№ 926
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20201110144127
по описа за 2020 година
Предявен е иск, с правна квалификация в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Б. П.“ ЕАД срещу СО
район К., с която се предявява иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че „Б. П.“ ЕАД е собственик на Сграда с идентификатор 68134.8552.725.1,
със застроена площ 54 кв.м., бр. Етажи – 1, с предназначение – Сграда на съобщенията,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.8552.725, находящ се в СО-район
„К.“, кв.В, с площ по скица 1070 кв.м. Сочи се, че сградата се ползва за дейността на
ПС София-39 от 01.12.1992г. до настоящия момент, т.е. реализирана е фактическа
власт върху имота, поради което „Б. П.“ ЕАД е придобило правото на собственост.
Твърди се, че „Б. П.“ ЕАД е подало молба-декларация на 27.08.2018г. за признаване
право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, като
непосредствено след подаване на молбата СО-район „К.“ съставила АОС
№3182/05.11.2018г., като е актувала посочената сграда като общинска собственост,
каквато същата се твърди, че никога не е била. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от СО район К., с който претенцията се оспорва изцяло. Сочи се, че
разрешението за строеж е издадено за изграждане на ПТТСт. в кв.86а, а проектната
документация е за изграждането на ПТТСт. в кв.38, като двата имота не били
идентични. Посочват, че към настоящия момент сградата на пощата в кв.В се намира в
ПИ с идентификатор 68134.8552.725, представляващ УПИ II за трафопост и ПТП,
кв.86а по действащия план на м.“кв.В“, а имотът където е следвало да бъде построена е
1
ПИ с идентификатор 68134.8553.995, представляващ УПИ IV-за здравна служба,
аптека и ПТ е в кв.38 по действащия план на м.“кв.В“. Не се оспорва, че сградата се
ползва като пощенска станция. Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:
По делото с Определение по реда на чл.140 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че процесната сграда се
ползва като пощенска станция.
Видно от представено Разрешение за строеж №39 от 08.08.1991г., издадено от
ОБНС К. се разрешава строителството на ПТТ „Станция“ съобразно одобрените
проекти за пощенска станция в кв.II-86а, квартал В, със застроена площ от 54 кв.м. В
отговора на исковата молба не се оспорва, че сградата е била построена съгласно
посоченото в разрешението за строеж, като се сочи, че към настоящия момент сградата
на пощата в кв.В се намира в ПИ с идентификатор 68134.8552.725, представляващ
УПИ II за трафопост и ПТП, кв.86а по действащия план на м.кв.В. С оглед на
обстоятелството, че сградата на пощата е изградена именно в УПИ, посочено в
разрешението за строеж, напълно неоснователно се явява възражението на ответника,
че съгласно проектната документация изграждането на ПТТСт. е планирано в кв.38.
Възможно е проекта да е бил за сграда в кв.38, но доколкото разрешение за строеж е
дадено за друго УПИ, то строителството, извършено именно в него е било напълно в
съответствие с даденото разрешение.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗТСУ (отм.), но действал към датата на издаване на
разрешението за строеж, Разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо
лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот), като
съгласно чл.57 от ЗТСУ /отм./ Разрешение за строеж се издава от главния архитект на
общината по местонахождението на имота (парцела). Видно от Разрешение за строеж
№39 от 08.08.1991г. в него е записано, че се издава от архитект Ц. Нончева и е за
конкретно строителство на пощенска станция, т.е. издава се в полза на юридическо
лице, което има право да извърши специфичен строеж. В чл.226, ал.1 от ППЗТСУ
(отм.) разрешение за строеж се издава по писмено искане на инвеститора, в което се
означават точно строителните работи, които ще бъдат извършвани. С оглед на
разпоредбата дори и инвеститора да е поискал нещо различно, от значение е само това,
което е разрешено от надлежния орган. В случая дори и да е поискано строителство
съгласно проектна документация в кв.38, то от значение е единствено това, което е
разрешено, а именно строителство на пощенска станция в кв.86а.
Разрешението за строеж е надлежно издадено и инвеститора е спазил указаното в
него за площ и местонахождение на сградата.
От представените копия на броеве на Държавен вестник се установява, че „Б. П.“
ЕАД е правоприемник на „Б. П. и далекосъобщения“ ЕООД, рег. по г.д.№14743/91г. на
2
СГС, а дружеството от своя страна е поело активите, пасивите, правата и задълженията
на Комитета по съобщенията и информатиката по баланса му към 30.06.1991г. Според
ПМС №63 от 04.06.1990г. за определяне на основните функции и задачи на
министерства и други ведомства, в приложение №16 – чл.4, т.3 Комитета по
съобщенията и информатиката осъществява стопански функции чрез проучване,
проектиране и строителство на съобщителни обекти. С оглед спецификата на
разрешения строеж, следва да се приеме, че именно Комитета по съобщенията и
информатиката е бил инвеститор към датата на издаване на разрешението.
От Удостоверение изх.№ДКР21-ДИ11-59-1/05.07.2021г. на СО, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „ОП-К.“, издадено въз основа на съдебно удостоверение
по делото, се установява, че първоначално сградата е декларирана на основание Закона
за собствеността и Разпореждане №124 на Министерски съвет от 11.12.1992г. за
преобразуване и образуване на търговски дружества с държавно участие. През 2000г.
сградата е предекларирана на основание чл.17, ал.1 от ЗМДТ с декларация от
27.01.2000г. на ТП“Софийски пощенски съобщения“, а през 2010г. е предекларирана
поради отмяна на чл.17 от ЗМДТ, като към тази декларация било приложено
извлечение от ДМА сгради на ТП“Софийски пощенски съобщения“ на „Б. П.“ ЕАД
към 31.05.2010г. за обект 039-кв.В.
По делото също е приложено извлечение от ДМА за балансова стойност на ПС
39 към 31.08.2019г., от което се установява, че сградата е в баланса на Регионално
управление „Западен регион“ от 01.1.2.1992г.
С оглед на представените документи следва да се приеме, че сградата е
изградена през 1992г., декларирана е от праводателя на ищеца и се ползва и стопанисва
от тогава като пощенска служба. От представени документи, установяващи заплащане
на данъци за сградата, сключване на застрахователни договори и обстоятелството, че
не е спорно между страните, че сградата се ползва като пощенска станция, се
установява и упражняването на фактическа власт върху сградата от ищеца,
присъединена към тази на праводателите му, считано от 1992г.
Материалноправната легитимация на ищеца по предявения от него положителен
установителен иск за право на собственост се обуславя от факта, че същият има
възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните
от ответника права. С оглед обаче на обстоятелството, че възможността чрез
упражняване на фактическа власт, като свой, върху имот частна общинска собственост,
в определен период от време, да доведе до придобиване на собственически права чрез
позоваване на оригинерен придобивен способ, каквато е изтеклата в полза на
владелеца придобивна давност, е въведена със ЗОС, считано от 01.06.1996г., като
преди това придобиването на такъв имот по давност не е било допустимо и поради
това, че с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (Предишен
текст на § 1м изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31 декември 2017 г., ищецът може да се позове на сочения от него придобивен метод,
3
само ако отрече твърдяния от СО характер на имота като общинска собственост.
Следователно за уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че имота е
частна собственост на лице, различно от Общината. Ответникът, от своя страна, е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост.
От представено Удостоверение №РКР18-ТД26-984-(3)/28.11.2018г., издадено от
СО район „К.“ се установява, че за ПИ с идентификатор 68134.8552.725, находящ се в
СО-район „К.“, кв.В, УПИ II-кв.86а и находящата се в него сграда с идентификатор
68134.8552.725.1 са на лице следните актове: АДС №2589/18.02.1988г. за сграда –
битов комбинат с площ от 290 кв.м., построена през 1976г., разположена в кв.8-ми;
АОС №130/05.03.1997г. за имот битов комбинат – едноетажна монтажна сграда със
застроена площ от 290кв.м., построена върху част от дворно място с площ от 2730кв.м.,
кв.86а, парцел II; АОС №717/13.02.2001г. за парцел III-900, кв.86а, с площ 1110кв.м.,
отреден за битови услуги и едноетажна монтажна сграда. В раздел 13 „Забележки“ в
акта е отбелязано, че собствеността на сградата и терена са прехвърлени на ЕТ „Тедей-
Мирослава Йосифова“ с договор за замяна от 14.05.2002г.; АОС №994/18.07.2003г. за
имот УПИ IV-899, кв.86a, с площ от 495кв.м., описан в АОС №130/05.03.1997г.,
отреден за търговия и павилион с площ от 28кв.м., като собствеността на имота и
павилиона са прехвърлени на ЕТ „Адис-Мария Шикова“ с договор от 05.05.2005г.;
АОС №3181/05.11.2018г. за УПИ II-за трафопост и ПТП от кв.86а по действащ РП за
м.“кв.В“ с идентификатор 68134.8552.725 и площ от 1070кв.м., описан в АОС
№130/05.03.1997г.; АОС №3182/05.11.2018г. за едноетажна сграда с идентификатор
68134.8552.725.1 с площ от 54кв.м. по КККР, сграда за съобщения, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.8552.725.
Описаните в удостоверението актове са представени по делото. От
представеното копие на АДС №2589/18.02.1988г. е видно, че на основание Заповед №9
на МФ от 25.11.1986г. като държавна собственост е актувана единствено сграда –
битов комбинат с площ от 290 кв.м., построена през 1976г., разположена в кв.8-ми,
м.В, предоставена за ползване на ПУ „Комплексни услуги“ гр.София.
От първия, описан АОС - АОС №130/05.03.1997г. се установява, че на основание
чл.3, ал.3 от ЗОС във р. с чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС сградата на битов комбинат е актувана
като частна общинска собственост. Съгласно посочената разпоредба общинска
собственост са имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на
търговски дружества с общинско участие. С представения АОС не е актувана като
частна общинска собственост и земята, т.е. част от дворно място с площ от 2730кв.м.
Този извод се налага от това, че АОС №130/05.03.1997г. изцяло се основава на АДС
№2589/18.02.1988г., където не се разглежда статута на земята върху която е построен
битовия комбинат. Отделно от това по делото не са представени никакви
доказателства, че ПУ „Комплексни услуги“ е било с общинско участие.
От АОС №717/13.02.2001г. се установява, че е съставен на същото основание,
като е актуван отново битовия комбинат, но и парцел III-900, кв.86а, с площ 1110кв.м.,
отреден за битови услуги и едноетажна монтажна сграда. По делото обаче не са
представени никакви доказателства, че парцела, в който е построена едноетажната
монтажна сграда е бил държавна собственост, доколкото АДС е само за сградата и
само сградата е била предоставена за стопанисване на ПУ „Комплексни услуги“.
Отделно от това посоченото в акта правно основание за актуване на парцела не
съответства на никакви предхождащи документи по делото. В този АОС е записано, че
предходно създаден АОС е АОС №130/05.03.1997г., но както бе посочено по-горе той
е само за сградата. В АОС №717/13.02.2001г. е записано, че на 14.05.2002г. както
4
земята, така и сградата са отчуждени в полза на трето лице. Представен е още един
АОС, в който е записано, че негов предходен е АОС №130/05.03.1997г., а именно АОС
№994/18.07.2003г. за имот УПИ IV-899, кв.86a, с площ от 495кв.м., описан в АОС
№130/05.03.1997г., отреден за търговия и павилион с площ от 28кв.м., като
собствеността на имота и павилиона са прехвърлени на ЕТ „Адис-Мария Шикова“ с
договор от 05.05.2005г. От него се установява, че е актувана друга част от дворно
място с площ от 2730кв.м., кв.86а, парцел II, а именно съседния на парцел III-900,
кв.86а, с площ 1110кв.м., УПИ IV-899, кв.86a, с площ от 495кв.м., продаден на трето
лице на 05.05.2005г.
С АОС №3181/05.11.2018г., издаден на основание чл.59, ал.1 във връзка с чл.2,
ал.1, т.1 и чл.3, ал.3 от ЗОС /Общинска собственост са имотите и вещите, определени
със закон, като при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска
собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват
номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост/ и с
посочен предходен АОС - АОС №130/05.03.1997г. е актуван застроен поземлен имот с
идентификатор 68134.8552.725 с по КККР, друг вид обществен обект, комплекс,
представляващ УПИ II-за трафопост и ПТП от кв.86а по действащ РП за м.“кв.В“.
С АОС №3182/05.11.2018г. е актувана и сграда с идентификатор
68134.8552.725.1, с площ от 54кв.м. по КККР, сграда за съобщения, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.8552.725.
От реда на издаване на актове за общинска собственост е видно, че към
построяването на сградата на пощенската станция през 1992г. сградата на битов
комбинат с площ от 290 кв.м., построена през 1976г., разположена в кв.8-ми не е била
актувана като общинска собственост. Това е станало с първия от поредицата АОС, а
именно АОС №130/05.03.1997г. С този АОС обаче не е актуван като общински
поземления имот, в който е построена сградата. Всички последващи АОС се основават
именно на АОС №130/05.03.1997г. и не може да се приеме, че сами по себе си
въвеждат основание за придобиване на поземления имот.
Съгласно чл.5 ЗОС актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и
форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината без да я поражда. Съгласно чл.38, ал.2 ППЗОС/отм.
22.03.2005г./, но действал към момента на съставяне на АОС №130/05.03.1997г. и
основаващите се на него АОС №717/13.02.2001г. и АОС №994/18.07.2003г.,
обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния
ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Това означава, че на
основание чл.179, ал.1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установени, посочените в акта
факти, а именно, че същият е съставен на посочената дата и място от съответното
длъжностно лице, че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота
от общината – например отчуждаване или замяна, но не и когато вместо основание за
актуване е посочен не факт, а правна норма; видът и състоянието на имота са такива,
каквито са описани в акта. Разбира се на АЧОС следва да се признае доказателствена
сила досежно съществуване на правото на собственост. Съдът обаче не е обвързан да
приеме, че общината е собственик на актувания имот, а преценява материалната й
легитимация по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото и
разпоредбите на закона. От друга страна, АЧОС има доказателствена сила за правото
на собственост само доколкото в него е посочено конкретно годно придобивно
основание, по силата което е преминал в патримониума на държавата или общината.
Съгласно чл.38, ал.3 от ППЗОС/отм. 22.03.2005г./, но действал към момента на
5
съставяне на АОС №130/05.03.1997г. Актовете за общинска собственост на държавни
имоти, преминали в собственост на общината след 1 юни 1996 г., се съставят след
отписването им от актовите книги за държавна собственост от областния управител по
реда на чл. 152 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. По
делото изобщо не са представени доказателства, установяващи спазване на посочения
ред за актуване. С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че АОС
№130/05.03.1997г. не удостоверява собственост на общината по отношение на дворно
място с площ от 2730кв.м., кв.86а, парцел II, поради това, че не се установява
собствеността по отношение на този имот да е принадлежала на Държавата, ако е била
държавна, то не е доказано спазване на реда, предвиден за деактуване на имота като
държавен преди да бъде актуван като общински, като не се доказва и настъпване на
основанието за актуване, посочено в АОС – общината да е придобила имота при
ликвидацията на търговски дружества с общинско участие.
Всички последващи АОС не сочат самостоятелно основание за придобиване на
дворно място с площ от 2730кв.м., кв.86а, парцел II, а се основават на АОС
№130/05.03.1997г., който не удостоверява наличие на право на собственост на имота.
При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че не
са спазени правилата за актуване, поради което приложените актове не могат да
послужат като доказателство, че дворно място с площ от 2730кв.м., кв.86а, парцел II е
станал общинска собственост, а съответно и, че имот с идентификатор 68134.8552.725
е общинска собственост. В АОС №3182/05.11.2018г., с който за първи път е актувана
сграда с идентификатор 68134.8552.725.1 не се посочва самостоятелно основание за
придобиване на процесната сграда, а единствено, че се касае за общинска сграда.
Вероятно СО счита сградата за приращение към земята, с оглед на позоваването на
чл.3, ал.3 от ЗОС, касаещ плодовете, но това не е изрично посочено в акта, т..е. в АОС
№3182/05.11.2018г. изобщо не е посочено основание на което е възникнала
собствеността, поради което същия не констатира конкретно придобивно основание и
не удостоверява наличието на право на собственост.
Доколкото не се установява нито сградата, нито имота, в който е построена да са
общинска собственост, то и ищеца е можел да придобие собствеността по отношение
на сградата на оригинерно основание, чрез упражняване на фактическа власт върху
имота в продължение на 10 години.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен.
При този изход на спора и с оглед заявеното искане за присъждане на разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно
деловодни разноски, поискани с представен списък по чл.80 ГПК, в размер на: 90.10
лв. за заплатена държавна такса и на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, предявен от „Б. П.“ ЕАД, ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „А. Ст. М“ №1, бл.31 срещу СО, район „К.“, с адрес;
6
гр.София, кв.Б., ул.“Ч. ш“ №267, вх.Б, че „Б. П.“ ЕАД е собственик на Сграда с
идентификатор 68134.8552.725.1, със застроена площ 54 кв.м., бр. Етажи – 1, с
предназначение – Сграда на съобщенията, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.8552.725, находящ се в СО-район „К.“, кв.В.
ОСЪЖДА СО, район „К.“, с адрес; гр.София, кв.Б., ул.“Ч. ш“ №267, вх.Б, да
заплати на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на „Б. П.“ ЕАД, ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „А. Ст. М“ №1, бл.31 сумата от 290.10
лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7