№ 8555
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110108709 по описа за 2022 година
Ищецът „********“ АД е предявил срещу ответника „************“ ООД осъдителен иск с
правно основание чл.195, ал.1 вр. чл.193 ЗЗД за заплащане на сумата от 24000 лв. заплатена
цена по Договор за доставка и монтаж на системи №**********/12.11.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на сключения договор ответникът се е задължил да
достави и инсталира система за контрол на достъпа в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Бургас.
Твърди се, че доставката е изпълнена в указания срок, поради което на ответното дружество
е заплатена сумата от 20 000лв. без ДДС, като заявява, че втората вноска по договора не е
заплатена. Твърди, че са провеждани многократни опити с ответника-изпълнител да монтира
системата, като от негова страна е било затруднено съгласуването на датите за монтажа,
както и не е било уточнено какви са изискванията за вид, дължина и разположение на
захранващия кабел и др. Същевременно ищецът твърди, че доставеното оборудване не е с
необходимото качество, което я прави негодна за ползване. Освен лошото качество ищецът
твърди, че ответникът е в неизпълнение относно извършването на монтажа на стоката. С
оглед констатираното неизпълнение ищецът е заявил, че счита договора за развален, като е
поискал от ответника да върне заплатената сума и да демонтира системата. Тъй като
ответникът не е сторил това, за ищецът се поражда правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Претендира и мораторна лихва в размер на 60 лв. считано от 10.02.2022 г. до
датата на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът дава становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е
налице сключен договор за доставка и монтаж на система за контрол на достъпа в МБАЛ
„Сърце и мозък“ гр. Бургас, както и че е получил сумата от 24 000лв. с ДДС. Оспорва
обстоятелството, че доставеното оборудване не е с необходимото качество, че стоката е
изначално дефектна и че не е изпълнил задължението си за монтаж на системата. Заявява, че
не им е оказано съдействие от страна на ищеца възложител за да изпълнят коректно
задължението си за монтаж на оборудването, тъй като не е осигурено постоянно захранване,
не е открит акаунт в MyPos, както и не е посочено къде да бъде инсталиран терминалът за
разплащания. Заявява, че е изпълнил договора коректно и в съответствие с уговореното,
поради което искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
наличие на договор за продажба между страните, неговото съдържание, доставяне на
стоката и монтирането й, вид, характер и момент на проявление на недостатъците на вещта
и които именно пречат същата да се използва по предназначение, изявление отправено и
получено от ответника за разваляне на договора поради наличие на скрити недостатъци на
вещта, а ответникът – че е доставил стока без дефекти, същата функционира без
отклонения, неправилна експлоатация от страна на ищеца.
Безспорно е, че страните са обвързани от договорни правоотношения, които
съдържат елементи на продажба - това обстоятелство е отделено като такова и с доклада по
делото. От представените доказателства се установява, че на 12.11.2021 г. страните са
сключили Договор за доставка и монтаж на системи № **********. От съдържанието на
договора се установява, че възложителя /настоящ ищец/ е възложил на изпълнителя
/настоящ ответник/ да достави и инсталира система за контрол на достъпа на адрес гр.
Бургас, болница „Сърце и мозък“ по утвърдена от страните оферта. Общата цена по
Договора е 26 929,00 лева без ДДС, като е уговорено сумата да се заплати на две части –
20 000 без ДДС при доставка на техниката, а останалите 6929,00 лева при приключване на
монтажа. Представена е и оферта паркинг система за платено паркиране от 18.10.2021 г. С
доклада по делото е отделен за безспорен и факта, че ищцовото дружество е заплатило
първоначалната сума от 24 000 лева с включено ДДС.
От представените по делото доказателства се установява, че стоката е доставена.
Приложена е имейл кореспонденция от 08-09.02.2022 г., видно от която
представител на ищцовото дружество е уведомил такъв на ответното, относно проблеми с
доставено оборудване, в отговор на което представителят на ответното дружество е заявил,
че проблемите свързани с неприключване на проекта са свързани с тях /т.е. с ответното
дружество/ и е изразил готовност за предприемане на действия за успешното приключване
на проекта.
Представен е и снимков материал, както и протокол за констатиране на
техническото състояние на система за контрол, видно от който към 09.02.2022 г. паркинг
системата не работи, подробно е описано и актуалното състояние.
Проведено е производство по реда на чл. 207 ГПК, в хода на което е изслушана
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че е необходима постоянна
намеса от обучени лица за корекции и рестарт, както и че с оглед относимост на
монтираното оборудване спрямо първоначално заложените характеристики в оферта от
18.10.2021 г. не може категорично да се твърди за съответствие. В заключението са описани
констатираните от ищеца неизправности, които вещото лице е посочило, че са предпоставка
системата да не може да функционира нормално. Посочено е, че една от причините
доставената система да не работи, е некачествен монтаж на модулите. /което е
задължение на изпълнителя – т.е. на ответника/. Вещото лице е дало заключение, че е
необходим пробен период от време за минимално необходима техническа обезпеченост на
обекта. Според експерта при възложителя /тоест настоящ ищец/ са били налице условия
за извършване на монтаж. На формулирания от ответника въпрос дали системата за
контрол е изпълнена съгласно офертата, вещото лице е отговорило, че за да се отговори с
категоричност е необходим приемо-предавателен протокол между страните / какъвто обаче
липсва/. Посочено е, че няма данни да функционира системата и да се експлоатира от ищеца,
също и че не е направен заслон на платежния терминал, който да го закрива от три страни и
че няма данни да е създадена регистрация от ищеца в MyPos.
В проведеното на 18.04.2022г. ОСЗ, вещото лице е пояснило, че има предпоставки
за проблеми: принтерът /за талони/ е навън и е изложен на атмосферни условия, кутията не
е добре изолирана; платежният терминал има проблем с приемането на банкнотите и
2
монетите и този проблем е главно в устройството /което е посочено, че е под контрола на
ответника/; действително липсва регистрация в MyPost /каквато е следвало да се направи
от ищеца/, но вещото лице е посочило, че дори и да се направи такава, там няма да има
отчитане, защото е налице постоянно блокиране в системата за паркинг – не издава
необходимите талони и т.н.; вещото лице е констатирало, че на входящия и изходящия
терминал има кабели, които се виждат, което според експерта не е редно. Изложено е, че в
самата оферта към договора няма спецификация и като пример експертът е посочил, че в
офертата е изписано само, че ще има платежен терминал, т.е. липсва достатъчна
конкретизация на отделните специфики на устройствата. Експертът е констатирал, че на
мястото където е разположена системата за паркинг е имало ток и интернет. Изложено е,
че ответникът в качеството си на изпълнител е този, който следва да посочи какъв кабел му
трябва, за да може съответно същият да се осигури от ищеца. От водената кореспонденция
извън процеса между ищеца и ответника, вещото лице /макар и извън обхвата на
експертизата/ е достигнал до извода, че ищецът е изпълнявал указанията /във връзка с
предоставянето на нужните кабели/, но ответникът поради незнание /какъв кабел е
необходим/ постоянно е сменял своята позиция, респ. и ищецът е изпълнявал указанията.
Описаното в предходното изречение се установява от водената между представители на
двете дружества имейл кореспонденция, съдържанието на която не е оспорена от страните.
В заключение и в отговор на въпроса на съда, експертът е посочил, че модулите към
офертата не са индивидуализирани, че е необходим заслон за да предпази от вредни влияния
/най-вече климатични такива/; че проблемът се изразява в следното: бариерата не пада,
изхода на паркинга работи само с отворена бариера, постоянно е необходим човек, който да
го обслужва.
По делото са изслушани показанията на Калоян Иванов Христов - свидетел на
ищеца, които са последователни и логични и съдът им дава вяра. Свидетелят разказва, че
работи в болницата, както и, че системата никога не е работила, било необходимо някой да
ходи да вдига бариери, да рестартира устройства. Той е осъществявал техническата част по
проекта откъм интернет свързаност. В една от кутиите имало устройство, което според него
било на над 20 години, компютрите които са им предоставили били втора употреба, а
единият принтер, който вадил билети, бил монтиран на обратно – събрал вода и изгорял.
Твърди, че всичко необходимо е било доставено, че цялата болница е била електрически
захранена. Не е виждал платежния терминал да функционира. Когато бариерата засичала, се
обаждали на представители на ответника и те им казвали да рестартират устройства, при
което те го правели, но бариерата пускала пет коли, след което отново блокирала. Не е
запознат с проблема, че камерите не могат да снимат номерата на автомобилите. Твърди, че
паркинга е захранен с ток и че болницата е пусната в експлоатация през месец Януари.
Поддържа, че е пуснат и кабел за интернет. Ежедневно е наблюдавал, че бариерата не
работи и твърди, че е осигурил всичко необходимо по проекта.
По делото са изслушани показанията на Димитър Петров Янков – също свидетел на
ищеца, които съдът намира за последователни и логични и им дава вяра. Разказва, че е
присъствал на монтажа на системата. През цялото време представителите на двете
дружества работели на устни договорки, нямали чертежи, схема, която да следват.
Представителите на ищеца изпълнявали инструкциите на монтажната група, която идвала
на място. Твърди, че не е получил паспортна документация на бариерата и разплащателния
терминал. Сочи, че са били обезпечени всички изисквания като електричество,
инфраструктура „one“ система. По негово мнение проблемът е между софтуер хардуер и
проблеми по монтажа, които били заложени от самото начало. На платежния терминал част
от монетите падали извън касовия сейф, банкнотите почти всички падали отвън, поради
което твърди, че се е налагало да вика охраната в присъствието на счетоводителката да
удостовери къде е банкнотата. Твърди че в болницата има централен сървър и „Рак“
шкафове с над 100 км кабели, които били „one“ мрежа. Сочи, че не са имали проблем с
интернет захранването. Разказва, че с представители на ответника се чували по пет пъти на
ден по телефона. Грешките били различни в системата – веднъж не разпознавала номер на
автомобил на входа, след това на изхода – тези проблеми се повтаряла непрекъснато. Към
3
настоящ момент имали нова бариера – монтажа и пускането се случили за 3 дни, а самият
той обяснил на изпълнителите само къде се намира „one“ мрежата и те сами монтирали
оборудването и приключили. Ангажиментът му към този проект бил да осигури
електрозахранване и „one“ мрежа, които твърди, че е осигурил още на първия ден, когато
дошли техниците. Твърди, че е осигурил и най-високата 6-та категория кабел за да няма
затихване на сигнала и смущения.
По делото са изслушани показанията на Станислав Вячеславов Волосович – свидетел
на ответника, които съдът намира за последователни и логични и им дава вяра. Свидетелят
разказва, че е подизпълнител в ответното дружество. Сочи, че е доставил оборудването по
офертата на два етапа. Първия път нещата не били подготвени с оглед уговорките,
коментирали, че платежният терминал трябва да е на закрито, но бил изнесен на открито,
което наложило преработка на терминала. Твърди, че е нямало интернет и кабели при
първото му посещение. Втория път когато посетил обекта - имало кабели, но били два
захранващи, а той поръчал един захранващ и един комуникационен. Ток постоянно нямало.
В платежния терминал имало модули, които не позволявали работата му отвън.
По делото са изслушани показанията на Петьо Петев Куртев – свидетел на ответника,
които съдът намира за последователни и логични и им дава вяра. Твърди, че е посещавал
обекта веднъж. По време на посещението установил, че има дефектно свързани кабели в
комуникационната мрежа. Бариерите били с токозахранване, но в помещението, в което
трябвало да се инсталира сървъра нямало постоянно токозахранване, имало временно
пуснати кабели с външно табло, поради което и сървърът не бил инсталиран. Сочи, че
сървърът бил за външен монтаж според офертата, а платежният терминал – за вътрешен
монтаж. Интернета за конфигуриране на системата бил пуснат по-късно. Твърди, че за пълна
функционалност на системата е необходима регистрация в Mypost. Спомня си за проблем с
приемането на банкнотите, но твърди, че е бил отстранен. Поддържа, че всички модули на
системата са били функционални. Знаел за проблема с принтера, но той бил подменен
Януари месец. Не знае дали има проблем със софтуера на системата.
От обсъдените по-горе доказателства съдът достига до извода, че вещта
/оборудването/ има недостатъци, които й пречат да се използва по предназначение. Следва
да се посочи, че недостатъкът е всяко отклонение от изискванията за качество, които могат
да бъдат уговорени от страните, да бъдат установени нормативно, а ако нищо не е уговорено
– намира приложението правилото на чл. 64 ЗЗД. За да бъде релевантен недостатъкът, той
следва да отговаря на следните изисквания: да е съществувал към момента на
сключването на договора /при индивидуално определени вещи/ или към момента на
преминаването на собствеността /при родово определени/ - от изслушаната експертиза,
представените писмени доказателства и свидетелските показания се установява, че такива
недостатъци съществуват още при доставката, които са продължили да се проявяват и във
времето, поради неотстраняването им въпреки множеството опити в тази насока; да е
съществен – той е такъв когато съществено намалява цената или годността, или и двете – в
случая е било налице ежедневно блокиране в системата /„пропуска няколко коли, след което
възниква грешка и е необходима човешка намеса за функционирането на системата“/ - тези
недостатъци са довели до невъзможност за пълноценното използване на оборудването по
предназначение; правата при недостатъци могат да бъдат упражнени само ако
купувачът не е знаел за тях при продажбата – в случая от доказателствата по делото
следва извода, че ищецът не е знаел за недостатъците, а точно обратно – констатирал ги е и е
бил в постоянен контакт с представители на ответника с цел отстраняване на постоянно
възникващите проблеми. Следва да се има предвид и че продавачът носи отговорност, дори
тогава когато не е знаел за недостатъците. За да може купувачът да упражни правата си
следва: да е прегледал вещта веднага или в течение на времето /каквато е настоящата
хипотеза, доколкото се касае за вещ с множество части / и да е уведомил продавача –
което също е налице в случая.
Едно от правата на купувача при недостатъци е да развали договора съгласно чл. 195
ЗЗД. Това право има известни специфики – не се изисква вина на продавача, доколкото
4
както бе посочено по-горе – отговорността е обективна; не е нужно да се дава срок преди
разваляне; редът предполага неформално изявление, с което се иска и цената, освен всичко –
купувачът има и допълнително право да иска възстановяване на разноските по сключването
и изпълнението. Както бе посочено – това е една от възможностите предвидени в чл. 195
ЗЗД на купувача, съответно и в негово право е да избере по какъв начин да защити интереса
си.
На 10.02.2022 г. е изпратено уведомление от страна на ищеца до ответника, което е
получено от Иво Иванов Кръстев – представител на ответника, с което ищецът е заявил,
че разваля договора и че вече няма интерес от него предвид недостатъците на доставената
стока. Предоставен е и тридневен срок за възстановяване на заплатената сума от 20 000 лв.
без ДДС.
В случая недоказани остават твърденията на ответника, че е доставил стока без
дефекти и че същата функционира без отклонения – обратното се установява от
множеството доказателства по делото, като дори и видно от кореспонденцията между
страните, представители на ответното дружество признават, че проблемите с проекта са
свързани с ответното дружество и в тази връзка са правени опити за отстраняването им, но
очевидно без успех. Неправилна експлоатация от страна на ищеца също не се доказва. В
тази връзка съдът основава извода си на експертизата на вещото лице, което е посочило, че
има ток и интернет, доколкото ответникът твърди главно това да е причина за проблема,
дори нещо повече – ВЛ е посочило и се установява и от кореспонденцията между страните,
че представители на ответника са искали определен вид кабели, които са били предоставяни
от ищеца, както и че ответникът е променял позицията си и съответно ищецът е изпълнявал
всички изисквания. Следва да се посочи и че единият от свидетелите на ответника е заявил,
че с ищеца имали уговорка платежният терминал да бъде на закрито – по делото обаче не са
представени такива доказателства, в приложената оферта, нито в договора – не е посочено
това като условие.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая са осъществени всички елементи,
които пораждат право за купувача да развали договора и да иска обратно цената, поради
което и искът е напълно основателен и следва да бъде уважен.
Акцесорната претенция е частично основателна, доколкото от представените
доказателства /л.25 по делото/ се установява, че изявлението за разваляне на договора и
искане на платената цена е получено на 10.02.2022 г. от ответника, като в самото писмо е
посочено, че се предоставя срок от три работни дни за заплащане на сумата – този
тридневен срок е изтекъл на 16.02.2022 г., съответно и лихва се дължи от следващия ден –
17.02.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба – 17.02.2022 г. или следва, че лихва
се дължи само за един ден. При приложение на чл. 162 ГПК съдът определя, че размерът на
лихвата възлиза на сумата от 6,67 лева, като за разликата над тази сума, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил следните разноски: 1010 лева – заплатена държавна такса /л.33/; 450
лева – депозит за експертиза /л.49/; 240 лева – допълнителен депозит за експертиза /л.91/ и
1250 лева адвокатско възнаграждение /л.115/. На ищеца следва да се присъдят поначало и
направените в обезпечителното производство разноски, съгласно разясненията на т.5 от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г. на ОСГТК, но разноските
които се претендират в случая са тези сторени в изпълнителното производство - съдът
намира, че същите не следва да му се присъждат в настоящото производство, а подлежат на
събиране от съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Ето защо, в тази му част,
искането за присъждане на разноски се явява неоснователно и като такова следва да се
отхвърли.
Общият размер на претендираните разноски /държавна такса, депозит за
експертиза, допълнителен депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение / възлиза
5
на сумата от 2 950 лева, като съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 2943,46 лева.
Ответникът е сторил следните разноски: 250 лева – депозит за вещо лице /л.70/ и
1250 лева - адвокатско възнаграждение /л.122/, като съобразно отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 3,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Л.Н.Н., с
адрес на управление гр. София, ж.к. „***“, бл. 295, вх. Б, офис 2, да заплати на „********“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „***“ № 1,
представлявано от изпълнителния директор *, на основание чл. 195, ал.1, вр. чл.193 ЗЗД
сумата от 24 000 лева, представляваща заплатена цена по Договор за доставка и монтаж на
системи №**********/12.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и сумата от 6,67 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.02.2022 г. до
17.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата
над 6,67 лв., представляваща мораторна лихва, до предявения размер от 60,00 лв. и за
периода от 10.02.2022 г. до 16.02.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Л.Н.Н., с
адрес на управление гр. София, ж.к. „***“, бл. 295, вх. Б, офис 2, да заплати на „********“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, бул. „***“ № 1,
представлявано от изпълнителния директор *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
2943,46 лева – сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „********“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Изгрев, бул. „***“ № 1, представлявано от изпълнителния директор *, да
заплати на „Б.Т.“ ООД, ЕИК **********, представлявано от управителя Л.Н.Н., с адрес на
управление гр. София, ж.к. „***“, бл. 295, вх. Б, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 3,32 лева сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6