№ 13210
гр. С-я, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110149401 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответника В.
В. Б., да заплати на „Т-я С-я“ ЕАД сумата о т 10,09 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2020 г. до 26.04.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът В. В. Б., чрез адв. Е. К., оспорва исковите претенции по основание.
Оспорва иска за дължиост на лихва, поради твърдението, че ответникът изпада в забава след
покана, каквато ищецът не твърдял и не доказвал да е отправил. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за претендираните суми.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
1
По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
2
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Всички вземания са признати, като спор остава по делото дължима ли и е лихва за
забава върху сумата за дяловото разпределение.
По исковете с правно основание с чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В ОУ и в закона липсва предвиден падеж на задължението за плащане на дялово
разпределение, поради което съгласно чл. 84 ЗЗД Когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая липсват данни
преди исковото производство ищецът да е изпратил покана за плащане или да е връчил
фактурата на длъжника, поради което последният не е изпаднал в забава за плащане на
задълженото за дялово разпределение и не дължи лихва върху това вземане.
Следователно искът е неоснователен следва да се отхвърли.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеня иск на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД, вр. е чл.
149 на „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК ***, срещу В. В. Б., да заплати на „Т-я С-я“ ЕАД сумата о т
10,09 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 16.07.2020 г. до 26.04.2023 г.
ОСЪЖДА „Т-Я С-Я” ЕАД, ЕИК *** да плати на Е. К. К. с ЕГН: **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т2 ЗАдв, от общата сумата от 480 лв., разноски в исковото.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – Т-м С-с ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
4