Р Е Ш Е Н И E
№ 303
09.07.2015 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и
трети юни две хиляди и петнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 1920 по описа за 2014
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на „Интерком груп“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Павлин Иванов Николов, чрез пълномощника му адв.Дякова, против Община
Несебър, за приемане за установено по отношение на ответника, че „Интерком
груп“ ООД е собственик на терен с площ от 1680 кв.м. от имот, наречен „Почивна
база к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя 1680 кв.м.“, представляващ 1 680
кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 51500.507.238, частна
общинска собственост, урбанизирана територия, начин на трайно ползване –
курортен хотел, почивен дом, целият с площ от 20 467 кв.м., кв.3201,
парцел 2, съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51500.507.237, 51500.507.239, 51500.507.240, 51500.507.241, 51500.507.250.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че е собственик на процесния терен като универсален правоприемник на
„Водно стопанство„ ЕАД, което дружество е било собственик на почивната база в
гр.Несебър, вляло се е в „Интерком груп“ ООД и е прекратено без ликвидация, а
при условията на евентуалност – че е придобил правото на собственост по
давност, чрез необезпокоявано давностно владение, установено от праводателя му
през 1999 год. и продължаващо досега.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, представя доказателства.
Ответната Община Несебър е депозирала
писмен отговор, с който оспорва основателността на претенцията. Заявява, че от
представените доказателства не се установява право на собственост върху
процесния терен в полза на „Водно стопанство“ ЕАД, следователно такова не е
придобито от правоприемника му. По отношение на евентуално заявеното придобивно
основание заявява, че ищецът не може да стане собственик на процесния имот по
давност, поради законовата забрана за придобиването на земята по давност до
09.11.99 год., установена с нормите на чл.15 от ЗДИ, чл.86 от ЗС, чл.7 ал.1 от ЗДС и чл.7 ал.1 от ЗДС, както и поради спирането на течението на давностния
срок, установено с §1 от ДР на ЗС, обн.ДВ бр.46/06.06.2006 год. и последващи изменения и допълнения в същия, извършени с ДВ бр.113/2007
год. и бр.105/2011 год.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, представят се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По универсалното правоприемство между „Водно
стопанство“ ЕАД и „Интерком груп“ ООД не се спори. Представен е договор за
вливане от 11.12.2013 год., сключен между горните две дружества, по силата на
който „Водно стопанство“ ЕАД се е вляло в „Интерком груп“ ООД, последното –
едноличен собственик на капитала на преобразуващото се дружество, считано от
31.12.2013 год. (чл.8), като имуществото (активи и пасиви) на преобразуващото
се дружество е преминало към приемащото дружество, което е станало негов
универсален правоприемник, а преобразуващото се дружество се е прекратило без
ликвидация. От служебна справка по партидите на двете дружества в Търговския
регистър се установява, че промените, касаещи вливането, са вписани, а „Водно
стопанство“ ЕАД е заличен като търговец.
„Интерком груп“ ООД е придобил 100% от акциите на
държавното „Водно стопанство“ ЕАД с договор за приватизационна продажба от
13.08.2004 год. Приватизираното дружество е възникнало в резултат на
преобразуването на държавната фирма „Водно стопанство“ София с РМС
№39/06.11.1991 год., приложение №1 към същото, представляващо списък на
фирмите, преобразуващи се в еднолични търговски дружества с държавно имущество,
и приложение №47, с което се определят предмета на дейност, седалището и адреса
на управление, капиталът, системата на управление и се назначава надзорен
съвет, и е вписано с решение от 22.12.1991 год. по ф.д.№29139/1991 год. Самата
държавна фирма „Водно стопанство“ е била регистрирана по реда на Указ 56 по
силата на РМС №11/08.03.1990 год., необнародвано, но достъпно в информационната
система „Апис“. С РМС №11/90 год. е отменено РМС №16/16.11.1988 год., с което
комбинат „Водно стопанство“ се включва в състава на Военната хидростроителна
организация (л.117-118 от делото), образува се фирма с държавно имущество с
наименование „Водно стопанство“ със седалище София и предмет на дейност
хидромелиоративно строителство, предоставя й се уставен фонд – държавно
имущество в размер на 105 630 хил.лв. от прекратения комбинат „Водно
стопанство“ към Военната хидростроителна организация, който се прекратява с т.2
от същото РМС, по баланса му към 31.03.1990 год. и се постановява фирмата да
поеме активите и пасивите на прекратената организация и съответната част от
активите и пасивите на Военната хидростроителна организация по разделителен
протокол по баланса им към 31.03.1990 год., както и другите права и задължения.
Видно е от съдържанието на РМС №16/16.11.1988 год., че СК“Водно стопанство“ е бил
включен в състава на ВХО без дейността
по експлоатация на напоителните системи, която дейност е продължила да се
осъществява от СО“Селскостопанско строителство и хидромелиорации“ (заповед
№103/30.11.1988 год. на министрите на народната отбрана и земеделието и горите).
От заключението на в.л.Гълъбова по техническата
експертиза се установява, че процесният поземлен имот, част от който е спорния
терен на почивната база, за пръв път е заснет с първия и единствен кадастрален
план на к.к.“Сл.бряг – запад“. Според заключението, в кадастралния план са
заснети и постройките от почивната база, обозначени с „мо“ – масивен обект“ и
„по“ – паянтов обект. През 2001 год. на база кадастралния план е бил одобрен
общия ПУП – план за регулация и застрояване на к.к.“Сл.бряг – запад“, като за
терена, ползван от „Видно стопанство“, е образуван УПИ ІІ-общ. в кв.3201,
отреден за „почивна станция и водно стопанство“. В кадастралната карта за
землището на гр.Несебър УПИ ІІ-общ. в кв.3201 е обозначен с идентификатор
510500.507.238 с площ от 20 467 кв.м., а бунгалата, описани в исковата
молба, са обозначени с идентификатори 51500.507.238.8, 51500.507.238.9 и 51500.507.238.10.
Ответникът е съставил акт за частна общинска
собственост №1556/18.04.2003 год., с който е актувал УПИ ІІ-общ. на площ от
20 482 кв.м. на основание чл.2 ал.1 т.7 и 9 от ЗОС в редакцията му, обн.ДВ
бр.120/29.12.2003 год.
Ищецът е представил акт за държавна собственост
№1620/03.11.1988 год., а по-късно е изискана цялата преписка по издаването му,
с който за държавни са актувани помпена станция, кантон, полумасивна сграда,
гараж и два склада, заедно с припадащото се дворно място, цялото с граници
р.Хаджийска, ел.подстанция на Енергоснабдяване Бургас и къмпинг „Юг“. В акта се
посочва, че върху имота е отстъпено право на ползване на СЕР (П) –
строително-експолатационно предприятие
„Водно стопанство“ – Бургас. На гърба на акта са отразени следните
промени: предоставяне на актуваните съоръжения за оперативно управление на
ПЕ“Хидромелиорация“ Бургас на основание РМС №16/16.11.1988 год., както и
предаване на ПЕ“Хидромелиорации“ от „Почивно дело и курортно лечение“ Несебър
на почивна станция, построена през 1971 год., столова-масивна със склад,
построена 1971 год., административна сграда – строена 1963 год., баня-масивна
строена 1963 год. и бараки-бунгала строени 1963 год.
От заключението на в.л.Гълъбова е видно, че след
сравняване на посочените в акта за държавна собственост граници с кадастралния
план от 1997 год. и плана за регулация от 2001 год., както и от огледа на място
се установява, че имотът, описан в АДС съответства по местоположение на
процесния имот, обозначен в КК с идентификатор 510500.507.238. В обясненията си
в съдебно заседание в.л.Г. заявява, че от описанието в АДС не може да се
установи дали бараките-бунгала в т.5от допълнението съвпадат с процесните. В
отговор на въпрос №1 вещото лице заявява, че за двете дървени бараки и едно
масивно бунгало с идентификатори 51500.507.238.8,
51500.507.238.9 и 51500.507.238.10 в
архива на Община Несебър не са открити строителни книжа.
Представя се споразумителен протокол от 26.01.1999
год., сключен между „Напоителни системи“ ЕАД София и „Видно стопанство“ ЕАД
София, с който двете дружества са се споразумели да извършат замяна на собствено недвижимо имущество, придобито
по силата на разделителен протокол между същите от 10.03.1989 год., одобрен от
МЗГАР и МНА, като в дял на „Напоителни системи“ ЕАД се отрежда и то получава в
своя собственост изцяло почивната станция „Слънчев бряг“, вкл.кухня и столова,
като „Водно стопанство“ ЕАД отстъпва своята ½ ид.ч., а в дял на „Водно
стопанство“ ЕАД се отрежда и то получава в своя собственост учебен център в
гр.Велинград и почивна база „Витоша“, като „Напоителни системи“ ЕАД отстъпва
своите ид.ч. от двата имота съгл.решение №1 на Съвета на директорите от
20.01.1999 год. Представя се заповед №Рд45-17/03.01.1999 год., издадена от
Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа на основание чл.221 т.2 от ТЗ (намаляване и увеличаване капитала на дружествата), с която се нарежда
„Видно стопанство“ ЕАД София да предаде безвъзмездно на „Напоителни системи“
ЕАД 50% ид.ч. от почивна станция „Сл.бряг“ – масивна сграда с обща ЗП 735 кв.м., кухня и столова, а
„Напоителни системи“ ЕАД да предаде безвъзмездно 50% ид.ч. от учебен център
Велинград и почивна база „Витоша“, като приемането и предаването да се извърши
с двустранно подписан протокол, а ръководителите на двете дружества да
предприемат необходимите действия за отразяване на промените по баланса и
капитала им. Представен е приемо-предавателен протокол от 17.05.1999 год.,
съставен на основание горната заповед, с който от „Водно стопанство“ ЕАД на
„Напоителни системи“ ЕАД са предадени заприходени по баланса ДМА,но е отбелязано,
че във владение на „Водно стопанство“ ЕАД остават масивно бунгало от 8 стаи,
дървени бараки №№6 и 7 с прилежащия към тях терен. Този прилежащ терен е
определен с анекс към протокола от 18.05.1999 год. с размери 40/42 м. и площ от
1680 кв.м., определена по Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, действаща към
онзи момент.
От заключението на в.л.Вълчева по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в архива на правоприемника на „Водно стопанство“
ЕАД – „Интерком груп“ ООД, не се съхранява разделителен протокол и баланси на
комбинат „Водно стопанство“ и „Военна хидростроителна организация“ към
31.03.1990 год., когато е образувана фирмата с държавно имущество „Водно
стопанство“ на основата на прекратения комбинат, както и не е открит
встъпителен баланс на фирмата, поради което не може да се установи дали
процесната земя е била вписана в баланса на фирмата с държавно участие „Водно
стопанство“ към 1990 год. Към момента на приватизационната продажба на „Водно
стопанство“ е запазен и се съхранява счетоводен баланс на „Водно стопанство“
ЕАД към 31.12.2003 год. и статистическа отчетна форма Справка за ДМА към
31.12.2003 год., според които дружеството притежава 1 354 хил.лв. ДМА, в
това число 341 х.лв. земи. Поради обстоятелството, че тези документи съдържат
само обобщени данни за състоянието на фирмата, вещото лице не е в състояние да
посочи кои активи са били вписани в баланса на „Водно стопанство“ ЕАД към 2003
год. и дали процесният имот е в това число. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че документът, съдържащ се на л.17 от делото, не й е бил предоставен
при посещението й в архива на ищеца, представлява инвентарен опис, съдържащ
опис на аналитична сметка „Земи и сгради“, но е непълен, тъй като няма общ
сбор, подпис и печати. Според вещото лице, вероятно има първична информация,
откъдето са взети данните от инвентарния опис, но тя не се пази или не й е била
предоставена от ищеца.
Ищецът е представил две съдебни решения, от които се
установява, че между „Водно стопанство“ ЕАД София и ПЕ“Хидромелиорации“ Бургас
се е развил съдебен спор през периода от 1992 до 1994 год. за правото на
ползване (стопанисване и управление) на ½ ид.ч. от почивната станция в
Слънчев бряг. От мотивите на съдебния акт се установява, че почивната станция е
идентична с тази, актувана с АДС №1620/88 год.
От показанията на св.Георгиев и Касабов се установява,
че от 2004-2005 год., когато те постъпили на работа във „Водно стопанство“ ЕАД,
в почивната база имало наемател, който се оттеглил през 2008 год. и оттогава
имотът не се ползва. Последният представлява масивно бунгало и две дървени
бунгала с терен. Според св.Георгиев прилежащият терен не е ограден с ограда,
такава е поставена на целия терен, т.е. на това, което е било на „Напоителни
системи“ и „Водно стопанство“. Захранването на базата с ел.енергия и вода се
осъществявало от партидите на
„Напоителни системи“, а „Водно стопанство“ имало вътрешна партида – контролен
електромер (св.К.).
При така установените факти, включително от двете
експертизи, установителната претенция за собственост на заявеното главно
основание не може да бъде уважена:
Ищецът носи тежестта да докаже, че неговият праводател
е придобил правото на собственост върху процесната почивна база, вкл.осъществяването
на фактите от сложния фактически състав, на който се позовава в уточнението на
исковата молба, за което с определение №203/22.01.2015 год. да му били дадени
указания.
В случай на преобразуване на държавно предприятие в
еднолично търговско дружество записването на имот като актив в счетоводните
книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен
на това държавно предприятие за стопанисване и управление, поради което и на
основание чл. 1 ал. 1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия или чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) в по-късната
законодателна регламентация, този имот е станал собственост на преобразуваното
търговско дружество по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него
не е посочено друго. При разделяне на едно държавно предприятие на две или
повече търговски дружества или при отделяне от държавно предприятие на ново
търговско дружество, собственост на новообразуваното търговско дружество стават
само онези предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие
(съответно вписани в баланса на това държавно предприятие) недвижими имоти,
които са посочени в разделителния протокол, че се прехвърлят и включват в
капитала на това новообразувано търговско дружество.
В конкретния случай преобразуването на държавната
фирма „Водно стопанство“ в ЕАД с
държавно имущество е осъществено през 1991 год. и доколкото в акта за
преобразуването не е предвидено друго, следва да се приеме, че в капитала на
търговското дружество е включено онова държавно имущество, което се е водило по
баланса на държавната фирма към момента на преобразуването. Тя от своя страна е
възникнала в резултат на реорганизация на ВХО, чрез прекратяване на комбинат
„Водно стопанство“ към тази организация и отделяне на държавното имущество на
прекратения комбинат и на част от активите и пасивите на ВХО, които се предават
по разделителен протокол по баланса им към 31.03.1990 год. Този разделителен протокол не се представя от
ищеца и не е открит в архивната му документация, поради което не може да се
установи дали процесната база, включваща бунгало, дървени бараки и терен,
някога е била предоставена за стопанисване и управление на прекратения комбинат
„Водно стопанство“ или на държавната фирма „Водно стопанство“, по-късно
преобразувана в ЕАД. Не се представят от ищеца инвентарни книги, картони,
оборотна ведомост, счетоводна отчетност по с/ки 201 или 203, водени от
държавната фирма или от предприятията, с чието имущество е учредена, въпреки,
че в уточнението на исковата молба се съдържа твърдение за съществуване на
инвентарна книга-опис на ДМА, според която бунгалото било построено през 1985
год., а бараките – през 1975 год. Липсват
данни в по-късен момент, преди приватизацията,
почивната база да е била записана по баланса на „Водно стопанство“ ЕАД или включена в капитала му в резултат на
нарочни действия на министъра, упражняващ правата на държавата като едноличен
собственик на капитала. Не се представят доказателства, от които да се
установява, че в резултат на заповед №РД-45-17/01.03.1999 год. са извършени
промени по балансите и в капитала на засегнатите дружества – „Напоителни
системи“ ЕАД и „Видно стопанство“ ЕАД, чрез които да се проследи дали и как
почивната база, посочена като оставена във владение на „Водно стопанство“ ЕАД,
се е водела счетоводно като ДМА на някое от дружествата и най-вече на ищеца.
Установява се от АДС, че в терена е имало множество сгради, освен почивната
станция, отразена в допълнението от 1990 год., като не е ясно дали процесните
три бунгала изобщо са били актувани като държавно имущество, особено като са
има предвид, че годините на построяването на масивното бунгало (1985 г.) и на
бараките (1975 г.) не фигурират в акта.
От АДС и от останалите доказателства не може да се установи с категоричност с
чии средства са строени бунгалото и бараките. Последните изобщо не са били
предмет на съдебния спор, развил се между „Водно стопанство“ ЕАД и
ПЕ“Хидромелиорации“ Бургас относно правото на ползване (стопанисване и
управление) на почивната станция, ето защо представените съдебни решения се
явяват неотносими. Доказателството, съдържащо се на стр.17 от делото, не може
да се възприеме от съда като годен документ, тъй като не е ясен неговия
съставител, нито въз основа на каква първична документация е изготвен.
Единствено в това доказателство бунгалото и бараките са записани по сметка 203
„сгради“, но поради изложените по-горе съображения то не може да бъде
кредитирано от съда.
Ищецът твърди, че е установил фактическа власт върху
терена като част от почивната база на 18.05.1999 год. – датата на анекса. Към
този момент е бил съставен АДС №1620/88
год., а на 18.04.2003 год. целият УПИ ІІ е актуван за общински. Дори и да се
приеме, че праводателят на ищеца е установил фактическа власт на тази дата,
макар, че според св.Касабов първата декларация за имота била подадена през 2000
год., не може да се приеме, че правото на собственост е придобито по давност.
Според нормата на чл. 79 ал.1 от ЗС, правото на собственост се придобива с
фактическо господство върху вещта, продължило 10 години, съчетано с намерение
за своене. С § от ЗД ЗС, обн.ДВ
бр.46/2006 год., в сила от 01.06.2006 год., се спира течението на давностния
срок за придобиване на държавни и общински имоти за срок от 7 месеца, а
по-късно, с последващите изменения на този текст, спирането на срока е
продължено без прекъсване, вкл. и понастоящем. Това означава, че към датата на
предявяването на иска не е изтекъл предвидения в закона давностен срок и имотът
не е придобит от „Интерком груп“ ООД на оригинерно основание.
В обобщение, претенцията е неоснователна и на двете
заявени основания и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора ответникът има право на
разноски за възнаграждение на юрисконсулт, което, съобразно материалния интерес,
съдът изчисли в размер на 2 509.70 лв. въз основа на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
разноските за възнаграждения на вещи лица по двете експертизи в общ размер на
600 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Интерком
груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17,
с ЕИК *********, представлявано от управителя Павлин Иванов Николов, чрез
пълномощника му адв.Дякова, против Община Несебър, за приемане за установено по
отношение на ответника, че „Интерком груп“ ООД е собственик на терен с площ от
1680 кв.м. от имот, наречен „Почивна база к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя
1680 кв.м.“, представляващ 1 680 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 51500.507.238, частна общинска собственост,
урбанизирана територия, начин на трайно ползване – курортен хотел, почивен дом,
целият с площ от 20 467 кв.м., кв.3201, парцел 2, съседи: поземлени имоти
с идентификатори: 51500.507.237, 51500.507.239, 51500.507.240, 51500.507.241, 51500.507.250.
ОСЪЖДА „Интерком груп“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Павлин Иванов Николов, да заплати на Община Несебър съдебно-деловодни разноски
в първата инстанция в размер на 3 109,70 (три хиляди сто и седем 0.70) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: