№ 900
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100110608 по описа за 2021 година
Ищецът П. Ж. П. излага в исковата молба, че при достигната възраст и
стаж втора категория труд е подал заявление за отпускане на лична пенсия
пред ТП на НОИ - гр. Хасково.
С разпореждане № 2140-26-262/22.03.2016 г. на ръководителя на
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, искането му за отпускане
на пенсия е оставено без уважение.
След оспорване по административен ред на разпореждането от 22.03.2016
г., ищецът е подал жалба до Административен съд гр. Хасково, по която е
било образувано адм.д. № 295/2016 г.
С решение № 260/17.05.2017 г., постановено по адм.д. № 295/2016 г. на
АС - Хасково, потвърдено с решение № 109/23.01.2018 г. по адм.д. №
7236/2017 г. на ВАС, VI-то отделение, жалбата на П. Ж. П. е отхвърлена.
Ищецът поддържа, че работодателят му Н.Е..К. ЕАД – София, както и
Националният осигурителен институт недобросъвестно и некомпетентно са
отразили трудовия му стаж, от което за него са произтекли имуществени
вреди в размер на 84 500 лв. за периода 22.03.2016г. – 22.08.2021г.,
формирани като сбора от пенсии по 1 300 лв. месечно за 2-ра категория труд
– общо за 65 месеца, които претендира ответниците – НЕК ЕАД и
Националния осигурителен институт да му заплатят солидарно, ведно със
законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от падежа му, която
възлиза на сума в общ размер от 15 500 лв.
По-конкретно, ищецът поддържа в исковата молба, че от 1984 до 2004г. е
работил в НЕК ЕАД, гр. София, клон „Електроснабдяване“ – гр. Хасково на
длъжност „монтьор-механик“ в специализиран авариен сервиз, обслужващ
аварийни коли и шофьори на аварийни и специализирани коли с повишена
проходимост. Счита, че характера на полагания труд го категоризира като
1
такъв от II-ра категория. Неправилно, ответниците са отразили полаганият
труд като такъв от III-та категория, с което са нанесли на ищеца
имуществените вреди, подробно описани по-горе.
Производството по иска срещу НОИ е прекратено и изпратено по
подсъдност на АС – Хасково по компетентност с влязло в сила определение
от 20.12.2021г.
Пред СГС производството по делото продължило само по предявения
срещу ответника НЕК ЕАД иск, като относно неговата допустимост съдът е
обвързан от възприетото становище на САС в Определение
№804/22.03.2022г. по ч.гр.д.№688/2022г. по описа на САС.
В постъпилия в срока по чл.131 писмен отговор ответникът оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск. Сочи, че не е надлежно
пасивно легитимиран да отговаря по същия, т.к. не е бил работодател на
ищеца. По същество, поддържа, че компетентен да вземе решение за
отпускане на пенсия е изцяло органът, пред който се развива
административното производство, а именно – НОИ, независимо от действията
на конкретния работодател. Липсва причинно-следствена връзка между
действия на негови служители и твърдените от ищеца вреди, т.к. тази връзка е
опосредена от действията на надлежно оправомощени служители на НОИ.
Излага, че твърденията на ищеца за полаган от него труд от втора категория
за посочените периоди, са неоснователни, предвид установеното във влязлото
в сила решение на ВАС, а именно, че за периода 1984 до 2004г. ищецът не е
полагал труд от втора категория. Евентуално, поддържа, че дори и в резултат
на недобросъвестно и некомпетентно поведение на негови служители
положеният от ищеца труд да е бил категоризиран погрешно, това поведение
само по себе си не би могло да доведе до настъпването на твърдените от
ищеца вреди, т.к. последният равнозначно не би имал право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.68, ал.1 и ал.2 КСО вр. с пар.4, ал.1
от ПР на КСО, т.к. към датата на подаване на заявлението не е била изпълнена
още една предпоставка за отпускане на въпросната пенсия, а именно – сборът
от осигурителния му стаж и възраст да прави 100. На последно място, оспорва
иска по размер, като сочи, че за периода 22.03.2016г. – 22.08.2016г.
претенцията е погасена по давност, а в останалата си част – неоснователна,
т.к. посочените размери на претендираните пропуснати ползи от 1 300 лв.
месечно и 15 500 лв. законна лихва са напълно необосновани.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото съдебни решения се установява, а не е и спорно
между страните, че с Решение №260/17.05.2017г. на АС-Хасково по адм. Дело
№295/2016 г. е отхвърлена жалбата на П. Ж. П. против Решение №1012-26-
120-24/29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалба против Разпореждане №**********/2140-26-
262/22.03.2016г.на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Хасково. Решението е оставено в сила с окончателно Решение №
901/23.01.2018г. на ВАС.
2
Видно от мотивите на така посочените актове, със заявление с вх. №2113-
26-1262/23.11.2015г. в ТП на НОИ - Хасково, П. Ж. П. е направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което били
приложени документи, удостоверяващи трудовия и служебния му стаж.
С Разпореждане №**********/2140-26-262/22.03.2016г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Ж.
П., на основание чл.68, ал.1-2 от КСО, във връзка с параграф 4, ал.1 от ПЗР на
КСО. В разпореждането било прието, че П. Ж. П. бил роден на 20.03.1958г. и
към датата на заявлението имал навършена възраст 57г., 08м. и 03 дни и
осигурителен стаж, положен за периода от 03.10.1977г. до 12.10.2015г. с
прекъсване, както следва: 02г., 06м. и 18 дни от втора категория труд; 27г.,
ООм. и 16 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж, съгласно
чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд – 30 г., 02м. и 24 дни.
Сборът от осигурителен стаж и възраст бил 87г., 10м. и 27 дни.
При обсъждането на данните от административната преписка, съдът е
приел относно периода от 01.05.2000г. до 08.03.2004г., за които
жалбоподателят твърди, че е полаган на длъжности "механик" и "шофьор" на
авариен автомобил Шкода "Мадара" към "НЕК" ЕАД П "МВН" ЕПР- Хасково
следното:
В административно производство е извършена проверка при осигурителя
и установен положен осигурителния стаж за периода от 01.05.2000г. до
08.03.2004г. - 3г, 10м. и 07 дни на длъжност "механик" към "НЕК" ЕАД П
"МВН" ЕПР- Хасково. Съгласно т.31 от Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране, в сила от 01.01.2000г. от втора категория е труда на
работниците от аварийно-ремонтните групи, обслужващи
електропреносни линии и мрежи.
Проверката извършена от пенсионния орган в офиса на осигурителя
"Мрежови експлоатационен район - Хасково", гр. Хасково, за периода от
01.05 .2000г. до 31.03.2004 г. по трудово досие на П. Ж. П., установява, че
считано от 01.05.2000г. мястото на работа на лицето се променя от НЕК-ЕАД
"Електроснабдяване" - клон Хасково на НЕК - ЕАД П "Мрежи ВН"-София, р-
н Хасково на длъжност "механик" - сектор "Транспорт и спец. Механизация",
категория персонал приложен специалист. За обжалвания период П. П. има
още три допълнителни споразумения към трудов договор, но само за промяна
в основното му месечно трудово възнаграждение. До прекратяване на
трудовото му правоотношение на 08.03.2004г. на лицето е зачислено
служебно МПС Шкода "Мадара" с per. *******. Съгласно Заповед от
11.03.2003г. на н-к ЕПР Хасково, П. Ж. П. следва да извозва свежи и
отработени масла с товарен автомобил Шкода "Мадара" с рег.№ *******.
Представени са съхранените пътни листове. В проверената документация не
са представени допълнителни споразумения за промяна на длъжността на П.
Ж. П., както и такива за съвместяване на друга длъжност. Разплащателни
документи на осигурителя "Мрежови експлоатационен район - Хасково", гр.
Хасково установяват, че П. Ж. П. е вписан в разплащателните ведомости за
периода от 01.05.2000г. до 07.03.2004г. с длъжност "механик на МПС" в
сектор "Автотранспорт", има начислени и изплатени месечни трудови
възнаграждения за полагания от него труд на длъжност "механик на МПС" в
3
сектор "Автотранспорт".
Поради гореизложеното, съдът е приел, че жалбоподателят не попада в
хипотезата на разпоредбата на чл.4, ал.1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000г.
за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране,
съгласно която осигурителният стаж на лица, работещи по повече от един
трудов договор с един или повече работодатели, се зачита от по-
благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от
законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория.
Размерът на осигурителните вноски в тези случаи се определя спрямо
категорията труд на всяка длъжност поотделно. За проверявания период не са
представени доказателства П. Ж. П. да е съвместявал повече от една
длъжност, както и да е работило не по-малко от половината от
законоустановеното дневно работно време на друга длъжност освен
длъжността "механик на МПС". Данните по пенсионната преписка сочат, че
жалбоподателят е изпълнявал единствено длъжността „механник на МПС" в
сектор "Автотранспорт". Недоказана е останала тезата на П., че съвместявал
длъжност "шофьор на авариен специализиран автомобил за превоз на опасни
товари, цистерни с трансформаторни масла". Следователно трудът на П. Ж.
П. за посочения по-горе период не попада в обхвата на т.31 от Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране. За П. е неприложима
разпоредбата на чл. 9, ал.40 от Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане
на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която
от втора категория е трудът, положен от работниците от аварийно-
ремонтните групи, обслужващи електропреносни линии и мрежи от състава
на предприятие "Мрежи високо напрежение" и Електроразпределителни
дружества (район, подрайон, технически участък, бригада, звено, група) от
системата на НЕК - ЕАД, извършващи работите по авариен ремонт (в т.ч.
поддържане, експлоатация и ремонт) на кабелни и въздушни
електропроводни линии и мрежи: "електромонтьор по поддържане и ремонт
на електропроводни линии и мрежи, възлови станции, трафопостове и улично
осветление"; "електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводи
ВН"; "електромонтьор по откриване и ремонт на повреди по линии и
съоръжения"; машинисти на: автокран, автовишка, автостълба, автобургия;
шофьор на специализиран автомобил за откриване на повреди.
По отношение на периода от 01.01.1985г. до 30.04.2000г. - 13г., 03м. и 03
дни на длъжност "механик МПС" към "ЕВИ България Електроразпределение"
АД, гр. Пловдив, зачетен съгласно удостоверение обр. УП-3 №
11930/20.05.2011г., издадено от този осигурител при условията на трета
категория труд, съдът е приел и обсъдил представените от жалбоподателя
Допълнително споразумение към трудов договор, издадено от
"Електроснабдяване" поделение Хасково, съгласно което е преназначен от
длъжност "механик" на длъжност "механик, шофьор МПС авариен". След
извършена проверка от пенсионния орган по разходите на държавното
обществено осигуряване на "ЕВИ България Електроразпределение“ АД, гр.
Пловдив, се установява, че в осигурителя "ЕВИ България
Електророзпределение" ЕАД - Пловдив се съхраняват само разплащателни
ведомости за заплати на работниците и служителите. Няма трудово досие и
други първични документи за положен осигурителен стаж на П. Ж. П..
4
Осигурителят "ЕВИ България Електророзпределение "ЕАД - Пловдив
представя удостоверение, че П. в периода от 01.01.1985г. до 30.04.2000г. по
разплащателни ведомости е записан на длъжност „механик МПС“.
Съвкупната преценка на доказателствата по преписката, не е дала основание
на съда да приеме за безспорно доказано, че жалбоподателят е изпълнявал
длъжност различна от записаната по ведомостите на дружеството осигурител.
Изводът е, че длъжността, която е изпълнявал "механик" не е обхваната от
разпоредбите на т.66г., от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране (отм.), която предвижда при условията на втора категория труд
да се зачита труда на автосервизните работници от специализираните звена в
енергетиката и на шофьорите на коли с повишена проходимост за
производствени нужди при преноса на електроенергия от единната енергийна
система и електроизграждането, както и не попада в обхвата на разпоредбата
на т.8г от ПКТП, съгласно която от втора категория труд е трудът на
аварийно- ремонтен персонал, обслужващ кабелни, въздушни
електропроводни линии и трафопостове в единната енергийна система.
Длъжността, изпълнявана от жалбоподателя не попада и в приложното поле
на т.31 от НКТП, в сила от 01.01.2000г., съгласно която от втора категория е
труда на работниците от аварийно-ремонтните групи обслужващи
електропреносни линии и мрежи. Поради изложеното, съдът е приел, че за
посочения период осигурителният стаж не може се категоризира като втора
категория труд.
По делото са приети представените от ищеца Допълнително споразумение
към трудов договор №311/4.11.91г., с което ищецът е преназначен от
длъжност „механик“ на длъжност „механик, шофьор МПС авариен“, Списък
на автомобилите при ЕРП – Хасково с разход за гориво за 05.01.2002г.,
страница от длъжностна характеристика за длъжност „механик /ЕРП и ЕППР/
с печат за утвърждаване на „НЕК ЕАД – Предприятие „Мрежи високо
напрежение“ и положен подпис и Заповед №44/11.03.2003г., издадена от
Началник ЕРП Хасково, с която на ищеца, посочен като „механик“, водач на
т.а. „Шкода Мадара“ с рег. №*******, оборудван с цистерна, специално
транспортно изпълнение за возене на трансформаторно масло, е възложено да
извозва свежи и отработени масла в районите Хаково и Кърджали до и от
Пловдив, където е базата за снабдяване и преработване на трансформаторни
масла.
С писмо от 14.12.2022г. от ВАС по делото са постъпили документи,
приложени към адм. дело №259/2016г. по описа на АС – Хасково, а именно:
копие от трудова книжка на ищеца; Допълнително споразумение №
7/01.05.2000 г. към трудов договор на ищеца с НЕК ЕАД
„Електроснабдяване“ – клон Хасково, с което е променено мястото на работа
от НЕК ЕАД „Електроснабдяване“ – клон Хасково на НЕК ЕАД, П „Мрежи
високо напрежение“ –София, р-н Хасково, на длъжност „механик“ – сектор
„Транспорт и спец. Механизация“; Длъжностна характеристика за
длъжността механик /ЕРП и ЕППР/; Заповед № 35/06.02.2002 г. на началник
ЕРП при НЕК ЕАД, П „Мрежи ВН“, с която на ищеца е зачислено служебно
МПС – „Шкода Мадара“, с рег. № *******; Допълнително споразумение №
311/04.11.1991 г. към трудов договор на ищеца с „Електроснабдяване“ –
поделение Хасково, с което ищецът е преназначен от длъжност „механик“ на
5
длъжност „механик шофьор МПС авариен“; Заповед № 44/11.03.2003 г.; КП
П-5-15-00144342/10.06.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл.49 от ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да установи фактите, обосноваващи деликтната
отговорност - противоправно поведение, в причинна връзка от което са
настъпили твърдените вреди, техния размер, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорността на възложителя – настъпването на вредите при
или по повод на извършването на работата, възложена от него.
Искът е неоснователен.
По делото не се събраха никакви доказателства за твърденията на ищеца,
че служители на ответника са извършили посочените противоправни
действия по съставяне на неверни документи по отношение на категорията
труд и неправилно отчитане на последния, в резултат на което ищецът да е
претърпял имуществени вреди под формата на неполучени пенсии за
релевирания в исковата молба период.
На първо място, след постъпването по делото на писмените доказателства
от посоченото по-горе адм. дело на АС - Хасково, изискани от съда при
направено в този смисъл доказателствено искане от ищеца, се установява, че
представените от последния по настоящото дело писмени доказателства -
Допълнително споразумение към трудов договор №311/4.11.91г., длъжностна
характеристика за длъжност „механик /ЕРП и ЕППР/ и Заповед
№44/11.03.2003г. – са били представени и пред административния съд и са
обсъдени от него. Липсват каквито и да било доказателства за това, че
служители на ответника са изготвили и представили по административната
преписка пред компетентния осигурителен орган, респ. пред
административния съд, неверни документи. Установява се и че всички
твърдения на ищеца относно естеството на полагания от него труд за
процесните периоди, са били изложени и поддържани и в производството
пред АС – Хасково. Те са обсъдени от компетентния съд и са счетени за
неоснователни.
Налага се изводът, че отхвърлянето на жалбата на ищеца против Решение
№ 1012-26-120- 24/29.06.2016г. на Директор на Териториално поделение на
НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№**********/2140-26-262/22.03.2016г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, е резултат не на неправилно
отчитане или отразяване на стажа на ищеца в представени по делото
документи от „НЕК“ ЕАД, а на решаващата дейност на съда, при обсъждане и
оценка на приетите по делото доказателства, за чиято неистинност не се
събраха никакви конкретни доказателства в настоящото производство. На
осн. чл.302 от ГПК, съдът е обвързан от влязлото в сила решение на АС –
Хасково относно валидността и законосъобразността на Решение № 1012-26-
120- 24/29.06.2016г. на Директор на Териториално поделение на НОИ –
Хасково.
Ето защо, следва да се приеме за недоказана първата предпоставка за
уважаване на предявения иск – противоправно поведение, извършено от
служители на ответника. Това прави безпредметно изследването на наличието
на останалите предпоставки. Искът е неоснователен и следва да бъде
6
отхвърлен.
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара
Загора, Затвор, срещу „Н.Е..К.“ ЕАД, ЕИК ******* иск за сумата от 100 000
лв., от които 84 500 лв. –пропуснати ползи от неполучени пенсии в размер на
1 300 лв. месечно за периода 22.03.2016г. – 22.08.2021г. и 15 500 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на
всяко месечно плащане.
ОСЪЖДА П. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, Затвор да
заплати на „Н.Е..К.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7