса от 28000 кг., а масата на
превозното средство е 16180 кг. В констативната част вещото лице е посочило, че
понятието „товароносимост“ е максималната обща маса
на товара, която пътното превозно средство конструктивно е предназначено да
превозва, както и че товароносимостта се определя от
разликата между „Технически допустима максимална маса“ и „Масата на превозното
средство“, т.е. F2 - G (позиции в СРМПС). В тази връзка е
пояснено, че масата на товара е тясно свързана с конструктивното оразмеряване
на рамата и другите части от шасито, определящи коефициента
на сигурност (приема се винаги по-висок от 1). Вещото лице е посочило, че на
практика това означава, че автомобилът може да приема и по-големи натоварвания,
но във времето то крие риск товара и динамичните натоварвания да предизвикат
разрушение на рамата, на функционалността на автомобила и възникването на
инциденти.
Така, след направените констатации и
изчисления, в заключението по така поставените задачи на експертизата, вещото
лице е дало отговор, че максималната товароносимост
на специализиран автомобил, тип бетон-помпа, марка „Астра
БМ 305 Ф“, е 11820 кг., а тази на специализиран автомобил, тип бетон-помпа,
марка „Мерцедес 2219“ – 6100 кг.
По направено доказателствено
искане от пълномощника на жалбоподателя, на вещото лице е поставена
допълнителна задача, след като извърши оглед на място на един от процесните специализирани автомобили, описани в
заключението, а именно: специализиран автомобил, тип бетон-помпа, марка
„Мерцедес 2219“, с рег.№***, с посочени в заключението рама/шаси/
№*** и двигател №*** и след като се запознае с поставените означения и
указателни табели по автомобила, да отговори на въпроса: Каква е максималната товароносимост на описания специализиран автомобил?
Вещото лице е представило в срок
заключение с Вх.№1289/09.05.2023 год./л.235-л.237/, поддържано и в съдебно заседание. По поставения му
допълнителен въпрос от съдебно-автотехническата
експертиза, в констативната част към заключението, вещото лице е описало
съдържанието /идентификационните данни/ на откритите от него при огледа три броя
табели, трайно закрепени към отделни части на специализирания автомобил,
бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“, като с оглед данните в описаните табели, на
поставения му допълнителен въпрос вещото лице е отговорило, че максималната товароносимост на посочения специализиран автомобил е 6000
кг. – 6100 кг.
В съдебно заседание вещото лице уточнява
приложението на специализирания автомобил, бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“,
като посочва, че същият се използва за прехвърляне на бетон от бетон-миксер до
мястото, където следва да се излее бетона.
И това заключение по назначената допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза, като обективно и компетентно, е прието от съда като неразделна част
от протокола от съдебно заседание от 16.05.2023 год., като освен това, същото
не е било оспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет
на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1
от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ - Кърджали е
териториално и материално компетентен орган, да издава разпореждания за
отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсиите. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид
това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по
закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, като следва да се отбележи, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред недо Разпореждане №6/прот. №N01377 от
19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се
посочи, че жалбата против Разпореждане №6/прот. №N01377 от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в ТП на НОИ - Кърджали на
04.11.2022 год., а обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали е
издадено на 05.12.2022 година, т.к. последния ден от срока – 04.12.2022 год., е
неработен ден и 05.12.2022 год. се явява първият работен ден след изтичането на
срока. Същото, освен това, е издадено при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК,
приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и
правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117,
ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен
акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал
с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Така, всъщност, предмет на спора по
същество е материалната законосъобразност на акта, като по отношение на същата,
т.е. по отношение съответствието с приложимите материалноправни
норми, съдът намира следното:
Както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане №6/прот. №N01377 от
19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Кърджали, на жалбоподателя Н.Х., считано от 30.06.2022 год., е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Според отразеното в разпореждане на пенсионния орган, на жалбоподателя Х. са
зачетени 18 години 00 месеца и 16 дни осигурителен стаж от II-ра категория и 19 години 00 месеца и 02 дни от III-та категория или общ осигурителен стаж, превърнат към III-та категория, съгласно изискванията на чл.104 от КСО –
41 год., 06 мес. и 22 дни, като в опис на
осигурителния на Н.М.Х. от 16.09.2022 год./л.52-л.53/, приложен към
пенсионната преписка, са описани всички периоди на осигурителен стаж на
жалбоподателя, за които се следва съответната категория труд. От мотивите към оспореното Решение №2153-08-550
от.05.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и от цитирания
опис на осигурителен стаж, става ясно, че пенсионният орган е зачел положения
от жалбоподателя Н.Х. осигурителен стаж като „***“ в ЕТ „***“ ***, за периодите
от 02.06.2014 год. до 06.06.2017 год., от 26.06.2017 год.
до 04.11.2018 год. и от 05.11.2018 год. до 31.12.2018 год., като такъв от III-та категория, а не като такъв от II-ра категория, какъвто е и
основаният довод, инвокиран в подадената жалба и
поддържан в хода по същество.
Така всъщност, спорният въпрос по делото
е, налице ли са били предпоставките горепосочените периоди на осигурителен стаж
на жалбоподателя Н.Х., с обща продължителност от 4 години, 0 месеца и 9 дни, да
бъдат категоризирани от II-ра категория, т.е. зачетени като положени при условията на
втора категория труд. В тази връзка най-напред следва да се посочи, че
зачитането на осигурителен стаж, придобит при положен труд от съответната
категория, става съгласно действащия към съответния момент нормативен акт, като
предвид посочените периоди на полагане на труда – от 02.06.2014 год. до 06.06.2017 год., от 26.06.2017 год. до 04.11.2018 год. и от
05.11.2018 год. до 31.12.2018 год., действително приложимият нормативен акт е
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (Обн.,
ДВ, бр.123 от 23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000
г.), т.е. за осигурителния стаж, положен след 01.01.2000
год., се прилагат разпоредбите на цитираната Наредба. В Раздел ІI от тази НКТП са изброени изрично длъжностите и
професиите, за които се следва II-ра категория, като в чл.2, т.25 е регламентирано, че от втора
категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. Относно това категоризиране на труда, в
пояснителната разпоредба на чл.9, ал.34 от Инструкция №13 от 31.10.2000 год. за
прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, издадена от
управителя на НОИ, е посочено, че по условията на чл.2, т.25 от НКТП се зачита
трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на
товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона,
независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за
използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови
разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура;
автостълби; автолаборатории;
автоработилници и др., както и трудът на шофьорите на
влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна
товароподемност 12 и повече тона, като техническата характеристика на
автомобилите е определена в техническата документация от производителя. От
тълкуването на посочените разпоредби следва, че критерий за определянето на
труда на шофьорите като такъв от втора категория е „товароподемността“ или „товароносимостта“, като по разбиране на настоящия съдебен
състав, с оглед смисъла, вложен в цитираните текстове на НКТП и Инструкцията за
нейното прилагане, и двете изброени по-горе понятия са с идентично значение. В
§1, т.36 от ПП на ЗДвП се съдържа легалната дефиниция на понятието „товароносимост“, като според даденото определение, това е
максималната обща маса на товара или максималния брой пътници, които пътното
превозно средство конструктивно е предназначено да превозва.
В контекста на гореизложеното, съдът
намира, че изводите на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -
Кърджали, потвърдени с оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали,
за зачитане на осигурителния стаж на жалбоподателя Н.Х., за периодите от
02.06.2014 год. до 06.06.2017 год., от 26.06.2017 год.
до 04.11.2018 год. и от 05.11.2018 год. до 31.12.2018 год., като такъв от трета
категория труд, са правилни и законосъобразни. Административния
орган, издал оспореното решение, е направил обоснована и правилна преценката на наличните по
административната преписка доказателства, установяващи факти и обстоятелства,
релевантни за категоризирането на труда на жалбоподателя Х. от съответната
категория.
По делото е безспорно установено, а между
страните няма и спор по този въпрос, че в периодите от 02.06.2014 год. до 06.06.2017 год., от 26.06.2017 год. до 04.11.2018 год. и от
05.11.2018 год. до 31.12.2018 год., през които жалбоподателят Н.М.Х. е бил в
трудови правоотношения с осигурителя ЕТ „***“, същият е работил при този
работодател на длъжност „***“ и е управлявал два специализирани автомобила –
единия тип бетон-помпа, марка „Мерцедес 2219“, с рег. № ***, а другия – тип
бетон-помпа миксер, модел „Астра БМ 305 Ф“, с рег. №***.
Както се посочи по-горе, съобразно чл.9,
ал.34 от Инструкция №13 от 31.10.2000 год., техническите характеристики на
автомобилите се съдържат в техническата документация от производителя. В тази
връзка надлежен източник на данни за техническата характеристика на
автомобилите е свидетелството за регистрация - част І, като следва да се
посочи, че свидетелството за регистрация се издава от органите на Министерство
на вътрешните работи и се състои от две части, съдържащи данни за превозното
средство и собственика/арг. чл.33, ал.1 от Наредба
№I-45 от 24.03.2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени
от тях/. По аргумент от горното, свидетелството представлява официален
свидетелстващ документ, разполагащ с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Видно от приложено към административната
преписка и прието като доказателство по делото, свидетелство за регистрация - част
І на специализиран автомобил, с рег.№***, марка „Мерцедес 2219“, същото е със
следните технически характеристики: (F.1) технически допустима максимална маса
- 22100кг; (F.2) допустимата максимална маса, определена от компетентните
органи - 22100кг; (G) маса на превозното средство – 16000 кг. С оглед тези
данни, при определяне на товароносимостта на
посочения специализиран автомобил, управляван от жалбоподателя Н.Х., следва да
се вземе предвид посочената в точка F.1 от свидетелство за регистрация - част І
на превозното средство, допустимата максимална маса, определена за допустима от
компетентните органи, а именно 22100 кг., която в случая съвпада и с
техническата допустимата максимална маса, посочена в точка F.2 от СРМПС, и от същата се извади
собствената маса на превозното средство (16000 кг), за да се получи 6100 кг. товароносимост на превозното средство. Аналогично, по
описания начин, следва да бъде определена максималната товароносимост
и на другия управляван от жалбоподателя Н.Х. специализиран автомобил, модел „Астра БМ 305 Ф“, с рег. №***, а именно от допустима
максимална маса, която е 28000 кг., се приспадне масата на превозното средство,
която е 16180 кг., се получава разликата от 11820 кг., представляваща товароносимостта или товароподемността на превозното
средство.
Горните изводите не се променят, а
напротив, изцяло се потвърждават и от заключенията по съдебно-автотехническата
експертиза, които, като обективни и безпристрастни и неоспорени от страните, са
прието от съда. В същите вещото лице, вземайки предвид данните, отразени в
свидетелствата за регистрация - част I на процесните превозни средства - „Мерцедес 2219“, с рег. №***
и „Астра БМ 305 Ф“, с рег. №***, както и съобразно
фабричните данни от производителя, посочени в табели, трайно закрепени към шасито на автомобила, дава категоричен отговор, за това, че
максималната товароносимост на горепосочените два
специализирани автомобила е съответно 6100 кг. и 11820 кг.
Предвид горното съдът счита, че въз
основа на коментираните по-горе доказателства и от заключенията на вещото лице
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, следва да се направи единствено възможния
извод, че през процесните периоди, жалбоподателят Н.М.Х.,
като „***“ при ЕТ „***“ *** е управлявал автомобили с товароносимост
под 12 тона и положения от него труд през тези периоди е такъв от III-та категория по смисъла на чл.3 от НКТП/трудът на
невключените в чл.1 и чл.2 от наредбата работници, специалист и служители/,
както правилно и законосъобразно го е зачел и пенсионният орган при отпускане
на пенсията, респ. не са били налице предпоставките за категоризиране труда на
жалбоподателя като такъв от ІІ-ра категория по
смисъла на чл.2, т.25 от НКТП.
Съдът намира за неоснователен доводът,
изложен в съдебно заседание, в насока, че товароносимостта
на специализиран автомобил, тип бетон-помпа миксер, модел „Астра
БМ 305 Ф“, е повече от 12 тона, тъй като от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установило, че самият миксер побирал около 7 кубика бетон, което се равнявало на повече
от 16 тона. Както се посочи по-горе в решението, критерий за определянето на
труда на шофьорите на товарни автомобили, какъвто е бил жалбоподателят през процесните периоди, като такъв от втора категория, е „товароносимостта“
на превозното средство, като това обстоятелства се установява съобразно
техническата характеристика на автомобилите, определена в техническата
документация от производителя, като тези данни се съдържат в СРМПС част I. Според съда, обстоятелството дали автомобилът може да
превозва товар, чиято маса надхвърля масата на товара, която превозното
средство конструктивно е предназначено да превозва, според производителя, е ирелевантно за определянето на товароносимостта.
В този смисъл е и посоченото от вещото лице, че на практика автомобилът може да
приема и по-големи натоварвания, но тази по-голяма маса на товара, повишава
натоварванията на отделните оси на автомобила и с течение на времето ще доведе
до разрушение на рамата, на функционалността на автомобила и възникването на
инциденти, т.к. общата маса на автомобила ще надхвърля допустимата максимална
маса, т.е. ще е в нарушение на показателя по точка F.1 от СРМПС.
Така, след като с оспореното
в настоящото производство решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел,
че управляваните от жалбоподателя специализирани автомобили, модел „Мерцедес 2219“ и модел „Астра
БМ 305 Ф“, не са с максимална товароносимост 12 и
повече тона, каквото е изискването на приложимия към момента, а и на действащия
понастоящем закон и че с обжалваното Разпореждане №6/прот. №N01377 от 19.09.2022 год. на ръководител "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали правилно осигурителният стаж /за
периодите от 02.06.2014 год. до 06.06.2017 год., от 26.06.2017 год. до 04.11.2018 год. и от
05.11.2018 год. до 31.12.2018 год./ е зачетен като
такъв от трета категория и съответно е отхвърлил жалбата му като неоснователна,
е постановил един материално законосъобразен административен акт, при правилно
приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира подадената жалба от Н.М.Х. от ***, против Решение №2153-08-550 от
05.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №6/прот. №N01377 от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за неоснователна и недоказана, поради което и с
решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора по
настоящото дело и предвид своевременно направеното от процесуалния представител
на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят Н.М.Х. от ***, следва да бъде осъден да заплати на Национален осигурителен
институт - град София, сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща минималния
размер на юрисконсултското възнаграждение, определен
от съда на основание чл.24, предл.I /първо/ от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.Х. от ***, с
ЕГН **********, против Решение №2153-08-550 от 05.12.2022 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №6/
прот. №N01377 от 19.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
– Кърджали.
ОСЪЖДА Н.М.Х. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Национален осигурителен институт/НОИ/, с адрес – ***, ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл.138, ал.3 от АПК, препис
от решението да се изпрати
или връчи на страните по делото,
по реда на чл.137, ал.1 от АПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд –
Кърджали, пред Върховния административен съд, в
14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
С Ъ Д И Я: