Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание
на седми март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: СВИЛЕН СИРМАНОВ
Членове:
ПЕТЪР БАЛКОВ
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурор ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като разгледа
докладваното от съдия
Радославова ВАНД
№42 по
описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.378,
ал.5, вр.гл. ХXI от НПК.
Образувано по жалба на адв.Я.П. - РАК, в качеството му на упълномощен
защитник на обв.А.Ф. *** против решение №657/06.11.2018г..на Русенския районен
съд, постановена по НАХД №545/18г. по описа на РРС, с което обв.А.Ф. е бил
признат за виновен в това, че в периода 26.04.2012г. - 10.04.2014г. в гр.Русе , в
условията на продължавано престъпление – на три пъти, затаил истина в писмени
декларации, които по силата на закон – чл.50 от ЗДДФЛ се дават пред орган н
авластта – ТД НАП – Варна за установяване истинността на някои обстотятелства –
че извършва и друга дейност, от която реализира доходи, за която се дължат
данъци, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими
данъци – ДДФЛ в размер на 894,96лв. за 2011г., 259,50лв. за 2012г. и 54,00лв.
за 2013г., всичко в общ размер на 1 208,46лв. , поради което и на основание чл.313,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Възложени са му и
направените по делото разноски.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят и обвиняемото лице поддържат жалбата, в която
се сочат основания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в
противоречие с материалния закон. Искат отмяна на решението и издаване на ново
такова, което да е по същество оправдателно.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните
и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд намира
следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд
е направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил от фактическа
страна обстановка, идентична с изложеното в постановлението на прокуратурата,
послужило за основание на образуваното съдебно производство, поради което
настоящата инстанция не счита за нужно да я преповтаря, тъй като по фактите
страните не спорят. Изложената фактическа обстановка в решението на РРС съответства изцяло на
събрания доказателствен материал и въз основа на него първоинстанционния съд е
достигнал до правилни правни изводи, които се споделят и от
въззивния съд.
Доводите във въззивната жалба,
относно липсата на доказателства, които да уличават по несъмнен начин обв.А.Ф. в
извършване на престъплението, не се споделят от настоящата инстанция, а доколкото
са били предмет на обстойно обсъждане от страна на районния съд в мотивите към
решението, не е необходимо да се пресъздават още веднъж в настоящото изложение.
Аргументирано, съобразно доказателствения материал и най – вече с оглед заключението
на вещото лице по двете съдебно-счетоводни експертизи и една допълнителна
такава, кореспондиращи с показанията на разпитаните по делото свидетели, които
непротиворечиво, взаимно свързано и логично пресъздават фактическата
обстановка, изложена в мотивите на решението, съдът правилно е заключил, че липсват
доказателства по делото, които да подкрепят твърденията на обв.Ф., че е нямал представа за необходимостта
да декларира процесните доходи, представляващи възнаграждения като председател
на НС на ЕС в блок „*** в гр.Русе, както и суми по сключени договори за
отдаване под наем на общи части от ЕС за извършване на търговска дейност,
получавани от него в качеството му на ФЛ по см.на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ и като
такива, подлежащи на ежегодно деклариране по см.чл.50 от ЗДДФЛ. Обстоятелството,
че етажната собственост с форма на управление ОС на собствениците не може да се
дефинира като работодател и не е ангажирана с авансово облагане доходите от
трудови правоотношения, което според защитата е основание за оневиняване на
обвиняемото лице по въведеното му обвинение, е ирелевантно за обективиране на
състава на престъпление по чл.313, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, напротив това
е още един аргумент в подкрепа на обвинителната теза, доколкото именно това
обосновава необходимостта облагането в процесния случай да се извършва с
подаване на данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от задълженото физическо лице
в указания срок /до 30 април на следващата година/, тъй като за целите на
данъчното облагане управителите на ЕС се третират като лица, упражняващи
трудова дейност на изборни длъжности и това е било известно на обвиняемото
лице, което е подавало процесните декларации, но само за част от получаваните
суми. Неоснователно защитата се позовава в подкрепа на тезата си за липса на
престъпно поведение у обвиняемия, на показанията на св.А.А., разпитан в хода на
съдебното производство. Последният в с.з. на 06.11.2018г./л.45 от АНД/ изрично
заявява, както факта, че е установил недекларирани доходи от страна на
обвиняемия, които „ако беше декларирал…щеще да доведе до увеличаване размера на
данъчното му задължение“ Доколкото обв.Ф. ясно е съзнавал, според надлежната
доказателствена основа, изтъкната в мотивите на решението, което се атакува, че
е следвало да декларира за целите на данъчното облагане ежегодно доходите,
получавани от него в качеството му на председател на НС на ЕТ, и то в пълен
размер, а не избирателно и частично, както е процедирал през процесния
инкриминиран период, лишено от правно
основание и доказателствена опора е твърдението на защитата за липса на
осъществен престъпен състав по въведеното обвинение, както от обективна, така и
от субективна страна. Не се разкриват основания за приложение и на чл.9, ал.2 НК, тъй като съобразно конкретиката на случая, засягащ като резултат от
престъпно създадените и използвани документи не само документооборота, но и важни
конституционно гарантирани права на гражданите, каквито са трудовите и
осигурителните такива на работещите лица, както и с оглед обстоятелството, че е
налице продължавано престъпление по см.на чл.26, ал.1 НК, въззивната инстанция
счита за неоснователно искането за дефиниране на стореното от обвиняемия, като
малозначително по смисъла на НК до степен да отпадне престъпния му характер с
цел децът да бъде оправдан.
Налице са всички материално – правни
предпоставки за приложение института, визиран в чл.78а НК и предвид
императивния характер на нормата, районният съд е наложил справедливо и
законосъобразно административно наказание по вид и размер, съобразени с
правилата на НК и ЗАНН, ориентирано в минималния предвиден размер, поради което
същото не подлежи на корекция.
При извършената служебна проверка
на решението съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи
отмяна на съдебния акт. Предвид горното въззивният съд счита, че присъдата следва
да се потвърди.
Мотивиран така и на осн.чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №657/06.11.2018г..на Русенския районен съд,
постановена по НАХД №545/18г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.