Р Е Ш Е Н И Е №2518/23.12.2022г.
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 1803
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от Т.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо 30 000 лв. /за
всеки период по 10 000лв./ за причинени неимуществени вреди от бездействия
на затворническата администрация, за периоди: от 01.08.2016 г. до 30.09.2017 г.; от
01.09.2018 г. до 30.08.2020 г. и от 01.09.2020 до 30.08.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. С
уточняваща молба вх. № 17498/28.09.2022 г. са конкретизирани периодите, в които
е търпял наказание лишаване от свобода, а именно: - от 01.08.2016 г. до
17.07.2018 г.; от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. и от 10.09.2020 г. до 05.08.2021 г., в какъвто
смисъл е допуснато изменение на иска /подадената след приключване на устните
състезания „уточняваща молба“ не следва да бъде обсъждана, предвид разпоредбата
на чл.214 от ГПК, а ако ищецът има други претенции към ответника следва да ги
предяви под формата на отделен иск/.
В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; във всички килии, в които е
пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация; тоалетната в килията му била в
много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници, а също и не била шумоизолирана; лошо състояние
на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, и от тях
течала или гореща или ледено студена вода, която била и с лошо качество и не
ставала за пиене; недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно
прозорци, през които да влиза и свеж
въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни проблеми, кашлица и
предразположение към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна
изолация на стените, поради което през зимата отоплението било много трудно и
било студено; недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на
допълнителни такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко,
което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи; липса на
индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора; не
му била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална
и групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза; в килиите
нямало достатъчно шкафчета и мебели; липса на реакция на молби на лишения от
свобода да бъде настанен в килии с непушачи. Изброеното му причинило значителни
неимуществени вреди – здравословни проблеми, като главоболие и чести
респираторни заболявания, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, което
представлявало нарушение на чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като в
съдебното производството са доказани претенциите на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и
размер и моли да бъде отхвърлена.
Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция е неоснователна. Алтернативно, ако съдът приеме, че претенцията е
доказана, то моли съда, да я редуцира, тъй като е прекомерна.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен.
На първо място, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация, за периоди: от 01.08.2016
г. до 17.07.2018 г., от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. и от 10.09.2020 г до
05.08.2021 г., през които периоди се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр.
Пловдив.
От представените по делото неоспорени справки от Затвора –
Пловдив се установява, че Т.Б. е бил там през следните периоди: - от 01.08.2016
г. до 17.07.2018 г., от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. и от 10.09.2020 г. до
05.08.2021 г., поради което следва претенциите му да бъдат разгледани за тези
периоди, както са предявени.
По отношение твърденията за липса на достатъчно жилищна площ
– администрацията на Затвора Пловдив не е представила данни за брой настанени
лица в помещенията, в които е пребивавал Б., както следва: - от 01.08.2016 г.
до 07.08.2016 г., за който период няма представени доказателства къде изобщо е
пребивавал Т.Б.; от 08.08.2016 г. до 12.08.2016 г. в ст. РЦ; от 08.08.2016 г.
до 26.09.2016 г., когато Б. е пребивавал в ст.12, от 17.01.2017 г. до
22.03.2017 г., когато лишеният от свобода е пребивавал в ст. № 15, от
23.03.2017 г. до 11.07.2017 г., когато е бил в ст.9, и за периода от 11.07.2017
г. до 08.08.2017 г., за който период също липсват данни в кое помещение е
пребивавал Б.. Така, за първия претендиран период, по отношение липса на
недостатъчно жилищна площ от 4 кв. м., се установява, че Б. е бил в пренаселени
килии общо 257 дни.
За втория
претендиран период, дните, в които Б. е обитавал помещения с недостатъчно площ
са 253 дни и касаят времето от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г., за което време
не се представят данни къде е живял лишеният от свобода, и от 31.05.2019 г. до
09.09.2019 г., когато е пребивавал в ст.24 .
От справките на затворническата администрация се установява,
че за времето от 10.09.2020 г. до 25.11.2020 г. липсва изобщо информация в кои
помещения е бил настанен Б., а през периода 26.11.2020 г. – до 30.11.2020 г.,
когато е бил в ст. РЦ, от 01.12.2020 г. до 03.12.2020 г. и от 15.01.2021 г. до
18.02.201 г., когато е обитавал ст.58; от 26.02.2021 г. до 08.03.2021 г.,
когато е бил в ст.50 и от 02.07.2021 г. до 07.07.2021 г., когато е пребивавал в
ст.24, или общо 131 дни, на лицето не е била предоставена
жилищна площ от 4 кв.м.
По отношение на останалите оплаквания през времето на
пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът намира, че те са неоснователни, тъй като
от доказателствата се установява, че помещенията, в които е пребивавал Б. не са
обновявани след основен ремонт, но са извършвани текущи ремонти, като
своевременно се извършват ремонти и се отстраняват повреди - отстраняване на
течове, смяна на осветителни тела, подмяна на подови настилки, боя и дограма на
отделни спални помещения, обзавеждане с нови легла и маси, столове и шкафчета.
На всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла течаща вода, съгласно
графика за разпределение на времето, а работещите имат достъп до баня всеки
работен ден, а във всеки санитарен възел има течаща студена вода. От справките
се установява, че за времето си на престой на пост VI Б. е
работил в „Обособено производство“ като работник зачистване на термоактивна
пластмаса и за целия период на изтърпяване на наказанието си е работил общо 347
работни дни, което предполага и ползване на банята от Б. всеки работен ден. Отоплението
се осъществява с парно отопление,
проветряването и хигиената на стаите е пожелание на лишените от свобода, като
за целта са им предоставени съответните прибори, както и възможност такива да
бъдат закупени от лавката на затвора или доставени от близките им, съгласно
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. Пералнята се ползва по
график, а водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа в града с
качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.
Проветряването и хигиената на помещенията е по желание на лишените от свобода,
като за целта получават препарати и прибори, а могат да си закупят такива и от
лавката на затвора; тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен
вход; на всеки подсъдим се осигурява легло, дюшек, постелъчен инвентар, а пожелание могат да
получат такъв и от близките си, както и други, съобразно списък на разрешените
вещи , предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си.
От справката на инсп. СДВР Унджиян се установява също, че всяко
спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода - легло с
размери 90 х 180 см, а шкафчетата са с размери 45 х 50 см. Във всяко спално
помещение има постоянно течаща вода и санитарен възел, които се ползват без
ограничения.
Посочено е също така, че няма регистрирани жалби срещу
санитарно-битовите условия, така и по отношение липса на предоставена
медицинска помощ. Представени са докателства, че ГД „ИН“ сключва централен
договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, които се извършват по
утвърден график, за което са представени и протоколи за извършена дезинсекция.
Установява се също така, че от трите периода на престой в Затвора
– Пловдив, Т.Б. е назначаван на работа като работник в обособено производство и
голяма част от време работи, а всички работещи лишени от свобода имат осигурена
възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния
ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня
два пъти седмично по утвърдено то началника на затвора график.
В хода на съдебното производство по делото е разпитано като
свидетел лицето К.Р.Б., от чийто показания се установява, че познава ищеца от
65-та килия на 5 отряд, някъде от края на 2018-2019 г. Преди това Б. бил в
58-ма килия. И в двете килии, в които са били заедно, били над 70% от времето
повече хора, отколкото е предвидено. В 65-та, която била най-малка, имало 5
легла, после станали 6, 7, 8. Имало моменти, в които не можело да се диша -
нямало достатъчно свеж въздух, а през лятото било задушно. Споделял му, че има
респираторни проблеми. Даже бил свидетел как ходел да пита как да си получи
лекарствата, тъй като бил социално слаб, но го изгонили. Тоалетната била в лошо състояние, в което била и сега. В 65-та
стая в тоалетната от вратата били останали
рамките и пантата - стърчали електрически кабели отгоре, половината
врата в тоалетната я нямало, таванът „падал на главата“. Килиите, в които бил с
ищеца, се третирали всеки месец, но това било бутафория. След загасване на
лампите ставало страшно, много буболечки на едно място – хлебарки, дървеници и
всякакви насекоми. През зимата, докато бил в затвора, парното го пускали март
месец. Топла вода нямало в Затвора – гр. Пловдив в спалните помещения и в
общите части, никъде нямало топла вода. За да се изкъпел човек с топла вода
зимно време, трябвало да премине гол и мокър до общата баня и можел да се
изкъпе, ако имал късмет да не са попълнени душовете, които били около 20 за
60-100 човека. Освен леглата, в стаята имало шкафове, на които се бил наранявал, тъй като вечер нямало светлина в
стаята и ставайки да ходи до тоалетна нощем се блъскал „я в леглото, я в ръждивия
шкаф“. Имало метални шкафове, легла и една маса в стаята, но после я взели.
Метла и лопата не винаги имало. Препарати за почистване им давали на 7-8 месеца
– 1 литър веро, кило прах за пране. В 65-та стая, която била не повече от 20
кв. метра, пребивавали по 8 човека. Имало и 8 легла.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оплакванията за лоша
хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризач, както и за липса на топла
течаща вода в килиите са неоснователни. От представените доказателства се
установява, че са осигурени условия за естествено проветрение и осветление,
съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и
санитарен възел към тях, администрацията е представила справки, които не са
оспорени. Пак от справките, се установява, че отоплението се осъществява през
централно парно, а няма и данни, лицето да е искало от администрацията на
затвора допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по
отношение наличието на инсекти са оборени от представените от администрацията
сключени договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не е налице
бездействие на администрацията в този смисъл.
Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация,
следва да се отбележи също така, че от доказателства по делото по отношение на
помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът, няма нарушение на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от приложената по делото
справка, изготвена от ИСДВР Чорлев, във всяка стая в затвора Пловдив има достъп
до денонощно течаща вода, а водата е от градската водопроводна мрежа и еднаква
с тази на всички жители на града, което не поставя лишените от свобода в
по-неблагоприятно положение от всеки друг жител. По отношение на топлата вода пък по делото се
установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на
затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво
точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, а
освен това, неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на
шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
От представеното по делото становище от затвора Пловдив се
установява, че всички помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен Б.,
са с два отваряеми прозореца. Проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко
време да проветряват помещението. В този смисъл по делото не се събраха
достатъчно доказателства да е било прекалено топло през лятото или прекалено
студено през зимата в затвора в Пловдив, за процесните периоди на изтърпяване
на наказанието от ищеца. Нещо повече, видно от становището на лист 72,
отоплението в затвора Пловдив се осъществява чрез парно отопление през
отоплителния сезон.
По отношение на твърденията на ищеца за наличие на дървеници
и бълхи в помещенията в затвора в Пловдив, както бе посочено по-горе в
решението по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, и макар и свидетелят да твърди наличието на хлебарки, дървеници
или бълхи, то не може да се направи извод, че ответникът е бездействал, а
напротив предприел е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от свобода,
като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по
дезинфекция и дератизация при възникнала необходимост.
Напълно голословни са твърденията на ищеца, че поради липса
на свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и
самият Б. не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива
здравословни проблеми.
Горните изводи
не се опровергават и от показанията на разпитания като свидетел Б.. Следва да
се посочи също така, че от всички събрани доказателства, включително и от
показанията на свидетеля, се налага изводът, че действително, личната
хигиената, почистването на помещенията и проветряването са ангажимент на
лишените от свобода, още повече, че от страна на затворническата администрация
е предоставена възможност за допълнителни почистващи материали, препарати,
предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване от страна на
лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства от страна на Б. да
е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен материал или други
подобни, както и за наличие на жалби срещу санитарно-битовите условия в затвора,
както и такива за липсата на достъп до медицинска помощ.
При така изложеното действително се установяват част от твърдените
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са
описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е само за част от
твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе
предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното
обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца в размер на 30 000 лв. за
искови периоди: 01.08.2016 г. до 17.07.2018 г., от 01.08.2018 г. до 10.09.2019
г. и от 10.09.2020 г. до 05.08.2021 г. (по 10 000.00 лв. за всеки един от
тях) за престоя му в Затвора – Пловдив. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да се съобрази
с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на
обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт
за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за
социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е е
съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на
свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната
работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на
жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в
България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в
местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от
минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария,
така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.
Справедливият размер
на това обезщетение според настоящия съдебен състав, съобразено с дължината на
съответните периоди на престой, възлиза
на сумата от 1 005.00 (хиляда и пет) лв. за периода от 01.08.2016 г. до 17.07.2018
г.; 990.00 (деветстотин и деветдесет) лв. за периода от 01.08.2018 г. до
10.09.2019 г. и 515.00 (петстотин и петнадесет) лв. за периода от 10.09.2020 г.
до 05.08.2021 г. за престоя в Затвора – Пловдив или общо 2 510.00 (две
хиляди петстотин и десет) лева, ведно със законната лихва върху цялата сума от
датата на завеждане на исковата молба – 07.07.2022 г. до окончателното
изплащане.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на Т.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на общо 2 510.00 лв. за периоди: от 01.08.2016 г. до 17.07.2018 г.
вкл.; от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. вкл. и от 10.09.2020 г. до 05.08.2021 г. вкл., ведно
със законната лихва върху цялата сума от датата на завеждане на исковата молба
– 07.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лв. и за периоди: от
01.08.2016 г. до 17.07.2018 г. вкл.; от 01.08.2018 г. до 10.09.2019 г. вкл. и
от 10.09.2020 г. до 05.08.2021 г. вкл.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: