- 2 -
М О Т И В И :
Против подс. И.П.Б.
***, е внесено обвинение от ВРАЧАНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА /ВРП/ за извършено
престъпление по чл.343”б” ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС НК/ – затова, че на
17.03.2020 год. около 21,15 ч. на път III-1002, км.0-100 /с.Згориград – гр.Враца/, с посока на
движение към гр. Враца, е управлявал МПС - л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ *****
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда,
установено по надлежният ред с Протокол за химическо изследване за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта на ЦСМП-Плевен № 102/23.03.2020 год.
Участващия по настоящето дело прокурор поддържа
обвине-нието така, както е предявено и пледира за налагане
на наказания „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ год. и 4/четири/ мес. при приложението на чл.66 от НК и „лишаване от право”
да управлява МПС за срок от 2/две/ год.
Подс.
И.П.Б. не се признава за виновен пред съда по обвинението и обяснява пред съда,
че не той е управлявал МПС-то, а леля му св. Г.Х.Г. ***. Защитника – адв. Ц.М. ***, пледира единствено за оправдателна присъда
поради недоказаност на обвинението по един несъмнен начин. Сочи се, че се е
установило по делото, че св. Г.Г. е управлявала МПС-то,
като се иска признаване на подс. И.Б. за невиновен за
извършване на престъпление по чл.343”б” ал.1 от НК и същия да бъде оправдан. На
ДП подс. И.Б. се е бил признал за виновен по
обвинението, но не е бил дал обяснения по него.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс.И.П.Б. е
на 24 год. и живее в гр. Враца. Същия е правоспособен водач на МПС с
категориите „В” и „М” считано от 04.12.2014 год. Притежава собствено МПС – л.а.
”Фолксваген Пасат” с рег.№ ****,комби,тъмно синьо на
цвят.
Св.Г.Х.Г. е на 50 год.
правоспособен водач е на МПС и живеела към м.март на 2020 г. от дълго време на
съпружески начала с бащата на подс. И.Б., св. П.Б.Т.,***
в кв.”Медковец”.
На 17.03.2020 год. към 18.00
ч. подс. И.Б. с негови приятели Генади, Веско и
Илиян, се събрали до ресторант „Чайка” край гр. Враца, в посока с. Згориград,
на беседка, в близост до „Алпийския дом”, където употребили алкохол – уиски. На
мястото подс. И.Б. отишъл с колата си л.а.”Фолксваген
Пасат” с рег. № ****. Към 20.00 ч. подс. И.Б. решил
да си ходи, но понеже бил пил звъннал по моб. си
телефон на леля си Г. – св. Г.Х.Г., да го прибере. Не се обадил на баща си св.П.Т.,
който също е правоспособен водач на МПС, тъй като знаел, че същия употребява
алкохол вечер и имал повече доверие на леля си Г.. След известно време св. Г.Х.
дошла с такси, двамата се качили в колата му, като св. Г.Х. седнала на мястото
на водача, а подс. И.Б. до нея, като си сложил обезопасителния колан. Св.Г.
- 3 -
Х. тръгнала с колата ”Фолксваген
Пасат” с рег. № ****, към гр. Враца, но малко след ресторант „Чайка“ на завоя преди
гр. Враца, изгубила управлението на МПС-то, колата излязла извън шосето в дясно
и се ударила в мантинелата. Св.Г.Х. предполага, че се
е спукала предна дясна гума, която действително се била спукала, но същото можело
да е станало и поради удара. По колата се получили вследствие удара значителни
щети, но двамата не пострадали, като се отворил страничния еърбег
на седалката до водача на която седял подс. И.Б..
Тогава св. Г.Х. много се притеснила и казала на подс.
И.Б., че е употребила алкохол преди да дойде - една чаша ракия. Подс. И.Б. знаел, че същата има условно осъждане и пред-положил,
че при второ осъждане ще влезе в Затвора, поради което решил той да поеме
вината, на което предложение св.Г.Х. се съгласила. Подс.
И.Б. звъннал на такси, но от таксиметровата служба никой не му вдигнал телефона
и затова звъннал на познат св. Д. Б.Г.
живущ ***, казал му, че се е блъснал и да дойде и да прибере св. Г.Х.. Звъннал
и на друг познат св. Т.Н.В., живущ наблизо, да дойде да му помогне да премести колата.
Първо на мястото пристигнал с колата си м.”Сеат Ибиса”
св.Д.Б., който без да слиза от колата качил св. Г.Х., с която се оказало, че се
познават, тъй като са от едно село – с. Оходен. По пътя св.Г.Х. казала на св. Д.Б.,
че не трябва да е на мястото, тъй като има проблем с полицията, както и, че тя
е „шофирала колата”. След това пеша пристигнал св.Т.В. и подс.И.Б.
му обяснил, че не е карал той колата, а „леля му Г.”, за която св. Т.В. знаел,
че живее с бащата на подс.Б., но ако дойдат полицаи,
той – подс. И.Б. ще се признае за виновен, ще каже,
че той е карал колата, тъй като леля му има някакъв проблем. Св.Т.В. се съгласил.
Докато чакал да дойде св. Д.Б., а след това и св.Т.В., подс.
И.Б. спирал колите, които идвали от към „Чайка” и Згориград, и чистел отломките
от оградата и от колата, които били на пътното платно, и при това чистене се
порязал по ръцете. От минаващите коли, двама шофьори от гр. Враца подали сигнал
до спешния тел.112, че има пътно-транспортно произшествие, първо св.Н.А.Ц. в
21.10 ч., а след това и св. А. И. П. в 21.23 ч. Тези двама свидетели казали, че
на мястото има син на цвят автомобил и разпилени части на пътното платно. Св. Н.Ц.
видял само един човек до колата, дори спрял и попитал какво е станало, на което
му било отговорено, че няма проблеми, ще се оправим. Не видял по лицето да има
наранявания. Св. А.П. не спряла на мястото, но се обадила, тъй като видяла едно
лице, по което имало кръв и предположила, че се нуждае от лекарска помощ. Малко
след като подс. И.Б. обяснил на св. Т.В. случката, дошли
със служебен автомобил служителите на „Пътна полиция” към ОД
на МВР-Враца, св.С.В.Н. и св.А.Ю.Й., на които подс. И.Б.
заявил, че той е карал катастрофиралата кола негова собственост – л.а.
- 4 -
”Фолксваген Пасат” с
рег. № ****, което потвърдил и св.Т.В.. Служителите на „Пътна Полиция” били
получили сигнал за ПТП-то от дежурния ОДЧ при ОД на МВР-Враца и при извършената
от тях проверка на подс. И.Б. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARDN 0015 се
установило, че последният е управлявал МПС след непосредствена употреба на
алкохол 1.72 промила в издишания въздух. Същите проверили за употреба на
алкохол представилия се за водач на МПС-то, тъй като задължително при ПТП
следвало да се тества водача за алкохол. Преди да бъде изпробван за алкохол подс. И.Б. ги помолил неколкократно
да не го изпробват за алкохол, като им обяснил, че учи във военно училище, а
баща му им е бил колега. Потвърдил пред тях, че е употребил алкохол. Подс. И.Б. не очаквал дрегера да
даде толкова висок резултат и отбелязал в талона за изследване, че не е
съгласен с резултата. За случая на ПТП св.С.Н.
съставил освен Талон за изследване, Протокол за ПТП, два броя АУАН и Докладна
Записка. Мястото на ПТП и МПС-то били също и фотографирани от св. С.Н.. Единия
АУАН бил съставен за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – за употреба на
алкохол и с него било иззето СУМПС на подс. И.Б..
Втория АУАН бил съставен за причиняване на ПТП по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Подс. И.Б. подписал и двата акта с възражение: „имам
възражения”. След това подс. И.Б. ***, където дал
кръвна проба. Било образувано ДП за престъпление по чл.343”б” ал.1 от НК, като
на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН било прекратено АНП по АУАН № 181227 – за адм. нарушение по чл.5 ал.3 .1 от ЗДвП.
Химическа експертиза назначена на ДП
установява, че подс. И.Б. е имал концентрация на
алкохол в кръвта 1.64 промила на хиляда.
Същевременно по време на воденото
досъдебно производство бащата на подс. И.П.Б., св. П.Б.Т.,
узнал за делото и обстоятелството, че сина му поема вината, а всъщност св. Г.Х.Г. е шофирала. По този повод
св. П.Т. се скарал със св. Г.Х. и същата го напуснала, а подс.
И.Б. решил да не сключва споразумение по делото и да каже истината за случая
пред съда.
По втория АУАН № 181228/17.03.2020
г. за адм. нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП /за причиняване на ПТП/ било издадено на подс.
И.Б., НП № 20-0967-000587/30.03.2020 г. на Н-к Сектор
„Пътна Полиция” към ОД на МР-Враца с наложена „глоба” в размер на 200 лв. на осн. чл.179 ал.2 пр.1-во от ЗДвП, което НП към 19.09. 2020 г. все още не беше
връчено на подс. Б. и няма данни кога е връчено, и
дали е обжалвано. Прието е с това НП,за причина за ПТП-то: „…движение с несъобразена скорост с релефа
на пътя при ляв завой, губи контрол над автомобила, като се блъска в предпазна
метална ограда в дясно по посока на движението, с което реализира ПТП с
материални щети”. Упот-ребата на
алкохол не е посочена за причина за ПТП-то. Щетите са посочени в Протокола за
ПТП: ”предна броня, преден
капак, предно панорамно стъкло, предна и задна десни врати, преден десен калник
и др. /по МПС-то/, както
и 50 м.
метална предпазна ограда.”
- 5 -
Бащата на подс.
И.Б., св. П.Т. е работел преди, като пожарникар, като е завършил академията на
МВР. Подс. И.Б. е завършил висшето си образование във
Велико Търново, във военно училище, но по цивилна специалност.
Св. Г.Х.Г. е осъждана по НОХд № 139/2015 г. на РС-Враца за извършено на 08.08.2013
г. в гр.Враца престъп-ление по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК – причиняване на лека телесна повреда
на полицейски орган при изпълнение на службата, на 3/три/ месеца „лишаване от
свобода” – условно с 3/три/ год. изпитателен срок, с Присъда от 13.05.2015 г.,
в сила от 29.05.2015 г. По това дело подс. И.Б. е бил
свидетел.
Подс. И.П.Б. е роден
на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с висше
образование - инженер, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. По
местоживеене е с много добри характеристични данни по данни от полицията – няма заведени ЗМ
/заявителки материали/, няма влезли в сила присъди и няма полицейски
регистрации. Няма официални данни системно да е нарушавал обществения ред, да
употребява наркотични вещества или да злоупотребява с алкохол. Засичан е в
компанията на лица, представляващи оперативен интерес за службите на МВР. Има
две сестри и двама братя. Съседи и живущите в квартала не изказват особено
мнение за начина му на живот, личните му качества и поведение.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните на досъдебното производство и съдебното следствие гласни и писмени
доказателства - от обясненията пред съда на подс. И.П.Б.,
от показанията на свидетелите – С.В.Н., А.Ю.Й., Т.Н.В., Д.Б.Г., Г.Х.Г., Ж.Г.О., Р.Г.Р., А. И. П., Б.А. Е., Н.А.Ц. и П.Б.Т.,
от заключението на химическата експертиза /ХЕ/ от ДП на експерта инж. химик А.Ц.,
приета от съда, както и от писмените доказателства, както следва: от досъдебното производство – акт за адм.нарушение, с талон за изследване на л.11 и 12; Заповед
за ПАМ на л.13-16, резултат от техн. средство Дрегер на л.17;справка за нарушител на л.18-19; протокол за
мед. изследване на л.22; талон за изследване на л.24; справка за съдимост на л.31,
характеристични данни на л.33 /ДП/ и от съдебното следствие – справка за
адрес на Г.Х. на л.40 от съдебното дело; справка за съдимост на л.46; справка
за правоспособност и за нарушител по ЗДвП на Г.Х. на л.48-49; писмо справка от
сектор „Пътна полиция“ на л.51, с приложено НП на л.52; акт с два броя снимки
на л.53-54; протокол за ПТП на л.55; х-ни данни на Г.Х. на л.65; писмо-справка
от РУ-Враца на л.67; справка от Община Враца на л.84; писмо от ОД на МВР на л.85
с приложен СД диск на л.86, който СД диск се предяви и като веществено доказателство
по делото; писма-справки от ОД на МВР на л.88 и л.91 с приложен в препис лист
от дневника на деж. ОДЧ на л.92; справка за съдимост
на П.Т. на л.115-116; справка за право-способност и за нарушител на л.120 и
характеристични данни на П.Т. на л. 122 от съдебното дело.
- 6 -
При така събраните и посочени
по-горе доказателства, съдът приема, че по настоящето дело не се доказа по един
безспорен, категоричен и несъмнен начин, че подс. И.П.Б.
е извършил деянието в което е обвинен, не се установи на съдебното следствие да
е управлявал МПС-то и да има извършено от него престъпление по чл.343”б” ал.1
от НК.
Обстоятелството, че не подс. И.Б., а св. Г.Х. е управлявала МПС-то на 17.03.2020
г. при причиняването на ПТП-то, се установява от една страна от обясненията на подс. П.Б. пред съда, а от друга страна от показанията на
св.Г.Х. – пряко и косвено от показанията на св. Т.В. и св. Д.Б., както и св.П.Т..
Служителите на полицията св. С.Н. и св. А.Й. са посетили мястото след станалото
ПТП и им е било казано именно от подс. И.Б., в
присъствието на св. Т.В., че той – подс. И.Б., е
управлявал МПС-то. Св.Н.Ц. и св. А.П. са минали на мястото също след станалото
ПТП и са видяли на мястото само едно лице,
най-вероятно и логично подс. И.Б.. Други лица не са
идвали на мястото.
На ДП подс.
И.Б. е заявил, че се признава за виновен, които му обяснения бяха прочетени по
съответния процесуален ред пред съда, като същия заяви, че не ги поддържа и
обясни защо е казал това. На ДП св. Т.В. е заявил, че подс.
И.Б. му е обяснил, че той е управлявал МПС-то, причинил е ПТП-то и е бил сам,
като пред полицаите казали същото. Пред съда св.Т.В. заяви, че не поддържа тези
показания, които му бяха прочетени по съответния процесуален ред, като обясни
защо е казал така, а именно подс. И.Б. му казал и той
се съгласил.
Налице е съществено противоречие
именно в обясненията на подс.И.Б. и показанията на
св.Т.В. дадени на ДП, за подс.Б. в присъствието на
защитник, а за св. В. само пред разследващ орган, от заявеното от тях пред
съда, относно кой е управлявал МПС-то, подс.Б. или
св.Х.. Съдът приема, че следва да се кредитира заявеното от тях пред съда, че
св.Г.Х. е управлявала МПС-то, тъй като същото се подкрепя, както се посочи и
по-горе освен от заявеното от тях пред съда, пряко от показанията пред съда
именно на св.Г.Х., така и косвено от показанията на св. Д.Б. и св.П.Т.. На ДП подс. И.Б. не е дал обяснения, като само е заявил, че е
виновен по обвинението, като мотивите му затова са, че св.Г.Х. е имала условно
осъждане и същия е смятал, че същата, ще влезе в затвора. Действително от
справката за съдимост на св.Г.Х. се установява, че е имала условно осъждане -
по НОХд № 139/2015 г. на РС-Враца за извършено на 08.08.2013
г. в гр.Враца престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр.
чл.130 ал.2 от НК – на 3/три/ месеца „лишаване от свобода” – условно с 3/три/
год. изпитателен срок, с Присъда от 13.05.2015 г., в сила от 29.05.2015 г. Св. Г.Х. сочи, че вечерта на 17.03.2020 г. били
седнали да вечерят със св.П.Т., като двамата пиели и ракия, което св.П.Т. потвърждава
- 7 -
пред съда. За
обаждането на подс. И.Б., до св.Г.Х., неговия баща
също потвърждава. Подс. И.Б. и св.Г.Х. са единни в
изявленията си пред съда относно обстоятелствата, че св. Г.Х. е дошла на
мястото с такси, че същата е управлявала МПС-то, че тя е причинила ПТП-то и впо-следствие двамата по предложение на подс.И.Б.
са се споразумяли, същия да поеме вината, както и
относно обстоятел-ствата, че същата е напуснала
мястото с колата на св.Д.Б., който е бил извикан именно от подс.И.Б..
Относно появилото се противоречие в показанията на подс.
И.Б. и св.Д.Б., дали първия е казал на втория, че трябва да дойде за да прибере
„леля Г.”, съдът приема, че е казана тази реплика, тъй като св.Д.Б. заяви, че
не си спомня, случая е станал на 17.03.2020 г., а св. Д.Б. се разпита на
05.10.2020 г., като разговора е бил и по мобилен телефон, при което е напълно
логично св.Д.Б. да не си спомня за това обстоятелство. Следва да се отбележи,
че св. Г.Х. с подробности посочи пред съда как именно е станало ПТП-то и
повредите по МПС-то. Съдът приема, че по време на ПТП-то се е отворил
страничния еърбег от дясно на мястото до водача на
което е седял подс. И.Б., което сочи подс. И.Б., като тези му обяснения се подкрепят пряко и от
показанията на св. Г.Х., косвено и от показанията на св. С.Н., както и снимка №
4 от направените на мястото на ПТП-то. За решението на подс.И.Б.
да каже истината за случая пред съда сочат непротиворечиво показанията на св. Г.
Хриистова и св.П.Т.. Относно показанията на св. Т.В.,
съдът приема тези дадени пред съда, тъй като се под-крепят, както от
обясненията на подс. И.Б., така и от показанията на
св. Г.Х. – пряко и косвено от показанията на св.Д.Б. и св.П.Т.. Свидетелите
полицаи св. С.Н. и св. А.Й. установят, че са дошли на мястото след инцидента и
по дадените данни от подс. И.Б. и св. Т.В., са приели,
че именно подс. И.Б. е управлявал МПС-то. Има несъответствия
в показанията на двамата полицаи относно присъствието на св. Т.В. на мястото,
като св. А.Й. не си спомня дали при отиването им е бил само подс.
И.Б. който заявил, че е бил сам в колата, а св. Т.В. да е дошъл малко след тях,
докато св. С.Н. при втория си разпит пред съда сочи, че второто момче /св.Т.В./ мисли, че е заявило, че са се возили двамата /с подс.И.Б./ и са идвали от посока
с.Згориград, докато на ДП и двамата полицаи са били заявили, че на предна дясна
седалка са установили пътника Т.В.. Тези противоречия съдът приема за
несъществени, служителите на пътна полиция посещават във връзка с работата си
не малко пътно-транспорти произшествия и е напълно логично да не си спомнят
подробности за всеки пътен инцидент. Освен това тези обстоятелства се изясняват
от обясне-нията на подс. И.Б.
и св. Т.В., а именно – св. Т.В. е дошъл на мястото след инцидента, повикан по
телефона от подс. И.Б., като след пристигането му на
- 8 -
мястото на ПТП-то са
дошли полицейските служители. Двамата полицаи св. С.Н. и св. А.Й. са
категорични, че пред тях подс. И.Б. е заявил, че той
е управлявал МПС-то, в присъствието на св.Т.В., който фактически потвърдил това
обстоятелство. Подс. И.Б. и св.Т.В. потвърждават
това. Относно показанията на св. Н.Ц. и св. А.П., същите са минали на мястото след
ПТП-то и са подали сигнал до тел.112, като посоченото от св. Н.Ц., че току що е
било станало ПТП-то са негови предположения. За уврежданията по подс. И.Б. същия обясни как ги е получил, същия не е потърсил
лекарска помощ вечерта, като сочи, че е отишъл на другия ден в болницата, но за
уврежданията няма медицинска документация. От свидетелите само св. А.Й. и св.А.П.
сочат, че са видели уреждания с кръв по подс. И.Б..
Св.А.Й. сочи, че пред него подс. Б. заявил, че се е порязъл от счупени стъкла от прозорец на колата, а св. П.
не уточнява къде са били уврежданията. Съдът приема обясненията на подс. И.Б. за обективни, тъй като той е именно пострадалия
и най-добре знае откъде са уврежданията по него. Показанията на св. А.Й. в тази
част са изолирани и не се подкрепят дори от показанията на неговия колега св. С.Н.,
който изобщо не споменава за телесни увреждания. Двамата свидетели служители на
ОД на МВР-Враца св. Ж.О. и св. Р.Р., съответно били
тогава дежурен и пом.дежурен ОДЧ при ОД на МВР-Враца
изобщо не си спомнят за случая, като същия не е записан и в дневника на
дежурния ОДЧ. Същите обясниха как става получаването на сигнала от тел. 112,
препредаването му на екип на „Пътна Полиция” и защо случая не е отразен в
дневника. Данните по делото сочат, че именно един от тях се е обадил на екипа
на „Пътна Полиция” в състав св. С.Н. и св. А.Й. за станалия пътен инцидент,
съобщен на тел. 112 от св. Н.Ц. и св.Ал.П.. Относно точния час на ПТП-то,в обв. акт е посочено около 21.15 ч., обажданията на тел.112
са в 21.10 ч. и 21.23 ч. Подс. И.Б. сочи, че се е
обадил на св.Г.Х. към 20.00 ч., докато св. Г.Х., че в 20.40 ч. й се е обадил,
св.Д.Б. сочи, че обаждането на подс. Б. до него било
в 21 ч. без нещо, а св. Т.В. сочи час към 21 ч. и нещо. Служителите на пътна
полиция са приели за час на ПТП-то 21.15 ч., който час са отразили в издадените
2бр. АУАН. В случая точния час на инцидента няма как да се установи, но с оглед
горните данни, ПТП-то е станало в периода от време от около половин час - преди
21.10 ч. и след 20.40 ч. Съдът приема, както се посочи и по-горе за обективни, обясненията
на подс. И.Б. и показанията на св.Т.В. пред съда, че
св.Г.Х. е управлявала МПС-то, тъй като същото се подкрепя, пряко от показанията
пред съда именно на св.Г.Х., така и косвено от показанията на св. Д.Б. и св.П.Т..
От друга страна показанията на св. Г.Х. се подкрепят изцяло и непротиворечиво
от обясненията на подс. И.Б. пред съда и показанията пред
съда на св.Д.Б., св.Т.
-
9 -
В. и св. П.Т..
Действително св. П.Т. е баща на подс. И.Б., но
неговите показания съответстват на показанията на св.Г.Х. и обясненията на подс. И.Б., и съдът ги приема за обективни. Относно св. Б. Е.
се установи, че не е била със св. А.П., когато последната е минала с колата си
покрай мястото и се е обадила на тел.112, а е било друго момиче Моника
Венциславова.
Становището на прокурора при ВРП по
същество, че е налице извършено престъпление по чл.343”б” ал.1 от НК от страна
на подс. И.Б., не се доказа по делото по един несъмнен
начин, като се установи, че друго лице, а именно св.Г.Х. е управлявала автомобила,
както се посочи и по-горе. Служителите на полицията са пристигнали на мястото
на ПТП-то по-късно и именно от подс. И.Б. и св. Т.В.
са „установили” водача на МПС-то, посочен им от тях, а именно подс. И.Б.. Напълно логично е подс.
И.Б. поемайки вината за ПТП-то да се опита, да помоли да не бъде изпробван за
алкохол, тъй като преди това е бил употребил алкохол, изтъквайки обстоятелствата,
къде е учил и къде е работил баща му. Минаващите
покрай мястото св.Н.Ц. и св.Ал.П. са били за кратко време на мястото, първия е
спрял за малко, втората не е спирала изобщо, действително са видели само едно
лице, което е възможно и логично, с оглед горепосочената приета за установена
фактическа обстановка за случая от съда. Посоченото от св. Н.Ц., че току що е
било станало ПТП-то са негови предположения и не се подкрепят от други
доказателства. Служителите на пътна полиция, св. С.Н. и св.А.Й. пред съда сочат
за час на пристигане на мястото около 21.15 ч. Св. Ал.П. обаче се е обадила
точно в 21.23 ч. и е видяла само едно лице, което логично сочи, че служителите
на полицията са дошли по-късно. Св. Ц. се е бил обадил преди това в 21.10 ч. Логични
са обясненията на подс. И.Б. защо се е обадил именно
на по-близък човек, а не приятел, а именно на св.Г.Х. да го вземе с колата, а
именно - защото е бил употребил алкохол, знаел е че баща му употребява алкохол
и е и имал доверие повече на „леля си Г.”. Едва след ПТП-то и споразумението
със св.Г.Х., той да поеме вината, подс. И.Б. се е
обадил на св. Д.Б. да прибере св. Г.Х., а на св.Т.Ц. да му помогне да прибере
колата, което също е логично и житейски оправдано, и няма никакъв абсурд в твърденията
и в поведението му, с оглед дадените от него обяснения за случая пред съда. Издаденото
НП за причиняване на ПТП няма данни да е връчено на подс.
И.Б., като по данните по делото считано към 19.09.2020 г. не е било все още
връчено, при което няма и как да се обжалва, ако не е връчено. Тезата на
прокурора се явява неиздържана относно обжалването на НП. Не се установи по
делото обясненията на подс. И.Б. и показанията на св.
Г.Х. пред съда да са неистински и лъжливи, напротив установи се, че същите са
обективни, подкрепят се от останалите доказателства по делото, посочени и
обсъдени по-горе и съдът ги прие, и кредитира за достоверни.
-
10 -
Преценени цялостно и поотделно, в
тяхната връзка и логична последователност, събраните доказателства по делото,
водят до един единствено логичен и категоричен извод, който приема съда, а именно,
подс. И.П.Б. не е извършил деянието в което е
обвинен, като не е управлявал МПС-то при ПТП-то, като не се установи на
съдебното следствие да има извършено от него престъпление по чл. 343”б” ал.1 от НК.
Затова и съдът ПРИЗНА подс.
И.П.Б. за НЕВИНЕН в това, че на 17.03.2020 год. около 21,15 ч. на път III-1002, км.0-100 /с.Згориград – гр.Враца/, с посока на
движение към гр. Враца, да е управлявал МПС - л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№ *****
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда,
установено по надлежният ред с Протокол за химическо изследване за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта на ЦСМП-Плевен № 102/23.03.2020 год.
И ГО ОПРАВДА изцяло по
обвинението за извършено престъпление по чл.343”б” ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
– на основание чл. 304 предл.
2-ро от НАКАЗАТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, като приема, че не се установи, че
деянието е извършено от подс. И.Б..
С оглед този изход на делото, разноските по
същото остават за сметка на Държавата и съдът приема, че не следва да се
произнася за тях – съгласно чл.190 ал.1 от НПК.
При така приетата фактическа обстановка от
съда е налице едно обосновано предположение, че е извършено друго престъпление
от страна на подс. И.Б., а именно по чл.294 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 и ал.4 от НК, а именно – подс. И.Б. в съучастие, като извършител, с помагачи св.Т.В.
и св.Д.Б., са спомогнали лицето св. Г.Х., извършила престъпление по чл.343”б”
ал.1 от НК, да избегне наказателно преследване и да остане ненаказана, без да
са се споразумяла с това лице, преди да е извършено самото престъпление, т.е.
налице са достатъчно данни на „лично укривателство” по смисъла на закона.
Затова и съдът постанови, след влизане в законна
сила на настоящата присъда, материалите по делото да се изпратят на ВРП, с
оглед данни за извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО – по чл. 294 вр. чл. 20 от НК – „лично укривателство”.
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Гр. Враца РАЙОНЕН СЪДИЯ :
08.01.2021 год. / КРАСИМИР Г. /