Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гражданско дело № 5324 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск за
разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот с правно основание
чл.32, ал. 2 от ЗС.
Ищцата В.А.Б. *** твърди в
исковата молба, че е съсобственик по наследство на 1/6 част от недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 2000 кв.м., находящо се в района на село З.,
местността ,,Г., в който е построена жилищна сграда на два етажа с площ от 140
кв.м., мазе 20 кв.м. и таван 30 кв.м., нежилищна сграда от 15 кв.м. и плувен
басейн. Поддържа, че вилата, построена от родителите й, е използвана предимно
за летуване или през уикендите и празниците, но никога за постоянно обитаване,
дори и в момента не се обитава като основно жилище от никой от тримата съсобственици.
Сочи, че след смъртта на майка й П.Д.имотът е станал съсобствен между нея и
ответниците - баща й А.Б.Д. и сестра й Б.А.Б.. Изтъква, че отношенията между
нея и първия ответник се влошили поради възникнал между тях конфликт и той й
отнел ключовете от имота и не я допуска в него, поради което е лишена от
възможността да използва съсобствения си имот съобразно правата си, а би искала
да ползва имота за летуване със своето семейство, съпруга й и двегодишната им
дъщеря. Също така твърди, че първият ответник използва имота не по неговото
предназначение като вилен имот, а по начин който го уврежда - занимава се с
производство на мед като използва вилата за складиране на вещи и извършване на
дейности, свързани с това производство, поради което се налага почистване и
извършването на ремонтни работи, за да може да се приведе вилата във вид и
състояние, което позволява ползването й по предназначение. Поддържа, че между
нея и ответниците е невъзможно да бъде постигнато съгласие по доброволен ред
относно разпределението на ползването на общия имот, поради което моли съда да
постанови решение, с което да разпредели ползването на общия имот помежду им
съобразно правата им.
По същество в съдебно заседание
моли съда да разпредели ползването на жилищната сграда съгласно първи вариант
от заключението на вещото лице.
Ответникът А.Б.Д. *** в писмения отговор на исковата
молба и в съдебно заседание оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че отношенията между страните са крайно изострени по вина на ищцата.
Поддържа, че имота, описан в исковата молба е жилищен, а не вилен, че след като
ищцата притежава солидно жилище, не може да претендира за друго такова, при
положение, че той притежава 4/6 от имота.
Ответницата Б.А.Б. *** в писмения отговор на исковата
молба и в съдебно заседание оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
сградата, находяща се в процесния имот е изградена и се ползва за жилище от
ответника А.Д., като предназначението на земята е променено от земеделска за
жилищно строителство. Изтъква, че имота се ползва по предназначение - като
жилище, че в него целогодишно живее А.Д. и същият представлява единствено негово
жилище, че се ремонтира и се поддържа от двамата ответници, които заплащат
всички разноски по ремонтите, разходи по поддръжката му и консумативи. Твърди
също, че ответникът Д. се занимава с производство на пчелен мед, но тази му
дейност по никакъв начин не се отразява на състоянието и вида на имота и
ползването му по предназначение. Сочи, че ответниците не са възпрепятствали
правото на ищцата на личен достъп и ползване на имота - същият винаги е бил
достъпен и свободен за ползване от ищцата, от която възможност тя многократно
се е възползвала. Твърди също, че отношенията между ищцата и ответниците са
охладнели до такава степен, че те не поддържат връзка помежду си, поради което
ищцата е престанала да посещава имота и да го ползва. Поддържа, че през 2013г. А.Д.
е дарил на дъщерите си по един жилищен имот и че във връзка с така направеното
дарение страните са се съгласили наследственият имот да се ползва от ответника А.Д.,
както и че спор за ползването на процесния имот не е имало между страните -
всяка от тях е ползвала имота, когато и както желае, без да е била
възпрепятствана от останалите съсобственици. Моли съда да прекрати
производството, алтернативно, в случай, че приеме и разгледа иска - да отхвърли
същия като неоснователен и недоказан, като й присъди сторените от нея разноски
в настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено следното.
От фактическа страна, от
представените по делото НА № 160/1995г. на Рейна С. *** действие РС-Враца, №
026 на НК, скица № КО3417/15.06.2018г. на ОСЗ-Враца, удостоверение за
наследници изх. № 8345/13.06.2016г. на Община Враца, разрешение за строеж № 517
от 26.10.1997г. на Община Враца, решение № КЗЗ-10 от 21.12.2004г. на МЗГ-КЗЗ,
удостоверение № 28/03.05.2005г. за въвеждане в експлоатация на строеж на Община
Враца и скица № 900 от 12.12.2012г. на Община Враца, отдел УПКС, се установи и
не се спори между страните по делото, че са съсобственици на процесния недвижим
имот, представляващ имот № 010042 в землището на с. З., общ. Враца, местността
,,Г., с площ от 2000 кв.м., в който е построена жилищна сграда на два етажа със
застроена площ от 140 кв.м., нежилищна сграда "Параклис" от 15 кв.м.
и плувен басейн, при граници и съседи: имот № 010041 - ливада на Х.Х.и др.;
имот № 010043 - индивид. застр. на Т.Й.И.; имот № 010030 - жил. територия на М.Ц.Х.и
др. и имот № 010001 - др. пътна терит. на Община Враца – при права 4/6 ид. части
за А.Б.Д. и по 1/6 ид. част за В.А.Б. и Б.А.Б..
От представените по делото НА № 172/2013г. и НА № 173/2013г., и двата на
Рейна С. *** действие РС-Враца, № 026 на НК, се установи, че ищцата и
ответницата Б.Б. са собственици на самостоятелни жилища (апартаменти) в
гр.Враца.
За установяване отношенията между
страните по делото са разпитани свидетелите В.Г.А., К.Д.С. и И.М.Х. чиито
показания съдът цени като обективни, логични и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля В.А.се
установи, че ищцата е ползвала имота за почивка - ходила е на плаж през лятото,
но от около 4-5 години не ползва имота, тъй като баща й го е заключил и не я допуска
в него. Свидетелят установи също, че от около 5 години ищцата и баща й са в
обтегнати отношения.
От разпита на свидетелката К.С.се
установи, че ответникът А.Д. живее сам в къщата в с. З. и че винаги е живял
там. Двете му дъщери посещават къщата, като В. е посещавала къщата с по-шумни
компании. Според свидетелката А.Д. е в добри отношения с дъщеря си Б., а на В.
не одобрява начина на живот и не са в добри отношения в момента; двамата не се
срещат като роднини. Ответницата Б. е споделяла пред свидетелката, че А. не
спира В. да ходи в къщата, стига да не са шумни компаниите.
Свидетелката И.Х.живее в с. З. по
пътя за Леденика в близост до процесното жилище и твърди, че има наблюдения кой
влиза и излиза в него. Според свидетелката ищцата В. е идвала с компании в
къщата, които са се веселили понякога и до по-късно. За последно свидетелката е
виждала В. да посещава вилата преди 1-2 години, а след това не я е виждала и
чувала. Същата твърди, че А. живее постоянно във вилата си. Имало е случаи,
когато го е нямало в къщата и след връщането си се е оплаквал, че с дъщеря му
идват компании в къщата.
Видно от приетото от съда заключение на вещото лице С.М. на изпълнената
съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като професионално,
пълно и адекватно на идеалните части на страните по делото в съсобствеността,
спорният недвижим имот представлява дворно място с площ 2000 кв. м., в което е
построена масивна жилищна сграда със застроена площ 140 кв.м., параклис със
застроена площ 15 кв.м. и басейн с размери 9,00 м. / 4,00 м. С това заключение
се предлагат един вариант на разпределяне на ползването на дворното място и два
варианта на разпределяне на ползването на жилищната сграда, като всички
варианти са съобразени със съществуващото към момента състояние на общия имот и
с правата на съсобствениците, както и с предназначението и особеностите на
имота.
Разпределението на ползването на дворното място е отразено в скицата на л.
76 по делото, при което определената за общо ползване от страните площ
(защрихована със син цвят) осигурява достъп до жилищната сграда, параклиса,
басейна и до площите, разпределени за ползване от страните: от А.Б.Д. - 1080,
57 кв.м., съответстваща на 4/6 ид. части (с бял цвят на скицата) и на В.А.Б. и Б.А.Б.
от по 170, 57 кв.м., съответстващи на по 1/6 ид. част (защриховани с жълт и
зелен цвят на скицата).
И при двата варианта за разпределение на ползването на жилищната сграда са
описани помещенията с тяхната площ, които ще ползват страните и същите са
отразени на скиците, приложени на л.77-79 по делото. И при двата варианта са
определени помещенията за общо ползване: на първия етаж - входното антре,
коридора и стълбището на първо ниво от 10, 09 кв.м.; на втория етаж -
стълбището и коридора от 6, 66 кв.м.
Според първия вариант за единия от съсобствениците с право на ползване на
1/6 идеална част са отредени за ползване на 2 етаж спалнята от 14, 17 кв.м.;
гардероб от 7, 70 кв.м., баня и тоалетна от 10, 72 кв.м., тераса към спалнята
от 4, 84 кв.м. и коридор към спалнята на 2 етаж от 6, 75 кв.м. (оцветени с жълт
цвят на скицата на л. 79 по делото), а на другия от съсобствениците с право на
ползване на 1/6 идеална част са отредени за ползване на 2 етаж самостоятелна
баня и тоалетна от 8, 30 кв.м., детска стая от 18, 56 кв.м., тераса към
детската стая от 6, 25 кв.м. (оцветени със зелен цвят на скицата на л. 79 по
делото) и ниша на 1 етаж от 12, 53 кв.м.
За съсобственика с право на ползване на 4/6 идеални части са отредени за
ползване всички помещения на ниво сутерен: фитнес кът от 14, 10 кв.м., котелно
от 8,00 кв.м., склад от 18, 40 кв.м., гараж за два автомобила от 35, 65 кв.м.,
стълбище и коридор от 13, 50 кв.м. и коридор към склада от 7, 50 кв.м. (общо
97, 15 кв.м.), както и всички помещения на първия етаж с изключение на нишата:
дневна от 34, 69 кв.м., кът за хранене от 17, 46 кв.м., трапезария от 9, 83
кв.м., кухня от 9, 48 кв.м., стая за персонал (мокро помещение, баня и тоалетна
и стая) от 17, 50 кв.м., тераса към стая за персонал от 3, 75 кв.м., спалня за
гости (предверие на баня с тоалетна и стая) от 17, 50 кв.м., тераса към
спалнята за гости от 3, 75 кв.м. и покрита тераса от 26, 00 кв.м. (общо 139, 96
кв.м.).
Според втория вариант за единия от съсобствениците с право на ползване на
1/6 идеална част са отредени за ползване на 2 етаж спалнята от 14, 17 кв.м.;
гардероб от 7, 70 кв.м., баня и тоалетна от 10, 72 кв.м., тераса към спалнята
от 4, 84 кв.м. и коридор към спалнята на 2 етаж от 6, 75 кв.м. (оцветени с жълт
цвят на скицата на л. 79 по делото), а на другия от съсобствениците с право на
ползване на 1/6 идеална част са отредени за ползване дневна на 1 етаж от 34, 69
кв.м., спалня за гости на 1 етаж от 17, 50 кв.м. и тераса към спалнята за гости
от 3, 75 кв.м.
За съсобственика с право на ползване на 4/6 идеални части са отредени за
ползване всички помещения на ниво сутерен: фитнес кът от 14, 10 кв.м., котелно
от 8,00 кв.м., склад от 18, 40 кв.м., гараж за два автомобила от 35, 65 кв.м.,
стълбище и коридор от 13, 50 кв.м. и коридор към склада от 7, 50 кв.м. (общо
97, 15 кв.м.), помещения на първия етаж: кът за хранене от 17, 46 кв.м.,
трапезария от 9, 83 кв.м., кухня от 9, 48 кв.м., стая за персонал (мокро
помещение, баня и тоалетна и стая) от 17, 50 кв.м., тераса към стая за персонал
от 3, 75 кв.м., и покрита тераса от 26, 00 кв.м. (общо 96, 55 кв.м.), както и
помещения на 2 етаж: самостоятелна баня и тоалетна от 8, 30 кв.м., детска стая
от 18, 56 кв.м. и тераса към детската стая от 6, 25 кв.м. (оцветени със зелен
цвят на скицата на л. 79 по делото) (общо 33, 11 кв.м.).
В съдебното заседание вещото лице
поясни, че достъпът до сградата от всеки от собствениците се осъществява общо
през главния вход и антрето и съсобствениците ще имат съприкосновения помежду
си в общите части на жилищната сграда. Вещото лице допълни, че няма стена между
коридора и дневната, че разделянето между коридора, дневната и къта за хранене
е условно, тъй като същите не са обособени като самостоятелни помещения.
От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации,
съдът намира за обосновани следните изводи:
Искът с правно основание чл. 32,
ал. 2 от Закона за собствеността има за предмет осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене
с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било
формирано или е взело решение, вредно за нея. Невъзможност да се образува
мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както, когато изобщо няма решение
на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата вещ, така и
когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците
да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради
което такова решение няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС). В
този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява
целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в
съсобствеността, за разпределяне ползуването на общия имот. От посочената
дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за
собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за
наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането,
определящи правната фигура на съсобственост.
Неоснователни са твърденията на
ответниците, че няма спор за ползването на процесния имот между страните. От
показанията на свидетелите се установи, че ищцата е в обтегнати отношения с
ответниците, а свидетелят В.А.установи, че от около 4-5 години ищцата не ползва
имота, тъй като баща й го е заключил и не я допуска в него. Предявяването на
иска за разпределение на реалното ползване от един от съсобствениците на общия
имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за
определяне служенето с общата вещ, тъй като е указание за липса на възможност
да се формира извънсъдебно такова решение /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Самото
искане за съдебна намеса е категорично указание, че страните не могат по общо
съгласие да разпределят ползването върху съсобствения имот, с оглед на което,
съдът намира, че предявеният иск е допустим и спора следва да се разгледа по
същество.
Анализирайки доказателствата по
делото съдът намира, че следва да се извърши разпределение на ползването на
процесния имот - дворното място и жилищната сграда.
Съдът не споделя довода на
ответниците за неоснователност на иска, поради това, че процесният имот е
жилищен и представлява единствено жилище на ответника А.Д., който има и
по-голям дял в имота, а ищцата и ответницата Б.Б. притежават много имоти, тъй
като посочените обстоятелства са неотносими към предпоставките за уважаване на
иска по чл.32, ал.2 от ЗС. Доводите на ответника А.Д., че отношенията между
страните са крайно изострени, което при извършено разпределение на ползването
на имота би довело до конфликти, разпри и опиране до намесата на органите на
полицията и прокуратурата, не се подкрепят от доказателствата по делото.
Свидетелите установяват само влошени отношения между ищцата и този ответник, но
не и конфликти и разпри помежду им.
В производството по предявения
иск съдът следва да съобрази както правата на съсобствениците в
съсобствеността, така и наличните сгради и трайни подобрения. Съдът следва да
вземе предвид също и обстоятелството, че ползването на недвижимия имот следва
да се осъществява от съсобствениците така, че да не си пречат един на друг при
упражняване на правата си или тези пречки да бъдат възможно по-малки.
За да приеме, че следва да се
извърши разпределение на ползването на жилищната сграда съдът съобрази
обстоятелствата, че с оглед броя на съсобствениците и броя на самостоятелните
помещения и сервизи в имота би могло да се разпредели ползването, така че всеки
съсобственик да упражни правото си на лично служене с вещта без да пречи на
другите. Съдът съобрази също, че ответникът А.Д. живее сам в имота и с оглед
броя и предназначението на помещенията в къщата при разпределението на
ползването неговите жилищни нужди няма да бъдат накърнени, че ищцата и
ответницата Б.Б. живеят в други жилища и не задоволяват жилищните си нужди с
този имот, че ищцата използва имота предимно за почивка през летните месеци и
че за общо ползване са отредени само входното антре, коридора и стълбището.
С оглед изложеното, съдът намира,
че правилно и целесъобразно ще бъде ползването на дворното място от страните да
бъде, както е показано на скицата на л. 76 по делото от заключението на вещото
лице от 08.05.2019г. Тъй като никоя от страните, притежаващи по 1/6 ид. част,
не е изразила предпочитания коя част от дворното място да ползва, съдът
определя ищцата да ползва частта от дворното място от 170, 57 кв.м., защрихована
с жълт цвят – 4, ответницата Б.Б. да ползва частта от дворното място от 170, 57
кв.м., защрихована със зелен цвят – 5, а частта от дворното място от 1080, 57
кв.м. с бял цвят – 42 да се ползва от ответника А.Д.. Останалата част от дворното
място, защрихована със син цвят, ще се ползва общо от страните по делото. Разпределението
на дворното място по този начин, по разбиране на съда, е рационално и
целесъобразно, тъй като осигурява на всеки от съсобствениците да ползва площ,
съответстваща на правата му в съсобствеността, а определената за общо ползване
от страните площ осигурява достъп до постройките в имота - жилищната сграда,
параклиса, басейна и до площите, разпределени за ползване от страните.
Ползването на двуетажната жилищна сграда ще се осъществява съобразно вариант
първи от заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза от 08.05.2019г.
(л. 72-73). Ищцата В.Б. ще ползва следните помещения, разположени на втория
етаж: спалня от 14, 17 кв.м.; гардероб от 7, 70 кв.м., баня и тоалетна от 10,
72 кв.м., тераса към спалнята от 4, 84 кв.м. и коридор към спалнята от 6, 75
кв.м. (оцветени с жълт цвят на скицата на л. 79 по делото).
Ответницата Б.Б. ще ползва следните помещения, разположени на втория етаж:
самостоятелна баня и тоалетна от 8, 30 кв.м., детска стая от 18, 56 кв.м.,
тераса към детската стая от 6, 25 кв.м. (оцветени със зелен цвят на скицата на
л. 79 по делото) и ниша на 1 етаж от 12, 53 кв.м.
Ответникът А.Д. ще ползва всички помещения на ниво сутерен: фитнес кът от
14, 10 кв.м., котелно от 8,00 кв.м., склад от 18, 40 кв.м., гараж за два
автомобила от 35, 65 кв.м., стълбище и коридор от 13, 50 кв.м. и коридор към
склада от 7, 50 кв.м. (общо 97, 15 кв.м.), както и всички помещения на първия
етаж, с изключение на нишата: дневна от 34, 69 кв.м., кът за хранене от 17, 46
кв.м., трапезария от 9, 83 кв.м., кухня от 9, 48 кв.м., стая за персонал (мокро
помещение, баня и тоалетна и стая) от 17, 50 кв.м., тераса към стая за персонал
от 3, 75 кв.м., спалня за гости (предверие на баня с тоалетна и стая) от 17, 50
кв.м., тераса към спалнята за гости от 3, 75 кв.м. и покрита тераса от 26, 00
кв.м. (общо 139, 96 кв.м.).
Страните ще ползват общо на първия етаж - входното антре, коридора и
стълбището на първо ниво от 10, 09 кв.м., а на втория етаж ищцата и ответницата
Б.Б. - стълбището и коридора от 6, 66 кв.м.
Разпределението на помещенията от
жилищната сграда по този вариант, по разбиране на съда, е най-рационално и
целесъобразно, с оглед обстоятелството, че всеки от съсобствениците ще ползва
самостоятелни обособени помещения и самостоятелен санитарен възел, частите за
общо ползване са сведени до минимум и ищцата и ответника А.Д. ще ползват
помещения на различни етажи, при което контактите помежду им са сведени до минимум
с оглед ограничаване бъдещи спорове помежду им, предвид обтегнатите между тях
отношения. Обстоятелството, че коридора, дневната и къта за хранене на първия
етаж не са разделени чрез преградни стени при този вариант е без значение, тъй
като и трите помещения са отредени за ответника А.Д..
Същевременно съдът намира за
неблагоприятен за страните втория предложен вариант (л. 74-75), доколкото
същият предвижда ответника А.Д. да ползва помещения и на втория етаж, което
предполага вероятност за неразбирателство с ищцата.
С оглед броя и площта на помещенията в жилищната
сграда не е възможно да се извърши разпределение на ползването точно поравно,
според правата на страните. За площта, която някои от тях ще ползват в повече,
останалите съсобственици могат да получат обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2
от ЗС, но не в настоящото производство, тъй като такъв иск не е предявен.
Страните са направили искания за присъждане на
разноски, като са приложили списъци по чл. 80 ГПК. В производство по
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността,
а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва
да останат за всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл решение
№ 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 444/20102 г., ІІ г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК). Това разрешение следва от характера на производството по
чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ
или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни
и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В
тази връзка съдът съобрази, че ищцата е представила доказателство за заплатена
държавна такса в размер 50,00 лева, както и за внесен депозит за възнаграждение
за вещо лице в размер на 200,00 лева. Всяка от страните следва да понесе
отговорността за внесените държавна такса и разноски за възнаграждение на вещо
лице съобразно правата си в съсобствеността. Съдът намира, че делът на ищцата и
на ответницата Б.Б. в разноските за държавна такса и експертиза съгласно
притежаваните от тях части в съсобствеността е в размер на 41,66 лв., а делът
на ответника А.Д. - 166,64 лв. Поради това ответницата Б.Б. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сумата от 41,66 лв., а ответника А.Д. - 166, 64
лв. разноски за производството.
Водим от гореизложените мотиви, на
основание чл.32, ал.2 от ЗС, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО между В.А.Б.
с ЕГН ********** ***, А.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и Б.А.Б. с ЕГН **********
с адрес *** по отношение съсобствения им НЕДВИЖИМ ИМОТ: имот № 010042 в землището
на с. З., общ. Враца, местността ,,Г., с площ от 2000 кв.м., в който е
построена жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 140 кв.м.,
нежилищна сграда "Параклис" от 15 кв.м. и плувен басейн, при граници
и съседи: имот № 010041 - ливада на Х.Х.и др.; имот № 010043 - индивид. застр.
на Т.Й.И.; имот № 010030 - жил. територия на М.Ц.Х.и др. и имот № 010001 - др.
пътна терит. на Община Враца – при права по 1/6 ид. част за В.А.Б. и Б.А.Б. и 4/6
ид. части за А.Б.Д., КАКТО СЛЕДВА:
В.А.Б. ще ползва частта от дворното
място от 170, 57 кв.м., защрихована с жълт цвят – 4, Б.А.Б. ще ползва частта от дворното място от 170, 57 кв.м.,
защрихована със зелен цвят – 5, А.Б.Д.
ще ползва частта от дворното място от 1080, 57 кв.м. с бял цвят – 42, а останалата
част от дворното място, защрихована със син цвят, ще се ползва общо от страните
по делото, както е показано на скицата на л. 76 по делото към заключението на
вещото лице инж. С.М. от 08.05.2019 г.;
В.А.Б. ще ползва следните помещения от жилищната сграда,
разположени на втория етаж: спалня от 14, 17 кв.м.; гардероб от 7, 70 кв.м.,
баня и тоалетна от 10, 72 кв.м., тераса към спалнята от 4, 84 кв.м. и коридор
към спалнята от 6, 75 кв.м. (оцветени с жълт цвят на скицата на л. 79 по
делото); Б.А.Б. ще ползва следните
помещения, разположени на втория етаж: самостоятелна баня и тоалетна от 8, 30
кв.м., детска стая от 18, 56 кв.м., тераса към детската стая от 6, 25 кв.м.
(оцветени със зелен цвят на скицата на л. 79 по делото) и ниша на 1 етаж от 12,
53 кв.м.; А.Б.Д. ще ползва всички
помещения на ниво сутерен: фитнес кът от 14, 10 кв.м., котелно от 8,00 кв.м.,
склад от 18, 40 кв.м., гараж за два автомобила от 35, 65 кв.м., стълбище и
коридор от 13, 50 кв.м. и коридор към склада от 7, 50 кв.м. (общо 97, 15
кв.м.), както и всички помещения на първия етаж, с изключение на нишата: дневна
от 34, 69 кв.м., кът за хранене от 17, 46 кв.м., трапезария от 9, 83 кв.м.,
кухня от 9, 48 кв.м., стая за персонал (мокро помещение, баня и тоалетна и стая)
от 17, 50 кв.м., тераса към стая за персонал от 3, 75 кв.м., спалня за гости
(предверие на баня с тоалетна и стая) от 17, 50 кв.м., тераса към спалнята за
гости от 3, 75 кв.м. и покрита тераса от 26, 00 кв.м. (общо 139, 96 кв.м.);
страните ще ползват общо на първия етаж - входното антре, коридора и стълбището
на първо ниво от 10, 09 кв.м., а на втория етаж ищцата и ответницата Б.Б. -
стълбището и коридора от 6, 66 кв.м. - вариант първи от заключението на вещото
лице инж. С.М. от 08.05.2019 г. (л. 72-73 от делото);
ОСЪЖДА Б.А.Б. с ЕГН ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Б. с ЕГН ********** ***, сумата 41,66 лв. разноски за производството съобразно притежаваната
от нея част в съсобствеността.
ОСЪЖДА А.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Б. с ЕГН **********
***, сумата 166, 64 лв. разноски за производството
съобразно притежаваната от него част в съсобствеността.
Скиците на л.76, л.77, л.78 и л.79 по делото, приподписани от съдията са
неразделна част от настоящето решение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: