№ 835
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000500490 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 424 от 12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 801/2021 г.
на Окръжен съд – София, ответниците М. А. У. и М. Д. Б. са осъдени да
заплатят солидарно на ищеца А. А. М., действащ лично и със съгласието на
своите родители А. А. М. и Н. Г. С., на основание чл.48, ал.1 вр. чл.45, ал.1 от
ЗЗД сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от
лицева травма, покриваща по критерии средна телесна повреда, състояща се в
двуполюсно открито счупване на долната челюст, причинена в с.Костенец от
ненавършилия към 27.01.2021 г. пълнолетие техен син Л. А. М., както и
сумата от 3 317.85 лева - имуществени вреди, изразяваща се в разходи за
лекарства, рентгенови услуги и ортодонтско лечение, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на деликта – 27.01.2021 г. до окончателното им
изплащане. С решението са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за
разликата над 18 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, както и за
имуществени вреди за разликата над 3 317.85 лева до предявения размер от
3 686.52 лева.
Недоволни от така постановеното решение в частта, в която исковите
претенции са уважени, са останали ответниците М., които в срока по чл.259,
1
ал.1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради допуснати
нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че не е
установено по безспорен начин, че синът им Л. е нанесъл удара по посочения
в исковата молба начин, както и че получените от ищеца увреждания са в
причинно-следствена връзка с осъщественото деяние. Сочат, че присъденото
обезщетение е в завишен размер, който не отговаря на критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Освен това са изложени и
съображения, че съпричиняването на вредите неправилно е определено на 10
% към 90 % в тежест на сина им. Молят решението в обжалвана му част да
бъде отменено, а евентуално - да се измени, като се присъди по-нисък размер
на обезщетение.
Въззиваемият А. А. М. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата
по съображения, изложени в депозирания писмен отговор и моли решението
да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.48, ал.1 от ЗЗД и с предмет - ангажиране отговорността на М.
А. У. и М. Д. Б. в качеството им на родители на детето им Л. А. М., което,
поради неупражнения родителски контрол, причинило на 27.01.2021 г. в с.
Костенец на ищеца А. М. средна телесна повреда, изразяваща се в
двуполюсно открито счупване на долната челюст, от което произтекли
неимуществени вреди – болки и страдания, за чието репариране се
претендира сумата от 30 000 лева, както и имуществени вреди - разходи за
лекарства, рентгенови услуги и ортодонтско лечение, на стойност 3 686.52
лева.
По делото няма спор относно фактите, изложени в исковата молба, че на
27.01.2021 г. в с.Костенец около 14:00 ч. синът на ответниците Л. М. – тогава
на 15 години, заедно с връстниците си Р. Х., Я. З., Й. Й. и синът на ищците А.
М. отишли да се пързалят с шейни. Л. бил със своя велосипед, бутан от
свидетеля Х.. Както седял на една от шейните, дърпана от Л., А. слязъл и
изритал предната капла на колелото на Л., като изкривил няколко спици и го
нарекъл „заек“. Л. видял извършеното от А. и казал „сега ще видиш какво ще
стане“, след което нанесъл удар с ръка по лицето на ищеца А..
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от събраните в хода
на производството гласни доказателства, а същата е установена и по воденото
срещу Л. М. наказателно производство за престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК по пр.пр. №82/2021 г. по описа на РП-Ихтиман
/ДП №23/2021 г. по описа на РУ – Ихтиман/, което е прекратено с
2
Постановление от 14.06.2021 г., а материалите по делото са изпратени на
Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни – Община Костенец, за налагане на възпитателна мярка спрямо
непълнолетния извършител Л.. С Решение № 9/26.11.2021 г., по възпитателно
дело № 9/2021 г., МКБППМН при Община Костенец, е наложила на Л. М.
възпитателна мярка: по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН - предупреждение и по
чл.13, ал.1, т.3 от закона – „задължаване да участва в консултации, обучения
и програми за преодоляване на отклоненията в поведението“ към/при
училищния психолог до края на учебната година 2021/2022 г. По делото не е
спорно и че непълнолетният извършител Л. живее при родителите си, които
упражняват спрямо него родителските си права.
Оспорваната от ответниците причинна връзка между увреждащите
действия на Л. и търпените вреди от А. се установява пряко от неоспорената
съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на нанесения
юмручен удар в дясната част на долната челюст на А. е настъпило процесното
травматично увреждане, изразяващо се в двуполюсно открито счупване на
долната челюст. Това увреждане е констатирано от проведеното КТ
изследване на 27.01.2021 г. в болница „Св. Екатерина“ в гр. София. От
експертизата се установява, че А. е постъпил на 28.01.2021 г. за лечение в
Александровска болница, Клиниката по лицевочелюстна хирургия, където е
претърпял оперативна интервенция и е извършена кръвна репозиция и
метална остеосинтеза на фрактурите на долната челюст. Наложена е
междучелюстна фиксация. Установено е, че е изписан на 04.02.2021 г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗД
родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях. В посочената хипотеза отговорността за родителите произтича от
задължението им да полагат грижи и да упражняват надзор над
непълнолетните си деца. Отговорността е вреди, причинени от действия на
последните, но вината е на самите родители, тъй като именно те са тези, които
не са упражнили надзор над децата си и не са осигурили правилното им
възпитание. В този смисъл вредоносният резултат е последица от тяхното
собствено бездействие. И при непозволеното увреждане по чл. 48, ал. 1 от
ЗЗД, както в общата хипотеза на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, законът презумира
вината на тези, които са длъжни да възпитават и надзирават ненавършилите
пълнолетие - родители или осиновители, която презумпция в случая не беше
оборена. Освобождаването от отговорност, предвидено в ал. 3 на чл. 48 от
ЗЗД настъпва само когато ненавършилото пълнолетие лице се намира под
надзора на други лица, които отговарят за поведението му. И макар грижата
за правилното възпитание на децата да се изисква перманентно,
отговорността отпада, когато контролът е предоставен на трети лица -
учители, възпитатели, треньори и пр. Такива данни по делото няма. В
настоящия случай ответниците М. не са упражнили надзор над детето си Л. и
3
не са положили онези грижи за правилното му възпитание, които конкретно
са се изисквали, в резултат на което се е стигнало до инцидента, при който в
следствие на необмислената постъпка и занижен контрол над своите действия
той е причинил травмата, покриваща по критерии средна телесна повреда,
състояща се в двуполюсно открито счупване на долната челюст на ищеца. Ето
защо, искът се явява доказан по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди
настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд,
който е изследвал всестранно и е съобразил конкретно установените
вредоносни последици, вида и характера на увреждането – двуполюсното
открито счупване на долната челюст; претърпяната оперативна интервенция;
значителните по интензитет болки и страдания в рамките на
възстановителния период от около два месеца, които постепенно отшумявали;
неудобството от употребата основно на течна храна, поради невъзможността
за дъвчене, установени от приетата по делото медицинска експертиза и от
показанията на свидетелите М. (баба на пострадалия) и Е. (работеща в
ортодонтската клиника, където е провеждано лечение на ищеца).
Първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразил и продължителността и интензитета на
болките на А.; трудното общуване; нуждата от психологично лечение;
негативното отражение върху психиката; продължителното отсъствие от
училище и липсата на контакт с връстниците, и не на последно място младата
възраст. По този начин са съобразени указанията, дадени в т. II на ППВС №
4/1968 г. и последвалата практика на ВКС по прилагането на чл. 52 от ЗЗД,
като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изводът, че в конкретния
случай определеният размер от 20 000 лева е достатъчен да репарира всички
търпени от ищеца А. неимуществени вреди. Този размер е съответен на
причинената вреда и поради това се явява справедлив. Следва да се държи
сметка и за това, че предмет на иска е обезщетяване на болките и страданията,
търпени от детето А., но не и тези, които са претърпели родителите му във
връзка със същия инцидент.
По отношение на размера на обезщетението за имуществените вреди
пред първоинстанционния съд са събрани доказателства за извършени
разходи за лечение, които възлизат на сумата от 3656.51 лв. Този размер не е
оспорван от страните по делото.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца: съдебната практика е константна по въпроса, че релевантен
за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на делинквента, до увреждането. В случая необузданата реакция на
пострадалия, изразяваща се в безпричинното ритане на колелото и
изкривяването на спиците му, както и провокативното му поведение, вкл.
4
отправянето на обида, от една страна, и последвалата такава реакция от
страна на делинквента Л. – удара в лицето на ищеца, са еквивалентни.
Безпричинната проява на агресия, особено в тази възраст, нормално
предизвиква реципрочно поведение. За конкретната проява е характерна
типичната емоционална импулсивност и внезапност. Причинно-следствената
връзка се състои в това, че ако пострадалият нямаше такова поведение,
вредите не биха настъпили изобщо. В причинно-следствения континуум
действията на двете деца са равноценни. Поради изложеното настоящият
състав приема, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че съпричиняването на вредите
от страна на ищеца и от детето на ответниците е в размер на 50/50.
Съпричиняването на вредоносния резултат влече редуциране на
обезщетенията, съответно – на това за неимуществени вреди до размер на 10
000 лева и на това за имуществени вреди - до размер на 1 828.26 лева. До
посочените размери обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за
разликата над тях – отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца М.
следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат в размер на 1250 лв., а на
ответниците М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се следват разноски за
въззивната инстанция в размер на 137.23 лв. На адвокат Д. М. основание
чл.38 от ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 424 от 12.12.2022 г., постановено по гр. д.
№801/2021 г. на Окръжен съд – София В ЧАСТТА, в която М. А. У. и М. Д. Б.
са осъдени да заплатят солидарно на А. А. М., действащ лично и със
съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., на основание чл.48, ал.1 от
ЗЗД разликата над сумата от 10 000 лева до присъдените 18 000 лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания от средна телесна повреда, изразяваща се в
двуполюсно открито счупване на долната челюст, причинена в с.Костенец от
ненавършилия към 27.01.2021 г. син на ответниците, живеещ при тях, Л. А.
М., както и за разликата над сумата от 1 828.26 лева до сумата от 3 317.85
лева - имуществени вреди, изразяваща се в разходи за лекарства, рентгенови
услуги и ортодонтско лечение, ведно със законната лихва върху сумите от
27.01.2021 г. до окончателното им изплащане, вместо което
5
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М., с ЕГН-**********действащ
лично и със съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.3, ап.35, чрез адв. Д., срещу М. А. У.
с ЛНЧ-********** и М. Д. Б., с ЛНЧ-**********, и двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. „“Цар Асен“ № 1, ет.2, чрез адв. М., иск с правно
основание чл.48, ал.1, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 лева
в обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания от травма, причинена в с.Костенец от
ненавършилия към 27.01.2021 г. син на ответниците, живеещ при тях, Л. А. М.
– средна телесна повреда, лицева травма, изразяваща се в двуполюсно
открито счупване на долната челюст.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М., с ЕГН-********** действащ
лично и със съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.3, ап.35, чрез адв. Д., срещу М. А. У.
с ЛНЧ-********** и М. Д. Б., с ЛНЧ-**********, и двамата със съдебен
адрес: гр. София, ул. „“Цар Асен“ № 1, ет.2, чрез адв. М., иск с правно
основание чл.48, ал.1, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1489.59
лева като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяваща се в
разходи за лекарства, рентгенови услуги и ортодонтско лечение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 424 от 12.12.2022 г., постановено по гр.
д. №801/2021 г. на Окръжен съд – София в останалата му обжалвана част, с
която М. А. У. с ЛНЧ-********** и М. Д. Б., с ЛНЧ-**********, и двамата
със съдебен адрес: гр. София, ул. „“Цар Асен“ № 1, ет.2, чрез адв. М., са
осъдени да заплатят на А. А. М. с ЕГН-**********, действащ лично и със
съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Позитано“ № 3, ет.3, ап.35, чрез адв. Д., на основание чл.48, ал.1
от ЗЗД сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от лицева
травма, изразяваща се в двуполюсно открито счупване на долната челюст,
причинена в с.Костенец от ненавършилия към 27.01.2021 г. техен син Л. А.
М., както и сумата 1 828.26 лева - обезщетение за имуществените вреди от
същото деяние, изразяващи се в разходи за лекарства, рентгенови услуги и
ортодонтско лечение.
ОСЪЖДА М. А. У. с ЛНЧ-********** и М. Д. Б., с ЛНЧ-**********, и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „“Цар Асен“ № 1, ет.2, чрез адв. М.,
да заплатят на А. А. М. с ЕГН-**********, действащ със съгласието на А. А.
М. и Н. Г. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.3, ап.35,
чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1250 лв., направени
разноски по делото за един адвокат съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН-**********, действащ със съгласието на А.
А. М. и Н. Г. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.3, ап.35,
чрез адв. Д., да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на М. А. У. с ЛНЧ-
********** и М. Д. Б., с ЛНЧ-**********, и двамата със съдебен адрес: гр.
6
***, ул. „***“ № *, ет.*, чрез адв. М., сума в размер на 137.23 лева,
представляваща разноски за въззивното производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН-**********, действащ със съгласието на А.
А. М. и Н. Г. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.3, ап.35,
чрез адв. Д., да заплати на основание чл.38 от ЗАдв на адвокат Д. М. с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, сума в размер на 1 200 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7