РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Пловдив, 18.04.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело №
3055 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.Т., ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния представител адв. Т.,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0281-000451 от 25.10.2021 г. на Началник РУ към ОД на
МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б."
от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство (МПС) на водач, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата е посочено, че при издаване на оспорената ЗППАМ са
нарушени административнопроизводствените правила и са нарушени материалните
разпоредби. Твърди се, че са дадени биологични проби, резултатите от които не
са готови и въпреки това е решен въпросът за отговорността на водача. Иска се
отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът- Началник РУ към ОД на МВР, гр. Пловдив, РУ
Карлово, не се явява, не се представлява. В представена по делото молба (лист
3) излага становище, че жалбата е неоснователна, а заповедта правилна и
законосъобразна. Направено е възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
05.11.2021г., така както е отразено в нея, а жалбата е изпратена чрез органа на
12.11.2021г., видно от пощенското клеймо на лист 7 по делото, т.е. жалбата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия АА №
441540 от 23.10.2021г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На
23.10.2021г. в 13:45 часа, в община Карлово, на път I-6 км.254+050м. с посока
на движение от гр.Сопот към гр.Карлово управлява лек автомобил Мерцедес Е 220
ЦДИ с рег. номер ***, собственост на ЕМ ДЖЕЙ ДЕРИЗ ЕООД с БУЛСТАТ *********
като при последвала проверка в сградата на РУ Карлово в 14:25 часа с тест
дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM-0008 е установено, че водачът
управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, именно
бензодиазепини. Посочено е, че водачът не приема показанието на теста и желае
да даде биологични проби за химико-токсилогично лабораторно изследване. АУАН е
подписан от Н.Т. без възражения.
Издаден е талон за изследване с номер 122086 от 23.10.2021г.
в който е отразено, че проверяваното лице желае медицинско и химическо изследване.
Талонът съдържа уведомление за необходимост от явяване във ФСМП гр.Карлово до
45 минути от връчване на талона, което е станало в 14:40 часа. По делото не е
представен документ с резултати от така проведеното медицинско изследване с биологични проби, но в хода на съдебното производство
от страна на жалбоподателя са представени: Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 15.03.2022г. по досъдебно производство № 477/2021г. по описа на РУ на МВР
гр.Карлово, водено за престъпление по чл.343б., ал.3 от НК, и Мотивирана
резолюция №
21-0281-М000010 на Началник РУ Карлово от 21.03.2021г. за прекратяване на
административнонаказателното производство.
Въз основа на съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с които на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като част от административната преписка са представени: Заповед
№
8121з – 1524 от 09.12.2016 г. (лист 15) на министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед
№
317з – 391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 16); Заповед № 8121К-10478/15.11.2018г. за
преназначаване на С.И.Л.на ръководна длъжност Началник I степен на РУ – Карлово
при ОД на МВР-Пловдив (лист 18); справка за нарушител /водач за Н.Т. (лист 9), справка в централна база КАТ (лист
8).
С Разпореждане от 25.11.2021г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
При
така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. А според чл.165, ал.1 от ЗДвП, министъра на вътрешните работи
определя службите за контрол. Т.е ръководителят на определената от министъра на
вътрешните работи служба за контрол е компетентен да приложи принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП. Компетентност да издават индивидуален
административен акт, с който да прилагат принудителната административна мярка
по чл.171 от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол
длъжностни лица, т. е. налице е предвидена в закона възможност за делегиране на
правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от
службата. По делото е представена Заповед № 317з - 391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив (лист 16), издадена на основание
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи (лист 15), с която началниците на РУ на МВР в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки. От изложеното следва, че към момента на
издаване на заповедта, С.И.Л.е
разполагал с материална компетентност за налагане на ПАМ от процесния вид
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити /по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.
Заповедта обаче е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Според посоченото правно основание за издаване на оспорения
административен акт (чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП), за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителната административна мярка
"временно отнемане на СУМПС на водач", който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Изрично в текста на тази
разпоредба е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Както бе посочено по-горе, в хода на съдебното производство
от страна на жалбоподателя са представени: Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 15.03.2022г. по досъдебно производство № 477/2021г. по описа на РУ на МВР
гр.Карлово, водено за престъпление по чл.343б., ал.3 от НК, и Мотивирана
резолюция №
21-0281-М000010 на Началник РУ Карлово от 21.03.2021г. за прекратяване на
административнонаказателното производство, като и в двата посочени акта е
изложено, че според химикотоксилогичното излседване не се установява присъствие
на наркотични вещества в кръвната проба и пробата урина на Н.Т.. Всъщност
резолюцията на ответния орган е мотивирана именно с постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Т.е. безспорно се установява по делото, че в представените
за изследването проби (кръв и урина) от оспорващия, няма присъствие на наркотични
вещества. Следователно възприетите от органа фактически констатации и
изложените такива в издадения от него административен акт, се опровергават от
събраните по делото доказателства. Фактическият състав, от който органът черпи
упражненото от него субективно административно право, не е изпълнен, тъй като
не бе доказана употребата на наркотични вещества или техни аналози, от страна
на Н.Т.. След като е издаден талон за медицинско изследване, ответния орган не
е съобразил резултатите от него, а както бе посочено според разпоредбата на
чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи. В случая липсва основание за прилагане на правомощието
на административния орган за временно отнемане на СУМПС на водача. Следователно
процесната принудителна административна мярка, наложена със оспорената в
рамките на настоящото производство заповед, е издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това. Ето защо заповедта като
незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 08.11.2021г. (лист 5 гръб),
договореното възнаграждение е в размер на 800 лв., която сума е изплатена
изцяло при подписване на договора. От страна на ответника в молба – становище
(лист 3) е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът счита за основателно, доколкото съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3
от Наредба № 1/9.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Поради това и с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че следва да намали
адвокатското възнаграждение, до размер от 500 лева. Или в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят 500 лева адвокатско възнаграждение и 10
лева държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000451 от 25.10.2021 г. на
Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на Н.Т., ЕГН/ЛНЧ
**********, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Н.Т., ЕГН/ЛНЧ **********,
с адрес: ***, разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/