Решение по дело №185/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260007

                                                

                                                гр. Шумен,  20.08.2020год.

                                             

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                               Председател:М.Маринов

                                                                                                   Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                                                  2.мл.с.С.Стефанова

              при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.д.№185 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            С решение №191 от 06.03.2020г. по гр.д.№1699/2019г. ШРС е отхвърлил  предявения от Д.В.Д. срещу Г.С.Г. иск с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД, последната да бъде осъдена да му заплати сумата от 1253.81 лв., представляваща заплатена в повече сума за месечна издръжка на малолетното дете С.Д.Д.  с която сума неоснователно се е обогатила ответницата за сметка на ищеца.. Присъдени са и следващите се разноски.

            Решението е обжалвано от ответника изцяло.  Сочи, че същото се явявало недопустимо, като постановено по непредявен иск.. Районният съд дал грешна правна квалификация, приемайки, че е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, вместо с иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД. Не бил предявявал иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, ответницата да бъде  осъдена да му заплати сумата от 1253.81 лв., представляваща заплатена в повече сума за месечна издръжка на малолетното дете С.Д.Д.  с която сума неоснователно се е обогатила ответницата за сметка на ищеца. Такива обстоятества и искане не бил изложил в исковата си молба.  

             Ако настоящата инстанция приеме, че първоинстанционният съд се бил произнесъл и обсъдил правнорелевантните факти за спора факти, то сочи неправилност, необоснованост и  незаконосъобразност на постановеното решение, а също и постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Неправилни се явявали изводите на съда, че имуществото на майката не се било увеличило, тъй като сумите били преведени за издръжка на детето. Липсвали и твърдения на ответната страна в този смисъл. Не било в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт, че сумите не са изразходвани за детето. Нито в  исковата молба, нито в хода на поризводството бил твърдял, че внесената от него сума по сметка на ответницата била за издръжка на детето,Г. съще не била  възразила в този смисъл. Представените от ищеца по делото вноски бележки, установяващи превода на процесните суми били без отразено правно основание. В тежест на получилия облагата било да докаже, че има правно основание да я задържи, а такова доказване от страна на ответницата не било проведено. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като простановено по непредявен иск, евентутлано да бъде отменено, като неправилно и бъде постановено друго, с което заявената от него претенция бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

              Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема становище по неоснователността на  жалбата.

              Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

         Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

         Шуменският окръжен съд, след като се запозна с приложените към делото съдебни книжа, констатира следното:

        В исковия процес съдържанието и обема на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, първоинстанционният съд е бил сезиран с  претенция с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД – ищецът излага, че ответницата Г. е  получила от него сумата  1494.58лв. при начална липса на основание. Тази сума се явявала левовата равностойност на 700евро, внесени по погрешка от ищеца вместо по негова банкова сметка ***, по сметката на ответницата на 08.08.2014г., съответно на 16.10.2014г./1369.58лв./, както и 125лв. недължимо внесени  пари за издръжка на детето С.. Или, твърди се предаване, съответно получаване на сума при начална липса на основание, без наличие на някакво правоотношение, поради което се претендира и връщането й от ответницата, като получена без основание. / Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд/.  В хода на производството по искане на щцовата страна е допуснато изменение в размера на така заявената претенция, като същата се счита предявена за сумата от 1253.81лв./само по сочените две вносни бележки/.

        С крайния си акт по съществото на спора обаче, ШРС е разгледал претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД, като е отхвърлил искането на ищцеца за заплащане на претендиратната сума на това основание. Т.е., съдът се е произнесъл по осъдителен иск, с какъвто не е бил сезиран и какъвто не е бил предявен в настоящото производство/нарушен е принципът на диспозитивното начало/, съответно не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран. Фактическият състав уреден в сочената норма е различен от този очертан от разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,  с оглед процесуалните изисквания за разпределяне на доказателствената тежест и  различните правни последици.

Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените  в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска, а в случая такова изменение не е предприето. В хода на цялото първоинстанционно производство, писмени защити, а  и пред настоящата инстанция, ищцовата страна поддържа заявеното от нея с исковата молба основание-дължимост на сумата поради даването й без основание-грешка в адресата на извършените преводи.

          Действително, при неправилно  определена с първоинстанционното решение правна квалификация на иска в правомощията на въззивния съд е да промени същата с въззивното решение, но в случая не сме изправени пред    тази хипотеза. Налице е произнасяне по непредявен иск – съдът не се е произнесъл по  правнорелевантните факти, очертаващи фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

          Предвид изложеното и доколкото въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено само на това основание, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

          Разноските в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, страната има право на разноски с оглед крайния изход на делото. Тъй като настоящата инстанция не слага край на производството по делото като цяло, то разноските ще се присъдят с последващия съдебен акт, при решаване на спора по същество при новото разглеждане на делото – съобразно неговия краен изход.

    Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,  Шуменският окръжен съд

                                             Р    Е    Ш    И    :  

 

        ОБЕЗСИЛВА №191 от 06.03.2020г. по гр.д.№1699/2019г.  на ШРС.

         ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав по предявения иск.
         На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                         

 

 

                                                                                               2.