Решение по дело №1732/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 270
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20213110201732
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201732 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:



Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.

Подадена е жалба от ИВ. Т. К., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21 – 0442 - 000021/ 18.02.2021 год. на Началник сектор към
ОД МВР - Варна, Четвърто РУ - Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Изтъква, че е пенсионер и има експертно решение от ТЕЛК.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява
лично. Моли съда да отмени атакуваното НП.

1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо
лице, в преклузивния 7- дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:

На 10.01.2021 год. около 15:00 часа, жалбоподателя управлявал лек
автомобил – „Мазда 3“ с рег. № В 45-39 СА, собственост на А. К.а, ЕГН
********** по ул.“Св. Кирил и Методий“ в с.Старо Оряхово, област Варна.
Същевременно от свидетелите В.А. и ИЛ. ИВ.- служители при ОД МВР-
Варна, Четвърто РУ - Варна била осъществявана проверка за наличие на
валидни договори за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
преминаващите автомобили. Проверката била извършвана с помощта на АИС
„Трафик“, като при приближаването на управлявания от жалбоподателя
автомобил системата сигнализирала за липса на валиден застрахователен
договор. В хода на същата К. не представил валиден застрахователен
договор. Полицейските служители извършили допълнителна проверка в
съответните информационни масиви и установили липсата на действащ
застрахователен договор по отношение проверявания автомобил.

Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и бил предявен, като същия го подписал без възражение.
2

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН И.К. не е депозирал писмени възражения,
срещу съставения му АУАН.

Въз основа на съставения акт на 04.01.2019г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства:
от разпита на свидетелите В.А. и ИЛ. ИВ., както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност.

От показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че към
датата и часа на проверката автомобилът е бил управляван от жалбоподателя,
както и че за процесното МПС не е имало валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Последното обстоятелство се установява и от
приложената разпечатка от информационните масиви на „Гаранционен
фонд“, от която е видно, че действието на сключения по отношение
превозното средство застрахователен договор е с начална дата на покритие:
10.01.2021 г. – 18:40 часа, крайна дата на покритие 09.01.2022 г. – 23:59.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
3
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ застраховката “гражданска
отговорност на автомобилистите” е задължителна. От своя страна чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ посочва, че договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. В посочения кодекс липсва
разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не са тяхна собственост, да
сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” /в чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ е предвидена само такава възможност, но не и задължение/ или да
управляват само автомобили, по отношение които има сключен и действащ
такъв договор.
Същевременно обаче нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда
специално наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за посочената задължителна застраховка.
Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се
приеме, че такова деяние действително осъществява състава на посоченото в
наказателното постановление административно нарушение. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на процесната дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил
марка „Мазда 3” с рег.№ В 45-39 СА; посоченото превозно средство е било
собственост на друго лице; по отношение автомобила не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”- обстоятелства, които по начало не се оспорват в жалбата.
По този начин И.К. действително е осъществил състава на нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с
обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че нарушението е извършено по непредпазливост.
Същевременно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН установява като
принципно положение, че и непредпазливите деяния подлежат на
административно наказание. Доколкото в случая жалбоподателя, като водач
на МПС, е бил длъжен да се осведоми относно наличието на валиден договор
за застраховка и лесно е могъл да изпълни това свое задължение, съдът
4
намира, че нарушението е извършено виновно, по непредпазливост под
формата на небрежност. Изложените в жалбата доводи, относно
здравословното състояние и доходите на жалбоподателя, се явяват правно
ирелевантни, доколкото със задължението да не управлява МПС без
съответна застраховка е натоварен водачът на автомобила, а не друго лице.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
от приложеното копие на Заповед рег.№ 365з-4407/26.10.2018 год. на
Директора на ОД на МВР - Варна и с оглед разпоредбата на чл.647, ал.2 от
КЗ.
Актосъставителят също е притежавал необходимата компетентност да
състави АУАН, по силата на чл.647, ал.1 от КЗ. При съставянето на акта и при
издаването на атакуваното наказателно постановление също така са спазени
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира адекватно защитата си.

Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като липсва възможност за индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Извършването на деянието по
непредпазливост, само по себе си, не може да обуслови приложението на
цитираната норма, доколкото липсват някакви особени извинителни
обстоятелства, във връзка с които да се формира извод за маловажност на
случая.

Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
5
постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата -
да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00 лева.

Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени
бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00
/осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 -0442 -000021/
18.02.2021 год. на Началник сектор към ОД МВР-Варна, Четвърто РУ -
6
Варна, с което на ИВ. Т. К. от с.Старо Оряхово, област Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като законосъобразно.

ОСЪЖДА ИВ. Т. К. от с.Старо Оряхово, област Варна,
ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.


След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.




Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7