Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 351, 07.10.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №603 по описа за 2020г. на РРС
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на
293.72лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода
30.11.18г.-26.06.19г. за обект, находящ се в гр.Р., ул.Ц. С. ** вх.** ап.**,
сумата 18.19лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода
31.12.18г.-29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.18г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени в двете
производства. Твърди, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за
битови нужди, която ответникът не е заплатил. Ищецът е продавал (доставял) на ответника
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Разград" АД
на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР и по цени, определени от
КЕВР, в жилище - етажна собственост с централно топлоснабдяване.
Ищецът е лицензиант за дейностите
производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград.
Съгласно чл.32, ал.6 от ОУ на ищеца и чл.86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия
следва да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като при
неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП+10 процента) за
всеки ден забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до
окончателното изплащане.
Ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в
жилище - етажна собственост, като за периода от 30.11.2018 г. до 26.06.2019 г.
той е потребил топлинна енергия на обща стойност от 293.72 лв. на адрес: гр.
Р., ул. С. **, вх. **, ап. **.
Това наложи ние да подадем заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. По това
заявление бе образувано ЧГД №2150/2019 г. по описа на РРС, по което съдът издал
заповед за изпълнение за сумата 337.45лв. главница за времето от 30.11.2018 г.
- 26.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 18.19 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.10.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25.00
лв. разноски по делото.
По предвидения в ГПК ред ответникът
е подал възражение, че не дължи горепосоченото вземане на ищеца, което е
наложило предявяването на исковете.
Представя ОУ. Има искане за назначаване на ССЕ и прилагане на ч.гр.д. на
РРС.
Ответникът Е.А.Е. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител оспорва исковете по основание и размер, като
претендира ищецът да представи в оригинал Формуляр за отчет ОД 07.01.13.01,
като оспорва подписа положен за „клиент“, като твърди, че подписът не е на
ответника.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: Партидата на обект, находящ се в
гр.Р., ул.*** вх.** ап.** се води на името на Е.А.Е.. Имота е
необитаем, тъй като ответникът е в чужбина. Последният обаче е оставил ключ на
съсед, за да осигури достъп до имота му.
По делото е назначена ССЕ, според което
имота е топлоснабден, притежаващ аб.№15323, включен в абонатна станция №116. В
имота има монтирани отоплителни тела и щранг лира в банята.
Отоплителен сезон 2018/2019г. е започнал на 12.11.18г. и е приключил на 25.04.19г.
Подадената към абоната топлинна енергия е 216.5330мВч, а подадената към имота
топлинна енергия е 2.661мвч на стойност 267.32лв. с ДДС.От нея 52.080мвч е
отдадена от сградна инсталация и 164.453мвч отопление в имота от щранг лирата.
Към тази сума е прибавена дължимата такса уреди в размер
на 4.80лв. и изравнителната сметка от
22.33лв. или общо 27.13лв.
Сборът
на всички претендирани суми по шестте фактури
/34,57лв.+53,68лв.+53,23лв.+39,05лв.+36,98лв.+49,08лв./ е 266.59лв., а не
267.32лв., но прибавена към нея последната изравнителна сметка от 27.13лв. дава
претендирания краен резултат от 293.72лв.
Сумата е осчетоводена в шест броя фактури и едно дебитно
известие, но не е заплатена. Дължимото обезщетение за забава за периода
31.12.18г-29.10.19г. според вещото лице е в размер на 18.19лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се
явяват основателни.
Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в
имотите си, а съгласно ал.6 клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топалоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Гореизложеното ангажира
отговорността на ответника относно сградната инсталация и отчетеното
потребление на щранг лирата.
И ЗЕ, и ОУ уреждат по аналогичен начин реда за
плащане на дължимите суми на ползваната топлинна енергия: на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имотите в сградата и една изравнителна
вноска, като задължението възниква с издаването на всяка фактура.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД върху главницата. В чл.32 ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Дължимата лихва за периода 31.12.18г.-29.10.2019г. възлиза на 18.19лв.
Ищецът
претендира направените разноски в заповедното и в исковото производства. С
оглед изхода от спора същите следва да бъдат присъдени в пълен обем. Ответникът
дължи на ищеца разноски в заповедното производство от 25лв. В с.з. ищецът
претендира юк.възнаграждение, което съдът определя от 150лв., предвид броя на
проведените с.з. и липсата на правна сложност. На ищеца се следват 605лв.
разноски/75лв. д.т., 180лв. за особен представител, 200лв. за вещо лице и
150лв. юк.възнаграждение/.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на Е.А.Е. ***, ЕГН **********, че дължи на
Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК *********
сумата от 293.72лв./двеста деветдесет и три лева и седемдесет и две
стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 30.11.18г.-26.06.19г. и сумата
от 18.19лв./осемнадесет лева и деветнадесет стотинки/ обезщетение за забава за
периода 31.12.18г.-29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.19г., за които е издадена заповед за изпълнение № 4411/ 01.11.19г.
по гр.д.№2150/19г. на РРС.
ОСЪЖДА Е.А.Е.
да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* сумата от 605лв./шестстотин
и пет лева/ съдебни разноски и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила да се докладва на съдията-докладчик по
гр.д.№2150/19г. на РРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: