№ 11851
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110100075
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата Е. С. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....,
като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и
обезщетение за забава върху всяка от главниците. Предвид изложеното заявява претенция за
сумите, както следва: 1 044,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 164,66 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г.; 38,03
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 6,83 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 26.03.2021 г., до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
17225/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
1
от 01.04.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. С. В. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете. Твърди, че същите са недопустими. Оспорва доставянето на
твърдяното количество топлинна енергия и ползването на такава в имота при твърдения, че
връзката за подаване на топлинна енергия към уредите за отопление е прекъсната преди
процесния период, без да е била възстановена. Счита начисление суми за завишени и не
отговарящи на действителното количество топлинна енергия. Навежда твърдения за
отчитане на потребената топлинна енергия въз основа на показатели от негоден
измервателен уред. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Пояснява, че с писмено
заявление вх. № Г-15899/04.12.2014 г. до ищеца е упражнила правото си на отказ от
договора, поради което намира, че не дължи сумите, начислени след 04.12.2014 г. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на
хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на
титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото
в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право
на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът
на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в заверен препис
нотариален акт № 1, том IV, нот. дело № 543/2012 г. /л. 17-19 от делото/ се установява, че на
12.12.2012 г. Е. С. В. и А. П. Вв са надарили децата си С. А. В. и П. А. В. със собствения си
недвижим имот, придобит от тях при условията на съпружеска имуществена общност,
представляващ апартамент № 8, находящ се ..., на третия етаж вдясно от стълбището на вх.
А, от пететажна сграда, на ..... и 6,83 % идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, като видно от отбелязването в него дарителите са запазили в полза на
2
ответницата В. пожизнено и безвъзмездно правото да го ползва. По делото няма данни
впоследствие след осъществяване на разпоредителната сделка от 12.12.2012 г. да са се
осъществили други юридически факти, довели до погасяване на така учреденото вещно
право на ползване върху процесния имот, поради което следва да се приеме, че в качеството
си на негов изключителен носител тя се явява и потребител, респ. клиент на топлинна
енергия за битови нужди, поради което е и задължено лице за заплащане на продажната цена
за доставената и потребена в него такава в рамките на исковия период. В случая, този извод
на съда не се опровергава от факта, че със заявление от 04.12.2014 г. ответницата В. е
изразила пред ищеца желанието си за преустановяване доставянето на топлинна енергия до
него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Това е така, тъй като като колективна
услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради - етажна собственост,
доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон – ЗЕ, който изключва
прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и договорите и ЗЗП, и в частност разпоредбата
на чл. 62 от същия. Нещо повече, с оглед данните за заявен отказ от услугата, на който
ответницата се позовава, то в настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка,
доколкото сградата - етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа
по инициатива на етажните собственици, като същите са поискали извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното
доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда
за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г./ изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай не се спори да е налице. Поради това
не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си
противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е
налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия -
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция
или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите
на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в
срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР
№ 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
В допълнение следва да се отбележи, че видно от представените от трето лице –
помагач писмени документи ответницата В. е потвърдила качеството си на потребител на
топлинна енергия, полагайки подписа си за клиент върху съставяните през процесния
период протоколи за отчет, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса, с което
конклудентно е признала облигационна си обвързаност с ... по силата на твърдяния договор
за продажба на топлинна топлинна енергия по отношение на процесния апартамент № 8, с
аб. № 029670.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата В. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
3
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била изключителен
носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент № 8 съдът прави извод, че
между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ
и общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 30.01.2001 г. и списък към него /л.
10-11 от делото/, договор от 30.07.2000 г. /л. 8 от делото/, договор при общи условия за
извършване на услугата за дялово разпределение от 03.06.2020 г. /26-33/, индивидуални
справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет /л. 47-52 от делото/, а и с оглед
изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза,
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ...., са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода най-напред на ..., а впоследствие в т. ч. и в рамките
на исковия период – на подизпълнителя му - ....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определени от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани с оглед наличието на 2 броя
щранг-лири в него; сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на показанията
от 1 брой водомер, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 250 куб. м. и на етажната собственост – 4009 куб. м. От техническа гледна точка
фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
4
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 043,76 лв., представляваща разлика между
прогнозно начислените суми по фактури /1 288,77 лв./ и сумите за възстановяване на
абоната по изравнителните сметки /245,01 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в процесния имот топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. От страна на ответницата не
се твърди, а и не се доказва извършено от нея плащане, поради което следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за процесния период възлиза на посочения
по-горе размер от 1 043,76 лв., като ирелевантно за неговата дължимост се явява
отправянето на изрична покана за плащане.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
26.03.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 26.03.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м.
януари 2018 г. е станало изискуемо на 15.03.2018 г., т. е. преди 26.03.2018 г., поради което
то, както и предхождащите го месечни задължения - тези за м.05.2017 г., м.06.2017 г.,
м.07.2017 г., м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г. и м.12.2017 г., включени в
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, част от които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2018 г. и чрез включването им в нея е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случая, съдът приема, че крайният размер на
главното задължение за цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде определено
въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 1
043,76 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
5
01.05.2017 г. до 31.01.2018 г., които предвид данните по таблици № 4 и № 5 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и средномесечното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 279,98 лв.
Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 763,78 лв. /1
043,76 лв. – 279,98 лв./, до който размер предявеният главен иск за цена на топлинна енергия
се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1 044,42 лв., или за размера от 280,64 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до
31.01.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 38,03 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се
отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.02.2018 г., поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна
давност. Ето защо, следва да се приеме, че главната искова претенция за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 38,03 лв., начислена за периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г., се явява доказана, поради което тя следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 26.03.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда главница за цена на топлинна
енергия в размер на 763,78 лв., дължима за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., се
равнява на сумата от 123,53 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2018 г. до
17.03.2021 г., до който размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 164,66 лв., или за
размера от 41,13 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
6
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 17225/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 55,40 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 320,95
лв. -платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя –
ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. В случая, неоснователно е релевираното в хода на
устните състезания по делото възражение от процесуалния представител на ответницата –
адв. М. за недължимост на претендираното от заявителя – ищец юрисконсултско
възнаграждение. Това е така, тъй като актуалната редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК /обн. ДВ №
8/24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г./ предвижда възможност в полза на юридически лица
или еднолични търговци да се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая, по
делото е безспорно установено, че в хода на производството по ч. гр. дело № 17225/2021 г.
по описа на СРС, 79 състав, както и исковото производство ..., в качеството си на
юридическо лице, е било защитавано от юрисконсулт, поради което съдът приема, че в
негова полза се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в
двете съдебни производства, като съдът не дължи да изследва въпроса дали същото е било
реално заплатено или не. Нещо повече, аргументи в подкрепа на този извод на съда са
застъпени и в Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/2016 г., с
което искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е отхвърлено. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на
77,31 лв. – депозит за СТЕ и адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът
прие за доказано с оглед представените 2 броя договора за правна защита и съдействие
съответно от 21.02.2022 г. и от 02.06.2022 г. /л. 60 и л. 70 от делото/, в които е отбелязано, че
същото е заплатено в брой, поради което имат характер на разписка – арг. т. 6 от ТР 6/2013
г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
7
на управление: ... срещу Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: ...., вх. А, ет. 3, ап. 8,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.
С. В. дължи на ... сумата от 763,78 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в ...., за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020
г.; сумата от 38,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.03.2021 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 123,53 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 17225/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 763,78 лв. до пълния предявен размер от 1
044,42 лв., или за размера от 280,64 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 123,53 лв. до пълния предявен размер от 164,66 лв., или за размера от 41,13 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 6,83 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г.
ОСЪЖДА Е. С. В., ЕГН **********, с адрес: ...., вх. А, ет. 3, ап. 8 да заплати на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
55,40 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 17225/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 320,95 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Е. С. В.,
ЕГН **********, с адрес: ...., вх. А, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
77,31 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца ... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8